Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (32)

НОЩТА СЕ ПРЕВРЪЩА В ХОР

Той крачи из местата на Силата и никой не знае името му. Но ако попитат всяко от създанията, минаващи покрай него, те ще отговорят, че са чували по нещо за него. Защото той е бог. Мощта му е почти безмерна. И въпреки всичко, бе победен. Неговият брат, Принцът Който Беше Хиляди, направи всичко, за да го победи с цел да запази собствения си живот и порядъка на живота, представян от него.

Сега той се оказа на широк, добре осветен път, където лудуват същества от най-различни видове. Заобиколен е от Силата и от нощта.

Един факт е станал причина той да се озове на тази необикновена улица в този странен свят: винаги му липсва вътрешна сигурност. Нуждае се от чужди мнения. Обича гадатели.

Той търси съвет.

Небето е тъмно, а по централната артерия блестят светлини. Той минава покрай места с хора, които се забавляват.

Някакъв мъж прегражда пътя му. Той се опитва да го заобиколи, като се отмества в посока на улицата. Мъжът го последва и хваща ръката му.

Хор издиша върху него със силата на ураган. Мъжът е отвян надалече, а Хор продължава.

След известно време стига до мястото на оракулите. Гадатели на тарок, астролози, нумеролози и гледачи на Ий Чинг кимат на бога с червената препаска на краката. Но той отминава.

Най-сетне стига до едно място, където няма хора.

Това е мястото на машините, които пророкуват.

Той избира напосоки една будка и влиза в нея.

— Да? — пита будката.

— Идвам с въпроси — отговаря Хор.

— Момент.

Чува се метално изщракваке и се отваря вътрешната врата.

— Влез в кабината.

Хор влиза в малка стая. В нея има съвсем обикновено легло. Върху него се вижда едро туловище на жена, съчленено с просветващо командно табло. В стената е вграден високоговорител.

— Нагласи запитващия уред — чува той нареждане.

Хор сваля препаската си и го изпълнява.

— Според правилата, на твоите въпроси ще бъде отговаряно, докато можеш да задоволяваш — е информиран той. — Какво искаш да знаеш?

— Измъчва ме конфликтът, в който се намирам с моя брат. Опитах се да го победя. Не успях. Не мога да взема решение дали да продължавам да го търся, докато го намеря и продължим боя…

— Данните са недостатъчни за отговор — е ответът. — Какъв конфликт? Какъв брат? Що за човек си ти?

Зловещо избуяват люляци, а редиците от розови храсти се оказват жив плет от трънак. Градината на паметта се изпълва с неистови аромати.

— Може би съм дошъл на неподходящо място…

— Възможно е, а може и да е обратното. Все пак се вижда, че не познаваш правилата.

— Какви правила — поглежда нагоре Хор към тъмната решетка на високоговорителя.

През него се процежда сух, монотонен глас:

— Не съм нито пророк, нито гадател. Представлявам електро-механично-биологична жрица на бога Логика. Моята цена е удоволствието и срещу него ще призовавам бога за който и да е мъж. За да го сторя обаче, необходим ми е по-обстоен въпрос. Засега не разполагам с достатъчно данни, за да ти отговоря. Така че: обичай ме и ми кажи още неща.

— Не знам от къде да започна — опитва Хор. — Някога брат ми е бил повелител над всичко…

— Спри! Твоите думи са лишени от логика и не подлежат на количествено определение…

— …и има защо. Моят брат е Тот, понякога наричан Принца Който Беше Хиляди. Едно време целите Средни светове бяха негово царство.

— Записаното в мен посочва наличието на някакъв мит за Господар на живота и смъртта. Съгласно този мит, той не е имал никакви братя.

— Поправка. Обичайно такива въпроси не се обсъждат извън семейния кръг. Изис имаше трима сина, единият от които бе от законния й съпруг и повелител Озирис; другите двама бяха от Сет Разрушителя. От Сет тя придоби Тайфон и Тот. От Озирис тя доби моя милост, Хор Отмъстителя.

— Ти си Хор?

— Току-що произнесе името ми.

— И искаш да унищожиш Тот?

— Възложиха ми тази задача.

— Не можеш да го извършиш.

— Значи така…

— Моля те, не си тръгвай. Може би има още въпроси, на които търсиш отговор.

— Не мога да се сетя.

Но Хор не е в състояние да си тръгне веднага, защото огънят го е завладял с пълна сила.

— А ти коя си? — най-после пита той.

— Нали ти казах.

— Как си станала това, което си: полужена-полумашина?

— Това е единственият въпрос, на който имам правото да не отговарям, освен ако не съм била запитана както трябва, поради което да съм подходящо разположена. Ще направя опит да те утеша, защото си много объркан.

— Благодаря. Много си мила.

— Беше ми приятно.

— Бих казал, че някога си била човек.

— Правилно.

— Защо си престанала да бъдеш такъв?

— Мога и да не отговоря, както вече казах.

— Има ли нещо, което да направя за теб, понеже ти е приятно?

— Да.

— Какво е то?

— Нямам право да ти кажа.

— Впрочем, знаеш ли, че Хор също няма право да унищожи Тот?

— Това е най-вероятната възможност на основата на познанията, с които разполагам от митовете.

— Ако беше смъртна жена, сигурно щях да бъда мил с тебе.

— Какво означават думите ти?

— Бих могъл да те обичам заради изключителната ти откровеност.

— Боже мой, о, мой бог! Ти ме избави.

— Какво искаш да кажеш?

— Обречена съм на това съществуване, докато някой, който е нещо повече от обикновените хора, ме погледне с любов.

— Бих могъл да те погледна по този начин. Считаш ли го за правдоподобно?

— Не, защото съм прекалено износена.

— В такъв случай не познаваш бог Хор.

— Е, това пък е върховната неправдоподобност.

— Нямам кого да обичам. Затова обичам теб.

— Значи бог Хор ме обича, така ли?

— Да.

— Тогава ти си моят Принц и ти наистина дойде.

— Аз не…

— Почакай съвсем малко, ще се случат и други неща.

— Ще чакам колкото трябва — казва Хор, докато става.