Джон Скалзи
Призрачните бригади (7)

7.

::Височина трийсет километра:: — обяви Джейн Сейгън. — ::Всички да слязат от автобуса.::

Войниците от Втори взвод изскочиха от десантния кораб и се понесоха в нощното небе над Дърлуи, столицата на енешанския народ. Под тях в небето разцъфнаха експлозии — не смъртоносните разрушителни взривове на противовъздушната отбрана, а красиви разноцветни букети на празнични фойерверки. Беше последната вечер на Чафалана, енешанския празник за прераждане и обновление. Във всички градове и големи селища на планетата енешанците бяха наизлезли по улиците и празнуваха така, както подобава на един уважаващ радостните мигове народ.

Този Чафалан Дърлуи бе особено шумен. Освен обичайните празненства тази година съвпадаше с Ръкополагането, което означаваше, че Фхилеб Сер, енешанската кралица-майка, ще обяви дъщеря си, Вют Сер, за бъдеща управница. В чест на Ръкополагането Фхилеб Сер бе предоставила рецептата на кралското млечице, с което хранеше Вют Сер, за производството на масова синтетична версия, която щеше да бъде раздадена, в разредена форма, на всички граждани на Дърлуи в последната нощ на Чафалана.

В естествената си форма, използвано за подхранване на преметаморфозирал енешанец, кралското млечице предизвикваше дълбоки растежни изменения, които водеха до физически и умствени предимства, когато енешанецът достигне зрелост. В разреден и синтетичен вариант то пораждаше само халюциногенни преживявания. Повечето граждани на Дърлуи бяха излапали полагащото им се млечице преди началото на фойерверките и сега се излежаваха по ливадите, зареяли замъглен поглед към озарения от светлини небосвод.

На трийсет километра над тях (и снижавайки се бързо) Иаред все още не можеше да види упоените енешанци: фойерверките под него, макар и ярки, бяха още далеч, а тътенът от взривовете се омекотяваше в гъстата атмосфера. Вниманието на Иаред бе погълнато от съвсем други неща: местоположението на неговите другари, темпа на снижаване и необходимостта от маневри, за да поддържа правилно място във формацията и да не се озове твърде далеч от зоната за приземяване.

Локализирането на неговите другари бе най-лесната част. Всеки член на отряда бе маскиран за по-голямата част от електромагнитния спектър с помощта на камуфлажен наноботен костюм и добавъчна екипировка, но носеше миниатюрен предавател и приемник, настроен на строго определена вълна. Предавателят се включваше на къси интервали, за да обнови картината за дислокацията на отряда във въздуха. Така Иаред знаеше, че Сара Поулинг е на четирийсет метра над и зад него, Даниъл Харви е на шейсет метра под него, а Джейн Сейгън е на двеста метра отгоре, последната, напуснала десантния кораб. Първия път, когато бе участвал в нощен височинен скок, малко след мисията в Гетисбърг, Иаред бе изгубил насочващия сигнал и се бе приземил на няколко километра от своя отряд, объркан и сам. След което естествено му триха доста сол на главата.

Десантната зона бе на двайсет и пет километра под тях, озарена от неговия МозКом, който освен това предлагаше виртуален маршрут за най-правилен заход към нея. Маршрутът непрестанно се променяше, тъй като МозКомът вземаше предвид посоката и силата на вятъра и други атмосферни условия и освен това се стараеше да не го прекарва през трите виртуални колони, насложени върху полезрението на Иаред. Тези колони започваха някъде високо в небето и опираха в една-единствена сграда: Двореца на кралицата-майка, който служеше едновременно за резиденция на Фхилеб Сер и нейните придворни и за официално седалище на правителството.

Какво всъщност представляваха тези колони стана ясно, когато Иаред и Втори взвод достигнаха височина четири километра. Три ярки лъча блеснаха в небето, насочени право надолу от спътниците, които Специалните части бяха извели в ниска орбита над Енеша. Единият лъч беше мъждив, вторият — ослепително ярък, а третият почти черен, ако се изключеха неравномерните му проблясъци. Гражданите на Дърлуи бяха запленени от тази гледка и последвалия я тътен, който всъщност бе възникнал заедно с лъчите. В своето замаяно и възторжено състояние на ума те сметнаха лъчите за неразделна част от светлинното представление над града. Само нашествениците и организаторите на празненството знаеха, че това, което става, не отговаря на сценария.

Сателити, снабдени с лъчеви оръдия, не бяха нещо, което енешанската планетна защитна система би пропуснала с лека ръка — в края на краищата тъкмо това й бе предназначението. Но в конкретния случай сателитите бяха умело дегизирани като три ремонтни влекача. Влекачите бяха разположени на орбита още преди няколко месеца — малко след инцидента при Гетисбърг — като част от обслужващия флот на Колониалния съюз, предназначена да поддържа дипломатическите кораби в една от трите големи енешански станции. И наистина, в основната си част спътниците имаха тъкмо това предназначение. Леко модифицираните им двигатели не се виждаха отвън, нито можеха да бъдат засечени при повърхностно сканиране, ала същевременно осигуряваха някои по-различни функции.

Трите влекача трябваше да изтеглят „Хвърчило“, след като корабът се появи в енешанския космос, и да поискат разрешение да извършат ремонтни дейности по корпуса му вследствие от скорошната битка с ррейски крайцер. „Хвърчило“ бе спечелил битката, но трябваше да отстъпи, за да отстрани някои незначителни повреди (битката бе край една сравнително добре защитена ррейска колония). Нещо повече, бяха предложили на енешанските военни да направят посещение на добра воля на борда на кораба, но последните отказаха, тъй като вече бяха потвърдили легендата на „Хвърчило“ по свои канали. От „Хвърчило“ освен това поискаха и получиха разрешение членове на неговия екипаж да си отдъхнат в Треш, енешански курорт, предназначен за дипломати от Колониалния съюз. Треш се намираше югоизточно от Дърлуи и северно от посоката, която следваше в началото транспортният кораб, натоварил на борда си два взвода „почиващи“.

