Джейн Ан Кренц
Предизвикателството (8)

Осма глава

Отмъщение, мислеше си мрачно Лиа на следващата сутрин, докато се опитваше да стане от леглото след безсънната нощ. Това ли бе целта й, когато отказа доверието си на Корт? Нарочно ли го правеше?

Не, каза си тя, докато беше под душа и после, докато си слагаше бяла пола и риза на многоцветно райе. Съвсем не бе толкова просто и безпроблемно, независимо какво й се въртеше в главата. Съвсем не изпита задоволството, което я обзе, когато натри носа на Алекс. Не се появи и веселият смях, нито приповдигнатото настроение, когато видя разгрома на противника. Чувстваше се потисната и нещастна. Много й се искаше нещата между тях с Корт да бяха протекли по различен начин, да бяха продължили по начина, по който започнаха в Орегон.

Само че Орегон бе останал някъде далече и действителността се бе върнала. Лиа закопча тюркоазени обеци, които отиваха на райетата на блузата, и слезе в кухнята, за да закуси. Имаше нещо в мълчанието на Корт, докато я караше към тях снощи, и после, когато я остави пред вратата, което подсказваше, че това бе краят. Нима най-сетне бе приел, че бе невъзможно връзката между тях да продължи?

 

Обновената търговска улица в центъра на Санта Роза все още дремеше кротко в очакване на началото на пазарния лен, когато Лиа паркира малката си лъскава кола пред книжарница „Брандън“. Въпреки че бе пристигнала рано, Синтия вече бе вътре. Забеляза я в задната част на магазина, когато пъхна ключа в бравата.

— Здрасти, Синтия — провикна се тя от вратата. — Аз съм, Лиа.

— Лиа? Ти какво правиш тук? Не трябваше ли да си във ваканция?

Синтия Долтън, младата чернокожа жена, която работеше на половин ден, се изправи над кашона нови книги, който разопаковаше, и се усмихна изненадана. Беше приятна, с чудесен характер и обичаше книгите.

Късо подстриганата коса й придаваше изтънченост и подчертаваше интелигентните кафяви очи и високи скули. Тази сутрин си бе сложила златните халки, които Лиа и бе направила като подарък за рождения ден преди няколко месеца, и стилен костюм с панталони.

— Върнах се по-рано от Орегон — обясни забързано Лиа, защото никак не й се искаше да обяснява какво бе станало. — Не се притеснявай, тази седмица ще продължиш на пълен работен ден. Така ще мога да се проверя нещата около новия магазин в търговския център.

Работата бе важна за Синтия. Тя бе започнала на половин ден, защото учеше вечерно бизнес администрация в колежа. Лиа знаеше, че тя няма нищо против допълнителните часове.

— Не можа да издържиш дълго, а? — пошегува се Синтия. — Не се притеснявай. Тук проблеми нямаше. Днес щях да сменя изложената отпред фантастика и да извадя новите любовни романи. Знаеш колко много от редовните ни посетители ще приспи пат, за да видят какво сме получили.

Лиа кимна, мина зад щанда и отвори последния брой на „Пъблишърс Уикли“, прелисти го разсеяно и огледа обявите на новите книги.

— Имаше ли много хора?

— Обичайните. Нищо по-различно. Много деца идваха след часовете, но се държаха прилично. Направо са полудели по новата военна игра, която поставихме на витрината.

Лиа вдигна поглед и се усмихна.

— Трябва да вдигнем банкет по случай уникалното решение да включим военни и космически игри. Ти разбираш ли, че те ни докараха нови клиенти? Някои от малките са толкова пристрастени към игрите, колкото и читателите на детективски романи, уестърни и романси. Бог да благослови игривите им сърца!

Синтия кимна доволно и включи кафеварката, поставена до щанда.

— Има и по-лоши навици на този свят от книгите и игрите. Според мен правим услуга на човечеството.

— Да не говорим, че и на себе си правим услуга — измърмори Лиа и погледна спретнатия магазин. За разлика от дома й, тук всичко бе подредено по категории, ясно обозначени и чудесно изложени. Почитателите на детективски романи и ужаси знаеха накъде да се насочат още с влизането, както и любителите на исторически романи, на документални книги и фантастика.

