Катрин Каултър
Робинята (25)

Глава двадесет и пета

В последния момент Ота изви коня си към Роло. Очите му сееха ярост и гибел и в тези кратки мигове Мерик осъзна, че Ота би се примирил със смъртта си само ако успее да убие Роло.

Мерик блъсна Роло на земята и го закри с тялото си. Мечът му бе изваден и вдигнат нагоре.

Ота крещеше неистово на езика на франките, който Мерик не разбираше, но изобщо не се съмняваше, че Ота на драго сърце ще го посече, за да се добере до Роло. Ота се спусна към него, жребецът се изправи на задните си копита с бясно пръхтене.

Внезапно крясъците на Ота секнаха и се превърнаха в противно хриптене. Той изпусна меча си почти в нозете на Мерик и се хвана за гърлото. От него стърчеше тънко острие и окървавеният му връх се подаваше от тила.

Той се втренчи в Мерик, после в Роло, който се бе изправил и стоеше между брат си и проклетия викинг, накрая в Ларен, която го гледаше пребледняла, с вдигната ръка.

— Ти ме уби — промълви Ота със заглушен от кръвта глас. — Ти си само жена, а ме уби. Трябваше да те удуша преди две години и да хвърля трупа ти в гората на зверовете. Трябваше да ви убия с онова гадно пикливо хлапе.

— Да — отвърна тя, — наистина трябваше.

Не добави нищо повече. Гледаше го вкаменена как се мъчи да извади ножа от гърлото си, как лицето му посивя като пепел, а от устата му рукна кръв. Той се свлече от коня, мъртъв още преди да се сгромоляса на земята.

Роло се надвеси над трупа на Ота и се взря равнодушно в него. После се усмихна на Ларен.

— Радвам се, че не Уеланд ме е предал. Струва ми се, че не бих могъл да го понеса. Да, безкрайно съм доволен. Ударът ти бе безпогрешен и точен, моето момиче. Очевидно добре съм те научил.

— Ти ли? — обади се Халад и пристъпи напред, като влачеше дългата си бяла роба по ниската трева. — Аз я научих, забрави ли? Беше още дребосъче, когато й пъхнах нож в ръката и започнах да й показвам как да си служи с него.

— Не, съвсем си изкуфял, ама не щеш да си признаеш. Слушай ме, защото аз съм Роло, първият херцог на Нормандия, и никога не греша. Аз я научих и ще науча и Таби. Ти си само един белобрад старец. Какво разбират треперещите ти ръце от мятане на ножове?

— Ха! Ти ме слушай, Роло — бях принуден да живея с ония противни монаси в манастира на Света Катерина. Трябваше да ходя прегърбен и да мрънкам несвързано, за да ме смятат за благочестив. Но вече край. Не ти, а аз ще уча сина си, както научих и дъщеря си.

Ларен погледна Мерик. Поклати глава към двамата, които си разменяха обиди и сигурно скоро щяха да размахат юмруци.

— Остави ги да се препират — рече Мерик. Сведе очи към Ота, който лежеше проснат на земята. — Ударът ти бе безупречен. Може би аз съм те научил.

Тя се засмя и му отправи ведър, светнал от обич поглед. Мерик се втренчи в нея, но не продума. Посегна с ръка, после я отпусна. Ларен се окопити и каза на Хелга:

— Радвам се, че не си ни предала с Таби. И че не си се опитала да убиеш Мерик.

Хелга само кимна и се приближи до трупа на Ота. Погледна го с гневно свити устни. Вдигна крак и го ритна в ребрата с такава сила, че навярно счупи достатъчно от тях, за да го накара да изпищи от болка, ако беше жив.

Роло, който току-що бе ударил Халад в корема, се обърна и каза със сериозен тон:

— Да, Хелга, аз също съм доволен, че си невинна, защото бях убеден в противното. Не бе лесно да намеря общ език с теб. Казах единствено на Уеланд и Ота за Халад и за убежището му. Но знаех, че виновникът не действа сам. Бях сигурен, че ти или Фърлан му помагате.

— Не съм аз, чичо Роло.

— Знам — обади се Халад. — Не си ти, Хелга.

 

Фърлан стоеше нетърпеливо в спалнята си със свити до тялото юмруци, докато мъжът й Кардъл крачеше пред нея и каканижеше за проклетия, вече покоен, британски крал Алфред. Лицето й светна от облекчение, когато Уеланд и двама от приближените му влязоха в спалнята.

