Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Creatures of Light and Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 20 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Роджър Зелазни. Създания от светлина и мрак

Фантастичен роман

Орфия, София, 1992

Превод от английски: Александър Бояджиев

Художник: Цветан Пантев, 1992

Редакционен екип: Александър Карапанчев, Атанас П. Славов, Димитър Ленгечев, Росица Панайотова, Светослав Николов

ISBN 954-444-021-6

 

Roger Zelazny. Creatures of Light and Darkness, 1969

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

БЕЗДНАТА

Принцът Който Беше Хиляди е скръстил ръцете си на гърба и оглежда разрушения свят.

Разкъсаното тяло на света с всичките си отцепени и разбити съставни части продължава да се върти под него, като се сплесква и удължава, все така горящ, горящ, горящ.

Той наблюдава, като оглежда в кръг развалините с помощта на уред, подобен на розов лорнет с антени. От време на време се чува изщракване и антенките трепват. Той многократно го навежда надолу и го вдига нагоре. Накрая го оставя до себе си.

— Какво гледаш, братко?

Той обръща глава и вижда черната конска сянка, застанала до него.

— Виждам жива точица светлина, оградена от мъртвата маса долу — казва. — Прегъната, изкривена и с едва доловим пулс, но жива. Все още жива…

— Следователно баща ни не е успял.

— Боя се, че е така.

— А не трябва да бъде така.

Тайфон се оттегля.

Врамин, който преследва раковината на Анубис, вижда нещо, за което липсва предварително споразумение.

Върху отрупаната купчина от съставни елементи, които са били свят, се появява тъмно петно. То започва да расте посред светлината, праха и безпорядъка, докато накрая добива ясни очертания.

Това е черна сянка на кон, паднал върху натрупаните отломъци.

Тя продължава да расте и вече достига размерите на цял континент.

Като се изправя на задни крака, неистовият черен кон покрива всичко. Той се издува, разширява и удължава, докато обгръща всички останки от гибелта на цялата планета.

После в крайните му очертания лумва пламък. В пламтящия силует не остава нищо. Абсолютно нищо.

Тогава пламъците стихват и сянката се свива, отдръпва се и се спуска надолу по дълъг и съвършено празен коридор.

Сетне всичко изчезва.

Все едно светът никога не е съществувал. Него го няма, свършил се е, изчезнал е, а заедно с него и Безименното Нещо Което Вие В Нощта.

В главата на Врамин се появява стих: „Студен е въздухът и влажен е, а Рейн се носи тихо.“ Той не си спомня източника, но усещането му е познато.

Вдигнал високо кървавата мълния, Врамин преследва бога на смъртта.