Мери Хигинс Кларк
Вик в нощта (13)

Глава 12

Ключовете от кадилака бяха в канцеларията на имението, но в библиотеката Ерих имаше резервни ключове от всички сгради и съоръжения. Логично бе и тези от колата да бъдат там. Не грешеше. Взе ги и ги мушна в джоба си, сервира по-рано обяда на момичетата и ги сложи да спят.

— Елза, отивам на покупки. Ще се върна след два часа.

Елза кимна в знак на съгласие. „По рождение ли е мълчалива?“ — помисли си Джени. Нямаше такива впечатления. Когато се връщаха с Ерих от разходка, тя чуваше веселото бъбрене на Елза с Тина и Бет. Шведският й акцент бе силно изразен, когато говореше бързо. Щом Джени и Ерих бяха наблизо, тя мълчеше.

Селският път бе тук-там заледен, но магистралата бе съвсем чиста. „Колко е хубаво, че отново карам кола“ — радваше се Джени. Спомни си за старата кола, която наеха с Нана. Но като се омъжи за Кев, трябваше да я продаде. Поддръжката й струваше скъпо. Сега ще помоли Ерих дай купи малка кола.

Влезе в ресторанта около един часа. Кевин я чакаше. Пред него имаше почти изпита бутилка вино.

— Здравей, Кевин — поздрави тя, оглеждайки съседните маси. Стори й се много остарял, отпуснат, с подпухнали очи. „Само за един месец, а каква промяна. Дали пие повече?“ — учуди се Джени.

Той й протегна ръка с думите:

— Липсваше ми, Джени. Липсваха ми и децата.

Тя освободи пръстите си от неговите.

— Кажи ми нещо за театъра.

— Сигурен съм, че ще получа ролята. Бродуей е празна работа. А тук ще бъда по-близко до теб и момичетата. Джен, нека опитаме отново…

— Кев, ти си полудял.

— Не съм. Разкрасила си се, Джен. Обличаш се в скъпи дрехи. Само жакетът ти е цяло състояние.

— Много е скъп.

— Имаш вкус, Джен. Винаги съм го знаел, но не съм се замислял. Знаех, че ако ми потрябваш, винаги ще си до мен.

Той отново взе ръката й.

— Щастлива ли си?

— Да. Виж какво, Ерих ще побеснее, ако разбере, че сме се срещали. Последния път ти не му направи добро впечатление.

— Нито той на мен. Пробута ми някаква хартия, в която пишеше, че не плащам издръжка. Заплаши ме, че ти ще си поискаш всичко до грош.

— Ерих ли ти го каза?

— Ерих ми го каза! Хайде, Джен, не се хващай на въдицата. Пошегувах се. Готвех се за една роля в новия Хол Принс мюзикъл. Бедата е, че не знаех, че вече съм бил елиминиран. Повярвай ми, никога нямаше да подпиша документа за осиновяването.

— Почакай… не ти ли даде Ерих две хиляди долара?

— Това беше само заем.

Разкъсваха я противоречиви чувства. От една страна, жалостта й към Кевин, от друга — усещането, че той винаги ще използва децата, за да присъства в нейния живот. Тя отвори портмонето си.

— Кев, трябва да тръгвам. Ето ти триста долара. Но те моля, повече не ме търси, не се опитвай да виждаш децата. Ако го сториш, ще им навредиш. На мен и на себе си — също.

Той взе парите, прекара небрежно пръсти през банкнотите и ги сложи в портфейла си.

— Джен, искам да ти кажа нещо. Имам лошо предчувствие за теб и децата. Не мога да ти обясня защо, но е така.

Джени стана от стола. В същия миг Кевин се озова до нея и я притегли към себе си.

— Още те обичам, Джен. — Целувката му беше поривиста и настоятелна.

Тя не можеше да се отдръпне, без да предизвика скандал. Едва след половин минута усети раменете си свободни и отстъпи крачка назад.

— Остави ни на мира — прошепна. — Моля те! Предупреждавам те, Кевин. Остави ни!

Джени почти се блъсна в келнерката, която стоеше до нея със сметката в ръка. Двете жени от съседната маса до прозореца бяха вперили поглед в тях.

Когато изхвърча бегом от ресторанта, Джени си спомни, че познава една от жените — в неделя сутринта в църквата седеше близо до нея.