Продаваха се главно книги с меки корици и благодарение на хубавото място, на което бе открит магазинът, успехът още от самото начало бе огромен. Имаше и специално място, където децата можеха да изпробват игрите, така че популярността на книжарницата бе станала още по-голяма.

През цялата сутрин Лиа отказваше да мисли за предишната вечер. Потъна в плановете за новия клон на Книжарница „Брандън“, преглеждаше чертежи и скици, пресмяташе какви заявки трябва да направи, обсъждаше часовете на работа със Синтия.

Беше се заела с чертежите на новите шкафове, докато помощничката й обслужваше клиентите. Неочаквано на листа пред нея падна сянка. Вдигна поглед и забеляза Корт, застанал до малката маса, на която чертаеше. Трепна, защото не го бе чула кога бе влязъл.

— Здравей. Лиа — поздрави той, въпреки че в златистокафявите му очи имаше предпазливост, заместила обичайната мъжка самоувереност, с която бе свикнала.

— Здравей, Корт — отвърна не по-малко предпазливо тя и й се прииска да не я гледа от толкова високо. Беше облечен в лек костюм, освежен единствено от вратовръзката. Лиа се изправи, за да не се чувства толкова малка.

— Жената на щанда каза, че ще те открия тук, отзад — обясни той — Дойдох да те питам дали искаш да обядваш с мен.

— Защо? — Въпросът й прозвуча грубо и студено.

— А ти как мислиш? — отвърна Корт и в думите му се прокрадна нетърпение. — Трябва да поговорим.

— Няма за какво да говорим, Корт — каза уморено тя.

— Как да няма, по дяволите! Лиа, не можеш да се държиш така, сякаш между нас не се е случило нищо!

— Може ли да те помоля да говориш по-тихо? Не искам клиентите да те чуят.

— Тогава ела да обядваме заедно.

— Иначе ще направиш поредната сцена ли? — подразни го тя и стисна ръце в юмруци, а очите й заблестяха предизвикателно.

Той прокара ръка през косата си и едва успя да прикрие раздразнението си.

— Не съм дошъл да се караме. Дойдох да те поканя да обядваме. Моля те.

Лиа усети колко много усилия му струваше тази молба, наклони глава на една страна и се замисли.

— Не ти ли омръзна да се занимаваш с мен, Корт? Жалко, че не мога да задоволя мъжкото ти его напълно, но…

— Престани да говориш по този начин. Виж, искам отношенията ни да станат нормални, заради всички.

— Всички ли? Да не би да се притесняваш за реакцията на брат ми в това дребно недоразумение? — попита тя, обзета от ново напрежение. — Страхуваш се, че ще го настроя срещу теб и ще се окаже доста трудно да осъществиш плановете си за „Охранителни системи «Брандън»“ ли?

— Не! — избухна той и веднага се овладя. — Ще дойдеш ли с мен, Лиа?

Погледите им се срещнаха и тя забеляза волята, която му помагаше да сдържа нетърпението си, и усети, че това я радва. Корт полагаше усилия, може би първото истинско усилие да се държи с нея не просто като с жена, за която бе убеден, че ще бъде негова.

— Да, Корт, разбира се, ще обядвам с теб — отвърна небрежно Лиа и се усмихна, а той й се стори учуден. — Само да важа на Синтия къде отивам. — В този момент я изпълни нова самоувереност.

Корт я последва между лавиците с книги. Оглеждаше обстановката с неподправен интерес.

— Синтия, това е Корт Тримейн. Работи с брат ми в „Брандън“.

Синтия се усмихна дружелюбно, а той кимна любезно. Очите му станаха по-топли, когато си подадоха ръце.

— Вие двете сте се захванали с нелека задача — отбеляза Корт, докато оглеждаше. — Когато Кийт ми каза за книжарницата, предположих, че е нещо малко.

— Книжарниците трябва да са доста големи, ако човек иска добри приходи — обясни Синтия, когато Лиа не отговори. — Новата в търговския център ще бъде още по-голяма.

— Кой ще бъде управител на клона?

— Аз — усмихна се Синтия и погледна любопитно с мълчалата се Лиа. — Тогава ще съм приключила с ученето и ще мога да работя на пълен ден.

— Корт ще ме заведе на обяд, Синтия. Ще се върна до един час.

