Джейн Ан Кренц
Предизвикателството (4)

Четвърта глава

— Ако си приключил с обясненията, заради които ме доведе тук, имаш ли нещо против да ме пуснеш, за да се върна в хотела? — успя да измърмори Лиа до рамото му.

Усети напрегнатото му мълчание, а след това Корт заговори предпазливо.

— Зависи. Ще приемеш ли обяснението?

— Искаш да ти простя за измамата ли? — измърмори тя, неспособна да повярва.

— Искам да разбереш защо го направих и да започнем отново. По дяволите, Лиа — продължи недоволно той, — знам, че не започнахме както трябва заради договора…

— Ти наистина се самозаблуждаваш! — прекъсна го ядосана тя.

— Моля те да забравиш, за да започнем на чисто — продължи да настоява Корт. — Желая те толкова много, малка Лиа, и знам, че е взаимно. Не можеш да го скриеш от мен. През изминалите два дни станахме доста близки.

— А ако не се съглася да ти простя и да забравя?

Той въздъхна дълбоко.

— Тогава ще трябва да действаме по трудния начин.

— Какво ще рече това? — изсъска тя, когато ръката му изпълзя изпод пуловера й. Учуди се, че топлината му й липсва толкова много и се прокле заради тази мисъл.

— Любима, не ме отблъсквай — отвърна тихо Корт. — Просто ми дай шанс. Моля те. — Бавно отпусна ръце, но така и не я пусна, просто остави малко разстояние между тях.

Лиа го наблюдаваше с презрение, възмутена, че в очите му забеляза весели искрици вместо разкаяние.

— Нещо не се справяш много успешно с молбите — отбеляза мрачно тя.

— Това ли искаш да направя? — повиши глас той и кехлибарените му очи заблестяла, ала Лиа така и не успя да разбере защо.

— Не го искам, не се безпокой — добави бързо тя и размаха ръка. — Не очаквам подобно нещо от теб.

— Лиа, отсега нататък ти гарантирам, че всичко между нас ще бъде честно и открито — отвърна искрено Корт. Едрите му ръце вдигнаха ципа на якето.

— Или пък подмолно и подвеждащо. Ако не е едното, ще бъде другото, нали така? — отвърна дръзко тя, щом усети, че гневът му от преди малко се бе стопил.

— Опитвам се да проявя търпение… — започна настъпателно той.

— Защо? Защото си се надявал да отстъпя на ласкателствата и да ти е по-лесно да ме управляваш ли?

По устните му трепна усмивка.

— Трябва да призная, че животът щеше да е по-лесен, ако проявиш повече разум.

— Боже! Невъзможен си! — Възмутена, Лиа пъхна ръце в джобовете си и тръгна по плажа към далечния хотел. Не вдигна поглед, когато Корт пое до нея, но долови несигурността в гласа му.

— Лиа? — Чакаше решението й, отговора й и разбра, че се пита дали тя няма да направи нещата още по-трудни за него.

В този момент осъзна, че той все още не бе сигурен в нея. Да, беше подписала договора, ала си оставаше съсобственик във фирмата. Докато държеше петдесет процента от дяловете, щеше да представлява заплаха за него. Сам бе изтъкнал, че стига да искаше, Лиа можеше лесно да убеди Кийт, че са допуснали грешка.

В нея се надигна отчаяние. Не искаше да си мисли, че Корт бе безскрупулен. Не искаше да си признае, че той все още крои някакви планове. Въздъхна вътрешно и разбра защо бе така. Този мъж я привличаше. Привличаше я по начин, какъвто никой досега не бе успял. Просто не искаше да повярва, че бе способен на подлости. Въпреки, че всички доказателства намекваха за обратното.

Трябваше да бъде реалистка, каза си тя. Единственото, в което можеше да бъде сигурна, оставаше фактът, че Корт нямаше представа какво да очаква от нея. Готов бе да предприеме нещо, ако Лиа се разбунтуваше. Също така бе готов незабавно да приеме поражението й. Какво ли можеше да направи, зачуди се отчаяно тя, ако не му отговореше по начина, по който той искаше? Това бе дребно наказание в сравнение с унижението, на което я бе подложил, но не разполагаше с друга карта.

— Трябва да си помисля — отвърна студено Лиа.

