Катрин Стоун
Крадец на сърца (26)

25.

Корт Апартмънтс, Уестуд

Понеделник, 6 май

Кейтлин си бе сложила перлите и официалната рокля, която трябваше да облече на борда на „Кралица Елизабет II“, ако не бе решила да слезе. Косите й бяха вдигнати на кок, но тя се изкуши да даде на всеки кичур свобода, както в онази дъждовна нощ в рая.

Тогава Джеси бе излязъл на дъжда и бе отметнал косите й, за да види очите й.

Тази нощ той щеше да я докосва навсякъде.

Кейтлин искаше Джеси да я докосва.

Но дали нямаше да остане разочарован? Дали нямаше да открие същество от лед, изваяно във формата на жена?

Не. Тя докосна перлите, които символизираха наследството й от Маги и Майкъл.

Но кой говореше за любов? Не и Грейдън Слейк, който не споменаваше за любов в нито един от романите си. И Джеси Фолкнър бе изяснил намеренията си. „Много бих желая да бъда с теб в леглото.“ Предложението беше направено небрежно, сякаш ставаше дума за игра на тенис. За Джеси сексът несъмнено беше спорт — приятно удоволствие, което поддържаше атлетично и привлекателно чувственото му тяло.

Тази нощ Аманда и Джеси чувстваха, че ще се отдадат на страстта.

Решението да правят секс, да мислят за това и да бъдат сигурни, че го искат, беше модерно. Но в съвременния свят последиците от безразсъдната страст можеше да бъдат и необратимо трагични.

Специалистите съветваха хората да не се доверяват на импулсивните си желания и да бъдат подготвени и информирани.

Кейтлин не беше подготвена, поне емоционално, но беше напълно запозната с последиците от медицинска гледна точка.

Тя бе взела кръв от бъдещия си любовник. Изследванията на кръвта, които се препоръчваха преди сексуалния контакт, бяха рутинна част и от тестовете на костния мозък на донора. И защо не?

Резултатите на Джеси бяха отрицателни и тази нощ двамата щяха да бъдат заедно в леглото. Между тях имаше привличане. Кръвта им беше чиста. Те бяха възрастни и предприемаха тази стъпка по взаимно съгласие.

Всичко беше наред.

„Но аз съм влюбена в него.“ Кейтлин вкопчи пръсти в изкуствените перли, символ на любовта на Маги. На истинската любов между майка и дъщеря.

„О, мамо, ти знаеше, че това ще се случи. И аз съм като теб. И за мен тази любов е невъзможна. Твоят Майкъл е имал съпруга. А Джеси има други жени и е обвързан с белия си лъв.“

Но най-силно от всичко Джеси Фолкнър беше привързан към самотата и уединението си.

И Кейтлин беше самотна.

Може би след тази нощ с Джеси щеше да бъде още по-самотна.

„Няма значение. Ще изживея тази нощ на страст и ще запазя спомена, така както Маги пазеше спомена за Майкъл.“

Джеси й бе обещал вечеря на свещи. Това беше изненадваща отстъпка пред романтиката, освен ако човек не беше чел романите на Грейдън Слейк. Героините му се наслаждаваха на пространни прелюдии към секса и на предизвикателно прелъстяване и действието неизменно се развиваше в елегантни локали.

Но тази нощ прелъстяване не беше необходимо. Кейтлин вече бе прелъстена и Джеси го знаеше. Приемайки поканата му за вечеря, тя се бе съгласила да се люби с него.

В седем без пет Кейтлин реши да се преоблече и да разпусне косите си.

Щеше да си сложи нещо по-неофициално и не толкова романтично. Така щеше да бъде по-безопасно… Особено ако Джеси си тръгнеше няколко минути, след като Аманда му кажеше онова, което трябваше.

Тя разпусна гарвановочерните си коси и в същия миг на вратата се позвъни.

Джеси бе подранил.

Беше късно да се преоблича.

— Здравей, Кейтлин — тихо каза той.

— Здравей.

— Изглеждаш невероятно.

— О, благодаря.

„И ти.“ Джеси беше облечен в елегантен тъмносив костюм. Зелените му очи блестяха, а черните му коси бяха леко разрошени от вятъра и подчертаваха красотата на чувственото му лице.

— Мислех да… си направя друга прическа.

— Косата ти е прекрасна.

— Ами, влизай.

Кейтлин почувства онова великолепно привличане в мига, в който отвори вратата.

Джеси разбра това. Той вече не беше предпазлив, а изпитваше само радост и желание и с огромни усилия на волята се сдържаше да не я притисне в обятията си и да я обсипе с целувки.

Но изведнъж всичко се промени, сякаш Кейтлин се колебаеше, въпреки влечението си, и долавяше тъмните сенки, които бяха накарали родителите му да го презират и дори Патрик да повярва, че Джеси е способен на ужасни престъпления. Вероятно през почивните дни тя бе убедила Патрик да й каже истината за Джеси.

Почивните дни. Бяха му се сторили цяла вечност. Джеси имаше чувството, че броди из безкрайна пустиня, умира от жажда и животът му свършва, но въпреки това се надява да срещне Кейтлин. Но тя очевидно беше мираж.

— Какво има, Кейтлин? — с пресъхнало гърло попита той.

— Патрик.

