Джо Дереске
Убийства в библиотеката (2)

Глава 2
Библиотеката отново е отворена

Сутринта в петък небето бе плътно покрито от високи, еднообразно сиви облаци. Върховете и скалистите зъбери на канадските планини безредно се трупаха на северния хоризонт. На запад островите сякаш се гърбеха един зад друг, сиви като небето и водата.

Щом дръпна пердетата и зърна какво става навън, Хелма непоколебимо спусна пластмасовите щори. Ей така, за всеки случай.

 

 

Широката улица от „Бейсайд Армз“ до центъра на Белхавън следваше извивките на залива и спокойно заобикаляше острата скала, надвиснала над водата. Местните хора наричаха улицата „булеварда“, в неделя и по залез-слънце обичаха да карат по нея. Тук-там имаше панорамни отбивки и пътечки, спускащи се полека към каменистия бряг на градския Крайбрежен парк. Когато пътуваше за работа, Хелма с удоволствие оглеждаше сивата вода, обрамчена от грижливо поддържаната зеленина край улицата, цялата в меки, преливащи се оттенъци, нищо твърде ярко или дразнещо окото.

Някакво движение привлече погледа й, тя се озърна за миг и видя двама мъже в гумена лодка, носеща се близо до брега. Хелма намали скоростта на „Буика“, хрумна й колко ефектна снимка биха представлявали техните силуети на фона на спокойната вода. Защо в „Дейли Нюз“ не публикуваха такива снимки вместо отклонения от природните закони като котенца, сучещи от кучка?

Мъжете гребяха към розова шамандура, бележеща пуснат на дъното кош за лов на раци. Да се занимават с това през май, когато раците не бяха натрупали достатъчно месо, беше донякъде безсмислено.

Може би трябваше да почете за раците и лова им днес, ако нещата в библиотеката се бяха уталожили. Докато спираше колата на първия светофар, в който зеленото тъкмо се смени с жълто, тя не обърна внимание на двете остри квакания на клаксона от колата зад нея, а съставяше план — ще започне с индекс 595, справочниците за ракообразните и мидите, после ще се порови в 639.54, там бяха книгите за риболова. Би могла дори да прочете какво казва законът за лова на раци. Разбира се, само за свое удоволствие.

 

 

Хелма остави чантата си върху бюрото и в изваденото от чекмеджето огледало провери дали червилото й не се е размазало. Нейното бюро беше сложено между бюрата на Патрис и Иви.

В Обществената библиотека на Белхавън работеха шестима библиотекари, ако се брои и директорът мистър Ъпман. Иви отговаряше за художествената литература и музиката. Хелма — за историята и приложните науки. Роджър се занимаваше с детските книги. На Патрис се падаха обществените науки и периодичните издания, а каталозите оставаха за Джордж Мелвил.

— Старият Ъпи така ли си представя равноправието? — попита Рут, приятелката на Хелма, когато научи как се разпределят по пол библиотекарите. — Деветдесет и пет процента от библиотекарите в цялата Вселена са жени, а той насила ви докарва до едно към едно?

При преустрояването на библиотеката само преди четири години средствата не достигнаха за разширяване на работните помещения. Целият персонал бе събран в задната стая, която вече приличаше на склад заради купищата книги, архиви и бюра. Кабинетът на мистър Ъпман и малката заседателна зала бяха единствените, отделени с врати. Бюрата на библиотекарите се редяха от едната страна на работната стая, разделени от високи метър и двадесет лавици за книги, а отсреща бяха настанени каталожните маси и кътът за възстановяване на книги. Тук не съществуваше уединение.

Библиотеката не работеше с читатели до десет часа и тази сутрин голямата зала беше смущаващо тиха, въздухът сякаш бе наситен с тежка сериозност. Мисис Кармън и двама помощници безшумно подреждаха вестниците и списанията. Въобще не се чуваха оживените разговори, в които по-младите помощници се впускаха с увлечението на хора, опитващи забранен плод.

Дори количките за книги се шмугваха някак крадешком между рафтовете, докато служителите връщаха по местата им книгите, пуснати предишната вечер в кутията, чийто отвор беше до входа.

