Джон Гришам
Партньори (13)

13

По невероятната мрежа от източници на информация долетя слухът, че ще бъде заведено още едно дело по-късно следобед, малко преди канцеларията на съда да затвори. Мрежата вече трептеше, наелектризирана от новината, че по обяд на следващия ден ще докарат Патрик.

Санди помоли репортерите да почакат във фоайето на съда, докато подаде документите. После раздаде по едно копие на десетина от хрътките, които се боричкаха за по-добра позиция. Повечето бяха от вестниците. Имаше две миникамери и един микрофон на радиостанция.

В началото изглеждаше, че това е поредното дело на поредния адвокат, който иска да види физиономията си в печата. Когато обаче Санди обяви, че представлява Патрик Ланиган, нещата се промениха коренно. Тълпата нарасна и се скупчи — любопитни чиновници от съда, местни адвокати, дори един от чистачите спря, за да слуша. Санди обясни най-спокойно, че завежда дело срещу ФБР за физическо насилие и изтезания.

Санди изреди бавно и пространно всичките си обвинения и след това отговори на водопада от въпроси умно и изчерпателно, като гледаше право в обективите на камерите. Запази най-любопитното за накрая. Бръкна в куфарчето си и извади двете цветни снимки, които бе увеличил още повече и бе залепил на картон.

— Ето какво са направили с Патрик — каза той драматично.

Камерите се наклониха, за да хванат снимките в едър план. Тълпата бе на ръба на безпорядъка.

— Упоили са го, после са прикрепили към тялото му електроди. Пускали са ток и са го измъчвали почти до смърт, защото не е искал и не е можел да отговори на въпросите им. Ето това е нашето правителство в действие, дами и господа. Правителство, което изтезава гражданите си. Правителствени главорези, които наричат себе си агенти на ФБР.

Дори и най-обръгналите репортери бяха шокирани. Изпълнението беше великолепно.

Местната телевизия в Билокси пусна новината в шест часа, след сензационен увод. Почти половината предаване беше посветено на Санди и снимките. Другата половина бе за утрешното завръщане на Патрик.

Не след дълго Си Ен Ен пое новината и започна да я излъчва на всеки половин час, а Санди се превърна в сензация. Обвиненията бяха твърде сочни, за да бъдат отхвърлени с лека ръка.

 

 

Хамилтън Джейнс бе седнал с момчетата на чашка в един лъскав голф клуб близо до Александрия, когато видя какво показва телевизорът в ъгъла. Беше играл два часа, през които си бе забранил да мисли за Бюрото и безбройните главоболия, свързани с него.

Току-що му се стовари ново главоболие. Патрик Ланиган съди ФБР? Извини се на компанията, отиде до пустеещия бар, извади клетъчния телефон и набра един номер.

Дълбоко в Хувър Билдинг на Пенсилвания Авеню има един коридор, покрай който се редят множество стаи без прозорци. В няколко от тях специалисти следят телевизионни предавания от целия свят. В други прослушват радиопредавания. В трети четат вестници и списания. Цялата тази дейност в Бюрото наричаха просто „натрупване“.

Джейнс се обади на шефа на отдел „Натрупване“ и след няколко минути научи всичко. Тръгна си от клуба и се върна в кабинета си, на третия етаж на Хувър Билдинг. Обади се на главния прокурор, който, естествено, се опитваше да се свърже с него, и сега му вдигна луд скандал, без да му остави възможност за дълги обяснения. Джейнс все пак успя да увери прокурора, че ФБР няма нищо общо с твърденията за някакви си изтезания, претърпени от Патрик Ланиган.

— Твърдения? — извика главният прокурор. — Аз не видях ли раните с очите си? Дявол да го вземе, целият свят ги видя!

— Не сме го направили ние, сър — отвърна Джейнс спокойно, въоръжен с увереността, че този път казва самата истина.

— Тогава кой? — изръмжа в отговор главният прокурор. — Знаеш ли кой го е направил?

— Да, сър.

— Добре. Утре в девет искам на бюрото да ме чака доклад от три страници.