— Да си помислиш ли? — избухна той. — Как така да си помислиш? Или ще приемеш положението, или няма.

— Както кажеш, Корт — отвърна примирено тя и се опита да изпита задоволство от разочарованието му. Беше много трудно. Не искаше да изпитва задоволство, като го наказва. Искаше да разбере със сигурност, че той я желае.

— Каква игра играеш, Лиа Брандън? — изръмжа той. — Тази сутрин, когато отвори вратата, бе готова да извършиш убийство, преди няколко минути тръпнеше в прегръдката ми. Решавай, дяволите да те вземат!

— Ще се опитам — обеща присмехулно тя. — Първо искам да закуся. Една разходка рано сутрин на студения плаж отваря апетита, не си ли съгласен?

Наблюдаваше го с крайчетата на зелените си очи и забеляза колко бе предпазлив и напрегнат.

— А после? — попита примирен Корт.

— След закуска ли? След това ще си уредя заминаването за Санта Роза, разбира се. Сам разбираш, че ваканцията ми е провалена!

— Няма нужда да бягаш с подвита опашка. — Очевидно бе решил, че Лиа се страхува от него.

— Няма да бягам — увери го тя е пресилена ведрост, — ще летя. До онова градче на брега има летище. Там ще хвана връзка с някоя от големите аеролинии. По обедно време ще си бъда вкъщи.

Настъпи тежко мълчание.

— Аз дойдох с кола — призна накрая той. — Ще те закарам.

Лиа се стресна.

— Не, благодаря — успя да му откаже тя — С кола се пътува цял ден, а аз нямам желание да търпя компанията ти такова дълго.

— Лиа?

— Кажи, Корт? — попита тя прекалено любезно.

— Казах, че ще те закарам, ако си решила да се върнеш в Санта Роза днес!

Лиа усети несигурността му, нетърпението му и се зачуди. Част от нея си го обясняваше с факта, че победата му бе била прекалено безпроблемна. Не знаеше, че не бе така. Единствената причина, поради която той полагаше усилия да поддържа връзката си с нея, бе, защото се чувстваше неспокоен заради влиянието, което имаше над него. Истина бе, че Кийт бе превърнал по-възрастния мъж свой идол, ала ако решителната му сестра започнеше да го разубеждава, кои знае какво щеше да излезе. Тя все още притежаваше петдесет процента от „Охранителни системи «Брандън»“.

Мисълта да прекара още няколко часа с Корт й се стори изкусителна. Лиа честно призна пред себе си, че си търси извинение, за да отложи с още малко края на връзката им. Все още нямаше желание да си вземат сбогом. Независимо от причините, той й предлагаше извинение да бъде близо до него още няколко часа. Тя знаеше, че бе невъзможно, но се хвана за тази сламка.

— Добре, Корт.

Пътуването към северна Калифорния се оказа бойно поле в една прикрита и много внимателно водена война. Лиа го разбра още през първия час. Корт бе решил да използва в своя полза малкото време, което им оставаше заедно.

Знае, че не се е справил добре, мислеше си изненадана Лиа. Разбрал е, че се нуждае от нещо повече от един подпис. Необходимо му е сътрудничеството ми. Осъзна, че той ще заложи на привличането между тях, за да си осигури това сътрудничество. Най-много се страхуваше от възможността Корт да успее в начинанието си! Спомни си ласките от предишната вечер и от сутринта, и потръпна. Никога не бе изпитвала подобна страст с друг мъж. Това бе невероятно, Корт Тримейн беше невероятен. След това си каза, че е невероятна глупачка, ала това не й донесе спокойствие.

Нямаше открити сблъсъци. Той очевидно полагаше огромни усилия, за да възстанови съсипаното досега. Лиа забеляза издайническите погледи, които й хвърляше от време на време, докато шофираше с такава увереност сякаш това му бе втора природа.

Тя внимаваше да разговарят на безопасни теми. Оказа се, че Корт иска същото. Битката им ту затихваше, ту ново се развихряше.

— Скъпа — започна решително той, — когато ти остане време да помислиш, ще си спомниш колко ни бе приятно през онези два дни, които прекарахме заедно. Научихме много и…

— Погледни колко са красиви секвоите! — прекъсна го Лиа, впечатлена от гледката. — Ти имаш ли представа на колко години са тези дървета? Цялата гора ми се струва толкова… толкова… сякаш е вечна, нали? Частичка земята, загубена във времето. — Докато великолепните гори профучаваха покрай колата, тя насочи цялото си внимание към тях.