— Няма проблем. Аз съм си донесла сандвичи, както обикновено. Приятно прекарване. — Тъмните й очи проследиха Корт и Лиа, докато двамата излизаха от магазина и по устните й плъзна усмивка.

— На ъгъла има сандвичи — започна Лиа, когато спряха на тротоара. Пое натам, без да изчака съгласието му, ала почти веднага той улови китката й и я задържа.

— Имам по-добра идея — каза тихо, когато тя спря и го погледна любопитно. — Има един нов много приятен ресторант от другата страна на търговския център. Веднъж ходихме с брат ти, ще отидем там.

Лиа се поколеба, защото имаше опасения, че „приятен“ означава с „интимна обстановка“.

— Добре, ти черпиш — съгласи се наперено тя. Корт отново я хвана за ръката и пое в обратната посока, а едрите му крачки я накараха да забърза. — За какво искаше да говорим, Корт?

— Силно впечатлен съм от книжарницата, Лиа. Трябва да си горда, че си успяла.

— В какво съм успяла? — намръщи се тя, объркана от възхищението в гласа му.

— В малкия бизнес — усмихна се той и я погледна, докато вървяха към ресторанта. — Май имаш добър усет и си предприемчива.

— Ти затова ли дойде днес? За да провериш дали разбирам от бизнес? За да разбереш доколко представлявам заплаха за „Брандън“, след като държа половината ли? — попита мило Лиа, докато ги водеха към масата им.

Корт затвори очи и си пое дълбоко дъх.

— Не. Казах го съвсем искрено, без тайни помисли. Наистина съм впечатлен. Това бе просто комплимент от един бизнесмен към друг. Ако искаш го приеми, ако не искаш, недей.

Тя го погледна, докато посягаше към менюто. Той говореше сериозно. В този момент Лиа усети, че бе готова да му помогне да постигнат примирие.

— Добре, Корт. Ще го приема по начина, по който твърдиш, че е направен — заяви спокойно тя.

— Благодаря — отвърна сухо той. Наблюдаваше я така, сякаш й нямаше доверие. — Искаш ли чаша вино?

— Чудесно. — Дадоха поръчките си и Лиа чак тогава усети, че бяха седнали в малко уютно сепаре. Отново усети напрежението, което витаеше винаги, когато бяха заедно, независимо от обстоятелствата. — За какво искаше да говорим, Корт? — попита тихо тя и вдигна изстуденото шабли в чашата.

— Знаеш много добре каква е темата — заяви тихо той и я погледна. — Трябва да решим какво ще нравим.

— Много просто. Всеки отива да си върши работата. И на двамата ни предстои по половин работен ден.

— Лиа!

— Добре, добре — извини се тя и пръстите й бързо завъртяха чашата. — Няма ли да ми кажеш какво искаш от мен? Снощи бях готова, напълно готова да ти дам каквото искаше. Само че ти поиска повече, отколкото…

— Да, Лиа — прекъсна я троснато Корт. — Искам много повече. Нима не разбираш?

— Не се отказваш, а, Корт?

— Любима, изслушай ме! Няма да се откажа от онова, което беше между нас в Орегон!

— То си отиде, Корт.

— Не е вярно. Когато си в прегръдките ми…

— Моля те! Не говори така! Притесняваш ме! — изсъска тя и се изчерви. — Намираме се в ресторант, има хора!

— Извинявай, но ти правиш нещата толкова трудни — измърмори той и отпи глътка вино. Златистокафявите му очи я наблюдаваха напрегнати. — Нима не виждаш какво ми причиняваш с този глупав план за отмъщение? Държиш ме на въже, на което не му се вижда краят! Дори да измислиш някой спорт за наказание, нещо, което може да бъде свършено и с него да се приключи, ще се справя. Само че да ми кажеш, че вече ми нямаш доверие…

— А какво да направя? Да ти кажа, че миналото си е минало ли? Да забраня онова, което се случи, и да се преструвам, че нямам причина за недоверие ли? — изсъска ядосана Лиа.

— Да!

— Как така да? — ядоса се още повече тя.

— Можеш да го направиш, ако ме обичаш — прошепна той разпалено с пламнали очи.

