Джейн Ан Кренц
Предизвикателството (9)

Девета глава

Лиа забеляза безпокойството в думите и погледа му, изправи се и се приближи до огъня. Не чу кога бе станал, за да застане зад нея, но го усети. Можеше да я прегърне през кръста и да я привлече до себе си, ала не го стори.

— Знаеш ли колко много ми се иска да те любя, Лиа? — попита той с глас, станал дрезгав от желание.

Усети по гръбнака й да преминава тръпка и тя остана неподвижна, очите й съсредоточени в пламъците.

— Мислех, че искаш първо да чуеш думите. Корт. Мислех, че искаш да знаеш доколко ти имам доверие — отвърна, като изговаряше ясно всяка дума, защото знаеше, че ако той протегнеше ръка, щеше да потрепери при докосването му. Сигурно и Корт го знаеше. Всеки път, когато я докосваше, ставаше все по-безсилна, мислеше си замаяна Лиа.

— Не можеш ли да го кажеш, Лиа? — попита той с плътния си глас и наведе глава, за да я докосне с устни по врата.

Тя трепна точно както предполагаше, че ще стане, но така и не успя да си наложи да отстъпи настрани от надвисналата опасност.

— И да ти поднеса победата на сребърен поднос ли? — попита, усетила възбудата му и силата, с която се владееше. Усети и собствената си възбуда и изведнъж стана по-смела и дръзка.

— Не става въпрос за победа или предизвикателство — прошепна Корт, след като отново докосна врата й. Бе усетил трепета й. — Когато го разбереш, ще знаеш, че с ината си нараняваш и двамата.

Ръцете му се плъзнаха към кръста й, останаха там, ала без да настояват да се отпусне на него. Тя бавно се обърна срещна погледа му.

— Наранявам ли те, Корт?

— Подлудяваш ме! — изръмжа той, преди да положи на устните й лека въздушна целувка. — Да, чувствам се наранен!

Сякаш по своя воля ръцете й обвиха врата му, а тялото й потърси топлината на мъжа, който разпалваше сетивата й толкова лесно. Тази вечер беше в безопасност, каза си Лиа. Корт нямаше да посмее да я притиска отвъд границите, които сама бе поставила. Нямаше да застраши бъдещата си победа. Дали?

Ето че я подвеждаше отново, устните му бяха ласкави, нежни, изкусителни. Тялото й се отпусна до неговото. Лиа усети как ръцете му се плъзват по гърба й, за да търсят по-интимно местенце. Той бе застанал леко разкрачен, докато привлече долната част на тялото й към своето, за да я накара да усети топлината му. Тя изпъшка до устните му, разтвори своите и привлече езика му навътре.

— Лиа! — Прошепна името й дрезгаво, когато тя се притисна в него и усети как ръцете му я приласкават. Отдръпна глава, потърси загорялото му гърло и го усети как трепери, докато тя обсипваше с целувки местата, открити от разкопчаната зелена риза. Колко й беше приятно, осъзна Лиа. Обичаше да го докосва, да го усеща до себе си, обичаше отклика му… — Ти наистина си решила да ме побъркаш, нали? — изръмжа Корт и пръстите му се впиха еротично в дупето й.

— И какво, ако е така? — предизвика го тя, разпалена от аромата му и приятното усещане да е до него.

— Май ще трябва да изтърпя наказанието — пошегува се той тихо.

Корт отстъпи крачка назад и се отпусна на канапето, подръпвайки я нежно, за да се отпусне върху него.

Срещна очите му, съзря силното мъжко желание и веднага откликна. Бавно наведе глава и го целуна прелъстително, жадно и усети как потръпва под нея.

Ръцете му я притиснаха още по-силно, той протегна крака и Лиа се отпусна между тях. Желанието й ставаше все по-силно, докато проследяваше извивката под яката на ризата му. Бе така погълната от опита си да разкопчае следващото копче на ризата му, че не забеляза кога ръцете му се бяха плъзнали под жълтата блуза.