„Той ти е разказал за мен и ти си му повярвала. Всяка дума. Всяко престъпление.“

— Какво за Патрик, Кейтлин?

Гласът му беше строг и безмилостен. Тя потрепери от ожесточеността му. Но нямаше избор.

— Патрик знае, че ти си донорът. Съжалявам.

И първия път Кейтлин му се бе извинила. Тогава тя очакваше, че Джеси ще се ядоса, защото го е принудила да я предпази от огромните челюсти на снежнобелия лъв.

И сега очакваше, че той ще се разгневи.

Но остана изненадана.

Джеси прие признанието й с облекчение и се усмихна иронично, сексапилно и обезоръжаващо.

— Няма значение. Вече е късно.

— Късно?

— Той не може да промени нищо, нали? Стивън каза, че костите на Патрик вече приемат клетките ми.

— Патрик не иска да промени нищо, Джеси. Той щеше да се откаже от трансплантацията, ако знаеше, че ти си сгрешил.

— Не съм сигурен за това, Кейтлин.

— Но аз съм сигурна. Патрик ти е благодарен. Всъщност той иска да говори с теб и да ти го каже.

— Нима?

Джеси Фолкнър изглеждаше невъзмутим, но Кейтлин усети безпокойството му.

— Да. Каза, че не може да говори с теб тази вечер. Но… ти винаги можеш да го намериш.

— Имам планове за тази вечер, Кейтлин. — Гласът беше заплашително тих и невероятно интимен, но Кейтлин още долавяше ожесточеността, нетърпението и силното му желание да я притежава. — Не си ли спомняш?

— Да. Спомням си.

И тогава Джеси я докосна — милувка, която я накара да се разтрепери не от страх, а от страст.

Той се страхуваше от деня, в който щеше да бъде принуден да се раздели с нея и когато опасността за Кейтлин станеше твърде голяма. И ако онзи ден не настъпеше, щеше да дойде друг, опасен за него — денят, когато Джеси щеше да й каже за престъпленията, за които бе изтърпял наказанието си.

„Довери ми се. Вярвай в мен. Обичай…“

— Гладна ли си, Кейтлин? Искаше ли да вечеряме някъде? Или изгаряш от неутолима страст като мен?

— Изгарям от страст — прошепна тя.

И тогава можеше да започнат да се любят. Но Джеси видя сянка на безпокойство.

— Кейтлин?

— Изгарям от страст — отново прошепна тя. — И се страхувам.

— Страхуваш се?

— От теб. От опита ти. И от очакванията ти.

— И аз се страхувам. От теб.

— Говоря сериозно, Джеси. Аз…

Кейтлин замълча, защото той нежно прокара пръсти по устните й.

— И аз. Най-важното е какво ще преживеем заедно, Кейтлин. Нищо друго няма значение. А що се отнася до очакванията, единственото, което може да ме разочарова, е ако ми кажеш да си тръгна.

— Няма да ти го кажа.

— Не? — усмихна се Джеси.

— Не.

 

Героите в романите на Грейдън Слейк говореха открито за секс. Думите им не бяха вулгарни, а шокиращи, омайващи и вълнуващи.

В любенето на Кейтлин и Джеси нямаше ясни думи, нито предизвикателен, пикантен диалог, а само нежно прошепнати имена и въздишки.

Сцената беше не просто сексуална, а любовна. Още никой не я бе описал или преживял, нито си я бе представил.

Не и Джеси.

Нито Кейтлин.

Нито един от двамата не можеше да си въобрази подобна нежност, желание, страст и потребност.

— Джеси — промълви тя. — Джеси?

Въпросът беше на жена, която се пита дали любовникът й чувства магията, изумлението и радостта от близостта.

Джеси чувстваше всичко това.

— Кейтлин — прошепна той, а после, изпитвайки потребност да се слее с нея, добави: — Кейтлин.

 

— Но ти не си спомняш онзи ден в Езерото на Грейдън.

Аманда заговори за пръв път, откакто Патрик бе започнал да разказва историята си. Сагата бе приключила в килията в предварителния арест на Джеси в Монтклеър няколко часа, преди да бъде изпратен в затвора.

— Не — отговори Патрик. — Не си спомням. Но Джеси призна всичко. Онзи ден в ареста. Той призна и за двете престъпления.

— Но…

— Какво?

„Но ако Джеси е изнасилвач и изпитва презрение към жените, аз щях да доловя омразата и ожесточеността му“, помисли си Аманда.

В продължение на много години братята Фолкнър живееха отчуждени един от друг. Аманда също познаваше отчуждението и изолацията, но не прекъснатата връзка между близнаци, а липсата на загадъчната, вълшебна и прекрасна близост между жените и мъжете.

Аманда знаеше, че не всички мъже са като Ройс, но въпреки това се страхуваше от тях, особено от онези, които проявяваха интерес към нея. Докато не срещна Патрик.

Той й бе помогнал да види добротата. А в „Ариел“ тя бе разбрала, че Джеси също е добър човек.

— Но аз се почувствах в безопасност с Джеси — каза Аманда.

„И аз винаги съм се чувствал в безопасност с Джеси — помисли си Патрик. — Закрилян и обичан. Това беше отдавна, когато бяхме малки. А сега Джеси спаси живота ми.“