Джон Гришам
Партньори (33)

33

Двете стенографки от съда пристигнаха точно в осем. И двете се казваха Линда. Връчиха на Санди визитните си картички и го последваха в дневната, където мебелите бяха дръпнати към стените, за да се внесат допълнителни столове. Линда 1 щеше да седи в единия край на стаята, с гръб към прозореца, чиито щори бяха плътно спуснати, а Линда 2 — в другия край, в една ниша до барчето, с лице към участниците. И двете примираха за една последна цигара, така че Санди ги изпрати в по-отдалечената спалня.

След това пристигна Джейнс с групата си. Имаше шофьор, застаряващ агент на ФБР, който му служеше и като охрана, и като момче за всичко. В групата влизаха още адвокат от ФБР, Кътър и непосредственият му шеф, както и Спролинг от Главна прокуратура — тъмноок ветеран, който говореше малко, но попиваше всеки звук. И шестимата бяха с черни или тъмносини костюми, и шестимата извадиха визитни картички. Събра ги помощникът на Санди. Секретарката му прие поръчките за кафе, докато мъжете преминаваха през гостната, за да влязат в дневната.

След това дойде Морис Маст, федералният прокурор за западните области на Мисисипи, който се движеше само с един помощник. После се появи Т. Л. Париш — сам. Срещата можеше да започне.

Всеки си знаеше мястото. Шофьорът на Джейнс и помощникът на Маст останаха в гостната, където ги чакаха сутрешните вестници и табла с понички.

Санди затвори вратата, поздрави весело с „добро утро“ и им благодари, че са дошли. Настаниха се. Никой не се усмихна, но все пак присъстващите не бяха недоволни, че са тук. Срещата ги бе заинтригувала.

Санди представи двете стенографки и обясни, че протоколите, които водят, ще бъдат съхранявани от него и ще бъдат смятани за строго поверителни. Всички бяха удовлетворени от обещанието. На този етап нямаше въпроси и коментари, защото никой не бе сигурен за какво точно става дума.

Санди извади бележника си, както и аргументите, които бе изложил на десетина страници. Все едно беше в съда, пред съдебните заседатели. Предаде на присъстващите поздрави от Патрик Ланиган и ги уведоми, че раните му заздравяват добре. След това изреди обвиненията, предявени срещу него — предумишлено убийство, от страна на щата, кражба чрез фалшиви документи, от страна на федералните власти. Първото обвинение би могло да означава смъртна присъда. Другото би могло да му донесе трийсет години затвор.

— Обвиненията на федералните власти са сериозни — каза той мрачно, — но все пак не толкова, колкото обвинението в предумишлено убийство. Честно казано и при цялото ми уважение, бихме искали да се освободим от федералните обвинения, за да съсредоточим усилията си върху другите.

— Имате ли представа как ще се освободите от нас? — попита Джейнс.

— Имаме предложение.

— Парите участват ли в него?

— Да, участват.

— Парите не ни интересуват. Не са откраднати от федералното правителство.

— Точно тук грешите.

Спролинг държеше да се намеси:

— Наистина ли смятате, че ще можете да се откупите с пари? — Прозвуча като закана. Грубият му глас беше равен, предизвикателен.

Апострофираха Санди, но той бе решен да следва сценария.

— Моля ви да почакате. Позволете ми да представя аргументите си, а след това ще обсъдим възможностите. Така… предполагам, че всички тук сме запознати с обвиненията на Арисия към бившия му работодател от деветдесет и първа година. Били са подготвени и защитени в съда от юридическата фирма на Боуган със седалище в Билокси. По онова време към съдружниците вече е принадлежал и един по-млад адвокат на име Патрик Ланиган. Обвиненията на Арисия са били фалшиви. Клиентът ми е научил това, а после е разбрал, че фирмата възнамерява да го изгони, след като делото се реши благоприятно, не преди да се получат парите. В продължение на много месеци клиентът ми тайно е събирал материали, които доказват ясно и недвусмислено, че мистър Арисия и адвокатите му са влезли в заговор, целящ да се измъкнат от правителството деветдесет милиона долара. Доказателствата представляват множество документи и записи на разговори.