И ето че неочаквано пръстите му обхванаха гърдите й, откриха чувствителните зърна и тя разбра, че сутиенът й бе разкопчан. Докосването му й подейства като електрически шок и я върна към действителността.

— Корт, аз не…

— Тихо, Лиа — въздъхна той и пръстите му се плъзнаха под тежките гърди, докато палците описваха кръгове около връхчетата. — Така трябва да бъде между нас. Знаем го и двамата, още от самото начало.

— Корт, няма да ти позволя да ме отведеш в леглото си! — извика тя, почти умолително.

— Сигурна ли си? — усмихна се накриво той и част от типичната му арогантност я стресна.

— Каква победа само ще бъде! — подразни го отчаяна, усетила, че бе попаднала в дълбоки воли.

— Защо реши, че не желаеш? — попита грубо Корт и очите му блеснаха гневно. Пръстите му отново подхванаха играта с гърдите й, Лиа потръпна и в очите му блесна задоволство.

— Може и да ме караш да тръпна — заяви тя, — ала няма да си осигуриш желаната победа, като ме накараш по този начин да призная, че отново ти имам доверие, нали? Мисля, че обичаш победите ти да бъдат пълни, нали така, Корт Тримейн, или ги предпочиташ частични!

В очите му се появи опасен блясък и Лиа почувства силния мъжки инстинкт, който искаше да се пребори с дразнещите й забележки.

— За жена, която не иска да я приемам като предизвикателство, много успешно ми подхвърляш ръкавицата — изръмжа предупредително той. — Какво ще направиш, ако все пак реша да я приема?

Ръцете му се свиха със стоманена сила около кръста й тя знаеше, че дори да иска, няма да успее да помръдне.

— За какво говориш? — попита Лиа и усети как я бодна страх.

— Ами ако преценя, че няма смисъл да чакам думите и приема само онова, което ми предлагаш? А ти ми предлагаш много, Лиа — напомни й Корт с груб глас. — Преди две вечери беше готова за мен! Може би трябваше да стигна по-далече. Още няколко минути и щеше да си готова да кажеш всичко, което исках да чуя!

— Нямаше защо да се притеснявам, нали? — отвърна дръзко тя. — Ти ясно показа, че единственият начин, който ме желаеш, е онзи, който ще се отрази най-благоприятно на егото ти! Когато ме откара до нас, беше побеснял. С удоволствие щеше да ме изриташ навън, ако не чувстваше длъжен да ме закараш до нас!

— Да не би това да те притеснява, любима? — въздъхна той и част от нетърпението му се стопи. — Да не би твоето его да е било наранено, когато прекъснах заниманията ни, облякох се и те откарах у вас?

— Нямам представа до какви блестящи заключения си стигнал по отношение на поведението ми — започна ядосана Лиа, тъй като никак не и хареса посоката на разговора.

— Да не би да мислиш, че онази вечер ми беше лесно? — опита се да я успокои Корт и посегна към плитката й, докато се усмихваше развеселен. — Не усети ли колко ми беше трудно да те отведа у вас? Нямаш представа как прекарах остатъка от нощта. Зяпах тавана и си повтарях колко хубаво щеше да бъде, ако в този момент бе в прегръдките ми. Мислех си за меките ти гърди, как зърната ти набъбваха пол пръстите ми също като розови пъпки, готови да се отворят. Да не би да си мислиш, че не съм страдал, докато си спомнях пламъците в очите ти, топлината на бедрата ти до моите…

— Корт! — изписка тя, цялата пламнала от смущение при тези любовни думи. От очите му струяха златни и замъци.

— О, да, снощи страдах много, ако това те притеснява увери я тихо той. — Как само ми се искаше да те обвържа със златни вериги и да слушам сладките звуци, които издаваш, когато те любя.

— Само че не ме желаеше чак толкова, че да ме имаш при моите условия. Искаш първо да ти се отдам цялата — отвърна обвинително Лиа.

— Може и така да е — примири се Корт и притисна лицето й между дланите си, за да го вдигне към своето. — Може би искам да бъда по-сигурен в теб. Толкова ли е странно?

