Самюъл Дилейни
Вавилон 17 (14)

II

Ридра погледна през перилата надолу към огромния товарен док на „Тейрик“.

— Помощник, изпратете взвода при лебедките. Джебъл каза, че ще има нужда от помощ.

Чернобрадия поведе момчетата към главния асансьор, който щеше да ги спусне в дълбините на кораба.

— … отлично, когато стигнете долу, ще попитате човека с червената куртка да ви даде работа. Да, работа. Не ме гледайте така. Кайл, завържи се. Дълбочината е около сто метра и мисля, че подът е доста по-твърд от главата ти. Ей, вие двамата, престанете! Слизайте долу и бъдете внимателни.

Ридра наблюдаваше как върви работата. Разоръжените екипажи прехвърляха органичните запаси на двата кораба — транспортният и изтребителят в трюма на „Тейрик“, а също така помагаха при разглобяването на корпусите и двигателите. До стените на дома бяха натрупани множество денкове и сандъци.

— С паяците се справихме бързо. Страхувам се, че и „Рембо“ го очаква същата участ. Не искате ли да вземете нещо оттам, преди да сме започнали работа по него, Капитане?

Ридра се обърна, като чу гласът на Джебъл.

— Бих желала да си взема записките. Оставям взвода на ваше разположение, а офицерите ще дойдат с мен.

— Добре — Джебъл се облегна на перилата до нея. — Веднага щом свършим тук, ще изпратя работна група. Може би ще искате да изнесете нещо по-обемисто.

— Но… — започна тя. — А, да, разбирам. Трябва ви горивото.

— Да — кимна Джебъл. — И резервни части за статис-генераторите, а също детайли за нашите паяци. Обещавам ви, че няма да докоснем „Рембо“, докато не вземете всичко, което считате за нужно.

— Благодаря. Много сте мил.

Джебъл промени темата на разговора.

— Поразен съм от методът ви за разрушаване на защитната мрежа на противника. Обикновено разположението й ни създаваше доста неприятности. Бътчър ми доложи, че сте я разпилели за по-малко от пет минути, като при това сме загубили само един паяк. Това е рекорд! Не знаех, че освен гений в поезията сте и гений в стратегията. Както виждам, имате разнообразни интереси. Добре е станало, че Бътчър е чул командата ви. В този момент не бих могъл да ви обърна внимание. Честно казано, ако резултатът не беше толкова впечатляващ, щях да го накажа. И въпреки това ще ви призная, че неговите действия винаги са ми носили изгода.

Той погледна надолу.

В центъра на дока, изправен в цял ръст върху подвижна платформа, екскаторжникът наблюдаваше хода на демонтажа.

— Интересен човек — обади се Ридра. — За какво е бил осъден?

— Никога не съм го питал — отвърна Джебъл и вдигна главата си. — Той пък никога не е разказвал. Изобщо, на „Тейрик“ има доста интересни индивиди. В това малко, затворено пространство, уединението и тайната са просто необходими. Да, да. Само след месец ще разберете колко е малка нашата планина.

— Извинете, увлякох се. Не трябваше да питам.

Предната секция от разрязания изтребител на Завоевателите се плъзна по конвейера в тунел, широк повече от шест метра. Около него веднага се струпаха работници с вибротрошачки и лазерни резачки. Кранът подхвана гладкия корпус и започна бавно да го върти.

Работникът, застанал между деформираната преграда и корпуса, внезапно закрещя и панически отскочи встрани. Инструментите му звъннаха при удара с металния код. Входният люк се отмести настрани и една фигура в сребрист комбинезон скочи от осем метра височина върху гумената поточна линия, прескочи две механични устройства, след което се добра до пода и побягна. Качулката падна и откри дълга до раменете кафява коса, която се развяваше при всеки рязък завой, когато бягащият заобикаляше мазните мръсни локви. Човекът се движеше бързо, но някак тромаво и непохватно. Изведнъж Ридра разбра, че това не е просто бягащ дебел Завоевател, а бременна в седмия месец жена. Един механик замахна към нея с голям гаечен ключ, но тя се извъртя и подложи бедрото си. Побягна между натрупаното свалено оборудване.

В този момент изсвистя изстрел от вибропистолет. Жената спря и при втория изстрел тъжно седна на пода. Падна по гръб, кракът й трепна веднъж, после още веднъж.

Изправеният на платформата Бътчър прибираше пистолета си в кобура.

— Нямаше нужда от това — неочаквано меко каза Джебъл.

