Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (2009)
Корекция и форматиране
Диан Жон (2010)

Издание:

Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“

Рецензент: Кирил Янев

Редактор: Георги Коджабашев

Художник: Светлозар Пирински

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Коректор: Златинка Дукова

Военно издателство, София, 1989

История

  1. — Добавяне

Част втора
Опасността е реална

Зелен семафор

Шпеер успява. Фюрерът въпреки своята заетост през тези дни се съгласява да приеме в подземията на „Волфшанце“ („Вълчата бърлога“) ракетните специалисти.

На 7 юли 1943 г. началникът на ракетния център „Пенемюнде“ генерал-майор Дорнбергер, техническият директор Браун и началникът на полигона Щайнхоф пристигат със специален самолет…

Главната квартира на фюрера в Растенбург се намира на 560 километра от Берлин.

Черните мерцедеси с гостите и охраната влизат под сенките на гъста гора, „преодоляват“ множество бариери и стигат до „зона за безопасност № 1“. Всички без изключение обръщат джобовете си. Влизат в бункера, където в три малки стаички като каюти на кораб живее Хитлер. Оттук той сега следи хода на операция „Цитадела“ — боевете при Курск. Интересува се как се проявяват новите танкове „Тигър“ и „Пантера“, самолетите „Фоке-Вулф–190А“ и „Хайнкел–129“. Той е уверен, че те ще пробият отбраната на Съветската армия.

Докато фюрерът ръкомаха над оперативните карти, ракетчиците дремят в очакване.

Браун е замислен.

Той си припомня речта на Хитлер през май 1943 г., когато пред висшето военно командуване заявява, че само Фау–2 ще измени хода на войната: „Аз ви обещавам да започна ракетните бомбардировки над Англия от 20 октомври 1943 г. и се кълна, че ще срина Лондон със земята.“ „Ами ако сега вермахтът постигне успех, няма ли фюрерът да промени отново своето решение за ракетите?“ — мисли си Браун. И няма ли неговата А–4 да бъде изместена от самолетите снаряди, които напредват бързо?

Ракетите още не са готови, но в началото на 1943 г. на острова е формиран 155-и зенитен полк от десет хиляди души. Работата, както се казва, върви паралелно. За полка вече се строят и стартови позиции, и складове. Но този полк, наречен за прикритие зенитен, ще изстрелва на първо време само самолети снаряди. Нищо подобно не се предвижда за балистичните ракети!

Специалистите от „Пенемюнде“ вече губят представа за времето от продължителното чакане. Престават да си поглеждат часовниците. Когато ги поканват в кинозалата, навън вече е тъмно.

Пръв влиза Дорнбергер, но докладва Браун.

Пред тях е фюрерът. Вижда им се много остарял. Левият крак и лявата му ръка треперят, но той се старае да скрие това.

Започва прожекцията на филм. Браун коментира… Хитлер наблюдава успешни стартове на „оръжието чудо“. Това повдига настроението му. Завладява го фантазията за неговата световна империя… Ето го оръжието, което ще му позволи да парира англичаните, да свърши с руснаците, а след това да им покаже на онези от „острова с цилиндрите“.

Своята последна програма той формулира на съвещанието на гаулайтерите в главната квартира на 8 май 1943 г. Хитлер изразява своето намерение да ликвидира малките държави в Европа: „Ние искаме единна Европа, организирана и ръководена от немците.“

През пролетта на 1943 г. той е твърдо решен да предприеме няколко важни стъпки, които ще решат успеха: „Колкото по-рано нанесем удар по Русия, толкова по-бързо ще се разпадне коалицията.“ В действие влизат и дипломатическите ходове. Но Хитлер иска да притисне Англия със сила. Ще бомбардира Лондон с ракети. Масовите жертви ще предизвикат недоволство в населението и то ще принуди английското правителство да търси изход от войната, просто ще я напусне.

Трябват му само ракетите. Сега той е изключително доволен и изпада в екстаз от филмите и особено от обясненията на Браун.

Дорнбергер усеща това и с благодарност поглежда към своя стар приятел, насърчавайки го в неговото красноречие…

— Трогателно! — казва накрая фюрерът. — Аз живея вече с надежди. Защо ги нямахме тия ракети през 1939 г.?…

„Пенемюнде“ в съзнанието му се оформя като спасителен остров, а пред програмата той вдига зелен семафор. Силуетите на „оръжието чудо“ вече се издигат заканително над английските градове. „Вълчата бърлога“ ликува. А и операцията „Цитадела“ вече от три дни е в ход…

Но дълго ли ще продължи тази радост?…