— Да се чувстваш сигурен в някой не е същото като да… да изискваш пълно отдаване.

— В нашия случай — заяви той, като привлече устните и към своите, — може и да е!

Покори я със силата на страстта си, неспособен да овладее всепоглъщащото желание, което потискаше. Тя усети надигащите се в него чувства и й се прииска да извика. Само че устните й бяха пленени.

С едно движение я притисна с тежкото си тяло и Лиа остана под него. В следващия миг той се отпусна върху нея и започна да разкопчава жълтата блуза.

— Корт, недей!

— Какво става, Лиа? — прошепна до гърлото й, докато ръцете му се местеха към гърдите й. — Този път няма нужда да се съпротивляваш. Няма да настоявам за признания във вечна любов и доверие.

Разтвори меката блуза, наведе глава и езикът му описа кръгче около едното зърно. Тя потръпна и стисна гъстата му коса.

— Моля те, не искам ние да…

— Снощи искаше. И тази вечер ще пожелаеш — зарече се той.

Лиа се опита да помръдне краката си, но Корт се възползва и намести бедра между нейните. Имаше чувството, че се рее някъде високо.

— О!

Той не обърна внимание на тихия й вик и пръстите му се спуснаха по джинсите към бедрата в нетърпелива ласка. Усети езика му на пъпа си и цялото й тяло се изви към него.

— Не можеш да скриеш желанието си! — простена Корт и зъбите му се отриха в мекия й корем.

Пръстите му продължаваха да се спускат надолу към свивката на коляното, за да я потрият нежно през джинсите с еротично движение, което изтръгна тих стон от гърлото й. Ръцете й се плъзнаха по мускулите на раменете му и тя заби нокти също като котка.

— Господи, Корт! Моля те!

— Какво, Лиа? — предизвика я той и бавно плъзна ръка по тялото й. — Искаш да те любя ли? Ще го сторя. И тази вечер няма да допусна грешки.

— Какви грешки? — попита тя с дрезгав глас, докато милваше широкият му гръб.

— Няма да искам от теб нищо, което не си готова да ми дадеш — зарече се Корт. — Да пробваме по твоя начин.

— Моя начин ли? Не те разбирам! Какво опитваш се да ми кажеш? — Не искаше да мисли, ала някаква неуморима част от ума й я принуждаваше. Нещо не беше на ред. Трябваше да овладее и положението, и себе си. Налагаше се! Пръстите му вече бяха на ципа на джинсите й. — Престани. Корт! Как така няма да искаш нищо? Нали това правиш!

— Не е вярно. Все още не съм поискал нищо от теб — заяви той и пръстите му стиснаха колана на джинсите, за да ги смъкнат надолу по бедрата. — Не съм те карал да ми се кълнеш, че ми имаш доверие или че вечно ще ме обичаш…

Лиа започна да изпитва паника и разбра, че Корт ще се опита да спи с нея, без да иска думите, които щяха да променят всичко. Изви се, опита се да се изтръгне от ръцете му, но той се бе отпуснал върху нея.

— Какао става, Лиа? — изръмжа Корт и вдигна глава, за да срещне трескавия й поглед. — Нали така искаше да бъда снощи?

— Не! Не и по този начин! Ти не разбираш!

— Какво не разбирам? Не искаш думи. Добре, съгласих се на условията ти!

Тя долови грубостта, усети я в ръцете му и й се прииска да заплаче. Отчаяно заблъска раменете му.

— Моля те — започна, а устните й трепереха, докато го наблюдаваше с широко отворени очи, обзета от несигурност. — Не искам да ми причиняваш това. Моля те, Корт!

— Какво искаш, Лиа — попита напрегнато той, ръцете му бяха все още отпуснати на бедрата й. — Опитвам се да постъпя както ти искаш. Кажи ми какво искаш…

— Върви по дяволите! Престани да ме притискаш така! — извика тя и сви ръце в юмруци, за да ги стовари върху раменете му. — Знам какво се опитваш да направиш! Опитваш се да ме притиснеш в ъгъла, а аз да призная всичко, което искаш.