Лиа застина ужасена на мястото си. Не, искаше й се да изкрещи. Не! Не те обичам. Как мога да те обичам? Само че думите не идваха. Бяха се заклещили в гърлото й и тя разбра, че няма сили да ги каже.

— Искаш прекалено много, Корт — прошепна решително накрая.

— Така ли? Повече, отколкото щеше да ми дадеш, ако не бе научила как съм те подвел ли? Повече, отколкото щяхме да споделяме, ако все още бяхме в Орегон ли?

— Никога няма да разберем, нали? — отвърна рязко Лиа.

— Напротив, по дяволите! Ще разберем! Ще открия начина, дори това да ме съсипе!

— Защо си толкова разстроен? — попита войнствено тя. — Ще ти дам дума, че няма да се меся в „Охранителни системи «Брандън»“. Какво става? И ти ли ми нямаш доверие?

— Колко пъти трябва да ти казвам, че това няма нищо общо с бизнеса на Кийт? Става въпрос за нас двамата Лиа. Дай ми шанс, по дяволите. Нека не съсипваме всичко между нас, защото си ми ядосана. Това е незряло!

— Значи сега се държа като дете — отвърна тя и изви едната си вежда. — Не се защитаваш много умело, Корт. Нито една жена не обича да й казват, че е незряла.

— Дори когато това е истината ли? — отвърна той.

— Най-вече тогава! Само че това не е истината, нали? Ако наистина се държах като глупаво лете, щях да ти позволя да ме убедиш да забравя всичко, което се случи. Щях да те оставя да ми връчиш един чифт розови очила. Зрялата жена в мен се уча от грешките си, Корт. Тъкмо защото съм зрял човек, подхождам предпазливо към непознатите!

— Ала ти ясно показваш, че трябва по някакъв начин да се докажа пред теб, преди да ми дадеш шанс! Как трябва да постъпи мъжът? Вече няма дракони, за да отида да сразя един в твоя чест! Нямам какво да ти дам, за да се убедиш, че не си ме преценила правилно. Кажи ми какво трябва да направя!

Лиа се намръщи заради строгостта в гласа му, а и нямаше представа как да подходи към него, докато бе в това настроение. Той бе ядосан, нетърпелив, раздразнителен и бе решен да промени мнението й. Имаше чувството, че седи върху буре с барут.

— Доверието е нещо много крехко, Корт — започна тя предпазливо, — ще трябва време…

— Колко време? — прекъсна я веднага той, наблягайки на всяка дума.

— Повече, отколкото си готов да посветиш на проекта!

— Кажи ми!

— Не знам — изпъшка Лиа и се зачуди как стана така, че започнаха подобен разговор. — Сигурно трябва да се опознаем отново…

— Не — заяви категорично Корт. — Можеш да ми дадеш още един шанс — продължи веднага той и разряза репичката в салатата с такъв замах, сякаш зеленчукът се канеше да го нападне.

— Това пък какво трябва да означава? — попита тя.

— Точно това, което казах.

— Корт!

— Вечеряй с мен у нас утре вечер — настоя напрегнато той и Лиа забеляза в очите му молба. — Прекарай известно време с мен. Нека ти покажа, че все още съм мъжът, в когото се влюбваше в Орегон.

— Кой е казал, че съм влюбена в теб? — попита разгневена тя.

— Мъжът, в когото щеше да се влюбиш, ако той не се бе оказал мръсник, на когото не можеш да разчиташ — обясни мрачно Корт и стисни вилицата. — Моля те, Лиа.

Тя се колебаеше.

— Обещаваш ли да не се опитваш да ме прелъстяваш? — прошепна замислена.

— Не — призна незабавно той, без да крие задоволството си.

— Тогава няма да стане!

Корт си пое рязко дъх.

— Лиа, вечеряй с мен и обещавам да не те насилвам да спиш с мен или да правиш, каквото не желаеш. Повече от това не мога да обещая. Не че ти имаш нужда от подобно обещание — продължи той, без да крие раздразнението си. — Винаги можеш да използваш безотказното си оръжие, ако нещата станат прекалено сложни.

— Липсата ми на доверие ще бъде ли достатъчна, за да те спре, ако стигнем до същото положение като снощи? — Тя присви скептично очи. Снощи Корт може и да бе спрял да я люби от раздразнение, или защото се ядоса, че Лиа не му помага да спечели пълна победа, но това съвсем не бе гаранция, че щеше да стане така и следващия път.