— Не би ли могло… — стори й се, че няма смисъл да продължава. Лицето на Джебъл изразяваше съжаление, но не по повод двойната смърт долу. Това беше досада на джентълмен, когото са изненадали да се занимава с нещо непристойно. Ридра разбра, че и нейния живот зависи от това, дали ще се поддаде на инстинктите си. Тя почувства какво иска да каже и го формулира вместо него:

— Използват бременни жени на бойните си кораби, защото реакциите им са изострени.

Очакваше Джебъл да се отпусне и той наистина го стори.

От малкия асансьор излезе Бътчър. Приближи се до тях, нервно удряйки с юмрук бедрото си.

— Трябва всичко да се облъчва, преди да бъде вкарано в дока. Не желаят да слушат! Втори случай за последните два месеца! — той се намръщи.

Долу екипажът на „Тейрик“ и взвода на Ридра се скупчиха около трупа.

— Бътчър, предизвикахте любопитството на Капитан Вонг — гласът на Джебъл беше мек. — Тя се интересуваше що за човек сте, а аз не мога да й отговоря. Може би сам ще й обясните…

— Джебъл! — извика Ридра. Погледът й попадна върху мрачната усмивка на Бътчър. — Бих искала веднага да отида на „Рембо“ и да го огледам преди демонтажа.

Джебъл с облекчение изпусна въздуха от дробовете си.

— Да, разбира се.

 

— Не, Брас, не е чудовище — тя отвори вратата на капитанската каюта на „Рембо“. — Той е човек, който се нагажда към обстоятелствата. Точно като… — тя успя да му каже много, преди украсените с бивни устни да се разтегнат в тъжна усмивка. Той поклати глава.

— Говорете на английски, Ка’итане. Не ’ога да ви раз’ера.

Ридра взе речника и го постави върху натрупаните картончета.

— Извинете. Този език е завладяващ. След като го научиш, всичко ти се струва много просто и логично. Вземете тези записки. Трябва да се съхранят на всяка цена!

— Какво съдържат? — Брас протегна лапата си.

— Транскрипция на последните разговори на Вавилон-17 във Военните дворове, точно преди да излетим.

Тя сложи лентата в апарата и се заслуша.

Мелодичен поток от думи заля стаята и Ридра се потопи в него. След десет-петнадесет секунди започна да разбира същността на случилото се. Заговорът срещу ТВ-55 се появи с болезнена яснота. Имаше и откъси, които не разбираше, и тогава се сблъскваше с непроницаема стена. Сякаш плуваше в мощно психическо течение. Без да разбира, изгубила нишката, тя тръскаше глава, ослепяваше и оглушаваше. След това отново започваше да разбира…

— Капитан Вонг!

Беше Рон. Обърна се към него. Главата й бучеше.

— Капитан Вонг, не исках да ви безпокоя, но…

— Няма нищо. Какво става?

— Намерих го в каютата на пилота! — държеше в ръката си магнитна лента.

Брас още не бе излязъл.

— Откъде се е ’оявила в ’оята част на кора’а?

Лицето на Ридра се напрегна.

— Току-що я чух заедно с Помощника. Това е известието на Капитан Вонг за излитане. Съдържа и заповед до Помощника за старт!

— Ясно! — Ридра взе лентата, огледа я и се намръщи. — Но тази лента е от моята каюта! Взех точно такива от университета. Те са тричестотни. Всички останали на кораба са четиричестотни. Зaписът също е правен тук.

— Значи — обади се Брас, — някой е влизал в каютата във ваше отсъствие!

— Когато ме няма, тази стая е заключена толкова добре, че и разединена муха не би могла да мине под вратата — тя поклати глава и допълни: — Тази работа не ми харесва. Не знам каква изненада да очакваме следващият път. — Изведнъж рязко удари с юмрук по масата и твърдо заяви: — Но вече зная какво да правя с Вавилон-17!

— Какво? — попита Брас.

Помощникът безшумно бе застанал до вратата и внимателно наблюдаваше иззад украсеното с роза рамо на Рон.

Ридра огледа офицерите. Кое е по-добре — помисли си тя, — недоверието и несигурността?

— Не мога да ви кажа сега. Много е лесно. — Тя се приближи до вратата. — Бих искала да ви кажа, но след всичко, което се случи, ще ви прозвучи глупаво.

 

— Трябва да говоря с Джебъл!

Перата на Клик се наежиха, а той вдигна рамене.

— Лейди, на този кораб уважавам вашите желания най-силно, освен, разбира се, желанията на Джебъл. А той иска да не го безпокоят. Обмисля целите на „Тейрик“ за следващите месеци. Трябва всички течения да се изучат щателно, да се отчете масата на заобикалящите ни звезди. Това е сложна задача и…

— В такъв случай къде е Бътчър? Ще попитам него, макар че бих искала да разговарям направо с Джебъл.

