Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (33)

Мимолетно видение

4 юни 1942 година, следобед. Берлин, квартал Далем. Силна охрана се грижи никой да не смущава господата, настанили се във Физическия институт „Кайзер Вилхелм“. Малко неудобно са седнали двадесетината души в този не особено голям кабинет, облицован с махагон, върху който се открояват добре подредените млечнобели лампиони. В средата, групирани около неголяма маса, седят фелдмаршал Ерхард Милх, генерален инспектор на луфтвафе и заместник на Гоьоринг, началникът на Управлението за армейско въоръжение генерал Фон Лееб, физикът Хайзенберг, Фердинанд Порше, конструктор на „Фолксваген“, който по това време наблюдава разработването на нови оръжия. Тук е министърът на въоръжението Алберт Шпеер, който след малко ще открие тайното заседание. Присъствуват и други заинтересовани и отговорни офицери, физиците Ото Хан, Паул Хартек, Дибнер.

— Господа, излишно е да ви представям един на друг. Нас ни обединява една идея — урановата бомба. Ще се съгласите да започна с един кратък въпрос към ръководителя на проекта. Господин Хайзенберг, според вас бихте ли могли да създадете уранова бомба и кога?

Вернер Хайзенберг докладва прав.

След като Хан открива разпадането на ядрото през 1938 г., Хайзенберг е далече от задачата да създава уранова бомба. По-скоро той се интересува как да получи повече енергия от атомни източници. Но войната го заставя да се занимава с урановата бомба. Отначало, за да се изяснят възможностите да бъде осъществена верижна реакция, строи уранови реактори.

— Уважаеми господа, уверявам ви, задачата не е от най-леките. Нещо повече, в отделни моменти тя ни изглежда невъзможна. Вярвам, че не се съмнявате в нашите усилия. Ние създадохме уранов котел с тежка вода. Очакваме при работата му в него да се образува нов елемент, който да ни послужи за зареждане на бомбата. Бихме могли да използуваме уран 235, но той е така фино примесен с уран 238, че засега не ни се удава да го получим в необходимите количества. Най-вероятно перспективата ще стане по-ясна, когато пуснем в действие един уранов котел на бавни неутрони. Там делението на ядрата ще нараства лавинообразно. В един прекрасен ден бихме могли да взривим този уранов котел. Но това е нещо твърде далечно…

Както по-късно се установява, това не е бил правилният път за получаване на атомна бомба. Но Хайзенберг и колегите му на този етап също не са си представяли как точно може да се взриви уранът.

Що се отнася до реакторите, историята ще покаже, че Хайзенберг ги строи и успешно получава нови неутрони, превишаващи количеството на погълнатите. Но той не прави следващата крачка: да построи реактор, в който новополучените неутрони да са поне два пъти повече от погълнатите. Тогава е щял да се доближи до техническата идея за построяване на атомната бомба…

„Зелените каски“ слушат с удивление непонятните за тях обяснения.

— Чувал съм, че една уранова бомба може да опустоши цял град — казва фелдмаршал Милх. — И щом като това ще е уранов котел, може ли той да се пусне над целта със самолет?

— По нашите представи това не би могло да стане. Но може да се конструира апарат, който да се движи над водата или под водата — отговаря Хайзенберг.

Военните си шушукат. Те не вярват. За тях това не е възможно. Що за уран ще е това, какви са тези неутрони, които според теорията на вероятностите ще поддържат някаква си непонятна за тях реакция?…

Шпеер прекратява безплодните дебати и бърза да уточни:

— Можем ли да се надяваме, че ще имаме бомбата след половин година, или по-рано?

— В никакъв случай — отговаря категорично Хайзенберг. — До този момент ние виждаме пътя за създаване на „уранов котел“, който би могъл да се използува за военни цели, но това оръжие ще струва скъпо и ще отнеме много време. Както вече обясних, ще ни бъде необходим уран 235. Но ние не само го нямаме, не само не знаем дали предлаганите методи за получаването му ще са ефективни, но не знаем колко пари ще струват огромните индустриални съоръжения. На пътя ни застават и други трудности от технически характер, които не можем да предвидим. Необходими ни са метален уран, тежка вода и чист графит в количества, които ние не си позволяваме да искаме от и без това натоварената ни със срочни заявки за фронта промишленост…

Присъствуващите шумят. Не е лесно на фашистките босове да „видят“ урановата бомба и в същия момент тя да се стопи пред очите им като мимолетно видение. Те вече не слушат Хайзенберг…

— Но ако все пак ви бъдат предостави всички необходими средства, бихте ли могли да обещаете нещо по-конкретно? — пита отново Шпеер.

— Ако изследванията се движат в нормален темп с абсолютна защита на промишлените съоръжения от действията на противниковата авиация, резултати са възможни след няколко години — отговаря Хайзенберг.

Аудиторията зашумява отново.

— Но това е твърде неприемливо — казва накрая Шпеер…

В списъка на срочните програми, които той ще докладва на Хитлер, проектът за „уранова бомба“ преминава на шестнадесето място…