— Набелязал съм си апартамент в Санта Роза — опита се отново да повдигне въпроса Корт по-късно. — Иска ми се да го видиш…

— По дяволите — измърмори Лиа и заопипва едното си ухо. — Загубила съм си едната обеца. Сигурно е паднала тази сутрин на плажа, а аз забелязвам едва сега.

Чу го как изпъшка, отчаян от отказа й да участва в разговора.

— Скъпа ли беше? — попита тихо той.

— Да, като знам колко време й бях посветила — промълви тя. Това бе самата истина, каза си. — Наистина трябваше да се реши и да си продупчи ушите.

Корт остана изненадан.

— Време ли? — попита, обзет от интерес, и й хвърли учуден поглед. — Да не би да правиш бижута? — Лиа кимна. — И онова зеленото от снощи, ли е твое изделие? Хареса ми беше много необичайно. — Изглежда наистина го бе харесал.

— Сама си правя бижутата. — Тя сви рамене. Вече съжаляваше, че бе повдигнала темата, когато забеляза липсващата обеца.

— Сериозно? Имаш си работилница, значи?

— Да — отвърна отнесено Лиа.

— Продаваш ли ги?

— А, не. Правя неща за себе си, за приятели. Това е само за удоволствие.

— Учудвам се, че не си си пробила ушите — отбеляза той. — Чувал съм жените да казват, че така има по-малка вероятност да изгубиш обеците.

— Страхлива съм — призна тя и не се сдържа да се усмихне.

— Затова ли не си го направила? — ухили се Корт. — Невероятна си. Не бих допуснал, че можеш да се уплашиш от подобно нещо!

Лиа се подразни, че му стана весело, когато узна за недостатъка й.

— Не съм забелязала много мъже да си причиняват физическа болка заради модата.

Той се разсмя.

— Сигурен съм, че както мъжете, така и жените, полагат усилия в неспирни опити да се харесат на другия пол! Имам приятели, които всеки ден пробягват километри, а след това вдигат тежести. Това е доста натоварващо, ако питаш мен!

— А ти какво натоварващо вършиш, Корт? — попита Лиа, нетърпелива да го постави в отбранителна позиция.

— Усилията ми са насочени към цивилизовано поведение, въпреки че най-съкровеното ми желание е да те отведа в теглото — отвърна незабавно той и очите му потъмняха.

Лиа усети как кръвта нахлува в лицето й. Беше се озовала право в капана.

Привечер спряха да похапнат, а когато пристигнаха и тя го насочваше по улиците към дома си, бе стана тъмно. Най-сетне Корт спря елегантната си европейска кола в тихия й квартал.

За момент остана загледан в старата двуетажна къща опасана от тераса, с красиви прозорци и много цветя. Новата дървена ограда бе боядисана в наситено жълто под бялата горна част. Домът й бе спомен от строителството в ера, когато стремежът е бил насочен към уют и тя се грижеше много за дома си през двете години, откакто го притежаваше.

— Тук ли живееш? — В гласа му прозвуча нещо повече от възхищение и Лиа рязко се извърна към него. Какво ли бе намерил да критикува в красивата й къща?

— Да — сопна се тя.

— Сама? В тази голяма къща? — Преценяващият поглед не се откъсваше от нея.

— Не е ли малко късно да се притесняваш с кого живея? — предизвика го Лиа.

— Не си ли малко закъсняла да ми го кажеш? — поправи я той с груб глас, който я стресна. — По-добре късно, отколкото никога. Да приключваме с тази работа. — Корт отвори вратата със замах.

Тя забеляза, че бе стиснал устни, че раменете му бяха изпънати и разбра, че това бе мъж настроил се войнствено за по-малко от пет секунди.

— Корт! — извика Лиа със закъснение, когато разбра какво става. Бързо изскочи от колата и хукна след него, за да го хване за ръката. — Корт, вътре няма никой — обясни задъхана тя и го дръпна за ръкава. — Престани да се държиш като обезумял любовник! Съседите ще те видят!