— Къде са тези доказателства? — попита Джейнс.

— На разположение на клиента ми.

— Знаеш, че можем да ги вземем. Ще получим заповед за обиск и ще приберем всичко, което ни трябва.

— Ами ако клиентът ми предпочете да не се съобрази с вашата заповед? Какво ще стане, ако просто унищожи доказателствата или ги скрие отново? Как ще постъпите в такъв случай? Ще го тикнете в затвора? Ще го обвините в още нещо? Честно казано, той не се страхува от вас и вашите заповеди за обиск.

— А ти? — попита Джейнс. — Ако са у теб, ще извадим заповед за теб.

— Няма да ви дам нищо — отговори Санди. — Всичко, което ми предостави моят клиент, е защитено и поверително, както знаете. Нарича се адвокатска тайна. Не забравяйте, че мистър Арисия също съди клиента ми. Всички документи, с които разполагам, са под защитата на закона. При никакви обстоятелства няма да предам нито един от тях на когото и да било, докато не получа нареждане от клиента ми.

— Ами ако вземем заповед от съда? — попита Спролинг.

— Няма да я изпълня, а след това ще обжалвам. Господа, няма смисъл да спорим. Тук правото е на наша страна.

Изглежда, всички се примириха. Никой нямаше вид на изненадан.

— Колко души са участвали? — попита Джейнс.

— Четиримата съдружници от фирмата и мистър Арисия.

Всички се умълчаха в очакване Санди да обяви името на сенатора, но той не го направи. Погледна бележките си и продължи:

— Предложението ни е съвсем просто. Ние предаваме документите и записите. Патрик връща парите. Цялата сума. В замяна федералните власти оттеглят обвиненията срещу него, така че да можем да насочим усилията си към другия процес. Данъчните власти обещават да не се занимават с него. Адвокатката му, бразилката Ева Миранда, трябва да бъде освободена незабавно. — Изреждаше пунктовете ясно и отчетливо, защото ги бе повтарял много пъти. Слушателите му попиваха всяка дума. Спролинг си записваше. Джейнс беше забил поглед в пода и нито се усмихваше, нито се мръщеше. Останалите изглеждаха безразлични, но всички имаха множество въпроси.

— И това трябва да стане днес — добави Санди. — Нямаме време за губене.

— Защо? — попита Джейнс.

— Защото тя е задържана. Защото всички вие сте тук и имате пълно право да вземете решението. Защото клиентът ми е определил краен срок за сключване на сделката днес, в пет часа, или в противен случай ще задържи парите, ще унищожи доказателствата, ще излежи присъдата си и ще се надява някой ден да излезе на свобода.

Никаква постъпка на Патрик не би могла да ги учуди. Досега бе успял да си издейства арест в удобна стая с персонал, който да се грижи за него.

— Да поговорим за сенатора — обади се Спролинг.

— Добре идея — кимна Санди. Той отвори вратата към гостната и каза нещо на сътрудника си.

Сътрудникът му вкара в стаята маса с ролков магнетофон и тонколони и я остави в средата. Санди затвори вратата, погледна бележките си и каза:

— Датата е четиринайсети януари деветдесет и втора година, близо три седмици преди изчезването на Патрик. Разговорът е проведен във фирмата на Боуган, на първия етаж, в малка стаичка, която всички там наричат „килера“. Из ползвали са я за всевъзможни цели, нерядко и за срещи.

Първият глас, който ще чуете, е на Чарли Боуган. Следват Бени Арисия и Дъг Витрано. Арисия е отишъл във фирмата, без да го очакват, и, както ще забележите, не е в добро настроение.

Санди се приближи до масичката и се вгледа в бутоните.