Докато прелиташе над Дърлуи, корабът съобщи по официалния канал за силни турбуленции и промени курса си на изток, за да ги избегне, с което навлезе в забраненото за полети въздушно пространство над столицата. Енешанският въздушен контрол засече промяната, но разреши на кораба да се върне на стария курс, след като преодолее въздушните ями. Така и стана, само след няколко минути, но междувременно десантният съд бе олекнал с два взвода.

Интересни възможности се разкриват, когато врагът ти официално все още е твой съюзник. И не осъзнава, че вече сте станали противници.

Трите мощни лъча от влекачите, които бяха изтеглили „Хвърчило“, бяха насочени право към двореца на кралицата-майка. Първият — най-силният — проби всичките шест етажа, стигна до подземието и разтопи резервния генератор на електричество и — още двайсет метра по-надолу — главния електропровод. Това лиши двореца от електричество и се наложи да се премине към аварийните системи, които също бяха унищожени след микросекунди. Въпреки липсата на енергия в двореца имаше достатъчно локални енергоизточници, които се пробудиха и го превърнаха в лабиринт от затворени врати. Създателите на охранителната система бяха сметнали, че прекъсването на двата основни енергоизточника може да бъде предизвикано само от пряка атака срещу двореца. Това отговаряше напълно на истината, с едно малко изключение — никой не бе очаквал, че децентрализираната система от охранителни мерки може да играе важна роля в плана за нападение.

Лъчът предизвика сравнително малко вторични разрушения — основната му енергия бе насочена към достигане на определеното ниво под земята. Полученият кладенец първоначално имаше дълбочина петдесетина метра, но после вътре се посипаха отломъци от шестте пробити етажа и накрая шахтата остана дълбока само няколко метра.

Вторият лъч попадна в административното крило на двореца. За разлика от първия, той бе значително по-широк и настроен така, че да отдели огромно количество топлина. Административното крило на двореца буквално се разпука. Свръхнагрят въздух се понесе като горещ вихър из канцелариите, разтваряше вратите с трясък и възпламеняваше всичко с гореща вълна, която достигаше 932 градуса. Над трийсетина енешански служители, дребни чиновници и охрана, се свариха в черупките си. Канцеларията на кралицата-майка бе разположена в самия фокус на лъча и всичко вътре бе изпепелено за миг. Секунда след това вихрушката разнесе пепелищата по всички краища на рухналото крило.

Вторият лъч беше най-разрушителният, но и най-маловажният от трите. Никой в Специалните части не очакваше кралицата-майка да загине в канцеларията си, тъй като предварително бе известно, че ще присъства на празненствата. Знаеше се, че се намира в другия край на Дърлуи. Но Специалните части държаха операцията да прилича на опит за покушение, макар и неуспешен, тъй като това щеше да задържи кралицата-майка надалеч от двореца, докато Втори взвод си свърши задачата.

Третият лъч бе най-слабият и мъждукаше едва забележимо, докато си проправяше бавно път през покрива, като хирург, който отделя пластове слой след слой. Целта на този лъч не беше да предизвика ужас и разрушение, а да проправи отвор до едно помещение в двореца, където се намираше и главната цел на Втори взвод, и до средството, което — както се надяваха — щеше да принуди енешанците да се оттеглят от тристранния пакт за унищожаване на човечеството.

 

 

::Кого трябва да отвлечем?:: — попита Даниъл Харви.

::Вют Сер:: — отвърна Джейн Сейгън. — Наследницата на енешанския трон.::

Харви изглеждаше объркан и дори сърдит и Иаред си припомни, че заради постоянното си интегриране войниците от Специалните части не умееха да прикриват гримасите и жестовете си.

Сейгън се зае да им прехвърля данните от разузнаването, но Харви се обади отново, още преди да е разархивирал доклада докрай.

::Откога се занимаваме с отвличания?:: — попита той. — ::Да няма някоя нова мода?::

::И преди сме го правили:: — отвърна Сейгън. — ::Нищо ново под слънцето.::

::Да, но онова бяха възрастни екземпляри:: — рече Харви. — ::При това такива, които по един, или друг начин ни заплашваха. А сега ще отвлечем дете.::

::По-скоро е ларва:: — намеси се Алекс Рентген, който вече беше приключил с разчитането на компресираната информация.

::Каквото и да е:: — рече Харви. — ::Ларва, хлапе, дете. Въпросът е, че възнамеряваме да използваме едно невинно създание като разменна монета. Нали не греша? Такова нещо не сме правили досега. Отвратително е.::

::И това го казва човек, когото обикновено предупреждават да не прекалява с експлозивните заряди:: — захили се Рентген.

Харви го стрелна с поглед.

::Така е. Обикновено ме предупреждават да внимавам с ракетите и бомбите. И тъкмо аз ти казвам, че тази операция е гадна. Какво ви става на всички, по дяволите?::

::Харви, нашите противници нямат твоите възвишени представи за живота:: — обади се Джули Айнщайн и придружи думите си със снимка на избитите на Гетисбърг дечица. Иаред потрепери.

::Това означава ли, че трябва да падаме до тяхното равнище?:: — отвърна с въпрос Харви.