— Не можете да я отведете — възрази Кардъл, сепнат от внезапното им появяване. — Какво търсите тук? Какво искате да кажете с това, че чичо й я вика? Изключено. Тъкмо й разправях за проучванията си във връзка с Карл Велики. Или беше Алфред? Няма значение, и двамата са били велики мъже, смели и далновидни. Това не може ли да почака? Роло не може ли да отложи срещата с нея?

Уеланд изгледа от горе до долу прегърбения учен, от чието семе се бяха пръкнали осем мъртви бебета. Мъжкият му жезъл бе единствената връзка, която имаше с този свят. Уеланд рече тихо:

— По-късно ще я видиш, Кардъл. Роло иска да се яви при него веднага.

— Той знае — промълви едва чуто Фърлан.

— Да, Фърлан, знае.

— Какво знае? — попита Кардъл и се почеса по главата. — Какво става, Фърлан?

— Продължавай да се занимаваш с Карл Велики, Кардъл. Скоро ще се върна. Или беше Алфред? В името на боговете, нито помня, нито ме е грижа.

Чу как Кардъл ахна зад гърба й и се усмихна.

— Отдавна искам да му го кажа — сподели с Уеланд, после млъкна и тръгна до него с вирната глава и изпънати рамене.

 

— Можех да заповядам да те убият веднага, Фърлан, но исках да чуя какво ще кажеш в свое оправдание. Искам да знам защо си ме предала. От една кръв сме и въпреки това ме измами, измами всички ни, заедно с Ота. Не се опитвай да лъжеш, защото знаем цялата истина.

Дебелата, грозновата Фърлан с бели кичури, прошарили тъмнокафявата й коса, отметна глава назад и рече със силен и ясен глас:

— Ти щеше да бъдеш следващият, чичо Роло. Превърна се в глупак, в кретащ старик, който не заслужава да управлява тази могъща земя. — Тя млъкна и се навъси срещу него. — Какво става тук? Отново си се променил. Какво се е случило с теб? Тая сутрин бе побъркан, видях го с очите си и разбрах, че краят ти е близо, защото беше обезумял и не знаеше какво говориш. Ота ме увери, че е така. Увери ме, че е време да действаме и да се отървем от теб. Да, очаквах, че от устата ти ще текат лиги, докато фъфлиш глупостите си, а ти си здрав и силен и отново се държиш като мъж.

Роло само й се усмихна и продължи да седи на огромния си трон с издялани гарвани на ръкохватките, трон, направен по-висок от всеки друг, защото краката на Роло бяха извънредно дълги. Мерик и Ларен стояха от дясната му страна. Единственият присъстващ в залата, освен тях бе Уеланд и той зяпаше дървения под, застлан с разкошни пурпурночервени вълнени килими.

Накрая Роло промълви много тихо:

— Всичко бе уловка, Фърлан, само уловка.

— Къде е Ота?

— Мъртъв е. Искаше да ме убие, но ти знаеше, нали?

— Да, знаех. Разправял си му, че баща ми бил жив. Не му повярвах. И сега не го вярвам. Баща ми уби тая глупава кучка Нирея. Той отдавна е умрял, понеже е почти толкова стар, колкото теб, чичо.

— Да, вярно е, че съм стар, дъще, но още дишам, ходя и още съм с ума си.

Фърлан ахна, но не се помръдна. Не се уплаши, но не се и въодушеви от внезапната поява на Халад. Стоеше и гледаше втренчено баща си, докато той се приближаваше към нея.

— Не съм убил Нирея и това ти е добре известно. Тя бе мило момиче, а не невярна кучка, за каквато я нарочи с болното си въображение.

Фърлан само сви рамене.

— Значи е била Хелга. Тя мразеше Нирея и дори веднъж ми се похвали, че я е пробола с тънък нож в гърлото. Не се посвени да обвини теб. Мразеше те, задето се ожени за Нирея и непрекъснато раждахте деца.

— Хелга е крайно лекомислена, но не е убила Нирея.

Ларен се намеси:

— Ти ми каза, че чичо Роло е бил влюбен в Нирея, че бил бесен от ревност и че…

— Млъкни, глупачке!

Ларен зяпна заварената си сестра. Фърлан никога не бе повишавала глас, никога не бе чувала от нея такава злоба.

— В името на боговете, проявих невероятно плиткоумие. Трябваше да заповядам хората ми да убият теб и оня пикльо, дето се роди на баща ми от Нирея. Но не, аз ги оставих да те продадат в робство на търговци от юг. Исках да страдаш, както страдах аз, и да разбереш какво е мъка, глад и безнадеждност. Ота настояваше да те убие, но аз не му позволих. Кълна се в боговете, бил е прав.

