Катрин Стоун
Крадец на сърца (33)

32.

Уестуд, Сряда,

8 май

Кейтлин пресичаше Барингтън Авеню, когато си спомни, че днес е сряда — денят, в който щеше да пие чай с Лилит в „Просперо“. Тя бе загубила представа за времето, откакто Джеси Фолкнър изчезна от живота й.

„Стегни се — помисли Кейтлин и се върна по улицата. — Знаеше, че това ще е най-вероятният сценарий. Джеси не ти обеща нищо, освен малко време в леглото.“

Те наистина бяха прекарали една страстна нощ. Джеси бе казал, че сексът е бил страхотен. Но това съвсем не я утешаваше.

„Не ми е необходима утеха“, помисли тя, докато се връщаше в апартамента си, за да облече подходящ тоалет за срещата с Лилит.

Кейтлин пъхна ключа в ключалката и чу, че телефонът звъни. Сърцето й започна да бие като обезумяло. Сигурно беше Джеси, който се обаждаше, за да й каже, че не може да се качи на самолета и да замине без нея.

— Ало?

— Аз съм, Кейтлин.

— Здравей, Патрик — без ентусиазъм го поздрави тя. — Сигурно си чул съобщението ми.

— Да. И се оказа права.

— Говорил си с него?

— Цяла нощ. Всъщност, току-що се връщам, защото закарах Джеси на летището. И едва сега чух съобщението ти.

— Той заминава, така ли?

— Да. Кейтлин?

— Да?

— Ти си влюбена в него.

— Той ли ти го каза?

— Не. Ти.

— Не знам какво да кажа, Патрик. Джеси е страхотен. И защо да не е? Нали ти е брат.

Патрик въздъхна.

— Ако мога да му пожелая само едно нещо, това си ти.

— Патрик…

— Говоря сериозно, Кейтлин.

— Благодаря.

— Но не съм сигурен дали бих го пожелал на теб.

— Джеси не е убиец, нито изнасилвач. Знаеш това, Патрик!

— Да, знам. Но той е много затворен. Винаги е бил такъв. И тъжен. Едва ли любовта ще може да излекува тъгата му. Знам го, защото съм се опитвал… Но ще продължавам да опитвам.

— Сближихте ли се отново?

— Започнахме. Благодарение на теб.

— Тогава вече ще разговаряш с него?

— Да, и ще му отида на гости.

— Няма да му кажеш за чувствата ми, нали? Моля те. Не казвай на никого.

— Няма, Кейтлин.

 

— О, мила моя! Изглеждаш много уморена. Трябваше да отложим срещата. Все още можем да го направим, Кейтлин.

Кейтлин се усмихна на елегантната жена, която я поздрави на входа на „Просперо“.

— Нищо ми няма, Лилит. Денят беше дълъг, това е всичко. Но свърши. Пациентите ми са добре. А ти, между другото, изглеждаш чудесно.

— Чувствам се отлично. Но ти не повярва, че е така, когато ти се обадих, нали?

— Не бях сигурна.

— Няма причина да се безпокоиш. Ето защо, иди си вкъщи и си почини. Може да те изпратя, за да съм сигурна, че ще си легнеш.

— Довечера ще си легна рано, Лилит. Но в момента не искам нищо друго, освен да изпием по чаша чай.

— Добре — съгласи се Лилит и добави: — С кифлички.

Докато чакаха да изпълнят поръчката им, Кейтлин се възхити на най-новите снимки на внуците на Лилит.

— Робърт и господин Аскуит са ми оставили съобщение на телефонния секретар, че утре следобед смятат да дойдат в Института по сърдечни заболявания, за да го разгледат.

— Да. Робърт обсъди с режисьора вероятността да заснемат там голяма част от „Крадец на сърца“. Сигурно някои от кабинетите и операционните зали са свободни нощем.

— Да.

— И снимачният екип няма да пречи?

— Не. — „Но ако Джеси Фолкнър е там, за да наблюдава филмирането на великолепния му сценарии и да се увери, че главната му героиня, сърдечният хирург, е отстъпчива, женствена и очарователна, както я е описал, това ще разбие сърцето ми.“

— Кейтлин? Защо се намръщи? Може би не искаш да снимат „Крадец на сърца“ в Института?

