Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2009)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“

Рецензент: Кирил Янев

Редактор: Георги Коджабашев

Художник: Светлозар Пирински

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Златинка Дукова

Военно издателство, София, 1989

История

  1. — Добавяне

Доверието към съседа

Само два месеца преди главния експеримент на Хайзенберг, на 15 юли 1941 г., Томсън прави доклад до британското правителство. В него той предупреждава, че е възможно в края на войната да се създаде атомна бомба. Английският физик съобщава дори и количеството на критичната маса уран 235. Той пояснява, че ако бъде произведен чист уран 235 и парчетата бъдат съединени, ще последва самопроизволен внезапен ядрен взрив. В неговия доклад има предложение как да се произвежда плутоний и идеи за промишлено предприятие, в което да се разделят изотопите и да се получава уран 235…

Когато лорд Чаруел се запознава с доклада, казва на премиера:

— Сър, ние не бива да се бавим!

— Какво ще правим с нашите съюзници отвъд океана? — пита го Чърчил.

— Ще си позволя да ви припомня, че още преди една година ние им предложихме обмяна на информация. С тази цел изпратихме доктор Тизард. Когато той им поясни, че може да получаваме уран чрез газова дифузия, те не му обърнаха внимание.

— Но това беше през 1940 година.

— Имате право, сега те са изпратили физици, които да ни проучват. Между тях е един от доста свестните — Пеграм. Пуснахме ги в университетите в Кембридж, Бирмингам и Ливърпул.

— И какво?

— Те признават, че ние сме отишли много напред, особено в прилагането на най-новите открития във военната област, включително радара и атомната бомба… Те вече са убедени, че им трябваме, и ще ни предложат сътрудничество.

— А ние?

— Сър, ние не можем да се лишим от помощта им, особено сега, когато ще изпитваме все по-големи трудности от бомбардировките на германците по въздуха. Но искам да ви предупредя. Аз имам едно правило, което не искам непременно да ви натрапвам. Но няма да се стесня да го споделя с вас: „Доверявай се на съседа, но не оставяй съдбата си в негови ръце!“

Чърчил го слуша намръщен, свъсил вежди. Той, разбира се, няма нищо против правилото на своя съветник, но обстоятелствата го заставят да действува по друг начин.

— Ние не можем да крием нашите постижения от американците.

— Точно това е неприятното… Ще им дадем, но и ще си искаме… Първо, ние ще си създадем организация за разработване на атомната бомба и после ще се пазарим…