Джордж Мелвил стоеше до каталожните чекмеджета и приглаждаше брадата си.

— Пати — говореше той с необичайно снишен глас, когато Хелма мина край него. — Слез долу и ми намери прът за чекмедже. Останахме с един по-малко.

— Сама ли? — Пати завърши въпроса си с нервно хихикане.

— Да, скъпа моя. Току-що ни свършиха и придружителите. И, моля те, носи го с острия край надолу.

Санитарят от линейката бе познал — два метра от мокета при рафтовете „Mo-Ne“ бяха изрязани и заменени с ново сиво парче, майсторски паснато и нагласено.

Хелма опита да повдигне с върха на обувката си краищата му, но те бяха старателно залепени. Един от помощниците, понесъл множество книги, я гледаше откъм края на рафта.

— Някакъв проблем ли имаш, Кърт? — попита тя.

Той преглътна, адамовата му ябълка изчезна зад яката и пак се появи.

— Ами не. Нямам проблем. Само че трябва да върна по местата им тези книги и…

— И не искаш да минеш през мястото на убийството — довърши вместо него Хелма.

Той кимна и се засмя притеснено.

— Дай ми ги. Аз ще се оправя — тя стъпи върху новото парче, за да вземе книгите.

— Мис Зукас, според вас кой е направил това? — попита Кърт.

— Очевидно някой умопобъркан, но не можем да си позволим това да пречи на задълженията ни към читателите — напомни му тя.

— Не можеш дори да познаеш, че някой си е намерил там белята, нали? — обади се Джордж Мелвил, когато Хелма излезе измежду рафтовете. — Чух, че работили цяла нощ, за да почистят.

Мистър Ъпман назначи Джордж Мелвил да работи с каталозите преди три години. Това беше първата библиотека за Мелвил, макар вече да гонеше четирийсетте. „Претърпях смяна на професията насред живота си“ — обичаше да казва драматично той, като отбелязваше, че преди работил „в образованието“. Иви не му вярваше, тя твърдо поддържаше съмненията си, че или е бил актьор в някоя трупа за Шекспирови пиеси, или евтин комедиант. Хелма подозираше, че е разочарован дребен бюрократ. Когато чу спора между Иви и Хелма, Патрис обяви, че тя вярвала на Джордж Мелвил и не би се учудила, ако чуе, че са го изгонили от образованието заради безнравствено поведение.

До бюрото за обслужване Иви седеше на висока табуретка с библиотечни списания, пръснати като ветрило пред нея. Бързо отмяташе името си в бланките за връщане на взетите издания. Хелма не вярваше да е прелистила дори едно от тях. На брадичката й личеше малка медицинска лепенка. Иви се ухили, когато забеляза погледа на Хелма.

— Пъпка — обясни тя. — Как ми се иска да имах кожа като твоята!

Иви бе най-младата и най-скоро постъпила сред библиотекарите. Макар че невинаги се отнасяше сериозно към работата си, Хелма не можеше да сдържи усмивката си, когато зърнеше момичето с рошавите къдрици. Веднъж се натъкна на Иви, седнала на стъпалата пред детския отдел (Хелма подозираше, че повечето си четива момичето взима оттам) и увлечена в игра със съвсем невръстна читателка и нейната кукла Барби.

— Наоколо май се навъртат призраци, а? — изрече Иви. — Вождът свиква сбор в осем и половина, само за библиотекарите. Може пък да го е споходило вдъхновение кой е убиецът. Тъкмо се надявах да затворят библиотеката и днес, а ти? Все едно да ти дадат снежна ваканция в училище. Щеше добре да ми дойде.

— Защо? — попита Хелма. — Какво щеше да правиш?

— Да си потърся друга квартира.

— Аз пък си мислех, че онази над пицарията ти харесва.

— Ами да, страхотен аромат — Иви се намръщи и захапа края на молива.

— Заради приятеля ми е. Той… е, вече не се погаждаме много. Чий ред било да чисти банята, кой бил зарязал мръсните чинии в мивката, ей такива неща. Нали разбираш.