::Вижте:: — намеси се Сейгън. — ::Въпросът не подлежи на обсъждане. Нашето разузнаване съобщава, че рреите, енешанците и обините се готвят за масивно нахлуване в човешкия космос. Вече извършихме няколко незначителни набега срещу рреите и обините, но не предприехме нищо срещу енешанците, тъй като официално все още сме в съюз с тях. Това им осигурява време да се подготвят и въпреки дезинформацията, с която ги подхранваме непрестанно, те познават добре слабите ни места. Разполагаме със солидни сведения, че се готвят да участват с пълна сила в удара. Ако се нахвърлим срещу тях открито, и трите раси ще отвърнат, а нямаме достатъчно сили да воюваме на три фронта. Харви е прав — тази мисия ни отвежда в нова територия. Но нито един от другите варианти няма толкова значително въздействие. Не можем да прекършим гръбнака на тяхната военна сила. Но можем да им нанесем психически удар.::

Иаред — вече бе получил целия доклад — подхвърли:

::Виждам, че няма да се ограничим само с отвличането.::

::Така е:: — потвърди Сейгън. — ::Защото няма да е достатъчно, за да накараме кралицата-майка да играе по нашите правила.::

::Божичко!:: — възкликна Харви. Той също най-сетне бе схванал цялостната картина. — ::Историята е още по-гадна значи!::

::Но е единствената възможност:: — отвърна Сейгън. — ::Освен ако наистина не смятате, че Колониалният съюз трябва да воюва на три фронта.::

::Мога ли да задам само един въпрос?:: — попита Харви. — ::Защо точно ние трябва да се занимаваме с тази помия?::

::Защото сме Специални части:: — рече Сейгън. — Тази помия е по нашата част.::

::Глупости:: — ядоса се Харви. — ::Ти сама го каза. Ние не правим такива неща. Никой не ги прави. Карат ни, защото останалите няма да се съгласят.:: — Огледа другите в стаята за стратегическо планиране. — ::Хайде, да признаем поне пред себе си. Някакъв живороден задник от военното разузнаване е измислил този план, после други живородени генерали са го отхвърлили и сега живородените началници от Колониалния отбранителен съюз не искат да имат нищо общо с него. Прехвърлят го на нас и всеки си мисли, че няма да откажем, защото сме банда двегодишни аморални убийци. Да, но ние имаме морал — поне всички в тази стая, а аз ви познавам добре. Няма да се откажа да изпълня заповедта, когато ми наредят да се бия. Но тук не става въпрос за бой. Това са пълни глупости. Фъшкии първо качество.::

::Добре де, може да са глупости:: — съгласи се Сейгън. — ::Но, както сам каза, такава е заповедта.::

::Само не ме карай аз да съм този, който ще нарами онова жалко създание:: — упорстваше Харви. — ::Може да помагам, но не желая да играя главната роля.::

::Няма да те карам. Ще намеря някой друг да го направи.::

::И кой ще е този храбрец?:: — попита Алекс Рентген.

::Аз:: — отвърна Сейгън. — ::Но ми трябват двама доброволци, които да дойдат с мен.::

:: Вече казах, че съм готов да помагам:: — заяви сърдито Харви.

::Харви, трябва ми някой, който да ме замести, ако получа куршум в главата:: — каза Сейгън.

::Тогава нека съм аз:: — намеси се Сара Поулинг. — ::Но Харви е прав, тази история е адски гадна.::

::Благодаря ти, Поулинг:: — каза Харви.

::Няма за какво. Само не се възгордявай.::

::Чухме едно мнение. Други има ли?:: — попита Сейгън.

Всички присъстващи извърнаха погледи към Иаред.

::Какво?:: — Той подскочи от изненада.

::Нищо:: — рече Джули Айнщайн. — ::Нали с Поулинг сте двойка.::

::Не е вярно:: — възрази Иаред. — ::Искам да кажа, в този отряд съм от няколко месеца и съм пазил гърба на почти всеки от вас.::

::Ей, чакай малко:: — спря го Айнщайн. — ::Никой не казва, че сте женени. И е вярно, че си ни пазил гърбовете — както и ние твоя. Но всеки тук си има предпочитан човек, с когото да участва в операциите. Аз например съм в екип с Рентген. Сейгън е вързана с Харви, защото никой друг не го иска. Ти и Поулинг често действате заедно. Нищо повече.::

::Стига си го дразнил:: — намеси се усмихнато Поулинг. — ::Иаред е чудесен човек, не като вас, дегенерати такива.::

::Добре де, ние пък сме чудесни дегенерати:: — отвърна също с усмивка Рентген.

::Или дегенерираме чудесно:: — подметна Айнщайн.

::Стига празни приказки:: — скастри ги Сейгън. — ::Чакам още един доброволец.::

::Дирак:: — обади се Харви.

::Това вече го чухме:: — каза Сейгън.

::Добре де, съгласен съм:: — склони Иаред. — ::Ще участвам.::

Сейгън изглеждаше, сякаш се готви да възрази, но се отказа и продължи оперативната.

::Ето че пак го направи:: — обърна се Иаред към Поулинг на закрит канал. — ::Видя го, нали? Готвеше се да каже „не“.::

::Видях го:: — потвърди Поулинг. — ::Но се отказа. Сякаш се старае да се държи с теб като с останалите.::

::Ще ми се да разбера защо всъщност не ме харесва.::

::По-скоро не харесва никого:: — поправи го Поулинг. — ::_Престани да се държиш, сякаш си центърът на вселената. Пък и нали аз те харесвам. Освен когато си такъв параноик.::_

::Ще поработя по въпроса:: — обеща той.

::Постарай се. И ти благодаря, че се съгласи да станеш доброволец.::

::Е, нали знаеш. Дай на тълпата хляб и зрелища.::

Поулинг се изкиска. Сейгън я сряза с поглед.

::Извинявам се:: — каза Сара по общия канал.

След няколко минути Иаред я повика отново по закрития канал.

::Наистина ли смяташ, че тази мисия е гадна?::

::Смърди като нужник:: — отвърна Поулинг.

