Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (55)

Инспекцията

Декември 1943 година.

Предградията на Париж, селището Майсон Лафит. Стара масивна постройка. В един от просторните й холове при строга външна охрана се провежда първото служебно събиране на група офицери.

— Господа, както ви е известно, на 1 декември 1943 г. бе подписана директива за сформиране на 65-и армейски корпус със специално предназначение, на който аз имам честта да съм командир — казва тържествено генерал-лейтенантът от артилерията Хайнеман. — Корпусът има задача с оръжието Фау–1 и Фау–2 да нанася удари по английските градове. Нашият щаб се командува от полковника от ВВС Валтер и е подчинен непосредствено на главнокомандуващия войските ни на Запад…

(Корпусът на Хайнеман включва 155-и зенитен полк Фау–1 с командир познатия ни вече полковник Вахтел, 91-во артилерийско командуване Фау–2 с началник бригадния генерал Метц и подразделение свръх далекобойна артилерия Фау–3, която фигурира само за камуфлаж.)

Първото съвещание завършва традиционно с указания на командира на корпуса, които засягат подготовката на личния състав и на позициите.

Хайнеман инспектира стартовите позиции във Франция.

(От август 1943 г. Вахтел тренира разчетите за бойна работа с Фау–1. Очаква се, че офанзивата ще започне от средата на декември. Всеки ден е трябвало да се изстрелват по 6 самолета снаряда. Но скоро запасите свършват и подготовката боксува. През октомври той натоварва личния състав на шест батареи и по железопътната линия от остров Узедом те пристигат на подготвените позиции във Франция.

На 12 ноември Вахтел получава секретно съобщение от главното командуване: „Уведомяваме ви, че няма да получите предварително планираните 5000 Фау–1 на месец. Обещаното количество вероятно ще постъпва след юни 1944 г. Дотогава се задоволете само с 1500 броя на месец.“)

След като изслушва доклада за състоянието на нещата, Хайнеман пита Вахтел:

— Господин полковник, вие доволен ли сте от позициите?

— Хер генерал, подготвените стартови позиции са непригодни поради нарушения при тяхното строителство режим на секретност, високата им уязвимост от въздуха и лошата маскировка — отговаря директно Вахтел.

(Конструкторът на Фау–1 Герхард Физелер още в началото предвижда неговото творение да се изстрелва от самолет. Но после се убеждава, че за да се постигне внезапен масиран удар, е по-добре, ако стартират от земята.)

— Какво предлагате, полковник? — продължава Хайнеман.

— Строителството на позициите да продължи.

— Не ви разбирам?

— Така противникът ще остане в заблуждение. На нас ни обещаха нови, опростен тип стартови устройства, които ние с изключителни мерки за маскировка скоро ще подготвим…

Хайнеман се запознава и със стартовите позиции за Фау–2. Някои от тях са открит, други закрит тип. Той не одобрява системата за тилово снабдяване.

— Ракетите ще постъпват от седем стационарни, четири полеви и шест промеждутъчни бази, които сега се строят — обяснява Метц. — Втечненият кислород ще се съхранява в склад, спиртът — в две тилови бази…

— Генерал Метц, много сте се пръснали — казва му Хайнеман.

— Хер генерал, това е много добре, ако унищожат един от складовете, ние ще имаме в готовност другите.

— Тъкмо обратното, разпръснатите ви комуникации са изключително уязвими от въздушно нападение…

Метц се затруднява да спори със своя началник. Той дори се обърква.

(През декември 1943 г. се уточнява, че ще се води огън всеки ден от 64 стартови позиции в продължение на 10 часа при темп два самолета снаряда за един час…)

Конструкцията на Фау–2 още не е напълно готова. Браун не изпълнява обещанието си, ракетите му се взривяват във въздуха. Само 10–20 процента от стартовете са успешни. Тръгват слухове, че А–4 е само един мираж. А Хитлер бил обещал, че първите Фау–2 ще падат над Лондон на 20 октомври 1943 г.

През лятото на 1943 г. и Фау–1 показват много дефекти, но работата там върви по-добре и през септември същата година те са пуснати в серийно производство.

Крайбрежието на Франция е превърнато в стартова площадка. Но липсват ракети!

Още нещо не е готово, а генералите предлагат с Фау–1 да се атакуват пристанищата, където активно се подготвя предстоящият десант на противника. Специалистите пресмятат, че ако се отчита разсейването на ракетите, за да се постигне някакъв осезаем ефект, ще трябва всеки месец да се произвеждат по 30 хиляди Фау–1!

В края на 1943 г. Хайнеман, Вахтел и Метц вече окончателно знаят, че Фау–1 и Фау–2 няма да се използуват за сриване на десанта на англо-американците. Ударите на „възмездието“ ще се нанасят само по гъстонаселените райони на Англия.