Джейн Ан Кренц
Предизвикателството (6)

Шеста глава

Нямаше достатъчно опит в подобни драматични сцени, иначе представянето й бе доста впечатляващо, мислеше си минута по-късно Лиа, когато се смеси с гостите на партито и разбра, че няма кой да я закара до тях.

Тъкмо дребните неща можеха да окажат влияние в живота! Вбесена, тя грабна една чаша и си каза, че досега така и не бе успяла да пийне на спокойствие заради Корт. Насочваше се към далечния край на стаята, за да се скрие поне за малко, когато брат й се върна от терасата, а Сюзън Адамс се залепи за нея. Как бе възможно половината от жените в Калифорния да са руси?

— Чудех се къде си се скрила, Лиа. — В очите й се криеше интерес, който не заблуди Лиа нито за миг.

— Скрила съм Корт навън на терасата — отвърна мило Лиа. — Както виждаш, мен не е трудно да ме откриеш. Не се притеснявай, Сюзън, той ще се появи след малко. — Тази мисъл я накара да изпита неприятно чувство. Какво да прави, когато Корт се върне и започне отново да я притиска?

Не можеше да й направи нищо в стая, пълна с хора, успокои се тя и се зачуди доколко собственият й брат бе на нейна страна. Възхищението на Кийт към новия му учител беше невероятно. Та той дори бе готов да приеме Корт за свой зет! Това бе прекалено, каза си нещастно Лиа и отпи. Корт може и да я бе набелязал за предизвикателство, ала нещо й подсказваше, че притежава достатъчно развито чувство за самосъхранение и няма да си позволи да се ангажира в битка, която би стигнала до такива крайности!

— Годеникът ти е очарователен — продължи да бъбри Сюзън, без да откъсва очи от замисленото й лице. — Новината доста ни изненада. Нямах представа…

— Моля? — Лиа почти се стресна, също като Алекс одеве, и се намръщи към Сюзън.

— Аз мислех, че всички вече знаят! — измърмори Сюзън с престорена тревога. — Извинявай, изглежда не биваше да разкривам, че знам, но, честно казано, всички гости скоро ще разберат. Подобни слухове бързо се разнасят, особено когато сме на парти, а доста от хората познават и теб, и брат ти…

— Кой ти каза, че съм сгодена за Корт?

— Алекс Харлоу. Помниш ли го? — Не бе нужно Сюзън да подчертава името му, каза си Лиа. Много добре знаеше какво се бе случило преди една година. — Беше много разстроен от нещо и си тръгна преди малко. Имаш ли представа какво го беше извадило от релсите? — попита с надежда тя. Сюзън умираше за подробности, с които да подслажда клюките.

— Нямам никаква представа — отвърна сухо Лиа. — Що се отнася до годежа — подзе тя с намерение да задуши глупавия слух колкото бе възможно по-бързо, ала я прекъснаха, преди да успее да довърши мисълта си.

— Лиа! Чух новината! Поздравления. Онзи висок мъж със страстния поглед ли е щастливецът? — Алис Комптън пристъпи напред, повела русия си придружител. Веселото й лице бе озарено от искрена радост.

— Страстен поглед ли? — възкликна гневно Лиа. — Погледът на Корт не е страстен. Тези вечно присвити очи показват хроничен мързел, не страст! — Тя нямаше представа какво я накара да избълва всичко това, но не успя да се сдържи.

— Не съм съгласен — намеси се познат дрезгав глас, а ръката на Корт се плъзна около кръста й и й отне чашата. — Хайде да се прибираме, малка Лиа, и ще открием много бързо какво се крие в очите ми.

Смехът на събралите се заглуши ахването й. Тя се обърна към присмехулните му очи.

— Не бих искала да те подлагам на такова напрежение, скъпи — измърка мило.

— Не се притеснявай, любима — опита се да я увери той. — Вече се подкрепих на шведската маса на Сюзън. Все някак ще събера достатъчно енергия.

