Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (80)

Червените са на Одер!

31 януари 1945 година.

Рано сутринта началникът на партийната канцелария Борман прекъсва съня на Хитлер:

— Мой фюрер! — вика възбуден още на прага той. — Съветските танкове са форсирали Одер и са само на 60 километра от Берлин! Те се движат насам!…

Фюрерът още не се е опомнил от провала на поредната авантюра в Ардените…

(На 11 декември всички командири на дивизии, воюващи на Запад, извикани в щаба на Рундщет, предават личното си оръжие и натоварени с автомобили, пристигат пред бункера на Хитлер в „Адлерхорст“… Генералите така са следени от злите погледи на есесовците от личната охрана на фюрера, че не смеят да кихнат или да посегнат към носната си кърпа… Хитлер с бледо лице, треперещи пръсти и постоянен тик на лявата ръка държи двучасова реч:

— Аз искам от вас победа. За нас Ардените са съдба. Немският народ заслужава този подарък. Спрете ги. Те няма да посмеят да продължат. Тогава оттук ще прехвърлим войските на Изток. Това е последният ни шанс да предизвикаме сътресение в коалицията… Тя и без това се раздира от противоречия… Ще чакам да ми доложат, че сте ги разбили…

Сутринта на 16 декември 1944 г. започва Арденската операция… В осъществения пробив с широчина 100 километра най-отпред в трофейни джипове се движат облечени в американски военни униформи, снабдени с американско оръжие специално подготвените диверсанти на Скорцени. Тяхна плячка са щабовете и тиловите части. Войските на съюзниците са изненадани и изпадат в паника. А през това време английският фелдмаршал Монтгомери играе своя голф в холандския град Айдхофен заедно с някой си Рис, известен ас в тази игра…

На 8 януари 1945 г. дисциплинираните немски войници правят кръгом и се изтеглят на изходните си позиции! Те не разбират защо техният фюрер им отдава тази странна заповед!

Разузнаването докладва на Хитлер, че Съветската армия се готви за голямо настъпление… Със започването му той прехвърля дивизии от Западния фронт на Изток… Хитлер не говори вече за операцията „Вахта на Рейн“, тя е негов пореден неудачен риск… Настъплението на Съветската армия срива военнополитическите му сметки, свързани с Арденската операция…)

Хитлер дълго не може да се събуди от мрътвешкия си сън. Тази нощ той заспива много късно. Мъчат го кошмари. Едно състояние, когато нито си заспал, нито си буден… Той сякаш вижда как съветските танкове навлизат в територията на Австрия. С грохот се рушат старинните замъци на неговата крепост Източна Прусия… На Запад англо-американците са се окопитили след поражението, което им нанася с Арденската операция… Неговите елитни войски мъчително отстъпват и от Запад, и от Изток, а зад тях остават полета, осеяни с разбита техника и обгърнати с дим половин милион кръстове… Сраженията вече се водят на германска земя… Пред него изплува лицето на Гудериан. Ах, този Гудериан, така послушен, сега му говори като учител:

— Нищо повече не може да се направи. Като военен ще ви кажа, че от военна гледна точка ние вече загубихме войната!… Време е да се разберем със Запада и да прехвърлим дивизиите на Изток… Одер, ето тук ще се реши дали те ще вземат Берлин, или ние ще тръгнем отново на Изток…

Странно, при други обстоятелства Хитлер би го наругал, би го изгонил, би го натикал в миша дупка, а сега го слуша смирен като ученик от гимназията… А, ето го и Шпеер.

— Но, мой фюрер!

„Гледай ти, поне този е запазил благоприличие. И какво иска да му каже хитрецът с толкова здрави връзки сред германските монополи? Как няма да ги има, като подписва поръчките. Кой го знае в кои банки колко пари е скътал, мошеникът. И се прави на верен. Но нека го изслушам.“

— Мой фюрер, ние загубихме почти сто завода. Силезия, където ковяхме нашите оръжия, е в ръцете на противника. Остава ни само Рур. Не искам да кажа колко сили ни трябват, за да си върнем Силезия. Ние ще им изпратим нови танкове и нови самолети. Но не е там работата…

„Но какво иска да му внуши Шпеер? А, ето за какво намеква, за преговори… И какъв е този меморандум, който тика под носа му? Подписан бил от триста крупни босове. И те са му заявили: «Войната е към своя край. Необходими са срочни мерки за запазване на това, което е останало от Германия» Пораженци! Но защо Шпеер се прави на невежа? Нима не знае, че аз вече водя преговори. Това може да му го каже самият Рибентроп…“

(Хитлер наистина води преговори чрез своите тайни представители, но напълно безуспешно. Той предлага сепаративен мир, спиране на бойните действия на Западния фронт само за да прехвърли дивизии на Изток. Предлага на Англия съвместни действия срещу Съветския съюз. Нито правителството на Англия, нито на САЩ имат кураж да приемат тези предложения. Трудно беше да се разчита, че светът ще прости страшните злини на „кафявата чума“. И никой не можеше да гарантира дали този свят няма да взриви и да изхвърли кабинетите, осмелили се да сключат каквото и да е съглашение с Хитлер. Този страх възпира иначе способните на политическа еквилибристика западни политици.)

