Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2009)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“

Рецензент: Кирил Янев

Редактор: Георги Коджабашев

Художник: Светлозар Пирински

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Златинка Дукова

Военно издателство, София, 1989

История

  1. — Добавяне

„Проект У“

— Нашият свещен дълг на арийци ни задължава, ако трябва, да направим съюз с дявола, но да изясним по най-бързия начин възможно ли е да бъде освободена ядрена енергия от урана! — заяви разпалено Ханс Гайгер.

Същият този Гайгер, на чието име е назован изобретеният от него брояч на радиоактивността.

Известните германски физици, извикани тук, в Управлението за армейско въоръжение, го слушат с особено вълнение. Всички те — и Хартек, и Боте, и Дибнер, и останалите — са, както се казва, проагитирани за уранова бомба, но пред тях се изпречват планини от въпроси… А и на тайното заседание отсъствуват едни от най-авторитетните учени — Хайзенберг и Вайцзекер. Разбира се, по-късно те ще се присъединят към решението на елитната група.

— Ние още не познаваме предпоставките, които биха довели до верижна реакция, въпреки убеждението ни, че тя е възможна. Нека не забравяме, че това е ключът към освобождаването на енергията на делението — казва Хартек.

— Ще рече, че ние не бихме могли още отсега да си представим как би изглеждал например един уранов котел — добавя Дибнер. Боте бърза да се намеси:

— Колеги, според мен най-големите трудности идват оттам, че още не можем да отделим необходимото количество уран в достатъчно чист вид, за да проведем що-годе сносен експеримент…

Изправя се един полковник с не особено голям авторитет в ядрената физика, но с достатъчно влияние сред военните. Ерих Шуман този път няма да разказва за странностите на великия си роднина композитор, а ще настоява за бързо създаване на оръжие.

— Господа, имам чест да ви предложа днес, на 26 септември 1939 г., да учредим секретно дружество. Предлагам да го наречем „Ураново“. Нацията ни днес като никога досега се нуждае от вашето съгласие да започнем усилена работа над проекта за уранова бомба, нека и него наречем условно „Проект У“. Ако някой от присъствуващите се съмнява във възможностите на нашето начинание, аз ще му отговоря да не се колебае. Ние, немците, и само ние сме в състояние да направим нещо в ядрената област. Ето защо аз съм спокоен, че никой не ще ни изпревари, но и не желая да останем с пръст в устата, като бездействуваме…

Предложението след кратко обсъждане е прието единодушно…

Веднага след съвещанието началникът на управлението за армейско въоръжение Шпеер бърза да докладва на фюрера за възможностите да бъде създадено изключително мощно оръжие… Хитлер го слуша захласнат и си представя как над онзи остров, който мрази, се приближава самолет на луфтвафе. Великобритания е под прицела на щурмана… Внезапно от самолета се отделя само една бомба… И в един момент целият остров набъбва, разпуква се и после, като се надробява на парчета, потъва във водите на Атлантика… Екзалтиран от това свое видение, фюрерът скача и крещи неистово:

— Ще ги смажем, ще ги потопим! Дайте бомбата!…

После той сяда пред кинохрониката, която му показва вече, истински бомбардировки, но на Варшава…

Създаването на немското атомно оръжие е в ход. Едновременно с това се правят свръхсекретни изследвания за влиянието на радиоактивността върху човешкия организъм. Хитлеристите искат да оценят какъв ще бъде ефектът от едно радиоактивно заразяване, което може да бъде постигнато и без атомната бомба, т.е., ако не успеят да я реализират.