Защитена от смеха на гостите, Лиа оголи зъби в нещо като чаровна усмивка. Веднага забеляза предупредителния поглед в кафявите му очи и усети, че сега не бе моментът да отстоява своето. Корт не я бе докоснал, ала заплахата не можеше да бъде скрита.

— Боже! — възкликна заядливо тя. — Да не би да си имал произшествие с напитката си? — Очите й подигравателно се стрелнаха към мократа му риза. Надигащ се гняв заплашваше сблъсъкът им да се разрази пред всички.

— Няма да повярваш! Застанах на пътя на една млада дама, която бе пийнала малко повечко. Няма нищо. Вкъщи имам суха риза. Готова ли си да тръгваме?

— Не, не съм — заяви доволно Лиа. — За разлика от младата дама, с която си се сблъскал, така и не успях да пийна. Дори едно питие не съм довършила тази вечер.

— Жалко — отвърна безсърдечно той. — След като на мен ми се налага да преодолея хроничния си мързел тази вечер, и ти можеш да се постараеш да не ми припаднеш в ръцете! — Беше ясно какво се опитва да й каже.

Гласът на Кийт прекъсна гръмкия смях на хората. Той се промъкна към сестра си и Корт, а очите му гледаха засмени. Лиа забеляза, че блондинката Анджи започваше да се цупи, защото не получаваше достатъчно внимание.

— Вие двамата, да не би да смятате да се карате, вместо да обявите официално годежа си?

— Именно! — изсъска нарочно Лиа. В момента не й хрумваше нищо, което щеше да й достави повече удоволствие от един шумен скандал, в който да победи. Очите й не се откъсваха от лицето на противника. Отговорът му долетя едновременно с нейния.

— Не, разбира се — вметна ясно той, — ще обявим годежа и ще се приберем вкъщи за скандала.

— Много се надявам, че сам ще си вдигнеш скандал, защото имам намерение да остана на партито.

— Лиа, очарователна моя бъдеща съпруго — подзе изключително любезно Корт. — Имаш избор. Или си тръгваш от партито, хванала ме за ръка, или ще те изнеса, метната през рамо. Решавай!

Та усети заплахата, но чувствата я бяха завладели и в момента не се интересуваше от последствията. Платиненият блясък на очите й срещна разтопеното злато в погледа му и Лиа се усмихна дръзко.

— Да не би да ми даваш право на избор? — попита тя, без да крие интереса си.

— Именно.

— Тогава не избирам нито един от дадените отговори. — Лиа се завъртя, за да се дръпне колкото бе възможно по-бързо. Само че развеселените гости не се отдръпнаха достатъчно бързо и това бе твърде удобно за Корт. Той не се колеба.

— Обзалагам се — подхвърли иронично, когато протегна ръка, за да стисне тънката й китка, — че не си се представяла блестящо на тестовете в училище. — Лиа извика уплашена, когато усети, че губи равновесие, преди да успее да се хване за нещо усети рамото на Корт да се притиска в стомаха й и в следващия момент пред погледа й бе подът, а тежката плитка увисна надолу. Отначало не й достигна въздух, тя не успя да каже и дума, ала чу ясно как похитителят й се обърна към насъбралите си. — Бихте ли ме извинили, налага се да отведа Лиа вкъщи, за да си осигуря покорството й насаме.

Лиа си пое въздух, когато Корт пое към вратата.

— Кийт! — извика вбесена тя. — Направи нещо! — Отчаяно се опитваше да извие глава, за да види брат си, но той разпери безпомощно ръце.

— Какво да направя, Лиа? Той има договор да прави каквото иска с „Охранителни системи «Брандън»“! — Смехът му бе на типичен представител на семейство Брандън. — А ти го подписа сама.

— Аз не съм част от „Брандън“ — нападна го ядосана тя, макар да знаеше, че вече бяха до вратата.

— Напротив — поправи я Корт и отпусна едната си ръка, за да отвори. — Ти си безгласният партньор, нали не си забравила.