 

 

Лъчите изчезнаха и Иаред и останалите разтвориха парашутите си. Специално програмираните за целта наноботи протегнаха пипала от раниците и оформиха индивидуални планери. Иаред вече не падаше свободно, а летеше косо към двореца и димящия отвор, оставен от третия лъч — онзи, който водеше към люпилнята на наследницата.

Дворецът на кралицата-майка, който спокойно можеше да си съперничи по мащаби с базиликата „Свети Петър“, бе наистина огромно и впечатляващо с размерите си здание. Не бяха успели да открият архитектурни планове в енешанските обществени архиви, а самата сграда, вдигната в типичния разхвърлян и хаотичен енешански стил, наподобяваше отвътре нескончаема поредица от свързани термитници, което означаваше, че ще затрудни максимално ориентирането и придвижването на неканените гости. Ето защо основната задача пред разузнаването бе да определи точното местонахождение на помещението, в което се намира наследницата. Задача не особено трудна, стига, разбира се, да разполагаш с необходимото време.

Решението бе да се мисли в дребни, дори микроскопични мащаби — да се мисли за С. xavierii, енешански прокариотен организъм, наподобяващ в еволюционното си развитие въпросната бактерия. Подобно на някои бактериални щамове, живеещи в щастлива симбиозна връзка с хората, С. xavierii бе добре приет в енешанските организми, главно вътрешно, но нерядко и външно. Подобно на хората, енешанците също не бяха особено придирчиви по отношение на отделителните си навици.

Отделът за научни разработки на Колониалния съюз бе успял да разчете генетичната структура на С. xavierii и да създаде подобен на него С. xavierii movere: вариант, синтезиращ радиопредавател и радиоприемник с митохондриални размери. Тези микроскопични машинки записваха движенията на своите гостоприемници и сравняваха местоположението им с това на С. xavierii movere в други енешанци в предела на обхват. Записващият капацитет на миниатюрните устройства естествено бе крайно ограничен — не повече от час движение, — но затова пък те се деляха непрестанно и синтезираха нови машини, които продължаваха наблюдението.

Отделът за научни разработки успя да вкара генетично модифицираната бактерия в двореца чрез лосион за ръце, подхвърлен на нищо неподозиращ дипломат от Колониалния съюз, който често посещаваше своите енешански колеги. Тези енешанци на свой ред прехвърлиха бактерията на други служители в двореца и скоро тя се разпространи навсякъде. Успоредно с това бе извършена незабележима корекция в мозъчната протеза на дипломата, така че да записва микропредаванията на модифицираните бактерии, които вече се бяха загнездили не само в придворните, но и в наследницата и обслужващия я персонал. За по-малко от месец Отделът разполагаше с подробна и точна карта на Двореца на кралицата-майка, основаваща се на придвижването на служителите в него.

Никой от Отдела за научни разработки не си направи труда да информира дипломатическия корпус за това, че техен колега се използва в шпионска операция. Това не само би го изложило на риск, но и щеше да разяри служителите на корпуса.

Иаред достигна покрива на двореца, приземи се безпрепятствено и сгъна парапланера. Около него кацаха и другите войници от Втори взвод — и веднага се заемаха с поставянето на въжета за спускане в отвора. Сара Поулинг застана на ръба на отвора и надникна надолу през облака прах.

::Не гледай надолу:: — предупреди я Иаред.

::Няма страшно:: — успокои го тя и му прати интегрирано изображение на отвора, от което му се зави свят. Той долови тревогата и нетърпението й.

Въжетата бяха завързани.

::Поулинг, Дирак:: — заговори Джейн Сейгън. — ::Почваме.::

Не бяха изминали и пет минути, откакто трите лъча бяха прорязали небето, и с всяка нова секунда опасността жертвата да бъде преместена се увеличаваше. Освен това скоро можеше да пристигнат подкрепления и още служители. Разрушаването на административното крило щеше да отвлече вниманието в друга посока, но не задълго. Тримата се закачиха за въжетата и се спуснаха четири етажа надолу, право в покоите на кралицата-майка. Люпилното бе точно под тях. Бяха решили лъчът да спре тук, за да не предизвика срутване на тавана. Докато се спускаха, Иаред се убеди в мъдростта на това решение: макар и обявен за „свръхточен“, лъчът бе предизвикал значителни щети на трите етажа, които бе прорязал, и голяма част от отломките се бяха посипали на дъното.

::Премини на инфрачервен обхват:: — нареди Сейгън. — ::Светлините са изключени и има много прах.::

Иаред и Поулинг веднага изпълниха нареждането. Въздухът около тях бе озарен от бледо сияние — разсеяна топлина от лъча и димящите останки долу.

Тъкмо когато се спускаха на най-долното ниво, върху вратата на помещението се посипаха удари — охраната бе пристигнала. Иаред, Сейгън и Поулинг откачиха въжетата и тежко стъпиха върху прашния под — Енеша бе планета с по-висока гравитация. Иаред разрита камънаците около краката си. Тримата огледаха помещението, маркираха местонахождението на пазачите в мрака и пратиха информацията на останалите. Само след няколко секунди от покрива се чуха приглушени изстрели. Пазачите изпопадаха като покосени.

::Районът е прочистен:: — докладва Алекс Рентген. — ::Крилото е изолирано. Не виждаме други пазачи. Слизаме след вас.::

Джули Айнщайн и още двама от взвода вече се спускаха по въжетата.

Покоите на кралицата-майка и люпилното бяха отделени от останалата част на сградата с подсилени прегради и врати. Тъй като се предполагаше, че тези помещения са добре защитени, вътре нямаше почти никаква охрана. Една-единствена тежка резбована врата затваряше прохода към люпилното. Иаред гръмна ключалката и нахълта вътре, следван от Поулинг и Сейгън.