— Как е възможно един мъж да притисне една жена, за да чуе от нея, че му има доверие? — запита Корт с горчивина.

— Като я накара да каже онова, което иска, за да не му позволи да я люби, без да е чул желаното! — развилня се Лиа.

За секунда настъпи мълчание след това той заговори много тихо.

— Какво значение имат думите? Не можем ли да пристъпим към физическата страна на нещата без тях? Снощи нямаше нищо против…

— Снощи… Снощи допуснах грешка — отвърна шепнешком тя. — Снощи се надявах…

— На какво си се надявала, Лиа? — попита настойчиво Корт.

— На нищо — отвърна нещастно тя. Как да му каже, че снощи искрено бе копняла, след като се любят, нещата помежду им да се оправят? Това бе просто илюзия, която подвеждаше жените от незапомнени времена. И тази илюзия не бе нищо повече от заблуда, също поддържана хиляди години. Трябваха думи, за да се оправи всичко. Думи и обвързване.

— Надявала си се да си кажем каквото трябва, докато сме още в плен на страстта ли? — осмели се да попита той.

— Да! — призна Лиа дръзко и арогантно. Нямаше да позволи на този мъж да прекърши духа й тази вечер!

Очите му заблестяха и се впиха в нейните в продължение на един дълъг момент, а след това Корт се изправи отпусна крака на пода толкова бързо, че тя се стресна. Дланта му бе все още положена на голия й корем. Обърна глава към нея.

— Не ти ли направи впечатление — подзе сухо той, — че мислим по едни и същи начин? Просто трябва да намерим подходящия и за двамата момент.

Лиа се отдръпна от ръката му, загърна се с блузата и започна да я закопчава с потръпващи пръсти.

— Искаш да кажеш, че снощи искаше думите преди секса, а тази вечер ги исках аз — съгласи се с безпристрастен глас тя, без да го поглежда.

— Тази вечер аз бях този, които реши, че думите могат да почакат — отвърна спокойно Корт, пресегна се и докосна тъмната й плитка. — Ако имаме късмет, може би и двамата сме научили нещо.

Лиа вдигна рязко глава и се взря в топлите му златни очи.

— Корт…

— Хайде, Лиа — подкани я внимателно той и се изправи. — Време е да се прибираш.

 

Тази нощ лежа будна дълго и много мисли. Доверие. То бе в основата на всичко. Не можеше да отрече, че между тях с Корт имаше силно физическо привличане. Инстинктивно усещаше, че сцени като тази, която току-що преживя и онази от предишната вечер ще се повтарят безкрайно, докато единият не отстъпи и не прояви разбиране и готовност да се обвърже.

Беше ли обвързването, което Корт искаше от нея, същото като онова, което тя искаше от него? Беше се доверила на Алекс Харлоу веднъж и бе изпитала унижението да бъде използвана. Корт Тримейн бе единственият друг мъж, успял да спечели доверието й до такава степен.

Доверяваше ли му се? Той щеше да я направи своя тази вечер. Защо спря? Толкова ли важно бе за него да разчита на пълната й обвързаност? Нима искаше да му се доверява, защото имаше нужда от нея?

Спокойно и хладнокръвно Лиа накара онази част от ума си, която все още разсъждаваше логично и трезво, да се съсредоточи над проблема, пред който бе изправена. Шарките, които лунните лъчи чертаеха по тавана, се промениха няколко пъти, преди да открие решението.

Трябваше да се откъсне от „Охранителни системи «Брандън»“, за да не я свързва Корт Тримейн с фирмата, разбра накрая тя. Трябваше да открие начин да провери дали той щеше да продължи да се интересува от нея, ако тя не бе свързана с този бизнес. Може би тогава можеха да започнат отначало.

Ами какво щеше да стане, ако скъсаше всички връзки с „Брандън“ и се окажеше, че Корт загуби интерес към нея?

Лиа затвори очи, щом си представи колко нещастна щеше да се почувства, ако станеше така след това си наложи да бъде по-решителна. Нямаше друг начин да разчисти пътя между себе си и Корт. Ако имаха друг шанс, тогава тя щеше да предприеме първата крачка.