— Проклет да си! — След това, тъй като искаше и последната дума да е нейна, преди да се затвори врата Лиа се провикна към очарованите от изнесеното представление гости. — Най-официално заявявам, че няма никакъв годеж. — Последният й спомен от партито бяха засмените очи на Кийт.

Не й беше никак весело, когато Корт я пусна, без много да се церемони, на предната седалка в колата и хлопна вратата. Когато се настани до нея от друга страна, тя вече се бе изправила и бе напипала дръжката. Той се обърна на седалката и цялата кола сякаш се смали или поне така се стори на Лиа. Корт протегна ръка, положи я на тила й и изви главата й към себе си.

— Как смееш? — изсъска тя, когато яростта и унижението избликнаха с пълна сила. — Как можа да ми причиниш подобно нещо? Нямаше никакво право да ме изнасяш по този начин! Направи ме на глупачка! За втори път!

— Ти си го просеше, Лиа Брандън — отвърна рязко той и тя усети, че той говори напълно сериозно. Сцената на партито може и да бе изключително забавна за околните, ала за тях това бе люта битка, разразила се неочаквана и нежелана.

— Може би е така от твоя гледна точка — продължи да съска Лиа. — Аз се смятам за невинна жертва.

— Опърничавите никога не са невинни жертви! Още съм мокър от напитката, с която ме заля, когато си изпусна нервите, да не би да си забравила? При това след всичко, което направих за теб! — добави Корт, без да крие гнева си. В тъмната студена кола очите му блестяха.

— Как можа да го направиш! Каква наглост! Просто се натрапи, когато си говорех с друг мъж…

— Натрапих се, когато ме използваше, за да си отмъстиш на въпросния индивид! Като говорим за наглост, Лиа, на теб също не ти липсва! Чух те да казваш на Харлоу, че си влюбена в мен, че целувките му в сравнение с моите не стрували. Това се казва да насъскваш един мъж срещу друг, малка магьоснице, така че нямам намерение да ставам част от игрите ти. Бях готов да те изтърпя, за да си отмъстиш и на мен, но…

— Да изтърпиш ли? За търпение и дума не може да става. Какво се надяваше да постигнеш, като накара всички да мислят, че сме любовници? И това ли беше част от предизвикателството, Корт? За теб съм само едно предизвикателство. Ясно ми е как започна всичко. Първо се подразни, че не съм се появила кротка и покорна на срещата, за да ме принудиш да подпиша договора. За проклетото ти мъжко его не беше достатъчно, че ме измами и подписах, трябваше да покориш и жената. Разбрах какво става, преди да ме вкараш в леглото, и това те подразни, нали? Така предизвикателството стана още по-голямо, нали? А тази вечер нарочно ми се притече на помощ, докато бях с Алекс. Така можеше да подновиш кампанията за завладяване на „Охранителни системи «Брандън»“! А аз, като пълна глупачка, както става непрекъснато напоследък, се оставих да ме убедиш да подновим връзката си.

— Всичко изкривяваш така, както на теб ти е угодно, нали? — изръмжа той. С крайчеца на окото си тя забеляза, че ръката му, отпусната отстрани на главата й, се свива в юмрук.

— Давай, отричай! Единственото, което не разбирам, е защо пускаш тези намеци за брак пред Кийт? Защо го подвеждаш да си мисли, че нещата се сериозни? Предполагам, че това не е нищо повече от тактика. Една дребна маневра за отвличане на вниманието, докато ме насочваш в желаната от теб посока.

— А тя е към леглото ми. Точно там ще се озовеш рано или късно, моя опърничава Лиа — отвърна Корт. — Да ти кажа ли какво мисля? Тази вечер каза на Алекс Харлоу истината, въпреки че я използва, за да постигнеш целта си.

— Какви ги приказваш? — избухна отново Лиа, подразнена от думите му.

— Мисля, че си влюбена в мен! Мисля, че се влюби още в Орегон!

