Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Натюрморт с гарвани (39)

Четиридесет и седма глава

Хейзън се облегна на добре тапицирания стол и леко притисна пръсти върху полираното дърво на заседателната маса. И пак се запита защо Медисин Крийк не можеше да си позволи шерифски офис с хубави, удобни столове като тези; но пак се сети, че офисът на шерифа, както и всичко останало в Дийпър, се издържаше с взети назаем пари. А собственият му офис поне излизаше на нулата всяка година. Времето на Медисин Крийк щеше да дойде и то до голяма степен благодарение на самия него.

Гласът на Ханк Ларсен бучеше в залата, но Хейзън почти не го слушаше. Нека шерифът на Дийпър да се изприкаже. Погледна тайно часовника си. Седем часът. Днес бяха свършили доста работа, бяха напреднали доста. Той самият бе мислил много и в съзнанието му случаят бе вече почти приключен. Оставаше само една подробност, която още го безпокоеше.

Ларсен изглежда се канеше да свършва.

— Всичко това е твърде прибързано, Дент. Не съм чул никакви твърди доказателства, а само предположения и догадки.

Предположения и догадки. Господи, Ханк четеше твърде много Гришам.

Ларсен завърши с известна доза окончателност:

— Няма да хвърля облак на съмнение върху един от водещите граждани на Дийпър без твърди доказателства. Аз самият няма да го направя и няма да позволя другиму да го стори. Не и в моята юрисдикция.

Хейзън усети как последвалото мълчание „узрява“ и се обърна към Раскович.

— Честър? Какво мислиш?

Раскович погледна към Сеймур Фиск, деканът от КЩУ, който слушаше внимателно и мълчаливо. Върху голото му теме се бе появила бръчка.

— Ами — започна Раскович, — смятам, че онова, което аз и шериф Хейзън открихме, е достатъчно, за да оправдае продължаването на разследването.

— Онова, което сте открили — отвърна Ларсен, — е, че Лавъндър има финансови проблеми. В наши дни финансови проблеми имат маса хора.

Хейзън отново си спести коментара. Нека Честър да се заеме с приказките.

— И така — продължи Раскович, — открихме неща, далеч по-сериозни от финансови проблеми. Господинът не е плащал с години поземлените данъци на някои свои имоти. Защо не е имало данъчни запори е нещо, което бих искал да науча. Освен това Лавъндър е тръбил навсякъде, че експерименталното поле ще бъде дадено на Дийпър. Твърдял е, че имал план. Сякаш е знаел нещо, което никой друг не е знаел. Този „план“ на мен ми изглежда доста подозрителен.

— Но, за Бога, това са били приказки, за да омилостиви кредиторите си — прекъсна го Ларсен, като буквално скочи от удобното си кресло.

Това е чудесно — помисли си Хейзън. Сега Ханк спори с хората от КЩУ А в тази работа на Ларсен винаги не му достигаше нещо.

— Съвсем ясно е — продължи Раскович, — че ако доктор Чонси бе обявил в понеделник, че експериментът ще се проведе върху земята на Медисин Крийк, кредиторите на Лавъндър щяха да се намесят и той щеше да бъде принуден да обяви банкрут. Това е достатъчно силен мотив.

Последва мълчание. Ларсен клатеше глава.

Най-сетне заговори Фиск, тъничкият му замечтан глас изпълни залата.

— Шерифе, намерението не е достатъчно, за да се отправят обвинения. Намерението е просто да се продължи разследването, да се проверят делата на господин Лавъндър, ведно с всички други улики, които възникнат.

Хейзън изчака. Важно бе от политическа гледна точка да се „консултира“ с Ларсен. Старият Ханк дори не схващаше факта, че всичко бе проформа, че нищо, казано от него, нямаше да прекрати разследването на Лавъндър.

— Господин Фиск — рече Ларсен, — аз казвам само да не се фокусираме прекалено рано върху даден заподозрян. Има маса други неща, които трябва да се разследват. Виж, Дент, всички знаем, че Лавъндър не е светец, но не е и убиец, особено пък — такъв тип убиец. Ако е наел някого, как, по дяволите, този човек е дошъл от Дийпър в Медисин Крийк, без да бъде забелязан? Къде се е крил? Къде е колата му? Къде е нощувал? Целият район бе претърсен от въздуха и по земята и ти го знаеш много добре!

Хейзън тихо въздъхна. Точно това бе въпросът, който все още го безпокоеше. Това бе единственото слабо място в хипотезата му.

— Мисля — продължи той, — че убиецът най-вероятно е жител на Медисин Крийк, от типа „Джекил и Хайд“. Ако е бил външен човек, все някой щеше да забележи нещо. Невъзможно е човек да влиза и да излиза незабелязано няколко пъти от Медисин Крийк.

— Би могъл да се крие в царевицата — произнесе неуверено Раскович.

— От въздуха се вижда отлично между царевиците — контрира Ларсен. — Вече дни наред летят самолетите за търсене. Претърсиха двайсет мили от поречието на реката, претърсиха Могилите, търсиха навсякъде. И няма никакви следи от съмнителен човек, никой не влиза и не излиза от града. Искам да попитам тогава къде би могъл да се крие този убиец? В дупка в земята?