— Ще го имате.

Прокурорът гневно тресна телефона, а Джейнс изруга и ритна бюрото си с все сила. После позвъни на друго място, в резултат на което от мрака изплуваха двама агенти и застанаха пред вратата на мистър и мисис Стефано.

Джак бе гледал новините и не се изненада от реакцията на федералните. Когато историята набра скорост, той излезе на верандата и се обади на адвоката си по клетъчния телефон. Струваше му се много забавно — обвиняваха ФБР за действия, извършени от неговите хора. Ходът на Патрик Ланиган и адвоката му беше гениален.

— Добър вечер — поздрави той любезно, когато отвори. — Чакайте да позная… продавате понички.

— ФБР, сър — каза единият от двамата агенти и затършува в джоба си.

— Не си прави труда, приятел. Вече ви познавам. Последния път, когато ви видях, бяхте паркирали долу, на ъгъла.

Четяхте жълт вестник и се опитахте да се скриете зад кормилото. Предполагали ли сте в колежа, че един ден ще се занимавате с толкова вълнуваща работа?

— Мистър Джейнс иска да ви види — обади се вторият агент.

— Защо?

— Не знаем. Нареди да дойдем и да ви вземем. Иска да ви придружим до кабинета му.

— Значи Хамилтън днес работи извънредно, а?

— Да, сър. Ще дойдете ли с нас?

— Арестувате ли ме?

— Не.

— Тогава какво всъщност правите? Имам много адвокати, трябва да знаете. За неправомерен арест или задържане мога да ви дам под съд.

Двамата се спогледаха нервно.

Стефано не се страхуваше от евентуална среща с Джейнс или с който и да било друг. Не се съмняваше, чеше се справи с всичко, което решат да му сервират.

Все пак обаче не беше забравил, че могат да му връчат обвинения в криминални деяния. Малко сговорчивост не би навредила.

— Изчакайте пет минути — каза той и влезе вътре.

 

 

Когато Стефано влезе в кабинета му, Джейнс седеше зад бюрото си и прелистваше дебел доклад.

— Седни — каза той и посочи столовете отсреща. Наближаваше полунощ.

— Приятна вечер, а, Хамилтън? — каза Стефано и се ухили.

Джейнс остави доклада.

— Какво, по дяволите, сте направили с тоя човек?

— Не знам. Предполагам, че бразилците са проявили малко грубост. Ще оживее.

— Кой го направи?

— Нужно ли е да присъства адвокатът ми, Хамилтън? Това разпит ли е?

— Не знам какво е, ясно? Директорът седи до телефона си у дома и постоянно се консултира с главния прокурор, който, между другото, не гледа на тая история с добро око. Обаждат ми се през двайсет минути и ме дерат жив. Положението е сериозно, разбираш ли, Джак? Тези обвинения са кошмарни. Цялата страна гледа проклетите снимки и се чуди защо сме изтезавали американски гражданин.

— Ужасно съжалявам.

— Личи си. Кой го направи?

— Едни местни типове. Шайка бразилци, които наехме, щом разбрахме, че нашият човек е там. Дори не знам имената им.

— Как разбрахте, че е там?

— Иска ти се да знаеш, нали?

— Да. — Джейнс разхлаби вратовръзката си, седна на ръба на бюрото и погледна Стефано отвисоко. Стефано отвърна на погледа му без следа от смущение. Беше в състояние да се измъкне от всякакви неприятности, сервирани му от ФБР. Разполагаше с отлични адвокати.

— Имам едно предложение за теб — каза Джейнс. — Току-що ми го предаде директорът.

— Целият съм слух.

— Готови сме да арестуваме Бени Арисия още утре. Ще вдигнем много шум, ще уведомим медиите и така нататък.

Ще обясним как тоя тип, загубил деветдесет милиона, те е наел, за да проследиш Ланиган, как ти си го открил и си го обработил, но въпреки това не си намерил парите.

Стефано слушаше съсредоточено, с безизразно лице.