— Само за два дни ли? — подигравателно попита тя, тайно ужасена от проницателния му анализ. — Много малко вероятно.

— Какво общо има времето? Можех да те направя моя още онази вечер, когато подписа договора, и ти го знаеш. Можех да го направя и на следващия ден, въпреки че ми беше бясна. Докато те докосвах на плажа, ти откликваше, въпреки че се съпротивляваше!

— Иска ти се това да е истината, нали? Как само ти се иска да се бях поддала на умелото ти прелъстяване и да се бях влюбила в теб, независимо от всичко, което ми причини! Щеше да останеш дори по-доволен, отколкото ако легнех с теб. Много по-лесно е да контролираш една влюбена жена, отколкото ако тя от време на време спи с теб. Това щеше да е истинска победа, нали?

— Лиа, започваш да говориш пълни глупости. Ще те откарам у вас! — Той се обърна към волана, пъхна ключа в стартера и запали.

Тя усети гнева му и силната воля, с която успя да го овладее. Усещаше се в цялата кола.

— Благодаря — отвърна с леден глас Лиа. — Точно вкъщи ми се иска да си отида.

Тя забеляза как Корт изви едната си вежда, но премълча. Седеше смълчана, докато той караше с пестеливи движения и й се прииска собственото й самообладание да бе също толкова силно.

Гневът й също бе много силен, ала лекото потрепване на долната й устна бе причинено от съвсем различно чувство, което не желаеше да си признае, чувство, което се натрапи само. Лиа бе прекалено честна, за да се преструва, че не разбира какво искат и тялото, и умът й. Докато беше на терасата тази вечер, й се искаше всичко между нея и Корт да бъде наред, да обявят примирие и всичко да започне отново. А той бе умен, прекалено умен, за да не разбере, че за кратко бе бил съвсем близо до набелязаната цел.

Защо, питаше се тя с горчивина. Що за човек би се заинтересувал от предизвикателството, което представляваше тя? Що за мъж имаше нужда да постигне победа над жена, като я закара насила в леглото? Отговорът бе, че така би постъпил единствено мъж, които не бе сигурен в победата си.

— Къде отиваме? — попита подозрително Лиа.

— Нали ти казах, водя те вкъщи. В моя апартамент. Нали не искаш да настина в тази мокра риза? — попита подигравателно той.

— Няма да ти отнеме много време да ме оставиш първо у нас!

— Безсърдечно създание — измърмори Корт, но не промени посоката.

— Корт!

— Лиа — въздъхна той. — Тази вечер ще поговорим в моя апартамент. Това е най-логичното място.

— Искаш да си осигуриш предимство на своя територия ли?

— Сигурно — кимна рязко Корт. — Може би се чувствам в по-голяма безопасност на своя територия. Омръзна ми да си блъскам главата със странните ти разсъждения. И като си помисля, че ми се бе сторила интелигентна.

— Обидите ти не ме притесняват, Корт — отвърна напрегнато тя. — Може би ако все пак разбереш, че не съм особено умна, ще изгубиш интерес към играта!

— Не съм аз този, който играе игри, Лиа, ала след като ме караш да участвам в тях, ще играя, докато победя.

— Заплахите ти не ме притесняват повече от обидите!

— В такъв случай има много да учиш. — Сега вече бе по-спокоен, сякаш бе решил, че бе крайно време да прояви здрав разум с тази напълно неразумна жена.

Освен това говореше твърдо и категорично и въпреки че направи още няколко пъти опити да говори с него, тя знаеше, че той няма да я откара у тях, докато не изясни какво иска при това на своя територия.

Пътуваха в ледено мълчание. Когато най-сетне Корт паркира пред скъп жилищен комплекс, Лиа се бе овладяла достатъчно, за да отбележи заядливо:

— Не каза ли, че имаш апартамент?

