Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (12)

ОРЪЖИЯ И СТОМАНЕНИЯ ГЕНЕРАЛ

Диамантени копита удрят по земята, вдигат се и падат отново. Вдигат се…

Уаким и Стоманения Генерал са застанали един срещу друг и се гледат, без да помръднат.

Минава минута, после три, а копитата на звяра, наричан Бронз, вече падат с гръмотевичен тътен върху мястото на панаира в Блис, защото всеки път силата на удара се удвоява.

Говори се, че в действителност фуговият бой се решава в тези първи и мъчителни минути на оглеждане преди изпълнението на първоначалната темпорална фаза, именно в тези мигове, които ще бъдат заличени от лицето на времето от самата развръзка на борбата, без наистина да са съществували.

Земята трепери от ударите на Бронз, а от ноздрите му изхвърчат сини огньове, които изгарят надолу по Блис.

Уаким блести от пот, а пръстът на Стоманения Генерал, на който той носи пръстена на човечността, трепва.

Минават единайсет минути.

Уаким изчезва.

Стоманения Генерал изчезва.

При поредното връхлитане на Бронз падат шатри, разрушават се сгради, по земята се появяват пукнатини.

Преди трийсет секунди Уаким е застанал зад Генерала и Уаким е застанал пред Генерала, и Уаким, който е отзад, пристигнал точно в този миг, хваща двете си ръце и ги вдига за мощен удар върху металния шлем…

…докато преди трийсет и пет секунди Стоманения Генерал се появява зад Уаким от този момент от времето, изтегля назад ръката си и нанася удар…

…докато Уаким от трийсетата секунда по-рано, който се вижда във фугата, нанасяйки своя удар с двете си ръце, е освободен да изчезне, което той прави във времето от преди десет секунди, когато ревностно се старае да си осигури по-ефектно бъдещо изображение…

…като Генералът от трийсет и петата секунда преди момента на атаката се вижда да изтегля назад ръката си и изчезва във време от дванайсет секунди по-рано…

И всичко това само защото във времето е необходим авангард за запазване на бъдещото съществуване…

…Както и ариегард — собствения гръб…

…Докато през цялото време, някъде (когато) — навярно сега Бронз се изправя на задните си крака и се спуска надолу и един предполагаем град се разтърсва в основите си.

…А Уаким от четирийсетата секунда преди момента на атаката, виждайки пристигането си, се оттегля двайсет секунди назад, така че една минута от вероятното време се размива във фуговата битка и подлежи на промяна.

…Генералът от четирийсет и седмата секунда преди момента на атаката се отдръпва петнайсет, за да удари отново, докато собственото му „аз“ го наблюдава и връща назад осем…

…Уаким от преди една минута се връща с десет секунди…

Фуга!

В минус седемдесетата секунда атакуващият Уаким, застанал зад Стоманения Генерал, вижда Генерала зад Уаким също да атакува; виждат го и двамата, докато неговото друго изображение вижда тях.

И четиримата изчезват, съответно на единайсетата, петнайсетата, деветнайсетата и двайсет и първата секунда.

…И през цялото време, някъде (когато) навярно Бронз се изправя на задните си крака и се спуска надолу, а ударните вълни следват една след друга напред.

Наближава моментът на началната схватка, докато Генералът пред Генерала и Уаким пред Уаким се гледат и влизат във фуга.

Пет минути и седем секунди от бъдещето са временно отложени, докато дванайсет Генерала и девет Уакима се гледат един друг.

…Пет минути и двайсет и една секунди, когато деветнайсет Уакима и четиринайсет Генерала се гледат свирепо, замръзнали в стойка на нанасяне на удара.