Хелма не разбираше.

— Ще ти кажа, ако чуя за нещо свободно в моя блок.

— Благодаря.

 

 

Беше едва 8 и 9 минути. Времето сякаш беше замръзнало. Хелма намери празна количка за книги и я избута към рафтовете с научна литература.

Преди година мистър Ъпман реши лично да се занимава с отделянето на старите книги от сбирката, като обясни на служителите си, че като директор било негова „професионална отговорност да прави промени в библиотечната наличност“.

Хелма нямаше да му се меси, ако мистър Ъпман действително махаше старите книги, но неговият метод представляваше пълна бъркотия и с нищо не помагаше.

Нейната системата беше проста и резултатите личаха. Проверяваше датите за връщане на бланката, залепена отвътре на корицата. Ако книгата не бе взимана повече от три години и Хелма не виждаше в нея никаква антикварна стойност, махаше я.

През ден-два напредваше по малко из рафтовете с научна литература и изваждаше книгите, които никой не четеше. Стараеше се да не привлича вниманието, но не се криеше. Така поне казваше на себе си. Естествено, щеше да прекрати заниманията си, ако мистър Ъпман я засечеше някой път.

След петнайсетина минути количката се затрупа от остарели и нечетени книги от секция 650. Хелма потри ръце и я избута към прохода между рафтовете. Въздухът сякаш трептеше от опънатите нерви на служителите.

Мина Иви, понесла към работната стая целия си товар от библиотечни списания.

— Да бяха оставили трупа — театрално прошепна тя на Хелма. — И без това тук прилича на погребално бюро.

До справочната сбирка мисис Кармън и Лоти си шепнеха и току поглеждаха към рафтовете с художествена литература. Мистър Ъпман се бе облегнал на рафта „A-Be“, хапеше устни и поглаждаше плешивата си глава от челото към темето. Хелма бе принудена да признае пред себе си, че и тя се старае да стъпва по-меко.

Изведнъж Иви изскочи от работната стая и гръмко заговори мистър Ъпман.

— Хайде де, признайте си, това да не е някакъв рекламен номер? Нима ще будим интереса към криминалетата, като застиламе пода с трупове, или може би ще наемаме малки зелени човечета да хвалят удоволствието от научната фантастика? А какво смятате да направите за рекламата на любовните романи? Длъжна съм да ви напомня, че това е семейна библиотека.

Мистър Ъпман зяпна.

— Какво, какво…

Джордж Мелвил вдигна поглед от каталозите и прихна. Иви се хилеше.

Мистър Ъпман се усмихна несигурно.

— О, вие се шегувате — досети се той. — Доста непохватна шега, мис Окснард.

И Хелма смяташе, че й липсваше хумор, но се засмя одобрително. Глупавото хрумване на Иви отдалечи убийството още една крачка от мислите им.

— Знаете ли — мистър Ъпман отново говореше нормално, — чух за библиотека, където те наистина разделяли художествената литература на криминални, любовни и научнофантастични романи.

— Да не забравите уестърните — напомни Джордж Мелвил.

— Това е овехтяло схващане — възрази Иви. — Никой вече не прави така.

— Защото съвременната теория твърди — подхвана Джордж Мелвил, — че в една смесена сбирка някой нещастен глупак, който чете само уестърни, може случайно да вземе „сериозна“ книга и да разшири духовния си хоризонт.

— Само споделих една идея — промърмори мистър Ъпман и ядно се отправи към кабинета си.

— Ох, майчице! — Иви допря длан до челото си.

Джордж Мелвил вдигна вежди срещу Иви и Хелма, после сви рамене.

Мистър Ъпман стана директор преди четири години, когато предишната директорка, мисис Дорман, бе принудена да постъпи за продължително лечение в болница.

Понякога Хелма се питаше дали мистър Ъпман не дължи работата си като библиотекар на факта, че е мъж. В професия, където преобладаваха жените, твърде голяма част от директорите бяха мъже.

„Попечителските съвети на библиотеките предпочитат директори мъже“ — помнеше как мис Кинли им повтаряше това в института, сякаш студентките трябваше да усвоят и този дребен факт наред с десетичната система на Дюи и англо-американските каталожни правила.