Магнетофонът беше съвсем нов, тонколоните бяха скъпи. Всички го наблюдаваха съсредоточено, някои дори се приведоха малко напред.

— Повтарям — каза Санди. — Първи е Боуган, след това са Арисия и Витрано.

Натисна един от бутоните. Последваха десет секунди пълна тишина, след това от тонколоните се чуха гласове. Гневни гласове.

БОУГАН: Споразумяхме се за една трета от сумата и това е нормалният ни хонорар. Ти подписа договора. От година и половина знаеш, че става дума за една трета.

АРИСИЯ: Не заслужавате трийсет милиона.

ВИТРАНО: И ти не заслужаваш шейсет.

АРИСИЯ: Искам да знам как ще бъдат похарчени тези пари.

БОУГАН: Две трети на една трета. Шейсет на трийсет.

АРИСИЯ: Не, не. Интересуват ме трийсетте милиона, които ще влязат тук. Кой колко ще получи.

ВИТРАНО: Това не те засяга.

АРИСИЯ: Засяга ме и още как. Аз плащам хонорара ви. Имам право да знам кой каква част от него ще получи.

БОУГАН: Не, нямаш това право.

АРИСИЯ: Колко ще получи сенаторът?

БОУГАН: Не те засяга.

АРИСИЯ крещи: Засяга ме! Този човек цяла година извива ръце във Вашингтон и оказва натиск на хората от Флота, Пентагона и Правосъдието. Отделил е повече време за моите неща, отколкото за избирателите си!

ВИТРАНО: Добре, Бени, не крещи.

АРИСИЯ: Искам да знам колко ще получи гадният мошеник. Имам право да знам какво ще му бутнете под масата, защото парите са мои.

ВИТРАНО: Всички пари са под масата, Бени.

АРИСИЯ: Колко?

БОУГАН: Ще се погрижим за него, Бени, не се притеснявай, става ли? Защо си се хванал за това? Няма нищо ново.

ВИТРАНО: Мисля, че избра нашата фирма именно заради връзките ни във Вашингтон.

АРИСИЯ: Пет милиона, десет милиона? Колко струва той?

БОУГАН: Никога няма да научиш.

АРИСИЯ: Така си мислиш. Ще се обадя на този кучи син и ще го попитам сам.

БОУГАН: Никой не ти пречи.

ВИТРАНО: Какво ти става, Бени? Ще получиш шейсет милиона долара, не ставай алчен.

АРИСИЯ: Не ме поучавай, особено на тема алчност! Когато дойдох при вас, работехте за двеста долара на час. Защо не се погледнете? Вече се опитвате да оправдаете хонорар от трийсет милиона. Ремонтирате кабинетите си, поръчвате нови коли. След това ще започнете да купувате яхти и самолети, както и останалите играчки на богатите. И всичко това с мои пари!

БОУГАН: С твои пари ли? Да не би да не схващаме нещо, Бени? Помогни ми да разбера. Искът ти беше абсолютно фалшименто.

АРИСИЯ: Да, но всичко това стана, защото го направих аз. Не вие, а аз заложих капана на „Плат и Рокланд“.

БОУГАН: Тогава защо ни нае?

АРИСИЯ: Страхотен въпрос.

ВИТРАНО: Имаш слаба памет, Бени. Дойде при нас заради връзките ни. Нуждаеше се от помощ. Ние сглобихме обвиненията ти, работихме по тях четири хиляди часа и дърпахме конците във Вашингтон. При това ти беше в течение на всичко, бих добавил.

АРИСИЯ: Ето какво предлагам. Отрязваме сенатора и така спестяваме десет милиона. Намаляваме с още десет и за вас остават чисти десет. Това е доста по-справедлив хонорар според мен.

ВИТРАНО със смях: Страхотно предложение, Бени. Ти получаваш осемдесет, ние десет.

АРИСИЯ: Да, и прецакваме политиците.