Хитлер най-после се събужда… Поглежда Борман враждебно… Изслушва неговия доклад за тежкото положение на Източния фронт, който е така близо, че тътенът на оръдията се чува, и нарежда да съставят директива за усилено производство на новите видове оръжия, включително на „оръжието на възмездието“… Фашисткият предводител се надява на чудо…

На 8 януари 1945 г. Браун поставя гигантската ракета А–9/А–10, предназначена за обстрелване на американските небостъргачи на стартовата позиция за експериментално изстрелване… Опитът, уви, е неуспешен…

Но какво става с агентите, които трябва да монтират радиопредавателите за насочване на супер ракетата в Ню Йорк?

Колпаг се среща с американския си приятел Том Уорънс, който работи във военната промишленост. Но нито брилянтите, нито доларите не подмамват стария ветеран, раняван два пъти във войната. Той предава фашисткия агент на ФБР. Американските контраразузнавачи се смеят, когато той им обяснява как германците с ракета ще обстрелват Ню Йорк. Но за всеки случай го арестуват. Колпаг, за да си спаси живота, издава другия агент Химпел.

Химпел, без да подозира нищо, изпраща успокояващи радиограми до Ото Скорцени… Един ден излиза от хотела, за да си купи вестник. И… само с едно движение се издава. Наблюдателното око на продавача, сътрудник на ФБР, забелязва, че гладко избръснатият господин, след като взима няколкото цента ресто, с привично движение на ръката ги пуска в горното джобче на сакото си. Този жест, характерен за него, е достатъчен, за да бъде арестувал веднага… Агентите са съдени от военен съд…

Браун не се отчайва. Той предлага нова ракета да се насочи в Ню Йорк от пилот смъртник! И продължава своите изпитания.

На 24 януари Браун обядва с най-близките си сътрудници и е в добро настроение. Току-що е произведен експериментален пуск на една от степените на гигантската ракета. Генерал Дорнбергер го няма. Изпратиха го някъде из Северна Германия, за да обучава ракетчици.

— След днешния старт — казва Браун — можем да смятаме, че проблемът с последната степен е технически решен… Скоро ще имаме ракета „Америка А–9/А–10“. В този момент в казиното се втурва дежурният унтерофицер:

— Руските танкове са в Шчечин!

Всички го гледат втрещени.

— Червените са на Одер! — повтаря той… Райхсфюрерът от SS Химлер с група армии „Висла“ се изпречва пред настъпващите към Одер съветски дивизии. С него е Ото Скорцени, който отваря шлюзовете на реката. Пред съветските войски се създава огромно изкуствено езеро. Това е краят на 1944 г. Хитлер е заповядал всички германци от 14 до 65 годишна възраст да стиснат здраво оръжието… Химлер спешно евакуира ракетния център „Пенемюнде“…

Хиляди хора под силна есесовска охрана тръгват през Померания към планините Гарц. Мощните бомбардировки на англичаните не карат ракетчиците да се помръднат от острова, но съветските танкове ги изплашват не на шега…

Кавалкадата пътува за подземния завод до Нордхаузен, където през това време под ръководството на Ото Рудолф в пълен ход е производството на Фау–1 и Фау–2. Над Лондон и Антверпен продължават да се сипят „летящи бомби“…

Най-после в началото на февруари колоната пристига…

След бомбардировката на „Пенемюнде“ Химлер взема решение масовото производство на Фау–2 да се пренесе тук в подземния завод. Работят затворници от концлагера „Дора“.

Венер фон Браун не е участвувал в разстрелите и не е конструирал бесилки, но като главен конструктор на Фау–2 не е могъл да не вижда какво се прави наоколо. Нито веднъж не е протестирал срещу жестокостите. Трупове на хора се търкалят около него, без дори да ги поглежда. Не ги забелязва и началникът на производството на ракетите инженер Ото Рудолф…

Надеждите на Хитлер за едно оръжие, което да направи чудо, са така силни, че той сам си вярва на думите, когато продължава да възхвалява „оръжието на възмездието“.

В речта си пред гаулайтерите през февруари 1945 г. той заявява:

— Аз вярвам в триумфа на Германия… Още малко търпение, и ние ще получим секретното оръжие. То ще накара враговете ни да затреперят. Нас ни очакват нови победи…

Но демагогът Хитлер не си дава сметка, че говори пред твърде осведомени хора от Райха, които виждат, че „оръжието на възмездието“ не оправдава надеждите.

По същото време Камлер вече командува 5-и армейски корпус, който обединява подразделенията и частите на Фау–1 и Фау–2. Той има задача да изпълнява директно заповедите на Хитлер…

Пораженията, които „оръжието на възмездието“ нанася на противника, са далеч от очакваните. Самолетите снаряди и ракетите са извънредно неточно оръжие. С тях не се постигат планираните масирани удари. Промишлеността на Германия не е в състояние да произвежда желаното количество ракети. Планирани са 60 хиляди Фау–1, а са произведени три пъти по-малко, от Фау–2 — 12 хиляди, а са произведени два пъти по-малко…

В тази обстановка серийното производство на ракети в подземния завод до Нордхаузен след идването на специалистите от „Пенемюнде“ продължава.