Както слушаше, Хейзън изведнъж се сепна. Усети как крайниците му се напрягат, докато в съзнанието му започна да прогаря пътя си блестящо проникновение. Разбира се, рече си той. Разбира се. Това бе непрекъснато убягващият отговор, който той търсеше, липсващата брънка от веригата.

Пое дълбоко дъх и се огледа, за да е сигурен, че всички бяха забелязали реакцията му.

— Точно така, Ханк. Криел се е в дупка в земята.

Последва кратко мълчание.

— Как така? — попита Раскович.

Хейзън го погледна и отвърна:

— В пещерите на Краус.

— Пещерите на Краус? — повтори Фиск.

— На „Край роуд“, голямата стара къща с магазина за сувенири. Зад нея има пещери, отворени за туристи. Там са, откакто свят светува. Бизнесът сега върти старата Уинифред Краус.

Бе невероятно колко бързо се напаснаха парченцата от мозайката в съзнанието му. Бе под носа му през цялото време, а той просто не го бе видял. Пещерите Краус. Разбира се.

Фиск кимаше, Раскович — също.

— Спомням си, че видях това място — кимна Раскович.

Ларсен бе бял като платно. Знаеше, че Хейзън бе заковал нещата. Толкова перфектно изглеждаше, тъй добре си пасваше всичко.

Хейзън заговори отново:

— Убиецът се е криел в тази пещера. — Погледна Ларсен и не можа да сдържи усмивката си. — Както ти е известно, Ханк, това е същата стара пещера, в която старият Краус е въртял контрабандната си дейност. Където е дестилирал царевично уиски за Кинг Лавъндър.

— Е, това вече е много интересно — каза Фиск и погледна с възхита Хейзън.

— Нали? Там, зад туристическия маршрут, има друго помещение, където са изварявали джибрите. В голяма спиртоварна.

Хейзън подчерта внимателно последната дума.

Видя как очите на Раскович изведнъж се разшириха.

— В казан, достатъчно голям, за да се свари в него цял човек?

— Бинго! — отвърна Хейзън.

Атмосферата се наелектризира. Ларсен започна да се поти, а Хейзън знаеше, че бе така, защото дори самият той бе повярвал.

— И така, виждате, господин Фиск — продължи Хейзън, — човекът на Лавъндър се е криел в тази пещера, нощем е излизал бос и с всичките си там щуротии, убивал е и правел така, че убийствата да изглеждат като изпълнение на проклятието на Могилите на призраците. По време на сухия режим Кинг Лавъндър финансирал тази спиртоварна на стария Краус и го вкарал в бизнеса. Нещо, което е правел в целия окръг Край. Той кредитирал всички контрабандисти на алкохол по тези места.

Ханк Ларсен извади кърпа и попи потта, която бе избила по челото му.

— Лавъндър твърдеше, че помощникът му Макфелти отишъл да види болната си майка в Канзас сити. Това е още едно от нещата, които днес проверихме с Раскович. Опитахме се да се свържем с майката на Макфелти. И узнахме — познайте какво!

Той направи кратка пауза и обяви:

— Починала е преди двайсет години.

Изчака всички да осъзнаят чутото, след което продължи:

— А този Макфелти си е имал неприятности със закона и преди. Предимно — дреболии, но и доста насилие: нападение, нападения при утежняващи обстоятелства, шофиране в нетрезво състояние.

Разкритията следваха бързо, сякаш се трупаха едно връз друго. И накрая Хейзън сложи черешката на тортата:

— Макфелти е изчезнал два дни преди убийството на Суег. Мисля, че тогава е минал в нелегалност. Както Ханк посочи, невъзможно е човек да влезе и да излезе незабелязан от Медисин Крийк: без хората да го забележат, без аз да го забележа. Криел се е през цялото време в Пещерите Краус и е излизал нощем, за да свърши мръсната си работа.

Последва дълга пауза — никой не искаше да говори. Най-накрая Фиск се прокашля и рече:

— Първокласна работа, шерифе. Какъв е следващият ход?

Хейзън се изправи, изражението му бе решително.

— Градът е пълен с полиция и журналисти. Можете да бъдете сигурни, че Макфелти продължава да се спотайва в тези пещери и изчаква затишие, за да избяга. След като вече е свършил работата си.

— И?

— Ние ще влезем там и ще заловим негодника.

— Кога?

— Сега. — Обърна се към Ларсен. — Организирай конферентна връзка с главното управление на полицията в Додж. Бих искал началникът Ърни Уейз да участва лично. Необходим ни е добре въоръжен екип и то веднага. Трябват ни кучета, този път — добри кучета. Аз ще ида в съда и ще взема заповед за обиск от съдия Андерсън.

— Сигурен ли си, че Макфелти е още там, в пещерите? — попита Фиск.

— Не — отвърна Хейзън, — не съм сигурен. Но в най-лошия случай там ще има доказателства. Но не искам да рискувам.

Този тип е опасен. Може и да е вършел работа за Лавъндър, но се е забавлявал прекалено много — а това ме плаши ужасно. Нека да не допускаме грешката да го подценяваме.

Той погледна през прозореца към притъмняващия хоризонт и засилващия се вятър.

— Трябва да действаме. Нашият човек може да използва прикритието на бурята и да избяга.

Хейзън погледна часовника си, след което отново обходи с очи стаята.

— Влизаме тази вечер в десет и този път — яко.