— Наел съм един от апартаментите. — Той сви рамене. — Съвсем обикновен е. — Пищната зеленина наоколо осигуряваше спокойствие и усамотение на обитателите. Отделните сгради бяха в типичен калифорнийски стил, с кедрови огради, интересни архитектурни решения и високи прозорци. Съвсем не бяха уютни и приятни като нейната къща, реши доволно Лиа. — Ела да влезем вътре. Студено ми е. — Корт изключи двигателя и заобиколи колата от нейната страна, но не успя да стигне навреме, за да й подаде ръка.

Не каза нищо за желанието й да пренебрегне намерението му да й кавалерства, просто я стисна за ръката и поведе по пътеката.

— Не мога да разбера какво още имаш да казваш — измърмори тя, докато той отключваше вратата и я въвеждаше в приятния, ала доста стандартен хол. — Защо просто не престанем с тази работа? — предложи, докато оглеждаше кремавия мокет, скъпите, но семпли бежови мебели и масите от тиково дърво. — Нали спечели, когато ме накара да подпиша договора. Бъди така любезен да задоволиш с тази победа.

— Моля? — попита Корт и за пръв път, откакто си тръгнаха от партито, а в очите му просветнаха весели искрици. — Да не би да искаш да кажеш, че си по-малко важна от договора? Не бих ти нанесъл подобна обида.

— Защо не? Вече ме обиди достатъчно, като ми каза, че не съм особено умна. — Лиа се настани на един от бежовите столове край камината. Прехвърли едната си ръка през облегалката, кръстоса елегантно крака и го погледна хладно.

— Знаеш, че това не е истина, нали? Значи не се брои. Казах го, защото ме беше подразнила — побърза да омаловажи той нещата, без да изпуска нито едно нейно движение.

Лиа стисна зъби.

— Защо се дразниш от предизвикателствата, Корт? Нали ми каза, че това било единственото, което те събуждало за живот!

— Откъде им хрумва на хората, че си търся трудности и проблеми? — попита той и вдигна златистокафявите си очи към тавана.

— А не е ли така? — попита веднага тя и го погледна строго изпод вежди.

— Не и в личния живот — отвърна разпалено Корт и прекоси стаята с бавни крачки.

— Глупости — отвърна остро тя — предизвикателството си с предизвикателство. Разкажи ми за този свой недостатък, Корт Тримейн. Каква е тази мания с предизвикателствата? Да не би да си бил от онези малки деца, която не могат да устоят на предизвикателство?

— Нямам намерение да обсъждам детството си. Би ли ме извинила, първо трябва да си сменя ризата. — Пръстите му се заеха с копчетата на жълтата риза и Лиа нарочно извърна поглед. — Защо не направиш чай, докато аз облека нещо по-удобно? Всичко, което ти трябва, е в кухнята. — Той замълча за момент. — И престани да оглеждаш така мебелите. Не са мои. Вървят с апартамента.

Обърна се, излезе от хола и я остави да направи чая, ако иска. Докато барабанеше с пръсти по облегалката на стола, тя обмисли възможностите и накрая реши да направи чай. Знаеше, че мебелите не са негови, каза си недоволно. Имаше чувството, че ако ги бе избирал Корт, щяха да приличат на нейните — ярки, създаващи уют и топлота.

Кухнята бе също толкова изчистена и модерна, колкото и останалата част от апартамента. Меден чайник бе поставен на печката с цвят на бадем и дори не й се наложи да търси дълго, за да открие чашите. Бяха съвсем близо до печката, почти на същото място, на което тя ги държеше вкъщи. Двамата с Корт дори подреждаха по подобен начин.

— Браво! — Той остана доволен, когато влезе в кухня след няколко минути, преоблякъл се в нова риза. — Така е по-добре. Сега можем да обсъждаме недостатъците на характера ми, без да има опасност да настина.

Лиа сервира чашите на една от тиковите масички в хола и остана загледана в него, докато той се опитваше да запали камината.

— Може би ако поговориш за проблемите, си ще успееш да ги разрешиш — съгласи се мило тя, дори прекалено мило.