Нещо профуча към него, докато проверяваше ъглите, той се наведе и се претърколи — и когато вдигна глава, видя енешанец, който тъкмо замахваше с някаква тояга. Иаред блокира удара и изрита енешанеца в яките долни крайници. Енешанецът изрева от болка. С периферното си зрение Иаред забеляза още един енешанец — беше се присвил в ъгъла и стискаше нещо, което пищеше.

Първият енешанец се хвърли отново, но изведнъж викът му секна и той се отпусна върху присвития Иаред. Едва когато почувства тежестта на увисналото му тяло, Иаред осъзна, че е чул кратък автоматен откос. Погледна над трупа и видя Сара Поулинг — тя тъкмо сграбчваше енешанеца за мантията, за да го изтегли настрани.

::Можеше да го убиеш и преди да се нахвърли върху мен:: — укори я Иаред.

::Ако продължаваш да се оплакваш, ще те оставя под него:: — тросна се тя. — ::Между другото, няма да е зле да ми помогнеш, вместо да ме оставяш да дърпам сама.::

Със съвместни усилия двамата изтърколиха тежкия енешанец настрани. Иаред се наведе да го огледа по-внимателно.

::Това той ли е?:: — попита Поулинг.

::Не мога да определя:: — отвърна Иаред. — ::Всички ми изглеждат еднакви.::

::Мърдай!:: — Тя го сръга и се озърна. Междувременно бе прегледала отново доклада за операцията. — ::Да, той е. Това е бащата. Кралската особа.::

Иаред кимна. Янх Хио, кралската особа, избран по политически съображения да бъде баща на наследницата. Матриархалните традиции на енешанското общество изискваха бащата да е пряко отговорен за преметаморфозните грижи за отрочето. Традициите също така налагаха бащата да остане в люпилното на наследницата през трите дни след ръкополагането, жест, символизиращ приемането на родителските задължения. Това — заедно с някои други причини — бе наложило отвличането да стане тъкмо в този период. Убийството на Янх Хио не бе първостепенна задача на операцията, но си оставаше важна част от нея.

::Той загина, защитавайки детето си:: — рече Иаред.

::Това е начинът, но не и причината:: — уточни Поулинг.

::Е, това вече едва ли има някакво значение за него.::

::Тази операция е гадна:: — повтори отново Поулинг.

Внезапно от ъгъла на стаята долетяха изстрели. Врещенето, което придружаваше появата им тук, замлъкна за кратко, после се поднови, още по-интензивно. Иззад ъгъла се появи Сейгън, с пушка в едната ръка и гърчеща се бяла маса в другата. Вторият енешанец лежеше неподвижно — Джейн го бе застреляла.

::Това е гледачката:: — уточни тя. — ::Не ми даваше наследничката.::

::Ти помоли ли я?:: — попита Поулинг.

::Ами да:: — отвърна Сейгън и посочи миниатюрния механичен преводач на колана си. Беше предназначен за по-късен етап на операцията. — ::Или поне опитах.::

::Вероятно сме ти объркали плановете с убийството на бащата:: — изръмжа Иаред.

Врещящото нещо в ръката на Сейгън се извиваше енергично и едва не се изплъзна от хватката й. Тя пусна оръжието си, за да може да улови съществото по-добре. Пищенето му се усили, когато го притисна към гърдите си.

::Значи това им е наследничката:: — рече Иаред.

::Аха:: — потвърди Сейгън. — :: Преметаморфична енешанка. Като голям пищящ червей.::

::Не можем ли да я седираме?:: — попита Поулинг. — ::Вдига ужасен шум.::

::Не:: — отвърна Сейгън. — ::Кралицата-майка трябва да се увери, че е още жива.:: — Наследничката отново се задърпа и Сейгън вдигна ръка и я погали, за да я успокои. — ::Дирак, вземи ми пушката.::

Иаред се наведе да вдигне оръжието. В този момент светлините блеснаха.

::О, по дяволите!:: — изруга Сейгън. — ::Възстановиха захранването.::

::Нали трябваше да разрушим и резервния генератор?:: — попита Иаред.

::Да:: — потвърди Сейгън. — ::Изглежда обаче не е само един. Да тръгваме.:: — Изскочиха от люпилното, Сейгън с наследничката, а Иаред с нейната пушка.

В покоите на кралицата-майка двама от войниците държаха въжетата опънати. Джули Айнщайн прикриваше подходите.

::Долните два етажа също са обезопасени:: — докладва тя. — ::Към тях има само един вход. Но най-горният е отворен на всички страни.::

::Десантният кораб се приближава:: — намеси се Алекс Рентген. — ::Забелязаха ни на покрива и започнаха да ни обстрелват.::

::Искам да ни прикривате, докато излизаме горе:: — нареди Сейгън. — ::Осигурете прикриващ огън за горния етаж. Там е отворено, всеки може да дойде.::

::Слушам:: — отвърна Рентген.

Сейгън подаде наследничката на Поулинг, свали си раницата и извади от нея специално пригоден за целта вързоп. Напъха вътре гърчещото се същество и преметна презрамките през рамо.

::Аз съм в средата. Дирак, поемаш отляво, Поулинг отдясно. Айнщайн ни прикрива, докато се изкачваме, а после вие двамата прикривате нея. Ясно?::

::Ясно:: — потвърдиха Иаред и Поулинг.

::Презареди ми пушката и я дай на Айнщайн:: — продължи Сейгън. — ::Тя няма да има време да презарежда.::

Иаред извади пълнителя от пушката на Сейгън и го смени с нов, после я подаде на Айнщайн.

::Готови сме:: — докладва Рентген отгоре. — ::Побързайте.::

Малко след като започнаха да се катерят по въжетата, чуха тропота на прииждащите енешанци. Заели позиции, останалите войници от взвода очакваха началото на престрелката. Напълно интегриран с тях, Иаред можеше да определи, че спокойствието им е привидно и че всъщност са ужасно напрегнати. В този момент Айнщайн откри стрелба. Последваха изстрели и отгоре. Енешанците бяха стигнали горния етаж.