…Осем минути и шейсет секунди преди момента на атаката сто двайсет и трима Уакима и сто трийсет и един Генерала взаимно се преценяват и в момента вземат решение…

…Да атакуват en masse^[1] точно в този миг от времето, оставяйки своите предишни „аз“ да се оправят сами в защита, а и също, може би, ако мигът е подбран неправилно, да паднат и така да приключи този двубой. Все пак нещата трябва да свършат някога. Като резултат от мълниеносните пресмятания и предположения, всеки от двамата бе избрал именно, този момент като най-подходящ за определяне на бъдещето и запазване на фокусното разстояние. При сблъсъка на армиите на Уаким и на Генерала земята започва да тътне под краката им, а и самата материя на времето протестира срещу начина, по който то е било ползвано. Духва силен вятър и нещата стават нереални сами за себе си, като се колебаят между случваме, съществуване и след това. А някъде Бронз удря с все сила диамантите си в материка и бълва пръски от синкав огън върху него. Труповете на окървавени и разкъсани Уакими, както и на раздробени Генерали се носят през изкривените пространства на местата отвъд фокуса на Тяхната битка, шибани от ветровете. Това е вероятният брой на мъртвите, тъй като сега отминалото убиване е невъзможно, а бъдещото е коригирано. Този миг на крайно напрежение става фокус на фугата, а те се сблъскват със сила, която изпраща непрекъснато разширяващите се леки вълни на промяната през цялата вселена — издигащи се, падащи и отминаващи, докато времето още веднъж изиграва историята около протеклите събития.

Бронз се спуска надолу извън средата им и на друго място се очертава някакъв град. Поетът вдига бастунчето си, но зелените му пламъци не могат да сторят нищо на синия пламък, който изригва върху света като фонтан от ноздрите на Бронз. На Блис са останали само девет града и времето ги срива в огън. Сгради, машини, трупове, бебета и шатри потеглят с вятъра от пламъците и преминават с полюшване покрай мястото на панаира. Погледнете техните цветове. Червени ли са? Бряг на река с висяща отгоре водна ивица и летящи пурпурни скали. Под трите моста с цвят на прясна вар е градът в жълто, сиво и черно, Сега морето с каймачен оттенък е станало небе, а ветровете настъпват с вой на циркулярна резачка. От Блис се носи миризма на дим и овъглена плът. Чуват се писъци, размесени с виене на разбити скоростни кутии и шум от следващи бързо една след друга стъпки иа някой, който тича като грях в Нощта на Черния папаша, спускаща се подобно на безсъзнание…

— Спрете! — крещи Врамин, превърнал се в искрящ зелен гигант посред хаоса. — Ще оставите в съсипия целия свят, ако не се откажете! — продължава той и гласът му се спуска като гръмотевица, която реве и тътне над тях.

Обаче боят продължава и магьосникът хваща приятеля си Мадрак за ръката, като прави опит да отвори за тях врата за бягство от Блис.

— Загиват цивилни! — вика един миг на Генерала. Един миг на Уаким се смее.

— Има ли нещо различно при униформата в Дома на мъртвите?

Очертават се контурите на голяма зелена врата, която става все по-реална и започва да се отваря.

Врамин снижава ръста си. Когато вратата широко се разтваря, двамата с Мадрак бързо се понасят към нея, докато високи вълни се гонят и катерят една върху друга в океана, шибан от вятъра.

Армиите на Уаким и Генерала също са пометени от вълните на хаоса и понесени от ветровете на промяната; най-после те стигат до зелената врата, разтворена широко и изглеждаща като светещ център на магнитно поле или въртоп в канализационен отвор. Без да спират боя, те оттичат към нея, преминават един по един и изчезват.

Бронз тръгва много бавно, докато вратата се затваря, но все пак успява да мине през нея, преди хаосът да покрие празното пространство, което дотогава е заемал.

Ревът и движението спират, а целият свят на Блис сякаш въздиша в мига на своя отдих. Много неща са разбити и много хора са мъртви или умират в същия миг, който би могъл да бъде поредица от трийсет и три секунди преди Уаким и Генералът да започнат фугата, а тя сега на свой ред няма да започне в абсолютния безпорядък на мястото на панаира с дълбоките си пукнатини и димящи кратери.

Сред падналите арки, срутените кули и изравнените със земята сгради обикаля избавлението с оголен огнен меч. Разбудените трепети на деня поемат от Домовете на силата, а някъде лае куче.