Кейтлин поклати глава.

— Намръщих се заради нещо, което не е свързано с филма.

— Стори ми се, че е свързано.

Кейтлин се изненада от настойчивостта й. Но Лилит изглеждаше загрижена, затова Кейтлин призна:

— Ами, да, в известен смисъл. Питах се дали Джеси ще присъства на филмирането. Имам предвид, Грейдън Слейк.

— Знаем, че името му е Джеси, Кейтлин. Знаем всичко за него. Решихме, че трябва да разберем що за човек е, преди да позволим на „Джемстоун Пикчърс“ да инвестира време и пари в „Снежният лъв“.

— Всичко — повтори Кейтлин. — Джеси каза ли ви, че е невинен?

— Не беше необходимо. И повярвай ми, ако не беше абсолютно убеден в невинността на Джеси, Тимъти нямаше да ти позволи да отидеш, при това сама, в дома му. Но, за да отговоря на въпроса ти, не мисля, че Джеси ще присъства на снимането на филма.

— А Робърт? Би било хубаво да го видя отново.

— О, да. Робърт ще бъде там всеки ден. И Тимъти.

— Наистина ли?

— Смятаме да се преместим в Лос Анджелис. Всичко, което ни свързва с Лондон, е навикът и миналото. И фактът, че централата на „Глобал Нюз“ е там. Решихме, че дори на нашата възраст, навиците може да бъдат нарушени и щом Тимъти и аз можем да се преместим, същото може да стори и „Глобал Нюз“. Няма смисъл да стоим в Лондон, когато Робърт, Фей и внуците ни са в Лос Анджелис.

— Нямате ли други ангажименти в Лондон?

— Не. Цялото ни семейство е тук — усмихна се Лилит, отпи от чая си и грациозно сложи чашата в чинийката. — А ти, Кейтлин? Имаш ли семейство тук?

— Не…

— О, Кейтлин, мила моя, много съжалявам.

— Всичко е наред, Лилит. Имах чудесна майка и прекарахме заедно шестнайсет прекрасни години. Детството ми беше много щастливо.

— Радвам се — каза Лилит, после се намръщи.

— Сигурно се питаш за баща ми — усмихна се Кейтлин.

— Да, признавам.

Кейтлин изведнъж изпита желание да говори за него, за тях и за любовта им. Тя докосна перлите на врата си.

— Той и майка ми се запознали на борда на „Кралица Елизабет“ по време на презокеанско пътуване от Саутхамптън до Ню Йорк. Баща ми бил женен, но… се влюбили. И двамата знаели, че любовта им няма бъдеще, а са важни само дните и нощите на кораба, където съм зачената.

— Струва ми се, че не изпитваш огорчение.

— Не. Баща ми не знае, че съществувам, затова не се чувствам нито отхвърлена, нито изоставена. Пък и той е дарил на майка ми прекрасни мигове на щастие и любов. Може би всъщност не я е обичал. Но тя мислеше, че я е обичал. Умря с тази мисъл. И затова ще бъда вечно благодарна на загадъчния Майкъл.

— Казвал се е Майкъл?

— Да. Поне аз така предполагам. Мама не ми каза името му, но второто ми име е Микаела. И след като той е бил единственият мъж в живота й, наричам го Майкъл на Маги.

— Маги.

— Тя се казваше Маргарет. Но баща ми я е наричал Маги. Ако пренебрегнем изневярата, връзката им е била много романтична — усмихна се Кейтлин.

— Да.

— Мама казваше, че е бил много добър човек. Прекрасен. И той като нея знаел, че любовта им е греховна и изпитвал силно чувство за вина. Тя мислеше, че Майкъл ще се върне при съпругата си и ще й бъде верен до края на живота си.

— Може би е така. Вероятно Майкъл на Маги е нарушил брачната клетва само веднъж — за да те създаде. Това поне е била хубавата последица от изневярата му. — Лилит се усмихна, като видя неприкритата изненада на Кейтлин. — Знаеш колко много означаваш за нас, Кейтлин… И тъй като нямаш семейство, винаги си добре дошла при нас.

— О, Лилит — прошепна Кейтлин. — Благодаря.