 

— Налага ми се да отскоча до „Брандън“, за да се видя с брат си, Синтия — заяви Лиа на следващия ден, когато влезе в книжарницата — ще удържиш ли фронта още малко?

— Естествено. Знаеш, че съм свободна цялата седмица — засмя се Синтия и подаде на шефката си чаша кафе.

— След около половин час ще бъде на работа — отбеляза Лиа и пое с благодарност чашата кафе, а след това се настани на един от високите столове зад щанда. Приглади джинсовата пола, комбинирана с пепитена блуза в бяло и червено, и се усмихна мрачно. — От известно време престанах да се отбивам неочаквано в апартамента му особено рано сутрин.

— Искаш да кажеш, след като на няколко пъти вратата отварят различни дами ли? — засмя се Синтия.

— Кажи ми, Синтия, защо всичките до една са блондинки? — оплака се Лиа и се замисли за разговора си Корт на партито. — И всичките си приличат. Не съм сигурна дали брат ми успява да ги различи. Изражението в очите им е винаги еднакво!

— Брат ти е достатъчно умен — увери я Синтия с много съчувствие. — Когато му дойде времето да стане сериозен, ще си избере жена, която ще бъде в състояние да мисли не само в леглото, а и извън него.

— Надявам се. — Побъбриха си още няколко минути, докато пиеха кафе и Лиа погледна часовника си. — Трябва да вървя, ако искам да хвана Кийт, преди да се пъхне в някое съвещание или нещо такова. Знаеш номера, ако ти потрябвам.

— Добре. Не се тревожи за книжарницата. Ще ти звънна ако има нещо.

— Няма страшно. Просто ми е приятно да си мисля, че от време на време има полза и от мен — усмихна се Лиа и се отправи към вратата.

Усмивката й угасна, когато се качи в колата си. Бе се отбила в книжарницата единствено за да си даде малко време. Истинската й работа тепърва предстоеше и нямаше смисъл да отлага повече.

Обзета от чувството, че сама се бе запътила към съдбата си, тя се вля в ранния трафик и се отправи към офиса на „Брандън“.

След няколко минути кимна усмихната на секретарката и влезе в убежището на брат си. Все още я бодваше, когато си спомняше как баща й бе седял в този кабинет. Само че тъгата не се бе задържала дълго. Кийт бе заел кабинета няколко месеца по-късно и спомените не я измъчваха така натрапчиво.

— Добро утро, Лиа, какво става? — попита весело Кийт и отвори папката, която преглеждаше. — Забавляваш ли се е новия ми консултант?

— Странно, че го споменаваш — започна сухо тя.

— Май Корт трябваше да е тук, за да се справи с тази работа.

Кийт погледна предпазливо сестра си. Умните братя се научават отрано да усещат настроенията на сестрите си, каза си мрачно Лиа. А Кийт, както отбеляза Синтия, бе достатъчно умен.

— Няма нужда — отвърна спокойно тя и се настани на ниския стол. — Трябва да си поговорим, брат ми.

— Последния път, когато ме нарече „брат ми“, поиска мотора ми — спомни си Кийт. — Върна ми го с изкривено колело.

— Моторите са опасни — измърмори Лиа. — Радвам се, че прояви достатъчно здрав разум и не си купи нов.

— Интересите ми се промениха.

— И аз така забелязах. Днес не съм дошла да искам — уточни бързо тя, кръстоса крака и размаха небрежно крак.

— Да не би да си дошла да ме нарежеш на парчета, задето не те спасих онази вечер, когато Корт те преметна през рамо? — опита се да познае той и изви едната си вежда.

— Не, въпреки че всеки безпристрастен наблюдател би казал, че имам право да го направя — отвърна Лиа и зелените й очи блеснаха гневно.

— Повечето безпристрастни наблюдатели щяха да проявят достатъчно здрав разум и да разберат, че не бива да се намесват в подобни моменти — отвърна без колебание Кийт. — Сигурна ли си, че не искаш да повикам Корт? Той обикаля фабриката, ала ще му пусна съобщение по пейджъра — предложи с надежда Кийт.