— Време е за събрание, колеги — Джордж Мелвил се престори, че удря китайски гонг.

 

 

Хелма седна между Иви и Роджър Барнард, детския библиотекар.

— Някой иска ли още кафе? — попита Патрис, вдигнала стъклената кана от кафе машината.

Джордж Мелвил подаде чашата си. Преди да му налее кафе, Патрис измъкна смачкана салфетка „Клийнекс“ от ръкава на пуловера си и попи капката, стекла се отвън по стъклото.

Джордж Мелвил припряно захлупи чашата си с длан.

— Не, благодаря.

— Ами не ме разигравайте тогава — сопна му се Патрис.

Тя бе работила при трима директори и наближаваше пенсионна възраст, но бе заявила недвусмислено, че няма намерение да се пенсионира, докато е в състояние да се справя с работата си — въпрос, за който някои вече се замисляха. Иви, която някак успяваше да пуска покрай ушите си честите заяждания на Патрис, изпитваше съжаление към нея.

— Страх я е да се пенсионира. Всичко, което има, е онзи малък стар френски пудел — съчувствено казваше момичето.

Патрис остави каната на мястото й и се настани на стола срещу Хелма, като огради територията си на масата с чашата, бележника и химикалките си. Джордж Мелвил се облегна на лакът в опасна близост до границата.

— Ивченце, ти ли го уби? — изсъска Роджър към Иви зад гърба на Хелма.

— Много си любопитен — Иви смръщи нос насреща му.

— Зад твоя невинен вид на Шърли Темпъл се спотайва черното сърце на убийца. Знаех си аз.

— Значи Шърли Темпъл, а? — Иви изпръхтя. — Ей това го наричам аз обида.

— Поне стана тук, горе — Роджър завъртя очи. — Ако беше долу, в детската зала, седмици наред нямаше как да примамим хлапетата.

— Щеше да ти се подмокри статистиката — присмя му се Иви и косата й бръсна Хелма по носа.

— Искате ли да се преместя — обади се тя, — за да си побъбрите вие двамата?

— Тихо, дечица — намеси се Джордж Мелвил и допря пръст към устните си.

Кимна към мистър Ъпман, който почукваше с химикалката по купчината жълти листа пред себе си.

— Извинявайте, сър — Роджър вдигна ръка в насмешливо приветствие.

Роджър, с кръглите си палави очи на момченце, сякаш направо от илюстрациите на Морис Сендак, не беше по-висок от мнозина читатели в своя отдел. Неведнъж Хелма слизаше в детската зала и заварваше служителките да се занимават с отдела, а Роджър седеше в кабинета си и четеше финансови списания. Така и не се запозна с жена му, но веднъж ги видя да вървят по улицата с четирите си деца, наредени като стълбичка — Роджър заемаше третото стъпало, след жена си и единия си син.

Мистър Ъпман се прокашля, за да привлече вниманието.

— Както знаете, тук се случи стъписваща трагедия — започна той.

— О, нима? — измънка Роджър толкова тихо, че само Хелма го чу.

— Имаме основания да очакваме, че разследването ще нарушава установения ред през следващите дни — продължаваше мистър Ъпман. — Дадох на полицията разрешение да разследват, където и когато поискат, наложително е всеки от нас да им оказва възможно най-пълно съдействие.

— Сигурна съм, че говоря от името на всички — можете да разчитате на нас — увери го Патрис, докато погледът й шареше по лицата на седящите около масата, спирайки се за миг на всекиго.

— При мен в каталозите всичко е като отворена книга — безучастно каза Джордж Мелвил.

Роджър плесна одобрително по масата, а Иви се закиска. Патрис се изправи сковано на стола си. Очите й, обикновено блестящи за мъжете и пренебрежителни за жените, сега се присвиха срещу Джордж.

— Разбира се, всички ще им помагаме — намеси се Хелма. — Има ли някакъв напредък в разследването?

Мистър Ъпман поклати глава, очите му изглеждаха твърде големи зад дебелите лупи на очилата.