БОУГАН: Не става, Бени. Забравяш нещо много съществено. Ако не бяхме ние и политиците, нямаше да получиш и цент.

Санди натисна бутона. Лентата спря, но гласовете сякаш продължиха да отекват в стаята още цяла минута. Присъстващите гледаха към тавана, към стените и пода, всеки се опитваше да осмисли и запомни колкото се може повече от записа.

— Господа, това е само една мостра — отбеляза Санди с цинична усмивка.

— Кога ще получим останалото? — попита Джейнс.

— Възможно е да стане до няколко часа.

— Готов ли е Патрик Ланиган да свидетелства пред официална комисия? — попита Спролинг.

— Да. Но не обещава да свидетелства на процес.

— Защо не?

— Не е длъжен да обяснява. Това е неговата позиция. — Санди избута масичката до вратата, почука и помощникът му я издърпа. Отново се обърна към присъстващите: — Господа, знам, че трябва да поговорите. Ще ви оставя. Чувствайте се като у дома си.

— Няма да разговаряме тук — отсече Джейнс и скочи.

При толкова много подслушани разговори и след историята на Патрик не смяташе, че би могъл да е спокоен в наето от адвоката му помещение. — Ще отидем в нашата стая.

— Както желаете — кимна Санди.

Всички станаха и започнаха да прибират нещата си. Изнизаха се през вратата, през гостната и излязоха от апартамента. Линда 1 и 2 хукнаха към далечната спалня, за да пушат.

Санди направи кафе и зачака.

 

 

Събраха се в една стая два етажа по-долу и тя се задръсти. Свалиха саката си и ги хвърлиха върху леглата. Джейнс накара шофьора си да чака във фоайето при помощника на Маст. Темата, която щеше да се обсъжда, бе твърде деликатна за ушите на простосмъртните.

От предлаганата сделка най-много губеше Морис Маст. Ако федералните власти оттеглеха обвиненията си, щеше да се изпари едно от най-големите дела и той се почувства Длъжен поне да отбележи възраженията си, преди да изслуша останалите.

— Ако му позволим да се откупи, ще заприличаме на глупаци — каза той преди всичко на Спролинг, който напразно се мъчеше да се отпусне върху един нестабилен дървен стол.

Спролинг беше само едно стъпало под самия главен прокурор и следователно няколко нива над Маст. Канеше се учтиво да слуша нисшестоящите в продължение на няколко минути и след това да вземе решението заедно с Джейнс.

Хамилтън Джейнс погледна Т. Л. Париш и попита:

— Сигурен ли си, че ще можеш да осъдиш Ланиган за убийството?

Париш беше предпазлив по природа и много добре разбираше, че каквото и да обещае пред тези хора, щеше да се помни дълго.

— Възможно е да имам проблеми с предумишленото убийство. За непредумишлено бих могъл да го осъдя със сигурност.

— Каква ще е присъдата?

— До двайсет години.

— Колко от тях ще излежи?

— Около пет.

Това някак си зарадва Джейнс, човек от кариерата, който смяташе, че престъпниците трябва да лежат в затвора.

— Съгласен ли си, Кътър? — попита той, докато крачеше край леглото.

— Нямаме много доказателства — отвърна Кътър. — Не можем да докажем коя е жертвата, как е настъпила смъртта, кога и къде е убита, ако говорим за предумишлено убийство. Смятаме, че знаем защо, но процесът може да се окаже кошмарен. С непредумишленото убийство ще бъде доста по-лесно.

— А съдията? — обърна се Джейнс към Париш. — Ще му даде ли максималната присъда?

— Ако се докаже непредумишлено убийство, очаквам да му даде максимума. Предсрочното освобождаване зависи от администрацията на затвора.

— Можем ли да приемем за сигурно, че Ланиган ще прекара следващите пет години зад решетките? — попита Джейнс и огледа присъстващите.