— Ние наистина страдахме, Фърлан — рече Ларен, но Фърлан не я слушаше, а продължаваше да нарежда:

— Оплакаха се, че не са спечелили кой знае колко от продажбата ти, но с това, което им доплатих, злодеите добре напълниха гушите. После Ота ги уби, защото се опасяваше, че могат да ни издадат. Но така и не ми върна среброто.

— Защо, Фърлан, защо? — Възкликна дрезгаво Халад с такъв умолителен и скръбен тон, че на Ларен й се сви сърцето.

Фърлан не отговори. Усмихваше се и предизвикателно мълчеше.

— Нищо не съм направила. Ота стои зад всичко. Аз съм невинна. Просто съм като Хелга, придавам си важност, обсипвайки ви с недомлъвки. Аз съм по-изкусен скалд от Ларен. Да, невинна съм и толкоз.

— Невинна си като усойница и отровата ти сее смърт — рече Роло. — Защо уби Фром? Защо изпрати хора да нападнат Мерик? Защо, Фърлан? Винаги си получавала всичко каквото поискаш от мен. Мъртвите ти бебета бяха истинска трагедия, но тези неща се случват. Жените не се превръщат в чудовища заради неродените си деца.

— Всичките умряха — каза Фърлан със спокоен глас, прекалено спокоен, и се втренчи зад Роло, в плътните пурпурни завеси зад трона му. — Умираха още в утробата ми. Нито едно не изплака. Бяха все мъртви. — Тя отново обърна очи към него. — Мислех, че Кардъл е виновен за нещастието ми, затова напъхах Фром в леглото си и от него заченах последните три, но и те бяха мъртви. Моето тяло ги убиваше до едно. Изгниваха в утробата ми, докато ги изхвърлех навън. Мъката ми, чичо, мъката щеше да сломи и най-силния мъж, а аз исках на всяка цена някое да оживее, за да те наследи. Затова се принуждавах да раждам тия мъртви и гнили късчета плът и да се моля всеки път да чуя вик, да видя живот в неподвижните ръчички и краченца, в угасналите им очи, търпях неистовите страдания и непрекъснато опитвах отново.

— О, Фърлан, толкова съжалявам — промълви Халад. — Не знаех това.

— Чудите се защо убих тоя противен грубиян Фром? Той заплашваше, че ще разкрие нашата връзка. Дори сега, след две години, продължаваше да ме заплашва. Глупакът побесня от ревност, като разбра, че съм го сменила с Ота. Сам си противоречеше. Когато умря последното ми дете, нашата трета рожба, заяви, че съм била дебела и грозна и вече не ме иска. Защо тогава се интересуваше с кого спя? О, сигурно се страхуваше, че Ота може да ми хареса повече от него. Не че Ота го биваше кой знае колко, празноглавият му фукльо. Не успя да ме оплоди дори с мъртво дете. Само се държеше за корема и се жалваше от вечните си болежки. А навярно вината си е в мен, не в Ота. Сигурно вече съм твърде стара и утробата ми е пресъхнала.

Лицето на Халад бе сгърчено от мъка. Пристъпи към нея. Тя го погледна и отнесеното й изражение мигновено стана толкова гневно, че той се дръпна ужасен.

— Не ме приближавай! — изкрещя му тя. — Коварно копеле такова, защо не умря? Ти уби майка ми с похотта си, а после се ожени за тая кучка Нирея, макар да не бе по-голяма от мен, и я накара да роди Ларен, сетне Таби — прехваления наследник, малкия Таби, съвършения и обожаван от всички пикльо, особено от чичо Роло, който щеше да се заеме лично с обучението му, щеше да го обсипва с любов и да го направи свой наследник. Исках да убия и него, и теб. Затова унищожих оная кучка Нирея, но бе твърде късно. Твърдо късно, за Бога, защото вече съществуваше Таби! А тя щеше да пръкне още бебета, още момченца. По-скоро трябваше да я спра и го сторих.

Халад промълви бавно:

— В теб има само злоба и омраза, Фърлан. Нирея с нищо не ти е навредила. Тя ви обичаше с Хелга и се стараеше да бъде дружелюбна с вас. Бе такова невинно създание. А ти я уби. С отрова ли? Да, предполагам. Обвиниха ме, че съм я удушил, защото по шията й личаха следи от пръсти. Но аз не съм я докосвал, никога не бих я наранил, макар този ден между нас да избухна препирня, за която се разчу. Ти се възползва от случая и всички решиха, че аз съм виновен. Трябваше да избягам, за да не се наложи Роло да ме екзекутира. Мисля, че си забила ноктите си в гърлото й, след като е била мъртва. Но знаеш ли, Фърлан, Роло никога не се усъмни в невинността ми. Той ме укри и така преди две години се превърнах в стар магьосник. Оцелях. Съжалявам те, Фърлан. Щях да те убия, ако Ларен и Таби бяха загинали. Но те са живи. Добре, че си ги пощадила, макар че подбудите ти са повече от отвратителни. Имаш ли да кажеш още нещо, Фърлан?