Патрис потръпна и потупа обширния си гръден кош с очилата.

— Щом допускаме подобни хора в библиотеката, трябва да очакваме и убийства, и всякакви други неприятности.

— Ами няма как да си пресяваме клиентите на вратата — отбеляза Джордж.

— Вярно е — съгласи се мистър Ъпман. — Независимо дали това ни харесва или не, ние сме общественодостъпно учреждение.

— Веднъж отидох на обществен басейн в Охайо и там ни преглеждаха краката, преди да ни пуснат във водата — обади се Иви. — Това също е общественодостъпно учреждение.

Роджър замислено я изгледа. Джордж се почеса по ухото.

— И какво искате да кажете с това? — попита Патрис, ноздрите й се раздуха.

Иви вдигна рамене и омота около показалеца си руса къдрица.

— Де да знам — промърмори.

Мистър Ъпман пак се прокашля и нервно завъртя химикалката между пръстите си.

— Само помнете — по време на криза като тази не бива да пренебрегваме читателя.

— А, читателят и без това няма да ни позволи — промълви Джордж Мелвил.

— Сега да преминем към другите ни проблеми — продължи мистър Ъпман. — Времето не спира дори пред лицето на трагедията. Напредваме с плановете за компютъризация на каталозите. Скоро ще взема решение от кого да закупим техниката, затова в близките дни ще срещате в библиотеката представители на няколко фирми. Моля ви да се държите любезно с тях, каквото и да е отношението ви към този проект.

— Подмяната на каталозите е ненужно финансово бреме — възрази Патрис.

— Добре ни служат през всичките тези години.

— Благодаря ви, Патрис — Джордж Мелвил мило склони глава. — Правя, каквото мога.

Патрис притисна гръб към облегалката на стола и стисна устни, не можа веднага да измисли отговор.

— Ако се бяхме компютъризирали, нямаше да има пръти от чекмеджета, с които да си служат убийци — изтъкна Роджър.

— О, чудно предимство — вметна Джордж Мелвил.

— Тогава убиецът можеше да използва електрошок — подсказа Иви.

Хелма леко вдигна ръка, за да привлече вниманието на мистър Ъпман.

— Загрижена съм, че персоналът не беше привлечен за обсъждане на проекта. Ако бяхте избрали представител на служителите, който да изразява нашите мнения, сигурно щяхме да се отнесем по-въодушевено. Имам няколко въпроса — за системата MARC ли говорим? И за програми с търсене по ключови думи?

Мистър Ъпман драскаше квадратчета и пирамиди по жълтия лист.

— Разбира се, по-късно всички ще се включите. Но сега е времето на административните решения, а не на препирните в комисии.

Хелма млъкна и започна да рисува дебели изпъкнали лупи в бележника си.

След събранието Патрис докосна ръката на Хелма, която прибутваше стола си до масата.

— Не можете ли да повлияете на това дете?

— Моля?

— Говоря за Иви — устата на Патрис се изпъна. — Не можете ли да й кажете две-три думи, за да осъзнае колко сериозно е положението? За нея всичко е игра. Съмнявам се, че има качествата да работи дълго в нашата сфера.

— За небесната или за земната сфера говорим? — обади се Джордж Мелвил зад гърба на Патрис. — Вие с коя сте по-запозната?

Патрис вдигна ръка към гърлото си. Очите й сякаш пламнаха.

— Не говоря с вас. Вие едва ли можете да различите сериозното от повърхностното.

Тя рязко се врътна и излезе от стаята.

— Тази жена ходи, като че има царевичен кочан в… — Той спря и вдигна рамене. — Дърта вещица!

Мелвил излезе след Патрис и остави Хелма сама в заседателната зала с директора.

Мистър Ъпман взе горния лист от купчината и го смачка.

— Тези събрания… — каза той на Хелма. — Никога не вървят, както съм ги планирал. Служителите…

— Извинете ме, но не забравяйте, че и аз съм една от тях — прекъсна го Хелма и остави мистър Ъпман да стиска още по-силно хартиената топка в ръката си.