Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (38)

Доказателство

Няма данни, които да доказват, че американското или английското разузнаване са добре осведомени за съдбата на германския „Проект У“. Съвещанието в квартал Далем на 4 юни 1942 г. и прехвърлянето на програмата за урановата бомба на шестнадесето място остават добре скрита от немците тайна. Затова пък в Америка треската, този път за осъществяване на верижна реакция, е достигнала своята кулминация.

В едно тъмно здание на Чикагския университет Енрико Ферми и съмишлениците му всеки момент ще задействуват своя реактор от уран и чист графит…

Тук вече никой не се съмнява, че и в Германия действуват. Кой пръв ще запали своя атомен реактор и пръв ще взриви атомната бомба?

— Тръгне ли верижната реакция, получим ли необходимото ни количество неутрони, ние доказваме, че бомбата е възможна — пояснява Ферми много преди този ден на своите приятели емигрантите. — А бомбата не е нищо друго освен строго определено количество уран 235, внезапно събрано на едно място. Получи ли се критична маса, моментално ще последва ядрен взрив… И още нещо, в нашия реактор ние очакваме, че от безполезния уран 238 ще получим плутоний, един отличен компонент за бомба…

Денят е 2 декември 1942 година. Най-после реакторът действува… Ето ги и неутроните в излишък. Верижната реакция е факт! Енрико Ферми и групата със светнали очи гледат трепкането на светлинките на осцилоскопа… Светлинките на надеждата…