Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (2)

РАЗБУЖДАНЕТО НА ЧЕРВЕНАТА МАГЬОСНИЦА

Магьосницата на Лоджията се раздвижва в съня си и извиква два пъти. Тя спи отдавна и дълбоко. Нейното духче се спуска да я успокои, но оплесква всичко и става причина за нейното събуждане. Тя посяда между възглавниците в своята зала, висока като катедрала, а времето с огромна крачка, също като след пленително насилие от Тарквиний^[1], се отдръпва от нейния диван като дух, но тя го съзира и смразява със слово и жест в собственото му безпътие, а след това чува своето двукратно извикване и отправя поглед назад, за да спрат очите й върху замъгленото от съня и потърсено с вик нещо, което бе носила. Нека има десет оръдейни грохота, които да отнемете от въздуха и от ухото, като запазите само деветте плътно сбити безмълвия, лежащи между тях. Нека те бъдат удари на сърцето, почувствани в цялото загадъчно тяло. В този безмълвен център поставете сухата кожа, която си е изпуснала змията. Нека сега от мястото на подсъдимия не се разнася вайкане, ако някой потънал кораб се завърне в пристанище. Вместо това изтеглете от замъгленото от съня нещо върху корема си неговите подобни на дъжд чаткания на скорострелни молитвени броеници за прегрешения — застинали и несподелени. Вместо това мислете за обяздени коне, за проклятието на Холандеца, а може би за някой стих на лудия поет Брамин от типа на: „Когато дойде време, и луковицата възкресява жълтия нарцис“. Ако някога сте обичали нещо в живота си, опитайте се да го забравите. Ако някога сте предали нещо, представете си за миг, че ви е било простено. Ако някога сте се страхували от нещо, представете си за миг, че това време е отминало и никога няма да се върне. „Купете“ лъжата и й останете верен, докато можете. Притиснете към гърдите си своето духче, независимо от името му, и го галете, докато замърка.

Заменете живот и смърт срещу забрава, но светлина или мрак ще стигнат до вашите кости или вашата плът. Утрото ще дойде, а с него — и възпоминанието.

Червената Магьосница спи в своята зала, висока като катедрала, между миналото и бъдещето. Проблясъкът в съня й се спуска надолу и изчезва по тесни, тъмни пътеки, докато времето отмерва историята покрай различни събития. Сега тя се усмихва в съня си, защото Янус^[2] отново върши нещата наполовина…

Обърната назад към славата, тя обитава неговия жив и зелен втренчен поглед.