— Щом не е тук, къде е? — повиши глас той и я погледна вбесен. — Кога се прибира? Да не би двамата да имате от онези модерни връзки? Можеш да заминаваш, когато той не е в града, така ли? Още отсега искам да те предупредя, че няма да допусна подобно нещо между нас!

Лиа преглътна и с отчаяние разбра, че няма да е лесно да успокои Корт и да го накара да мисли трезво. Наистина ли се разстрои, когато помисли, че тя живее с друг мъж? Да не би да се интересуваше от нея, не само от бизнеса? Нямаше време да размишлява над тези възможности.

— Не ставай смешен — сряза го презрително. — Не живея с никого. Къщата е моя! Държа да подчертая, че не е твоя работа, ако имах мъж за съквартирант — продължи разпалено Лиа и очите й заблестяха. — Какво, по дяволите, си въобразяваш? Какво се опитваш да постигнеш, като се втурваш по този начин в дома ми, дори да имаше някой вътре?

— Не е ли очевидно? Щях да го изхвърля! — Адреналинът в него се отдръпваше, но изражението в очите му от разтопено злато си оставаше непреклонно.

— Нямаш абсолютно никакво право! Не съм ти дала причина да мислиш…

— На верандата ли ще обсъждаме този напълно хипотетичен въпрос? — попита той малко по-ведро, като стисна дългата тъмна плитка на рамото й и я подръпна игриво.

— Да, разбира се! Да изясним нещо, Корт Тримейн! Нима да ти позволя да ме поставяш в неловко положение пред приятели и съседи…

— Никога — обеща тържествено той, — не бих допуснал подобно нещо! — Щом забеляза пресилено сериозното изражение по лицето му, й се прииска да го удари.

— Няма да ти позволя да правиш сцени пред приятелите ми мъже — заяви решително тя.

— А те колко са? — попита с огромен интерес Корт.

— Ти сериозно ли говориш?

— Винаги. Напълно сериозно те каня на вечеря утре вечер — отвърна бързо той. — Седем добре ли е?

— Не съм казала, че ще изляза с теб! — изфуча Лиа, вече неспособна да крие раздразнението си.

— Не ми създаваше подобни проблеми, докато бяхме на крайбрежието — оплака се Корт през смях. — Не можеш ли да си затвориш очите и да си представиш, че сме там ПД.

— ПД ли? — попита предпазливо тя.

— Преди договора.

— Ти си пълен глупак — въздъхна Лиа.

— Затова хората ме обичат — отвърна той и се наведе, за да я целуне лекичко по носа. — Ако не си глупак, как ще познаеш останалите глупаци? Хайде, ела да свалим багажа от колата.

Двайсет минути по-късно тя наблюдаваше от вратата как черната кола потегля и си каза, че има огромен късмет, дето се бе отървала от Кортланд Ганън Тримейн толкова лесно. Можеше да бъде значително по-неприятно, мислеше си притеснена, докато отключваше вратата. Добре че го убеди, че ще го чака в седем утре вечер, за да излезе на вечеря с него. Поне остана доволен. Целувката му за довиждане беше къса и настървена.

Какво ли щеше да се случи, запита се мрачно, когато той пристигнеше и не я завареше тук? Нямаше никакво намерение да излиза с него утре вечер. Трябваше й време, за да помисли.

Веднага посегна към телефона, за да се обади на брат си и да му каже, че се бе върнала.

— Мислех, че ще останеш още няколко дни — отвърна след малко силно изненаданият Кийт. — Какво се е случило? Да не би времето да се е развалило? Вулкан ли изригна?

Последното му предположение не беше далече от истината, каза си недоволно Лиа. Не беше сигурна колко можеше да признае пред Кийт. Гордостта й бе наранена. Можеше ли да признае пред него каква глупачка бе била? Не биваше да забравя колко щастлив й се стори, когато му каза, че бе подписала договора. Наистина ли искаше да съсипе деловите му отношения с Корт, без да им даде шанс? Ами ако Корт се окажеше спасението за „Брандън“?

— След като взех решение за договора, нямаше смисъл да застоявам — отвърна тя, защото не искаше да търси други извинения и обяснения. Защо й бе толкова трудно да се опълчи на Корт Тримейн? Защо се опитваше да му даде шанс?