— Знаеш още от самото начало, че няма да ти се натрапя — заяви гордо той. — Не го направих в Орегон, няма да го направя и тук. Поне толкова доверие бе трябвало да ми имаш.

Тя го гледаше и си каза с известно неудобство, че бе прав. Можеше да я вкара в леглото си онази нощ в котела, същата нощ, когато подписа договора. Тогава всичко между тях бе ясно и безпроблемно и Корт лесно щеше да преодолее съмненията й. Това бе самата истина, призна Лиа.

— Добре, Корт. Ще дойда на вечеря у вас.

Ъгълчетата на устата му се вдигнаха неочаквано и познатите весели искрици затанцуваха в очите му.

— Първата стъпка винаги с най-трудната, любима — успокои я той. — Ще се погрижа да не съжаляваш.

 

Когато час по-късно Лиа се върна. Синтия вдигна изпълнените си с любопитство черни очи.

— Не питай, Синтия — посъветва я сухо Лиа. — Самата аз не разбирам.

— Да не бе той да е причината, поради която прекъсна почивката си в Орегон? — сети се проницателната й приятелка.

— Точно така — призна навъсената Лиа.

— Той ми хареса, Лиа.

— И на мен. Поне в началото.

Синтия й бе добра приятелка и знаеше кога да настоява с въпросите и кога да замълчи. И двете жени се заеха с работата си и повече не споменаха и дума по този въпрос.

Не бе обвързана, повтаряше си Лиа на следващия ден, когато слагаше бутилка вино в плик и се настаняваше в колата.

Беше обула чифт прави джинси с навити крачоли, защото й бяха дълги. Тъмната й плитка бе прехвърлена върху яркожълта блуза, на врата й блестеше златен медальон.

Когато беше приела поканата на Корт за вечеря, не се бе обвързала по никакъв начин. А и много й се искаше да прекара вечерта с него, помисли си нещастно тя. Беше готова да приеме очевидно лъжливите му думи, защото така имаше извинение, за да се срещне с него.

Въпреки това щеше да настоява той да спазва обещанията си, каза си твърдо Лиа, когато паркира пред дома му. Нямаше да му позволи да я примами тук и след това да я прелъсти! Ако търсеше истинска връзка, трябваше да се постарае!

— Не ме гледай така, като че ли съм Дракула, подмамил те в замъка си! — Това бяха първите думи на Корт, когато й отвори вратата.

— Извинявай — измърмори недоволно тя, влезе и му подаде бутилката. — Да не би да съм ти се сторила малко предпазлива?

— Изглеждаш така, сякаш очакваш да тръшна вратата и да я заключа — изръмжа той, взе виното и погледна етикета. — Изглежда страхотно. Ела да ти сипя една чаша. Може да те отпусне малко. — Лиа го последва към кухнята и присви очи към подготвената вечеря. Две дебели пържоли чакаха на грила, а в дълбока купа бе нарязана салата. До тигана бяха измитите гъби. — Няма от какво да се страхуваш тази вечер — увери я Корт, извади тапата и посегна за две високи чаши.

— Няма ли?

— Не, няма. Но ти го знаеш, иначе нямайте да дойдеш. Признай си, че ми имаш малко доверие, за да рискуваш като прие поканата! — предизвика я той.

— Май си се погрижил да прегрупираш силите и си се спрял на нова стратегия. Всичко е наред, докато не решиш, че е време за следващата крачка! — каза тя с предизвикателна усмивка и протегна ръка, за да вземе чашата вино.

Корт забеляза усмивката в очите й и също отвърна с усмивка.

— Ти си невероятен инат — въздъхна той. — Какво трябва да направя, за да престанеш да ме отблъскваш?

— Престани да ме приемаш като предизвикателство — отвърна незабавно Лиа. — Кой знае какво щеше да стане, ако се беше запознал с мен, а аз нямах никаква връзка с Кийт Брандън и „Охранителни системи «Брандън»“.

Корт се пресегна и си взе люта чушка от чинията с ордьоври. Отпусна се назад на бежовия стол и въздъхна дълбоко, сякаш по-нататък нямаше път, по който да поеме. Беше в зелена памучна риза и тесни панталони. Както обикновено, мъжествеността му бе завладяваща и тя усети копнеж да го докосне.