Сейгън бе затруднена до известна степен от вързопа с наследничката, но тъй като не носеше оръжие, имаше най-малък товар и това й позволи да се катери най-бързо. Два куршума я одраскаха по рамото тъкмо когато стигна горния край и поемаше протегнатата ръка на Джулиан Лоуъл. Трети просвистя над ръката й и удари Лоуъл точно в дясното око, мина през мозъка, рикошира от вътрешната страна на черепа, върна се в шията и прекъсна сънната артерия. Лоуъл падна в отвора, блъсна Сейгън, вкопчи се в мъртвешка хватка във вързопа и го откъсна от презрамките. Сейгън се бе вкопчила в ръба и не можеше да направи нищо.

::Някой да го хване:: — предаде светкавично тя, докато Алекс Рентген я издърпваше.

Иаред посегна към падащия вързоп, но не можа да го стигне — беше твърде далеч от него. Презрамките изплющяха покрай Поулинг, тя успя да ги улови и вързопът описа полукръг под нея.

Още по-надолу Иаред долови откъм Айнщайн изненада и болка. Оръжието й мълчеше. Хрущящият звук, който предаваше, бе от стъпките на нахлуващите в помещението енешанци.

Поулинг погледна нагоре към Иаред.

::Продължавай да се катериш.::

Иаред я послуша, без да поглежда надолу. Подаде глава на най-горното ниво и видя цяла купчина избити енешанци и други, които бяха отстъпили назад и обстрелваха неговите другари. Някой отгоре му протегна ръка. Той погледна надолу и видя увисналата на въжето Сара Поулинг, с вързопа в ръка, а на дъното енешанец, целеше се в нея. Вързопът й пречеше да се катери.

Тя също го гледаше. Усмихна му се.

::Любими…:: — успя да изрече и хвърли вързопа към него в мига, когато първият куршум попадна в гърдите й. Иаред протегна ръка, втренчил хипнотизиран поглед в тялото й, което сякаш танцуваше под ударите на куршумите. Върху лицето, гърдите и корема й разцъфваха ярки цветя. Той успя да улови вързопа и го изтеглиха през ръба в мига, в който Поулинг политаше надолу. Почувства как животът я напуска… и връзката прекъсна.

Докато го дърпаха към десантния кораб, не спираше да крещи.

 

 

Енешанската култура е едновременно матриархална и племенна, нещо съвсем естествено за раса, чиито далечни насекомоподобни предци са обитавали термитници. Кралицата-майка идва на власт с гласуване на матриарсите на големите енешански племена, но терминът едва ли е в състояние да опише един мъчителен и дълъг процес, продължаващ години и нерядко придружаван от кръвопролитни войни, тъй като всяко племе копнее именно неговият матриарх да заеме този многоуважаван пост. За да се избегнат междуособиците в края на управлението на всяка кралица-майка, постът й става наследствен, но това е свързано със строги изисквания: кралицата е длъжна да осигури наследница до две години от момента, когато е приела кралската мантия, в противен случай племето й се лишава от правото да излъчва свой представител за в бъдеще.

Енешанските матриарси, захранвани с богато на хормони кралско млечице, което предизвиква стремителни изменения в телата им (още един наследствен белег), са плодовити през целия си живот, така че способността за възпроизводство при тях рядко се поставя под съмнение. Проблемът обикновено възниква при избора на подходящ баща. Матриарсите не се женят по любов (строго погледнато, те въобще не се женят), така че изборът обикновено е свързан с определени политически съображения. Племената, които не са успели да излъчат свой матриарх, се съревновават в избора на кралска особа, баща на наследницата, тъй като това ще осигури на племето власт и влияние в управляващите среди. Новоизбраната кралица-майка обикновено посочва за своя половинка представител на някое съюзническо племе, в благодарност за вярната служба, но е възможно изборът да падне и върху най-големия противник, когато това може да позволи да се избегнат назряващи междуособици. Само когато е от дълга потомствена линия, кралицата-майка може да си позволи лукса сама да избира кралската особа.

Фхилеб Сер беше шестата кралица-майка в настоящата династия Сер (племето бе излъчило три други успешни кралици през последните няколкостотин енешански години). След възкачването си на престола тя бе избрала за свой спътник представител на племето хио — племе, чиито експанзионистични колониални амбиции в края на краищата бяха довели до сключването на таен съюз с рреите и обините и подготовката на нападение срещу човешките колонии. Тъй като възнамеряваха да играят главна роля в предстоящата война, енешанците разчитаха да получат най-голямото парче от територията на Колониалния съюз, включително централната планета на Съюза, Феникс. Рреите щяха да се задоволят с няколко по-слабо развити планети, между които Корал — мястото, където наскоро бяха претърпели унизително поражение.

Що се отнася до обините, загадъчни до последно, те предложиха да участват със сили, които почти се равняваха на енешанските, но поискаха в замяна една-единствена планета: свръхнаселената и лишена от природни богатства Земя, която бе в такова незавидно и тежко положение, че дори Колониалният съюз я държеше под карантина. Енешанците и рреите бяха щастливи от този избор.

Наследственото управление, подхранвано от политическите амбиции и възгледи на хио, бе подтикнало енешанците да започнат подготовката на война срещу човечеството. Но макар племената да бяха обединени, всяко си имаше свой съвет. И едно от тях — племето гелн — възразяваше упорито срещу идеята за нападение над Колониалния съюз с мотивите, че хората могат да са непредсказуемо силни и жестоки, особено когато бъдат притиснати до стената. Гелните смятаха, че рреите са много по-перспективна жертва, като се има предвид дълготрайната вражда между тези две раси и незавидното състояние на военните им сили след погрома при Корал.