— След това ще арестуваме двамата топ мениджъри — Атърсън от „Монарх-Сиера“ и Джил от „Нордърн Кейс Мючуъл“. Това са другите двама участници в малкия ти консорциум, нали? В луксозните им офиси ще нахълтат специални части, ще ги измъкнат навън с белезници и ще ги натикат в черни камионетки. Камерите няма да са далеч, за да отразят всичко. Ще се постараем да стане напълно ясно, че двамата са помогнали на Арисия да финансира операцията по откриването на Патрик в Бразилия. Помисли си, Стефано… клиентите ти ще бъдат арестувани и тикнати в затвора.

На Стефано му се прииска да попита как ФБР е установило кои са участниците в консорциума му, но се замисли и прецени, че всъщност не е било трудно. Това бяха хората, загубили най-много.

— Една такава история ще означава край на бизнеса ти, нали разбираш? — добави Джейнс с престорено съчувствие.

— Добре, какво искаш?

— Ето какво е предложението. Много е просто всъщност. Ти ни казваш всичко… как сте го открили, какво ви е разказал и така нататък… всичко. Имаме много въпроси. В замяна се отказваме от обвиненията срещу теб и оставяме клиентите ти намира.

— Това е чиста проба изнудване.

— Точно така. Ние сме писали учебника. Проблемът ти е, че можем да унизим клиентите ти и да те извадим от бизнеса.

— Това ли е всичко?

— Не. Ако имаме малко късмет, не е изключено да влезеш и в затвора.

Имаше много причини, заради които да се съгласи на тази сделка, и не на последно място заради мисис Стефано. Тя се чувстваше опозорена, защото бе плъзнала мълвата, че ФБР наблюдава къщата й денонощно. Телефоните й се подслушваха — беше сигурна в това, защото мъжът й се обаждаше само от задния двор, сред розовите храсти. Дамата беше пред нервен срив. Непрекъснато повтаряше на съпруга си, че са почтени хора.

С впечатлението, че знае повече, отколкото в действителност, Стефано поставяше ФБР точно там, където искаше. Обвиненията щяха да отпаднат. Щеше да защити клиентите си. Най-важното обаче бе това, че щеше да впрегне огромните ресурси на Бюрото в търсене на парите.

— Ще трябва да поговоря с адвоката си.

— Очаквам отговора ти до пет часа утре следобед.

 

 

Патрик видя зловещите си рани в късната емисия на Си Ен Ен, която показа как Санди, неговият човек, размахва снимките като боксьор току-що спечелена купа. Беше по средата на обобщението на новините от деня. Все още няма официален отговор от ФБР, обяви кореспондентът, застанал пред Хувър Билдинг във Вашингтон.

Когато показаха снимките, Луис бе в стаята. Той замръзна намясто, заслуша се, започна да гледа ту телевизора, ту Патрик, който се усмихваше подигравателно в леглото. Бързо се досети за какво става дума.

— Моите снимки? — попита Луис със силния си акцент.

— Да — отговори Патрик, готов да прихне.

— Моите снимки! — повтори Луис гордо.

 

 

Историята за американския адвокат, който инсценирал собствената си смърт, наблюдавал погребението си, отмъкнал деветдесет милиона долара и бил заловен след четири години спокоен живот в Бразилия, се превърна в отлично забавно четиво за почти целия западен свят. Ева прочете последния епизод в един американски вестник, докато пиеше кафе под сенника на любимото си кафене в Екс. Валеше ситен дъжд, който мокреше масите и столовете недалеч от нея. Материалът не беше на първа страница. Споменаваха се изгарянията от трета степен, но нямаше снимки. Очите й се насълзиха и тя си сложи очилата, за да ги скрие.

Патрик се прибираше у дома. Ранен и окован като животно, щеше да се отправи по пътя, който знаеше, че е неизбежен. Тя също щеше да отиде близо до него. Щеше да се крие зад кулисите, да прави каквото й поръча той, да се моли за общото им спасение. Щеше да снове из стаята си нощем, точно като Патрик, и да се пита къде отиде бъдещето им.