— Ще ти кажа следното, старче. Ако не те бяха обвинили в убийството на оная кучка, жена ти, щеше да намериш друго момиче само след броени седмици, най-много подир месец-два, понеже си похотлив глупак, напук на годините си, и този път сигурно щеше да е по-младо дори от нас с Хелга. То щеше да ти народи куп момчета, нали? Винаги си парадирал с мъжествеността си. А аз нямаше да притежавам нищо.

— И сега не притежаваш нищо — рече Роло. — Изгуби всичко, Фърлан.

— Още имам Кардъл.

— Да, той е безобиден и предан човек. Никога не е допускал, че си спала с Фром, нали? И с Ота?

— И през ум не би му минало, ако не му кажа — отвърна тя презрително. — Ти, Роло, ти ме омъжи за тоя идиот. Дори не може да легне с мен, ако не го държа в устата си и не го доведа до възбуда. Трябва да го пъхам насила в себе си, защото той само ме зяпа като теле, а акълът му витае из миналото — я за отвратителните римляни, я за крал Алфред, я за оня глупак Карл Велики. Фром и Ота поне бяха мъже с мъжки страсти и мъжки умения. Бих предпочела да те видя мъртъв, чичо Роло, но ти няма да умреш толкова лесно. Сигурна съм, че ще живееш вечно.

Много бавно тя се смъкна на колене. Наведе глава, обви ръце около тялото си и се заклати напред-назад.

— Защо се опита да убиеш Мерик? — попита Роло, тихо и учудващо благо. — Нищо не ти е сторил.

Тя продължително мълча. Роло понечи да я попита отново, когато тя вдигна глава и погледна Мерик така, сякаш го виждаше за първи път.

— Той щеше да бъде поредният проклет наследник. Щом аз не мога да имам син, не ще позволя той да управлява, а след него и синът му.

— Той никога няма да управлява, Фърлан — каза Роло с властен глас, който вече принадлежеше на владетеля на Нормандия, рязък и решителен, нетърпящ възражения. — Никога. Таби е жив. Баща ти спомена това, но ти не му обърна внимание. Да, Таби е жив и здрав. Намира се на сигурно място в Норвегия, във Вестфолд, в имението на Мерик.

Фърлан скочи на крака.

— Не! Лъжеш! Мерик ти е влязъл под кожата и ще…

— Таби е жив. Мерик ги е открил двамата с Ларен на пазара за роби в Киев. Бих се радвал да имам син като Мерик, той е възхитителен мъж. Но Уилям също е достоен наследник и той, Фърлан, ще управлява подир мен. А Таби ще бъде винаги до него, храбър и предан, силен и непоколебим телом и духом.

Фърлан не продума. Тя се втренчи първо в Роло, сетне в Ларен и Мерик. Не погледна към баща си. Накрая Роло каза:

— Уеланд, върни я в спалнята й. Сложи двама стражи отвън. После ще решим как да постъпим с нея.

 

Късно през нощта в спалнята им нахълта Хелга. Не изглеждаше толкова свежа в сумрачните сенки.

— Елате бързо. — Тя разтърси Мерик за рамото. — Бързо!

Роло и Халад ги бяха изпреварили и стояха смълчани, вперили очи пред себе си. Фърлан лежеше на кревата върху мека възглавница. Бе облечена в изящна бродирана роба, изпъната по тялото й. Смъртта бе изгладила бръчките по лицето й и го бе подмладила, очите бяха нежно склопени. Косата й бе вчесана до блясък и сплетена старателно, а дългите плитки — опънати върху гърдите й. Ръцете й бяха поставени до тялото с дланите нагоре.

— Кардъл е изчезнал — каза Роло на Мерик и Ларен. — Тя е мъртва от доста време.

— Как е умряла? — попита Ларен.

— Не знам — отвърна Роло. — Няма кръв. Лицето й е спокойно, без следи от насилие. Хелга е дошла да я види рано сутринта и я заварила така. Стражите твърдят, че не се е опитвала да излезе от спалнята. Кардъл се измъкнал късно снощи. Нямало причина да го спрат.

— Погребете я — обади се внезапно Халад. — Погребете я веднага, още тази сутрин.

Роло кимна бавно.

— Ами Кардъл? — попита Хелга. — Той я е убил. Какво ще правиш, чичо Роло?

— Скоро ще разберете — отговори Роло. — Да, съвсем скоро.