— Как мога да те убедя, че причините да те искам са лични? — попита той, отново станал мрачен.

— Никога не съм се съмнявала, че са лични — отвърна небрежно Лиа, въпреки че бе притеснена.

Корт остави чашата и тя леко звънна.

— Не е ли по-добре да открием някоя по-неутрална тема? — Изправи се и й протегна ръка. — Ела, Лиа.

— Къде отиваме?

— В спалнята — заяви доволно той.

— Как ли пък не!

— В другата спалня — уточни Корт. — Днес ти ми показа нещо твое и сега смятам да ти върна услугата.

Обзета от любопитство, тя тръгна послушно към втората спалня на апартамента. Той отвори вратата със замах и по лицето му се изписа очакване.

— Веднъж ме попита какво правя, докато не работя. Ето, тук ще видиш.

— Радио предавател? — Лиа пристъпи напред и огледа лъскавия приемник и различните уреди, подредени на дълга маса.

— Запалих се като дете и навикът остана — призна Корт, без да откъсва очи от нея.

— Винаги съм се питала за какво си говорят хората по тези уреди. — Обърна се с усмивка към него. — Говоря за случаите, когато няма нещо спешно.

— Разговорите са доста подобни. Времето, различни уреди, нали се сещаш. Важното е да осъществиш контакт. Разговарял съм с хора в Япония и Източна Европа. Удивително е, когато си говориш по радиото с хора, които са толкова далече.

— Удивително ли? Не е ли по-скоро предизвикателство?

— Лиа, любима моя, ако не внимаваш, няма да получиш пържола тази вечер и ще трябва да се примириш с хамбургер.

— Ще се държа прилично! — обеща на секундата тя и започна да прехвърля картичките, натрупани на масата. — Откъде са?

— Всички са от хора, с които съм говорил. Трябва да документирам контакта. Когато получи картичка, записвам човека в онзи дневник там.

— Трябва да призная, че ми допада идеята да стоиш надвесен над радиото вечер, вместо да реорганизираш бизнес структури и да вземаш радикални мерки. Сигурно нямаш нищо против и постоянното ниво на престъпност в Щатите, за да си сигурен, че търсенето на продуктите на „Брандън“ няма да намалее — отбеляза сухо Лиа.

— За съжаление, няма опасност търсенето да намалее. Едно от първите неща, които ще направя, когато се пренеса в къщата ти, е да я подсигуря.

— Кой е казал, че ще се местиш при мен? — възкликна тя и се завъртя към него. — Какво означава да я укрепиш?

— Извинявай, това ми се изплъзна — извини се нещастно той, докато Лиа го наблюдаваше подозрително. — Що се отнася до укрепването, имам намерение да я направя по-сигурна. Бравите по вратите и прозорците са като детски играчки за човек, който знае как да влезе без покана.

— Искаш да кажеш, както ти направи онзи ден, докато бях в банята ли? — напомни му Лиа раздразнена, докато се връщаха в хола и се отпускаха на столовете.

— Аз не бих го нарекъл така — измърмори Корт и очите му заблестяха в златно. — Доколкото си спомням, идвах да те взема, защото имахме среща.

— Разговорът не ми харесва. Винаги познавам, когато търпението ти е на изчерпване. Корт. В момента губиш почва под краката си — заяви тя, обърна се към огъня и прехвърли едната си ръка през облегалката на стола.

— Жалко — отвърна бавно той и я погледна. — Тази вечер имам намерение да бъда особено търпелив. Защо не дойдеш при мен, за да ти покажа?

Лиа обърна глава, когато чу замечтания му глас и срещна погледа му.

— Какво искаш да ми покажеш. Корт? — въздъхна тя и усети лекото подръпване на златните вериги.

— Колко търпелив мога да бъда — отвърна тихо той и в очите му припламнаха искри. Не помръдваше, ала на нея й се струваше, че бе протегнал ръка, за да я привлече по-близо. — Помниш ли как беше в Орегон, любима? Нямаше натиск, нямаше изисквания, освен онези, които ти беше измислила. Имаш думата ми. Дори няма да дойда, за да те привлека до себе си. Ще следвам твоята крачка.