— Казах ти, че с теб трябва да поговорим, Кийт.

— Добре, казвай — въздъхна примирено той. — Слушам те.

— Дойдох, за да ти дам нещо. — Тя го погледна изпитателно, за да прецени реакцията му.

— Какво? — Той не гореше от нетърпение да получи подарък, реши Лиа и се усмихна вътрешно. На това му казва умен брат.

— Дяловете ми от „Брандън“.

— Моля? — попита удивен Кийт. — Защо, по дяволите, ще го правиш? — Той се приведе напред и подпря лакти на махагоновото бюро, а зелените му очи се впиха в нея.

— Знаеш, че никога не съм се интересувала истински от дейността на фирмата.

— Да, но…

— След като вече си наел достатъчно опитен човек, който ще ти помогне да вдигнеш фирмата на крака, нямаш повече нужда от „безмълвния“ ми принос.

— Това е част от наследството ти, Лиа, татко ти го е оставил!

— Не го искам и не ми е необходимо. На теб тази работа ти идва отвътре, Кийт. Според мен ще се справиш блестящо.

— Татко е искал и ти да имаш дял! — опита се да протестира той и замахна безпомощно с ръка.

— Той ми помогна достатъчно, когато започвах своя бизнес, нали не си забравил?

— Това беше заем, а ти му го изплати.

— Нямаше лихва — напомни му с усмивка тя. — Освен това ми го даде по време, когато нито една банка нямаше да го направи. Остават и парите от продажбата на къщата, които си разделихме. Повярвай ми, Кийт, напълно доволна съм от наследството си.

Брат и я погледна замислен и нервно забарабани с химикалката по бюрото.

— Тази работа има нещо общо с връзката ти с Корт, нали?

— Как позна? — усмихна се подигравателно Лиа. — Това може да се окаже краят на връзката ми с него.

— Надяваш се обаче да не стане така, нали?

— Това си е моя работа, Кийт. Аз задавам ли въпроси за блондинките?

— Да!

— Лъжец. Не съм те питала нищо от цяла вечност — обиди се тя.

— Лиа, не знам какво си намислила, но…

— Не се притеснявай, Кийт, знам какво правя. Наистина не искам дяловете от „Брандън“. Трябваше да ти ги прехвърля още преди месеци — добави искрено тя. Бръкна в кожената чанта. — Донесох всички необходими документи. Така ще можем още днес да приключим.

— Сигурна ли си, Лиа? — попита бавно Кийт и погледна внимателно лицето й, докато подписваше.

— Да, ала има още една дреболия — обясни бавно тя.

— Знаех си аз! — стисна нещастно зъби той.

— Искам да обясниш много ясно на Кортланд Ганън Тримейн, че повече няма защо да се интересува от мен — заяви решително Лиа и усети как я разкъсва болка.

— Това било значи — въздъхна Кийт и кимна с разбиране. — Ти си пълна глупачка, Лиа. Той иска да се ожени за теб.

Тя трепна.

— Пред мен не е споменавал и дума за брак.

— Като те знам каква си, едва ли си му дала възможност! Сигурно още си му бясна, задето те е подвел в Орегон.

— Той ти е разказал? — попита Лиа и не може да повярва.

— Да, разказа ми и мисля, че си ужасно глупава, щом още мислиш за това.

— Ти би ли се доверил на човек, постъпил по този начин с теб? — изсъска гневно тя.

— Зависи за кого става въпрос. На Корт бих се доверил — заяви Кийт.

— Ти си заслепен от твоя герой! — обвини го Лиа, скочи и се отправи към вратата. Погледът й попадна на празната стена. — Къде си сложил картината ми? — попита любопитно тя.

— Корт ми я поиска — отвърна Кийт, докато наблюдаваше внимателно лицето й. — Закачил я е в своя кабинет.

— Така ли? — Лиа не успя да скрие изненадата си.

— Аха. Май му е приятно да гледа жертвата си и да злорадства — подхвърли заядливо той.

Тя тресна вратата на офиса.