— Корт бе доста притеснен, когато ти не дойде на срещата — засмя се Кийт. — Малко се страхувах да не те стресне, когато най-сетне те открие, ала ми се струва, че всичко е минало добре. Страхотен човек е, когато го опознаеш — увери я въодушевен той. — Ще науча много от него. — Лиа така и не можа да измисли интелигентен отговор, затова измърмори нещо неясно. — След като си се върнала рано — продължи брат й, — защо утре вечер не наминеш към Сю? Организирала е коктейл и сигурно щеше да покани и теб, ако знаеше, че си в града. — Сюзън Адамс бе тяхна обща дългогодишна приятелка.

Лиа не се колеба. Това бе съвършената възможност да не си бъде вкъщи утре вечер.

— С удоволствие. Благодаря ти, че ми каза. В колко часа?

— Към шест и половина. Има шведска маса, така че няма да умрем от глад — отвърна весело той. — Ще се видим там. А, Лиа…

— Кажи, Кийт.

— Благодаря ти, че подписа договора. — След тези думи той затвори.

Тя остана притихнала до телефона, загледана с невиждащи очи към хаоса в хола. Вътре в дома й, макар отвън да изглеждаше приветлив, всичко показваше, че собственичката не полага ненужни усилия, за да въведе ред. Счетоводството на книжарницата бе безупречно, точно до последния цент, но в дома й цареше истински хаос, ала също така и уют. Тази разлика отразяваше важен аспект от характера й, а Лиа бе достатъчно интелигентна и го признаваше. Отдавна бе приела едно неангажиращо отношение към живота и не виждаше причина да се насилва и посвещава на задължения, които не й се струваха важни, къщата бе чиста, но дори в най-добрите дни си оставаше — поне бе така за безпристрастните наблюдатели — доста разхвърляна. Този факт никак не я притесняваше. Беше достатъчно умна, за да знае кои са важните неща в живота, а домакинстването не бе сред тях.

Къде, запита се замислено тя, попадаше Кортланд Ганън Тримейн? Тръсна глава и очите й пропълзяха бавно по чудесната масичка от деветнайсети век в ъгъла и картините на художници от двайсети век. Защо признаваше толкова предпазливо и неуверено, макар да имаше основание да не му се доверява, че инстинктивната й реакция към Корт водеше към завършека на вече подписания договор? Стисна зъби. За малко да му позволи да я прелъсти!

Нямаше съмнение, каза си тъжно Лиа, че гордостта й бе поразена по време на разразилата се помежду им война. Отдавна не се бе случвало някой мъж да я направи на глупачка. Затвори очи, за да заличи спомена за целувките на Корт и собствения си отклик.

Не си спомняше единствено страстта. Не можеше да забрави веселите забележки, които си подхвърляха, смеха и разговорите, разходките по плажа. Всичко това, взето заедно, водеше към опасност и ако имаше наполовина толкова ум, колкото предполагаше, щеше да разкаже на Кийт всичко и двамата да се обединят, за да прогоня този мъж!

Е, реши тя, докато бавно се изправяше и се отправяше към малката спалня с огромно легло с метални рамки, трябваше първо да си поеме дъх, а след това да реши как да постъпи.

 

На следващия следобед Лиа все още мислеше за реакцията си към Корт, когато спря душа и дръпна една от пухкавите червени кърпи, закачени във веселата баня в червено и бяло. През целия ден почти не спря да мисли за него и това я подразни. Може би партито тази вечер щеше да я разсее и да отклони мислите й в друга посока.

Беше увила кърпата около мокрото си тяло и я бе затегнала точно над гърдите си. Прокара четка през пуснатата си тъмнокестенява коса и тя се разстла гъста и лъскава по гърба й. Щеше да я сплете отново, когато се облече и дори имаше намерение да прокара фината метална нишка с мъниста, която завърши миналата седмица. Отвори вратата и излезе от затоплената, пълна с нара баня, за да се върне в спалнята.

Едва успя да потисне писъка, когато позна едрия мъж, застанал до прозореца. Вдигна ръка и притисна длан към врата си. Страхът бе изтласкан бързо от сляпа ярост.

— Корт! Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш в къщата ми? Как смееш? — Стисна инстинктивно кърпата, ала бе толкова ядосана, че предпазливостта й се стопи.