Кралицата-майка Фхилеб Сер предпочете да игнорира решението на гелнския съвет по този въпрос, но тъй като сметна, че то е продиктувано от някаква неясна симпатия към хората, избра един от гелнските съветници, Ху Гелн, за енешански посланик в Колониалния съюз. Ху Гелн бе повикан наскоро на Енеша, за да присъства на Ръкополагането и да участва в празнуването на Чафалана заедно с кралицата-майка. Същият този Ху Гелн, който бе при кралицата-майка, когато Втори взвод атакува, и който, все още заедно с нея, се криеше, докато хората, убили нейния съпруг и отвлекли едничкото й отроче, се готвеха да установят контакт с нея.

 

 

::Спряха да ни обстрелват:: — докладва Алекс Рентген. — ::Изглежда, се усетиха, че наследничката е при нас.::

::Добре:: — отвърна Сейгън. Поулинг и Айнщайн бяха мъртви, но тя и останалите войници все още се намираха в двореца и Сейгън искаше да се измъкнат час по-скоро. Даде сигнал да се отправят към десантния кораб и подскочи, когато Даниъл Харви неволно я докосна по рамото — унитардът бе успял да блокира първия изстрел, но вторият бе минал през тъканта и бе оставил дълбока рана. Поне за известно време дясната й ръка щеше да е извън строя. Джейн посочи с лявата малката носилка, където лежеше пристегнатото с колани гърчещо се телце на Вют Сер, наследницата на кралицата-майка. Тя вече не врещеше, а само скимтеше тихичко, изтощена до такава степен, че дори бе забравила страха си.

::Някой да й бие инжекцията:: — нареди Сейгън.

::Аз ще го направя:: — Иаред се надигна, преди друг да е предложил услугите си, и извади дългата игла, поставена в медицинския комплект под седалката на Сейгън. Наведе се над Вют Сер, изпълнен с отвращение и омраза. Пред погледа му изникна схема, чрез която МозКомът му показваше къде точно трябва да се вкара иглата и на каква дълбочина, преди да изпразни съдържанието на спринцовката.

Иаред заби иглата със сила и Вют Сер нададе оглушителен рев. Иаред натисна буталото на спринцовката и изстреля половината от съдържанието й в едната от двете незрели разплодителни торбички на телцето. Изтегли иглата, пъхна я наново, във втората торбичка, и повтори процедурата. Попадналите в торбичките наноботи облепиха вътрешните им стени и постепенно се нагорещиха, умъртвиха околните тъкани и стерилизираха напълно наследницата.

Вют Сер продължаваше да крещи от болка и уплаха.

::Имам пряка връзка с кралицата-майка:: — докладва Рентген. — ::Картина и звук.::

::Включи я на общия канал:: — отвърна Сейгън. — ::Алекс, застани до носилката. Ти ще си камерата.::

Рентген кимна, наведе се над носилката и втренчи поглед в Сейгън така, че да изпълнява ролята на камера и микрофон.

::Излизам на линия:: — докладва той. Пред погледа на Иаред — както и на всички останали — се появи кралицата-майка на Енеша. Дори без да познават енешанските гримаси, за всички бе ясно, че кралицата кипи от гняв.

— Ах, ти, шибано човешко лайно — заговори кралицата-майка (или по-точно механичният преводач, подаващ литературен превод на всичко онова, което очевидно не можеше да се изрази само с думи). — Имаш трийсет секунди да ми върнеш дъщерята или ще обявя война на всички ваши светове. Кълна се, че от тях няма да остане камък върху камък.

— Я млъквай! — сряза я Сейгън и превеждащото устройство на колана й изграка повелително.

От другия край на линията се дочуха множество потраквания, подсказващи объркването, царящо сред всички придворни. Беше абсолютно недопустимо някой да си позволява подобен език с кралицата-майка.

— Какво казахте? — попита кралицата, очевидно също шокирана.

— Казах да млъкваш — повтори Сейгън. — Ако си умна, ще изслушаш внимателно това, което ти казвам, и ще спестиш на народа си нови страдания. Освен това, няма начин да обявиш война на Колониалния съюз, защото вече сте го направили. Вие, рреите и обините.

— Нямам представа за какво говориш… — почна кралицата-майка.

— Ако ме излъжеш още веднъж, главата на дъщеря ти ще хвръкне — прекъсна я Сейгън.

Отново потракване. Но кралицата-майка не посмя да продължи.

— И така — рече Сейгън. — Питам отново — във война ли сте с Колониалния съюз?

— Да — отвърна кралицата-майка след продължително мълчание. — Или по-скоро, ще бъдем.

— Мисля, че няма да бъдете — заяви Сейгън.

— Коя си ти? — настоя кралицата-майка. — Къде е посланик Хартлинг? Защо преговарям с някой, който заплашва детето ми?

— Предполагам, че посланик Хартлинг в момента е в своя кабинет и няма никаква представа за ставащото тук. Вие не си направихте труда да я информирате за военните си планове, ние също. Преговаряш с човек, който заплашва да убие детето ти, защото вие възнамерявахте да убивате наши деца. Говориш с мен, защото не заслужаваш повече. Искам да те уверя, че това е единствената ти възможност за преговори с Колониалния съюз.

— Трябва да видя дъщеря си — проговори кралицата-майка след поредната пауза.

Сейгън кимна на Рентген и той се обърна и погледна хлипащото на носилката създание. Иаред, който наблюдаваше внимателно кралицата-майка, забеляза отчаянието и болката й.

— И какво очаквате от мен? — попита тя.

— Да прекратиш войната — отвърна Сейгън.

— Не сме само ние — посочи кралицата-майка. — Дори да поискаме да се оттеглим, другите ще настояват да знаят защо.

