Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (23)

На дъното

— Господин Кюри, дано доживеем времето, когато ще си съобщаваме добри новини. Но сега това е невъзможно… Ето какво искам да ви кажа, водата не бива да попадне в ръцете им… Но защо ви го казвам на вас? Те са вече пред Париж… Оставам вие да прецените какво да скриете и какво да унищожите…

Това е гласът на военния министър Дотри. Денят е 16 май 1940 г. Фредерик Жолио Кюри със своите съмишленици, след като получи норвежката вода, напредна доста успешно в атомните проучвания. Но ето че трябва сега не само да се спрат изследванията, но и да се скрият на сигурно място всички резултати. И докога, това никой не можеше да обещае…

Правителството напуска Париж. Физиците търсят по-благоприятно място, за да продължат работа. Тежката вода пренасят в килията на един осъден на доживотен затвор… Един ден ненадейно се появява Але, съпроводен от научното аташе на британското посолство лорд Софлок.

— Вие и вашите колеги трябва да напуснете незабавно Франция — казва Але на Жолио Кюри. — И непременно с всичките атрибути, необходими за изследванията по проблема.

— Аз оставам. Другото е ваша работа — отговаря му твърдо Жолио Кюри.

Але се разпорежда. Тежката вода заедно с други скъпоценности скрито е натоварена на въглевоза „Брумпарк“. И той бързо напуска пристанището. Друг кораб, плаващ зад него, се натъква на мина и потъва. Този факт ще заблуди германските тайни служби…

На 14 юни кънтят ударите от германските ботуши по павираните улици на Париж. На 23 юни 1940 г. Франция капитулира. Походът трае само шест седмици… Хитлер ликува от най-голямата си победа в своята кариера…

— Къде е тежката вода от Норвегия? — пита офицер от абвера.

— Търсете я на дъното в устието на Жиронда — отговаря му спокойно Жолио Кюри…