Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (58)

Неуспехът и надеждите

Курт Дибнер е един от най-активните ръководители на германския „Проект У“. В началото на 1944 г. той решава да създаде оръжието на „абсолютното превъзходство“ без уран 235 и без плутоний.

Точно преди десет години заедно с Ърнст Ръдърфорд и Олифън той открива термоядрената реакция — реакцията на ядрения синтез, — при който от два атома тежък водород деутерий се получава един атом хелий плюс почти толкова енергия, колкото се отделя при делението на атома на урана 235 или плутоний, ако не и повече.

Тази начална теория стои в основата на съвременните водородни бомби. Та Дибнер всъщност е искал да получи водородна бомба!

Взима парафин, в който част от атомите на обикновения водород са заменени с атоми на деутерий. Вкарва го в метални цилиндри и сфери, обгражда го с тротил и го взривява. Тротилът детонира и свива парафина. Той е очаквал, че от колосалното налягане и температура ще последва силен термоядрен взрив. Каква наивност може да се загнезди дори в ума на един доста прочут физик! Примитивните бомби, разбира се, се разрушават.

Интересно е дали сам Дибнер не е разбрал, че за подобна реакция са необходими милиони градуси температура, които тротилът в никакъв случай не може да му ги осигури.

Въпреки неуспехите хитлеристите продължават да мечтаят за „свръхоръжието“. Щом то не е получено, Гьобелс използува блъфа, за да повдигне духа на нацията и да сплаши противника, а Хитлер живее с надеждата за ракетното „оръжие чудо“…