Той се обърна, златистите му очи пропълзяха по увитото в кърпа тяло и се спряха на пламналия й поглед. Нещо в погледа му трепна. Беше примитивно, мъжко и опасно. Въпреки това Корт се усмихна. Тази усмивка накара Лиа да се притесни повече, отколкото ако бе пристъпил към нея.

— Дойдох, за да те заведа на партито — отвърна с готовност той, без да помръдва.

— Партито… — повтори тя, без да разбира — Ама…

— Знам, че уговорихме среща за вечеря, но нямам нищо против да променим плановете си. Добре че брат ти ми каза, иначе щяхме да се разминем. — Корт все още не помръдваше и я наблюдаваше, прибрал ръце зад гърба си. На Лиа й се стори, че той едва се сдържа да не се протегне и да я стисне за гърлото.

— Не съм казала, че ще изляза с теб тази вечер — повиши глас тя. При тези обстоятелства не можеше да измисли нищо по-подходящо от атака. Може би трябваше да блъфира.

— Подведе ме да мисля, че приемаш поканата ми. Знаеш го много добре — отвърна студено той.

— Ти така си решил!

— Защото не спирам да те желая — отвърна веднага Корт. — Въпреки че в момента ми се иска да те набия, не да те любя.

— Как влезе? — попита подозрително Лиа и стисна враждебно устни. — Вратата беше заключена. Сигурна съм, че я заключих.

— Само че не си сложила брава на „Брандън“ — измърмори той. — Трябва да използваш продукти с марката, прославила семейството ти, Лиа. Много е добра, а след като живееш сама в тази голяма къща, трябва да си предпазлива!

— За пръв път от две години насам имам причина да се тревожа!

— Значи си разтревожена, малка Лиа? Браво, интелигентно момиче.

— Пак ли се започва със заплахите, Корт? — попита дръзко тя.

— Веднъж вече ти казах, че предпочитам най-лесните и безболезнени методи.

— Махай се! — изсъска вбесена. С няколко едри крачки той застана пред нея, преди Лиа да успее да се скрие в банята и да заключи вратата. Ръката й бе на бравата зад нея, когато пръстите му стиснаха голото й рамо. Обърна я рязко и я притисна до себе си. Беше в жълта риза и тъмнокафяви панталони. Не си бе сложил вратовръзка и разкопчаната яка разкриваше загорелия му враг и къдравите косъмчета по гърдите му. — Престани! — Лиа побърза да стисне кърпата, която заплашваше да падне всеки момент след грубото му отношение. Корт стисна и двете й китки и ги изви зад гърба си, така че брадичката й се вирна и тя го погледна в очите.

— Единственият начин кърпата да не падне — изтъкна той, без да крие колко много се забавляваше, — е да стоиш близо до мен. За теб е най-изгодно в момента да остане между нас.

— Пусни ме веднага — изръмжа Лиа, защото знаеше, че бе безпомощна и усещането не й бе никак приятно. — Държиш се като… като… — Думите й убягваха.

— Като човек, който не е джентълмен — отвърна тихо Корт, очите му заискриха и я привлече още по-близо до себе си. — Ти сама си виновна, нали? Когато една дама има намерение да не се появи на уговорената среща, не бива да очаква рицарско отношение!

— Вече ти казах, че не съм се съгласявала да излизам с теб тази вечер! Ти нареди да съм готова, а за твое сведение, това не е нито уговорена среща, нито покана!

— Подробности — отвърна тихо той и наведе глава, за да докосне с устни челото й, а след това и скулите. — Готов съм да забравя това малко недоразумение, за разлика от някои хора, които познавам! Покажи ми, че съжаляваш и ще ти покажа колко благосклонен мога да бъда. Хайде, Лиа, очаквам извинението ти — опита се да я убеди Корт подигравателно, докато обсипваше лицето и с топли целувки. Целувките я примамваха и разтапяха също като онази нощ, когато за малко не се озова в леглото му, напомни си тя, докато се опитваше да запази здравия си разум.

— Корт, появяването ти беше достатъчно театрално — измърмори, усетила надигащата се в тялото й топлина, и уплашена, че той също ще усети. Не беше облечена и нямаше как да се прикрие. — Моля те, излез оттук и ме остави да се облека.