— Той е в биолабораторията. Минете през залата и с първия асансьор се качете на дванадесето ниво.

— Благодаря — тя се запъти към изхода.

Когато излезе от асансьора, Ридра попадна пред голяма врата. Натисна входния опознавателен диск и крилата се скриха в стените. Обви я поток зелена светлина.

Кръглата глава и могъщите плещи на Бътчър се открояваха на фона на бълбукащия басейн, в който плуваше крехка фигурка. Пяната я обливаше, малките крачета трепкаха произволно, рядката бебешка коса се разпиляваше от въздушните мехури.

Бътчър се обърна, видя Ридра и каза:

— Умря!

Ожесточено кимна към телцето в басейна и продължи:

— Преди пет минути живееше! Седем месеца и половина! Трябваше да оживее. Беше достатъчно развит.

Десният му юмрук удари лявата длан, точно както в общата зала. Посочи операционната маса, където под бяло платно лежеше жената.

— Силно повредени вътрешни органи. Много аноминални некрози^[1] — той отново се обърна към младенеца. — И все пак трябваше да оживее!

Изключи светлината в басейна и барбутирането се прекрати. Бътчър се отдалечи от лабораторната маса.

— Защо дойде лейди?

— Джебъл разработва курса на „Тейрик“ за следващите месеци и затова не мога да го попитам… — тя замълча, след което попита: — Защо?

Мускулите на Рон, помисли си Ридра, живите влакна, които пренасят командите. А мускулите на този човек скриват вътрешният му свят. Но нещичко успява да излезе на повърхността.

— Защо? — повтори тя. — Защо се опитвахте да спасите детето?

Лицето му се изкриви. С лявата си длан хвана клеймото от каторгата върху десния бицепс, сякаш раната внезапно го заболя. После рязко отдръпна ръката си.

— Мъртъв. Нищо хубаво вече. Защо дойде лейди?

Това, което се опитваше да излезе, разкъсвайки щита от мускули, отстъпи обратно навътре. Отстъпи и Ридра:

— Искам да разбера дали Джебъл би могъл да ме закара до щаб-квартирата на Администрацията на Съюза. Трябва да предам важна информация, касаеща нахлуването. Моят пилот ми каза, че Заслонът Спецели е дълъг десет хиперстатисни единици. Един кораб-паяк може да преодолее една единица, така че „Тейрик“ да не излиза от зоната на радиосянка. Ако Джебъл ме закара, аз му гарантирам покровителство и благополучно завръщане в най-отдалечената област на Заслона.

Бътчър внимателно я погледна.

— Надолу по Езика на Дракона?

— Да. Брас ме осведоми, че така наричат близкия край на Заслона.

— Гаранция за покровителство?

— Да. Ще ви покажа пълномощията си. Подписани са от генерал Форестър — главнокомандващ Въоръжените Сили на Съюза. Ако вие…

Той махна с ръка, за да я накара да замълчи.

— Джебъл! — Бътчър бе натиснал бутона за вътрешна връзка. Разговорът се водеше насочено и затова Ридра не можеше да чува отговорите.

— Насочете „Тейрик“ надолу по Езика на Дракона.

Последва въпрос или възражение.

— Насочете по Езика и всичко ще бъде наред.

Бътчър кимна в отговор на едва доловимия шепот и каза:

— Умря.

Изключи микрофона и се обърна към Ридра:

— Всичко е наред. Джебъл ще тръгне към щаб-квартирата.

Недоверието й се смени с изумление. В този момент разбра, че е останала потресена още преди това — когато той прие плана й за разрушаване на защитната мрежа на Завоевателите, но тогава Вавилон-17 не й позволяваше да мисли за странични неща.

— Е, благодаря — започна тя. — Дори не ме попитахте… — тя реши да го каже по друг начин.

Обаче Бътчър заговори първи:

— Знаем, че корабът трябва да се унищожи — и той е унищожен. — Удари се с юмрук по гърдите и продължи: — Сега трябва да се спуснем по Езика на Дракона, и „Тейрик“ тръгва по Езика на Дракона.

И отново се удари по гърдите.

Ридра искаше да зададе още един въпрос, но погледът й попадна върху мъртвия зародиш и тя преглътна думите си. Каза само:

— Благодаря, Бътчър!

Излизайки от биолабораторията, тя се замисли над думите му, опитвайки се да намери някакво обяснение за неговите действия. Дори грубият му маниер на изказване…

Думите му!

В ума й проблесна догадка и тя се затича по коридора.