— Много си любезна. Знам, че интересът ти не е продиктуван от загриженост за психическото ми състояние, ала въпреки това ще ти обясня — въздъхна Корт, драсна клечка кибрит и сведе глава над пламъка.

Докато подпали огъня, мълча, след това се отпусна на колене, загледан в пламъците, за да бъде сигурен, че огънят няма да угасне. Надигна се грациозно като котка и се настани на стол срещу нея. Протегна крака, облегна се й я загледа умислен.

— Чакам да ми разкажеш за проблема си — напомни му Лиа.

— А, да, страстта ми към предизвикателствата — изпъшка той и посегна към чая. — Грешиш, ако мислиш, че като дете винаги съм бил готов да поема предизвикателствата.

— Виж ти! — В гласа й прозвуча хлад и любезен интерес.

— Нямах братя и сестри и никога не ми е било приятно да играя с другите деца. Много повече предпочитах собствената си компания. Не бях необщителен — вметна шеговито. — Просто не се интересувах от нещата, по които полудяваха връстниците ми. Беше ми приятно да прекарвам времето си с инструментите и електрониката в мазето.

Лиа се усмихна. Колко й беше познато.

— Родителите ти не се ли притесняваха, че предпочиташ да се занимаваш сам?

— Не — засмя се Корт. — Ами твоите? — продължи да се усмихва той, разбрал накъде биеше.

— Не, имах късмет — призна тя. — Мама и татко ме разбираха. Оставяха ме да чета и да шлифовам.

— Да шлифоваш ли? — ухили се той.

— Имах нещо като малка работилница в един ъгъл на мазето. По онова време започнах да се интересувам от обработката на бижута. Само че в момента говорим за твоите проблеми, струва ми се — добави решително Лиа. Тази вечер нямаше да се поддаде на чара му.

— Докъде бях стигнал? — попита Корт и отпусна назад.

— До мазето.

— Точно така. Имах огромен радиоприемник и най-различни уреди за тестване на електроника. Все правех разни самоделни устройства, докато един ден…

— Един ден забеляза, че не ти трябва упътване, за да се справиш.

— Как разбра?

— Било е неизбежно.

— Може и да си права — кимна той. — Както и да е беше ми по-забавно да запоявам разни неща и да сглобявам каквото реша, вместо да правя макети. Дойде време за колеж и аз реших, че ме влече не инженерството, а финансите. Финансите, в които човек може да вложи творчество. Привличаха ме нещата, които човек може да постигне, ако вложи умно средствата си. Интересите ми, електрониката и финансите, си паснаха чудесно.

— В кой колеж си учил?

— В „Бъркли“.

— В Калифорния ли си роден? — попита заинтригувана тя, въпреки че не биваше.

— Аха. Отрасъл съм в малък град на полуострова на Сан Франциско. Ами ти?

— Аз съм родена тук, в Санта Роза — отвърна Лиа. — Избрах Калифорнийския университет в Санта Барбара. „Бъркли“ винаги ми се е струвал прекалено голям за моя вкус, нещо като град.

— Изборът ти не ме учудва — призна тихо Корт. — „Санта Барбара“ е бил идеалното място за теб, след като е до океана. Май имаш слабост към брегове, брулени от вятъра…

В този миг се върнаха спомените от Орегон и тя с усилие ги отблъсна.

— Плажовете бяха приятни, но диплома по филология щеше да ми бъде напълно безполезна. Тогава записах бизнес. Не че бизнесът ме е интересувал особено, просто се оказа, че се справям успешно. Когато се дипломирах, знаех, че съм доста предприемчива.

— Тогава ли направи книжарницата?

— Татко ми даде назаем пари, за да започна. — Лиа неочаквано се усмихна. — Каза, че имал пълно доверие на таланта на семейство Брандън да печелят пари. Успях да му ги върна. След година книжарницата излезе на печалба и сега ми носи доста приличен доход. Мисля си да отворя още един клон в новия търговски център.