— На мен ми харесваш само по хавлиена кърпа — прошепна Корт с дрезгав глас и зъбите му захапаха ухото й. Езикът му се плъзна към чувствителната кожа отзад. — Така не изглаждаш толкова страшна, да знаеш. А пък меката ти коса е истинска покана за всеки мъж, особено за онзи, който е в стаята ти.

— Моля те! — изрече Лиа, усетила разлялата се в тялото си горещина. Как бе възможно да остави този лъжец да се възползва от нея? Какво й ставаше? Не бе спряла да мисли за него през целия ден и напълно неочакваната му поява в стаята й бе резултат от развихреното й въображение. Сякаш сама го бе призовала със силата на мисълта си.

Долови приглушеният му стон и усети как тялото й се притиска към неговото. То я призоваваше без думи, приласкаваше я, търсеше я, искаше да се потопи в топлината й. Нежните изкусителни целувки се променяха и неусетно се превръщаха в настойчиви, опияняващи, прелъстителни ласки, които я оставяха безпомощна също като на плажа вчера сутринта.

— Не можеш да се скриеш от мен, любима — изръмжа той и влажните му устни се спуснаха по бузата й, за да покрият устните й и да я дарят с жарка възбуждаща милувка, която я разтърси и не остави следа от съмнение за мъжкото му желание. — Знам, че ме желаеш. Единствено глупавата ти женска гордост ни пречи — прошепна до подпухналите й устни. — Вече се извиних за онази работа с договора. Прости ми и аз ще ти простя, че тази вечер искаше да се измъкнеш.

— Не е толкова просто, дяволите да те вземат — извика тя и сведе очи, когато усети как нещо в нея започва да пулсира.

— Напротив — отвърна с дрезгав глас Корт. — Просто е, както и да се отърва от кърпата между нас! — При тези думи той я притисна и гърдите му се отриха в нейните, след това се отдръпна рязко.

Червената кърпа се отказа от битката и безшумно се смъкна на пода в краката им.

— Не! — изплака Лиа, ала думите й бяха погълнати, когато той пъхна език дълбоко в устата й и пусна китки й, за да прегърне все още влажното й голо тяло.

Ставаше все по-лошо, помисли си отчаяно тя, докато все още бе в състояние да мисли. С всяка прегръдка й бе по-трудно да го отблъсква и да го държи настрани. Усети стегнатите му бедра, когато Корт спусна ръце по гърба й и я привлече до себе си. Пръстите му се вплетоха в свободните краища на косата, за да дръпнат главата й назад, така че на устните му да е по-лесно да проправят следа по гърлото й.

— По дяволите, Лиа! — изруга той и устните му отново притиснаха нейните — Обожавам да те чувствам до себе си. Мога да се загубя в тялото ти. Чака ме толкова много страст, такова невероятно удоволствие. Чакам те от първия миг, в който те видях във фоайето на хотела. Ще ме подлудиш, ако не признаеш, че и ти ме желаеш.

— Не е достатъчно! — извика тя, когато пръстите му се впиха в бедрата й. Разтърси я силна тръпка.

— За начало става! — отвърна Корт и я притисна отново, за да усети възбудата му. В този момент цялата й същност се устреми към него. Усети слабост, коленете й омекнаха и Лиа се притисна в него за опора. — Точно така — прошепна той доволно, когато усети ръцете й по гърба си, сякаш приемаше поражението, което не бе признала, и тази истина я разтърси повече, отколкото всичко, случило се досега.

— Пусни ме, Корт! — нареди тя рязко, макар че гласът й трепереше. — Отиваме на парти, не в леглото! — Опита се да го отблъсне, да не мисли нито за мъжкото му задоволство, нито за силата на собственото си желание. Нямаше да му позволи да я прави на глупачка.

— Любима, не наказвай и двамата — измърка до ухото й той и ръцете му проследиха линията на гръбнака й. — Всичко ще бъде наред. Позволи ми да ти покажа колко хубаво би могло да бъде между нас. Имай ми доверие…

— Имам ти толкова доверие, че съм готова да те изхвърля! — С последен внезапен тласък Лиа се изскубна и грабна отчаяно кърпата. Притисна я пред разтрепераното си тяло и се отдръпна бавно от него. Корт я проследи с очи, но не направи никакво усилие отново да плени жертвата си. — Как може да си толкова нагъл и да настояваш да ти имам доверие след всичко, което ми причини? — изсъска тя и приглади с ръка разрошената си коса. — А сега си се промъкнал в къщата ми като най-обикновен крадец!

