Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (61)

Джентълменът грубиянин

16 май 1944 година.

Кабинетът на Чърчил. Премиерът в присъствие на лорд Чаруел беседва с датския физик Нилс Бор…

(След Сталинградската битка сред учените се разпространява едно искане създаването на атомната бомба да бъде прекратено. Пръв подема тази инициатива Нилс Бор. Дания е окупирана, но той продължава да ръководи Института по теоретична физика в Копенхагенския университет. Датската полиция го предупреждава, че немците искат да го арестуват. Той бяга с лодка в Швеция.

„Интелиджънс сървис“ го вкарва в бомбовия люк на самолет „Москито“ и го прехвърля в Англия. Физикът е бил обречен — ако го прехванат немски изтребители, пилотът е трябвало да натисне само един бутон, за да се отвори люкът над морето…)

— Господин министър-председател, считам за свой дълг да настоявам пред вас за съдействие атомните изследвания, свързани с военни цели, да се контролират от представители на международната общественост, без да се игнорира Съветският съюз.

Чърчил прави многозначителна физиономия. Припряно и някак смутено, с тих неясен глас излага своите мисли ученият.

— Представете си, че вие сте на мястото на руснаците и един ден узнаете, че съюзниците тайно от вас разработват някакво оръжие, как бихте реагирали?… Надявам се, че у тях също ще надделее обидата и дори убеждението, че вие ги заплашвате, макар и косвено… Те ще се оттеглят от коалицията… Това е най-малкото, което ще направят… Ето защо, за да оцелее човечеството…

— Не разбирам! — го прекъсва грубо Чърчил. Лорд Чаруел се опитва да помогне.

— Може би колегата Бор иска да каже, че ние си създаваме изкуствено нови врагове.

— Може би — сопва се Чърчил, — но това не може да бъде следствие на едно или друго оръжие.

— Колегата Бор иска да каже, че това би станало, ако и другата страна се сдобие с подобно оръжие — се опитва да поясни Чаруел.

— Нелепи предположения. И откъде сте сигурни, че тъкмо това иска да каже уважаемият Нилс Бор? — още по-раздразнено реагира Чърчил…

През тези дни той е изключително зает с една мисъл — какво ще стане с десанта, който отдавна се подготвя. Този, види се, твърде безплоден и неперспективен разговор го дразни. И защо сега този тука не се заеме със своята наука, а е седнал да му дава съвети в област, където очевидно е късоглед?

Разговорът преминава в препирня между Чърчил и неговия съветник Чаруел, който явно симпатизира на Бор. Те на моменти сякаш забравят за именития учен. Като използува една от паузите, той казва:

— И все пак, сър, не подценявайте възможностите на съветските ми колеги. Те са в състояние сами, без ничия помощ да си създадат атомна бомба. Законите на физиката са еднакво валидни и тук, и там.

Чърчил не издържа, става. Това е типичен грубиянски маниер, усвоен от него в Долната камара на Парламента. С това половинчасовата аудиенция приключва. Когато Бор си излиза, премиерът се обръща към Чаруел.

— За какъв дявол ми го натрапвате този… с такава голяма глава? Нека си говори за физиката. Политиката не е за всеки, най-малко за такива като него…

Бор продължава мисията си. На 26 август той е приет от Рузвелт. Но усилията и там са безуспешни.

На 18 септември 1944 г. заедно с Чърчил американският президент, подписвайки един секретен документ се договаря на никого да не се предоставя никаква информация по атомния въпрос. Те решават, щом бъде готова атомната бомба, да бъде използувана срещу Япония… А що се отнася до професор Бор, дейността му да бъде разследвана, а да се провери не се ли поставя той в услуга на руснаците.)