Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (88)

Един реквием

Хънтсвил, Алабама, 27 април 1985 г. (ЮПИ): „Армията и НАСА отдадоха почит на германските учени, създали оръжието Фау–2, които се събраха да отбележат четиридесетгодишнината от пристигането си в Америка, с което започна космическата програма.

Групата ветерани, повечето от които са надхвърлили седемдесетте, се срещна може би за последен път…

Германците, мнозина от които още живеят в Хънтсвил, са работили в групата на Фон Браун в «Пенемюнде» и са били прехвърлени в САЩ да продължат работата си. Други ги последвали и така се родила космическата програма на САЩ…“

„Това е уникален случай в развитието на човечеството — каза Валтер Визман, който с шестдесет и петте си години е най-младият от първоначално дошлите в Америка след разгрома на нацистка Германия сто и осемдесет германци. — Каквото и участие да сме имали в него, ако човек не е горд от това, той или не се е опитал да разбере, или не може да разбере…“

Някои от участниците във вчерашното събиране заявиха, че са започнали кампания с писма до американски и германски официални представители в защита на Рудолф, който ръководеше създаването на ракетата „Сатурн–5“…

Един офицер от армията, запасният полковник Пол Торн, който е работил заедно с групата от „Пенемюнде“, зае най-категорична позиция: „Започваме да изпускаме от ръцете си правосъдието и да го оставяме в ръцете на неподходящи хора… Рудолф е жертва на лов за вещици…“

Рудолф мълча до тази седмица, след което обяви, че е „невинен…“