Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (10)

ПРИСТИГАНЕТО НА СТОМАНЕНИЯ ГЕНЕРАЛ

Уаким поглежда нагоре и вижда Стоманения Генерал.

— Почти не разбирам защо би трябвало да го познавам — казва Уаким.

— Хайде де! — започва Брамин, от очите и бастунчето на когото проблясват зелени пламъци. — Всички знаят за Генерала, който е самотен рейнджър. От страниците на историята се косят кънтящите удари от копитата на неговия боен кон Бронз. Той лети с ескадрилата „Лафайет“. Бие се в закъснялата акция в долината на Харама^[1]. Посред зима помага за защитата на Сталинград. С малка група приятели се опитва да нахлуе в Куба. На всяко бойно поле е оставил част от себе си. В най-тежките моменти лагерува на открито при Вашингтон, докато друг по-славен генерал не поисква от него да си отиде. Побеждават го при Литъл Рок, а в Бъркли плисват киселина в лицето му. Включен е в списъка на Главния прокурор, защото на времето е бил член на Ай Дабълю Дабълю^[2]. Всички каузи, за които се е борил, сега са мъртви; част от него също е мъртва, защото всяка от тези части е била създавана и принасяна в жертва на своето осъществяване. Все пак той надживява своето време с изкуствени крайници и изкуствено сърце и кръвоносни съдове, с неистински зъби и стъклено око, с пластина в черепа й пластмасови кости, както и с парчета проводник и керамика в себе си, докато най-сетне науката се научи да ги прави по-добри от тези, които са естествен дар на човека. Сетне отново е подменен частица по частица и в следващото столетие се оказва далеч по-съвършен от всеки човек, създаден от плът и кръв. Сега пак е на страната на бунтарите и всеки път търпи поражение във войните на колониите срещу планетата-майка, както и във войните на отделните светове срещу Федерацията. Той винаги фигурира в списъка на някой Главен прокурор, но продължава да свири на своето банджо и нищо не го интересува, защото винаги се е поставял отвъд закона, като се подчинява само на духа му, а не на неговата буква. Многократно са подменяли метала му с човешка плът, бил е и изцяло човек, но всеки път се заслушва в някоя далечна битка, засвирва на банджото си и тръгва, за да загуби отново човешката си същност. Похвърля зарове с Лео Троцки, от когото научава, че писателите са слабо заплатени; известно време пътува в покрит товарен вагон с Уди Гътри, който му помага да разбере музиката и факта, че певците също са зле платени; прекарва част от времето си като поддръжник на Фидел Кастро, за да схване, че юристите са слабо заплатени. Почти неизменно го побеждават, мамят и надхитрят, но това не го засяга, защото за него идеалите са по-важни от собствената му плът. Разбира се, и сега Принцът Който Беше Хиляди е кауза, която не се радва на подкрепа. От това, което казваш, схващам, че противниците на Дома на живота и Дома на мъртвите ще бъдат считани за поддръжници на Принца, който не е молил за никаква подкрепа. Говоря за съществена подкрепа. Уаким, ти сигурно си противник на Принца. Бих предположил, че Генералът ще го подкрепи, доколкото Принцът е малцинство сам по себе си Уаким, Генералът може да бъде победен, но никога не може да бъде унищожен. Ето го. Попитай сам, ако искаш.

Стоманения Генерал, слязъл от седлото, стои пред Уаким и Врамин като някаква желязна статуя в десет часа вечерта през лятото, но без луна.

— Зърнах твоя маяк, Ангел от Седма Станция.

— Уви, господине, титлата загина заедно със Станцията.

— Продължавам да признавам правата на правителството в изгнание — казва Генералът, а гласът му е така приятен, че човек дълго би го слушал.

— Благодаря. Но ме е страх, че идвате късно. Този тук се казва Уаким и е майстор на темпоралната фуга. Той ще се постарае да унищожи Принца и заедно с това всякаква възможност за нашето връщане. Така ли е, Уаким?

— Разбира се.

— Освен ако не си намерим някой много добър боец — казва Врамин.

— Не се налага да търсите на друго място — казва Генералът. — Уаким, за теб е по-добре да отстъпиш. Казвам ти го без никаква зла умисъл.

— И аз ти отговарям без зла умисъл: „Върви по дяволите“. Ако всяка твоя частица трябва да бъде унищожена, аз мисля, че не след много време тук няма да има никакъв Стоманен Генерал, а и никога вече няма да го има. Струва ми се, че размирник като тебе заслужава да бъде анихилиран. Ето защо съм тук.

— Мнозина са мислили по същия начин, а аз продължавам да чакам.

— Край на чакането — казва Уаким и минава напред. — Времето е тук и моли да бъде запълнено. (Времето дойде с молба да се отговори на неговите изисквания).

Тогава Врамин огражда Мадрак и себе си със зелени пламъци и двамата гледат как майсторите се наблюдават един друг.

В този миг Бронз се изправя на задните си крака и шест диаманта проблясват сред цветовете на Блис.