— Да, можем — отговори Париш, недоволен, че се съмняват. — Освен това няма да се откажем от обвинението в предумишлено убийство. Ще защитим тезата, че Ланиган е убил човек, за да открадне парите. До смъртна присъда няма да се стигне, но ако го признаят за виновен, може да прекара остатъка от живота си в затвора.

— Има ли някакво значение дали ще лежи в Парчман или в някой федерален затвор? — попита Джейнс. Беше ясно, че не знае каква е разликата.

— Сигурен съм, че Патрик има мнение по въпроса — отговори Париш и получи няколко усмивки от присъстващите.

Т. Л. Париш одобряваше сделката, защото щеше да остане единствен обвинител по делото. Маст и ФБР щяха да се оттеглят. Въпросът обаче все още не беше решен и трябваше да даде още един тласък на Маст.

— Не се съмнявам, че Ланиган ще лежи в Парчман — добави той услужливо.

Маст не искаше да се откаже толкова лесно. Поклати глава и се намръщи мрачно.

— Не знам — каза той. — Струва ми се, че ще се изложим, ако се съгласим. Не може да ограбиш банка и като те хванат, да обещаеш да върнеш парите, за да те оставят на спокойствие. Правосъдието не бива да се продава.

— Нещата са малко по-сложни — отбеляза Спролинг. — Оказа се, че трябва да хванем по-голяма риба и че ключът към успешния лов е Ланиган. Парите, които е откраднал, са били мръсни. Ние чисто и просто ще ги възстановим и ще ги върнем на данъкоплатеца.

Маст не смяташе да спори със Спролинг. Джейнс погледна Париш и каза:

— Мистър Париш, моите почитания, но трябва да обсъдим нещо насаме с представителите на федералните власти.

— Разбира се — кимна Париш и излезе в коридора.

Край на празните приказки. Беше време Спролинг да приключи сделката.

— Господа, нещата всъщност са много прости — каза той. — Няколко души във Вашингтон следят събитията много внимателно. Сенатор Най никога не е бил близък на президента и, често казано, един хубав скандал тук ще зарадва правителството. Мандатът на Най изтича след две години. Обвиненията ще го ангажират изцяло, а ако ги докажем, с него е свършено.

— Ще започнем разследване — каза Джейнс и се обърна към Маст. — Ти ще трябва да поемеш процеса.

Изведнъж Маст осъзна, че тази среща е в негова полза. Решението да се приемат условията на Ланиган беше взето на много високо ниво, далеч над Спролинг и Джейнс. Те само се опитваха да го зарадват, защото в края на краищата беше федерален прокурор.

Перспективата да обвини и съди сенатор можеше да му осигури огромни възможности и Маст веднага я одобри. Представи си как пуска записите на Патрик в претъпканата съдебна зала и как съдебните заседатели и зрителите поглъщат всяка дума.

— Значи ще приемем сделката? — попита той, сякаш му бе все едно.

— Да — кимна Спролинг. — Няма какво да мислим. Ще възстановим парите и общественото мнение ще одобри това. Ланиган ще лежи в затвора дълго, а същевременно ще пипнем още по-големи мошеници.

— Освен това и президентът одобрява — отбеляза Маст и се усмихна, макар и да бе единствен.

— Не съм казал такова нещо — каза Спролинг. — Не съм разговарял с президента по този въпрос. Моят шеф е говорил с хората му. Знам само това.

Джейнс повика Т. Л. Париш от коридора, след което близо час обсъждаха предложенията на Патрик точка по точка. Адвокатката можеше да бъде освободена след час. Решиха, че Патрик трябва да върне парите с лихвите. Ами делото, което бе завел срещу ФБР… Джейнс набеляза няколко пункта, които трябваше да обсъди със Санди.

Марк Брик лично съобщи на Ева чудесната новина, че баща й е свободен, че не е пострадал и дори са се отнасяли с него съвсем добре.

Каза й също така, че с малко късмет самата тя би могла да излезе на свобода след ден-два.