— Не си ли се интересувала да поемеш бизнеса на баща си?

— Не. Прекалено независима съм. Няма да работя добре в голям екип, дори аз да съм шефът. Човек трябва да се съобразява с прекалено много хора и да мисли за тях. Струва ми се, че Кийт ще се справи добре. На него му е приятно да командва и да сплотява екипа.

— Така е, а когато го запознах с някои от възможностите във финансово отношение и при маркетинга…

— Май се отплеснахме — прекъсна го тя. — Как стана такъв авторитет?

Той сви рамене.

— След като завърших, стана ясно, че не съм от хората, които мотат да работят от девет до пет и да се подчиняват на друг.

— Значи в ежедневните проблеми на инженерството и счетоводството не е имало достатъчно предизвикателства, така ли?

— Няма ли да спреш да използваш тази дума? — оплака се добродушно Корт и очите му се усмихнаха. Лиа усети, че отново попада под въздействието на магията му и на приятелството, зародило се в Орегон. Тази вечер трябваше да остане на разстояние, предупреди се строго тя.

— Тогава ти измисли по-добра дума — прикани го дружелюбно.

— И така — продължи той, — стана ясно, че когато станеше дума за обикновени ежедневни неща, просто не успявах да задържа вниманието си. Нямаше начин да си намеря постоянна работа. Затова започнах да поемам различни договори.

— И избираше само най-интересните главоблъсканици, за да се справиш успешно с тях — довърши вместо него Лиа.

— Няма голям смисъл да избираш поръчките, ако не се спреш на най-интересните и добре платените, нали? — продължи Корт. — Освен това работата на хонорар ми осигуряваше достатъчно време, за да се занимавам с моите джаджи.

— Кой е най-дългият договор, който си приемал? — попита тя и присви очи.

— Този — отвърна честно той. — Мисълта да спася „Брандън“ и да видя как фирмата се изстрелва нагоре беше интересна… — Корт спря и се намръщи.

— Интересно предизвикателство ли? — подсказа услужливо Лиа, докато го наблюдаваше над ръбчето на чашата.

— Голяма си злобарка.

— И какво правиш, когато не си изправен пред предизвикателство?

— Скривам се в мазето или в някоя свободна стая — призна бързо той. — Или отивам на някой плаж, за да се усамотя. Също като теб.

Тя не обърна внимание на последния му опит да открие нещо общо с нея.

— Ами блондинките, за които спомена на партито? И тях ли ги водиш в мазето или на плажа?

— Чудех се кога ще стигнем до този въпрос — разсмя се Корт.

— Питам кога намираш време за тях — не миряса Лиа.

— Когато съм в настроение!

— И всяка от тях ли е ново предизвикателство? — попита мило тя, безкрайно подразнена от признанието му.

— Не бих казал — заяви той. — Жените ми винаги са били от една категория с твоя Алекс Харлоу. Красиви, ала доста самовлюбени и не особено умни.

— А женил ли си се за някоя от тях? — не се сдържа Лиа. На тази възраст бе напълно естествено да е бил женен.

Последва многозначително мълчание, докато Корт обмисляше отговора.

— За малко — призна най-сетне той — Бяхме сгодени, когато осъзнах каква грешка правя.

— И каква беше грешката, Корт? — продължи да пита тя. — Поддал си се на предизвикателството ли?

— Грешката ми бе — заяви той с присвити очи, — че я помислих за различна от останалите. Бързо открих, че е същата. Искаше всичко, което искаха и останалите, просто умееше да замаскира целите си по-умело.

— И какво стана? — На Лиа не й беше приятно да зададе този въпрос, но любопитството й бе огромно.

— Беше решила, че ще й предложа длъжността изпълнителен директор във фирмата, където работех по онова време.

— И?

— Така и щях да направя — отвърна Корт. — Само че й отказах. Когато разбра, и тя отказа на мен.