— В такъв случай продължавайте да се готвите за война. Но после нападнете някой от своите съюзници. Бих ти предложила рреите. Те са слаби и освен това ще са изненадани.

— А какво да правим с обините?

— Ние ще имаме грижата за тях.

— Така ли? — подхвърли недоверчиво кралицата-майка.

— Така — рече Сейгън.

— И предлагате да потулим това, което се случи тази вечер тук? Лъчите, които разрушиха двореца ми, сигурно са се виждали от стотици мили.

— Не да го потулите, а да го разследвате — отвърна Сейгън. — Колониалният съюз с радост ще ви помогне за това. Енешанците са наши приятели. А после, когато се разбере, че за всичко са виновни рреите, ще имате повод за войната.

— Какво друго искате?

— Има един човек, Чарлз Ботин. Знаем, че ви помага. Искаме да ни го предадете.

— Не е при нас — отвърна кралицата-майка. — При обините е. Поискайте си го от тях. Друго?

— Гаранции, че няма да участвате във войната срещу нас.

— Искате да сключим договор?

— Не — рече Сейгън. — Искаме нова кралска особа. По наш избор.

Това вече предизвика ужасно вълнение.

— Убихте съпруга ми, а сега настоявате да ми изберете нов? — попита кралицата-майка.

— Да.

— Но какъв е смисълът? Моята Вют вече е ръкоположена. Тя е официалната наследница. Дори да се съглася и вие да освободите дъщеря ми, като член на клана хио тя ще му осигурява политическо влияние. Само ако я убиете, ще ги лишите от това влияние… — Кралицата-майка млъкна, после продължи: — Но ако го направите, защо да изпълнявам останалите ви искания?

— Кралице — бавно каза Сейгън, — дъщеря ви е стерилна.

Мълчание.

— Не сте го направили — възкликна кралицата-майка отчаяно.

— Напротив.

Кралицата затрака пронизително с уста. Плачеше. Надигна се и се приближи до камерата.

— Вие сте чудовища!

Сейгън не отговори.

Ръкополагането на наследница не можеше да бъде отменено. Стерилна наследница означаваше край на управляващата династия и началото на нов период на кървави войни, докато на престола не се възкачи нова наследница. Ако племената разберяха, че ръкоположената не може да има деца, нямаше да дочакат да умре от естествена смърт, за да подхванат войната. Първо щяха да убият кралицата-майка, за да може ръкоположената наследница да заеме мястото й. После щяха да премахнат и нея. А когато тронът бъдеше освободен, към него щяха да протегнат ръце мнозина. Като беше лишил Вют Сер от възможността да създаде потомство, Колониалният съюз бе обрекъл рода й на забрава и унищожение, а Енеша — на анархия. Освен ако кралицата-майка не се съгласеше с условията им.

— Няма да позволя вие да ми избирате съпруг — викна тя.

— Ще съобщим на матриарсите, че дъщеря ти е стерилна — заплаши Сейгън.

— Ще унищожа кораба ви заедно с дъщеря ми в него! — изкрещя кралицата-майка.

— Ами добре — отвърна Сейгън. — И всички матриарси ще узнаят, че твоята некомпетентност е предизвикала нападението ни и е довела до смъртта на кралската особа и наследницата. И тогава дори да си посочиш съпруг, племето му най-вероятно ще те отхвърли. А без съпруг няма и наследница. Без наследница няма мир. Ние познаваме добре енешанската история. Знаем, че племената ви са се счепквали и за по-дребни неща и че заобиколените с всеобща ненавист кралици-майки не са издържали дълго на престола.

— Няма да позволя това да се случи.

Сейгън сви рамене.

— Убий ни тогава. Или отхвърли исканията ни и ще ти върнем стерилната дъщеря. Всъщност можеш да направиш и това, което очакваме, и тогава можеш да разчиташ на съдействието ни. Имаш избор всъщност. Само дето не разполагаш с време.

Макар да не познаваше особеностите на енешанската физиология и психология, Иаред не се съмняваше, че в душата на кралицата-майка се води страшна борба. Спомни си думите на Сейгън на оперативката — че дори да не могат да сломят военната машина на енешанците, хората могат да ги пречупят психологически.

— И кого трябва да избера? — попита кралицата-майка.

— Хю Гелн.

Кралицата се обърна и изгледа Хю, който стоеше мълчаливо зад нея. От гърлото й се изтръгна енешанското подобие на смях.

— Защо ли не съм учудена?

— Той ще е добър мъж — увери я Сейгън. — Ще ти бъде утеха и опора.

— Само да си го похвалила още веднъж — заплаши я кралицата-майка, — войната почва.

— Моля за прошка, кралице — отвърна Сейгън с престорена смиреност. — Е, споразумяхме ли се?

— Да — отвърна кралицата и отново издаде онзи стържещ звук. — О, Боже! — преведе воплите й машината. — Ох, Вют. О, Боже!

— Знаете какво трябва да направите — рече Сейгън.

— Не мога… не мога… — Кралицата-майка се разплака. Щом я чу, Вют Сер също се разрева.

— Трябва — повтори твърдо Сейгън.

— Моля ви — обърна се към тях най-могъщото същество на планетата. — Не мога. Моля ви. Моля ви, помогнете ми.

::Дирак:: — премина на вътрешна връзка Сейгън. — ::Направи го.::

Иаред извади бойния си нож и застана над съществото, заради което бе умряла Сара Поулинг. Беше вързано и се гърчеше и плачеше за майка си, но щеше да умре само и далече от нея, завладяно от страх и безпомощност. Далече от всички, които са го обичали.

И изведнъж Иаред почувства, че нещо в него се прекършва. Не разбра какво точно, но беше безсилен.

Джейн Сейгън пристъпи до него, взе ножа от ръката му и го вдигна. Иаред извърна глава.

Плачът секна.