— Трябва да побързаш, ако искаш да пристигнем навреме — прекъсна я разсеяно той и погледна скъпия си златен часовник.

— Моля? — едва успя да изрече слисана Лиа. Гледаше го напълно объркана. — Ако си въобразяваш, че ще отида на партито с теб…

— Нали току-що каза, че ще отидем — напомни й той небрежно и присмехулно. Въпреки това в гласа му личеше стоманена воля. — Каза, че ще ходим няма да си легнем. Нали не се каниш да ми откажеш втори път?

— Корт… — започна вбесена тя, неспособна да приеме, че той я манипулира.

— Обличай се, Лиа, иначе аз ще ти помогна — нареди спокойно Корт.

— Единственото, с което ще ми помогнеш, е още сега да се разкараш от спалнята ми. Веднага!

— Любима — измърмори той, без да крие, че търпението скоро ще му изневери. — Наистина се опитвам да укротя опърничавата с обич и финес, ала тя така и не разбира накъде ме тласка, така че ще бъда принуден да използвам друга техника. Изборът е неин. Какво да се прави?

— Ти се нетърпим!

— Ти си истинско опиянение. Дори когато се цупиш — отвърна спокойно Корт. — Давам ти петнайсет минути. Ще те чакам долу.

Лиа остана загледана в широкият му гръб, докато излизаше. Никой мъж досега не й бе казвал, че е истинско опиянение.

Тя умишлено удължи петнайсетте минути на двайсет, но не посмя да се забави повече. Не че се страхуваше от Корт Тримейн, опитваше се да се увери, просто той е доста по-едър от нея и в момента сигурно бе завардил единствения изход от къщата. Освен това на нея й се искаше да отиде на партито.

Ако имаше късмет, каза си уверено, вече възвърнала самообладанието си, докато слизаше по стълбите няколко минути след наложения й краен срок, на партито да изникне възможност да му върне заради лошото отношение. Ако не друго, щеше да намери кой да я прибере вместо него. Кийт щеше също да е там и той щеше да я докара вкъщи. Корт Тримейн можеше да я придружи, ала нямаше да му се усмихне щастието да я прибере.

 

Обектът на мислите й вдигна глава, когато Лиа приближи, щом я видя, подхвърли на масичката списанието, което бе разлистил, преди да се изправи. Усмихваше се с онази странна собственическа усмивка на мъж, който само трябва да протегне ръка, за да получи наградата.

— И това бижу ли е твое? — попита той и очите му плъзнаха по необикновените синджирчета на врата й, пролъскващи над високата яка на роклята, дръзко творение в червено и златно. Тя кимна и отстъпи настрани, за да си вземе шала, когато забеляза, че Корт протяга към нея, за да докосне украшението. Отдръпването й изпълни целта си, но когато вдигна поглед към него, бе готова да се закълне, че бе забелязала болка в златисто кафявите му очи. Болката изчезна в мига, в който той отпусна ръка. — Не можеш вечно да ме отбягваш — предупреди я спокойно Корт, когато я хвана за ръка и я поведе към вратата. Погледна я в профил и очите му се задържаха на тъмната плитка. — Рано или късно ще трябва да ми простиш. Защо да не е още сега? Още тази вечер?

— Колко по-лесно ще ти бъде, нали? — подигра се с меден глас Лиа. — Няма да ти се налага изобщо да се напрягаш!

Той се усмихна тъжно.

— Знаех, че ще ме разбереш.

— Извинявай, Корт, но няма да ти се размине толкова безпроблемно — заяви остро тя.

— Какви са условията ти? — попита весело той и й отвори вратата на колата.

— Все още ги измислям.

— Да се надяваме, че търпението ми няма да свърши, преди да решиш каква компенсация искаш за прегрешенията ми — заяви любезно Корт.

Едва когато влезе на партито, хванала го под ръка, Лиа успя поне за малко да престане да мисли за обърканите си отношения с Корт Тримейн.

Естествено, би предпочела всичко друго, ала не и това.

От другия край на стаята я наблюдаваха циничните си очи на другия мъж, който бе успял да направи Лиа Брандън на глупачка.

Алекс Харлоу вдигна чаша в безмълвен тост.