— Остана ли силно наранен? — попита предпазливо Лиа, учудена, че изпитва състрадание към него.

— По-скоро гордостта ми бе наранена. Когато го осъзнах, останах доволен, че ми се бе разминало на косъм.

— И оттогава много внимаваш, така ли? — опита се да познае тя и се усмихна. — Придържаш се към глупавите блондинки, с които няма проблем да се справиш.

Между тях премина искра на взаимно разбиране, която не можеха да подминат. Лиа знаеше какво бе изпитвал Корт, когато бе разбрал, че го използват. И тя бе преживяла същото с Алекс. Корт изглежда мислеше за същото, когато очите им се срещнаха и той тихо отбеляза:

— Да не би ти да си се държала много по-различно, откакто сте се разделили с Харлоу?

— Какво знаеш за времето след раздялата ми с Алекс?

— Брат ти ми разказа. Обясни ми, че си излизала с разни, дето или са се оставяли да ги въртиш на пръста си или са побягвали.

— Ще се наложи да поговоря с брат си. Май с позабравил какво означава да защитаваш близките си — въздъхна подразнена Лиа.

— Така ли е било? — попита Корт.

— И какво, ако е било така? — отвърна високомерно тя и вирна брадичка. — Да не би да ме обвиняваш, че не съм искала да се опаря втори път?

— Не, аз също бях много внимателен — прошепна той. — Сега вече винаги внимавам да разбера какво искат. И на мен не ми е приятно да ме използват. Май и двамата с теб сме чакали подходящото предизвикателство.

— Корт! — Напрежението в стаята отново стана осезаемо.

— Само се шегувах, скъпа — каза бързо той. — Би ли се смилила над този мързелив и по принцип доста миролюбив мъж, който иска една спокойна, приятна връзка с теб?

Гледаше я така умолително, че Лиа за малко да забрави. Долната й устна потрепери.

— Всичко, което ми каза, само подчертава, че каквото и привличане да изпитвам към теб, то ще просъществува за кратко… Докато е все още нещо ново — прошепна тя. — Струва ми се, че брат ми е прав. Когато попаднеш на подходящо предизвикателство, ти се иска да победиш. За теб съм се превърнала в предизвикателството на „Брандън“ и искаш да си сигурен, че можеш да ме контролираш. Да не би да се страхуваш, че ще се опитам да настроя Кийт срещу теб? Или че ще използвам дяловете си, за да попречи на решенията, които искаш да вземеш?

— Това няма нищо общо! — възмути се Корт. — Колко пъти трябва да ти казвам, че това е само между мен и теб?

— Може би щях да ти повярвам, ако брат ми не беше казал онези неща на терасата. Когато чух как си излетял от офиса му, защото не съм се явила на срещата, а и онази забележка, че жените можели да бъдат най-добре контролирани в леглото… Ти как очакваш да ти повярвам, след като чух всичко това? Ясно е, че за теб съм като досадно трънче. Очевидно според теб трябва да бъда манипулирана по единствения начин, който познаваш. Няма смисъл, Корт, няма да ме убедиш да легна с теб.

Той остави чашата на масата и тя заплашително издрънча.

— Ти си инат, и освен че си опърничава, не знаеш и да мислиш, така че тази вечер ще се наложи да ти набия разум в главата!

Скочи прекалено енергично и гъвкаво за ленив мъж, преди Лиа да успее да остави чашата и да скочи. Корт я бе стиснал за китките и я изтегли пред себе си.

— Пусни ме. Корт. Ако не си в състояние да водиш смислен разговор, най-добре да ме заведеш у дома. — Тя кимна високомерно към вратата. — Сигурна съм, че си разбрал основанията ми, въпреки че ме наричаш инат и опърничава.

Кафявите му очи бяха пламнали от желание и той стисна още по-силно китките й.

— Нямам намерение да те отведа на друго място, освен в леглото — обясни й с провлачен глас. — След като думите не са достатъчни, тогава ще прибягна до по-примитивни методи.