Катрин Стоун
Крадец на сърца (31)

30.

„Ариел“, Три часа сутринта

Вторник 7 май

Доктор Шеридан каза на Джеси, че трябва да прекара остатъка от нощта в леглото в стаята до кръвната банка, освен ако не иска да го закарат в хематологията, където ще лежи до брат си, докато Патрик получава кръвта му.

Стивън усети, че Джеси не би избрал този момент, за да се помири с брат си. Вниманието на Джеси беше съсредоточено върху Риса, Той бе завладян от силни чувства и много развълнуван и Шеридан реши да му вземе минимално количество кръв.

Интуицията на Стивън се оказа вярна. Джеси отхвърли предложението да бъде с Патрик, но помоли лекаря да предаде на брат му безкрайната му благодарност.

Но Стивън не очакваше, че Джеси няма да изпълни указанията му да лежи до края на нощта. Нито предполагаше, че Джеси ще прекара часовете на операцията на Риса, като стои пред рафтовете с малки стъклени бурканчета в секцията за детски храни в „Ариел“.

„Сладки картофи, Джеси!“

Това беше част от ритуала, докато пазаруваха в магазина за хранителни стоки. В началото Риса беше малка и Джеси я носеше на ръце, докато обикаляше между щандовете. Тя го щипеше по лицето, пляскаше с ръчички и сочеше бурканчетата с детски храни.

По-късно, когато Риса порасна, Джеси започна да й готви и стъклените бурканчета останаха в миналото. С изключение на една от храните. Любимата й.

И тогава започна нов ритуал. Риса и Джеси вече не пазаруваха от детските щандове. Докато вървяха към касата, бутайки пълната количка, тя ахваше и слагаше ръка на устата си.

— Какво има, Риса? — с престорен ужас питаше Джеси. — Забравихме ли нещо?

— Да! Сладки картофи, Джеси!

И сега скъпоценната му Риса, красивото му, сладко картофче беше в операционната зала. А кръвта на Джеси помагаше на Патрик да оперира детето.

Джеси знаеше всичко за операцията. Кейтлин и Патрик щяха да отворят гърдите на Риса, да изолират сърцето й и да я сложат на командно дишане.

Когато апаратът за изкуствено дишане поемеше жизнените й функции, Кейтлин щеше да разреже сърцето и с бързината на умела шивачка да преобрази смъртоносната врата в солидна стена.

Джеси знаеше и чувстваше, че в момента Риса е на командно дишане, В същия миг съзнанието му се замъгли от загубата на кръв и той се озова в ничието пространство между живота и смъртта.

Сърцата на Джеси и Риса бяха живи, но застинали.

Кейтлин не мислеше за нищо друго, освен за предстоящата задача. Емоциите нямаха място в съзнанието й. Не можеше да си позволи да изпитва болка, че Джеси е изчезнал. Франк, Даниъл и Марти явно го ненавиждаха и той си бе тръгнал.

Но Кейтлин щеше да мисли за това, след като Риса дойдеше в съзнание и започнеше да се възстановява.

— Готова ли си? — попита Патрик.

— Да. Започваме.

Джеси усещаше, че всичко върви добре. Скоро сърцето на Риса щеше радостно да затупти и тя да дойде в съзнание.

И неговото сърце биеше с нов ритъм. Но после неочаквано спря.

— Патрик?

Въпросът на Кейтлин беше спокоен, въпреки ужаса й.

Никога не казвай в присъствието на пациента онова, което не искаш да чуе. Това беше максима, към която Кейтлин и Патрик строго се придържаха.

Всички лекари бяха чували истории за пациенти, изпаднали в кома, които се събуждат и ясно си спомнят разговорите край леглото им. Понякога тези дискусии бяха обезпокоителни и нанасяха непоправима вреда — роднина, който се оплаква защо не са издърпали иглата на системата за интравенозно поддържане на живота, или лекар, уведомяващ близките, че няма надежда.

Кейтлин и Патрик стриктно се придържаха към максимата. Дори сега, когато сърцата им се изпълниха с отчаяние.

Операцията бе минала успешно. Апаратът за изкуствено дишане беше изключен, но сърцето на Риса остана неподвижно и отказваше да реагира на мерките, които бяха предприети.

Не всички средства бяха изчерпани, но…

Патрик не каза нищо, а обви в шепа малкото сърце, после го стисна в юмрук и пак отпусна пръсти. Отново и отново.

Задвижвана от силното желание, воля и чувствата на брат му, ръката на Патрик ритмично се свиваше и отпускаше.

И на петнайсетата компресия той върна живота на Риса.

Петнайсет. Възрастта, на която бяха близнаците в онзи съдбовен 4 юли в Езерото на Грейдън.

— Да. Обади се. — Болногледачът Джонатан се намръщи. — Преди по-малко от минута, след като сърцето му отново бе започнало да бие. Не знам къде е. Стори ми се задъхан. Пак щял да се обади, за да разбере как е Риса. О, и каза да предам благодарностите му на теб, на анестезиолога и на сестрите. На всички.

Никой не видя Джеси Фолкнър през целия ден. Но той се обади в отделението, както бе обещал и изпрати на Кейтлин двайсет бели и розови рози и картичка, на която пишеше само „Джеси“. А в два часа следобед се обади в кабинета на Патрик.

— Съжалявам, не е тук в момента, но е някъде в болницата — каза секретарката. В гласа й прозвуча обич към Патрик, въпреки неодобрението, че се е върнал на работа. — Доктор Фолкнър явно се е възстановил. Преди час отиде в спешното отделение, за да прегледа пострадал от катастрофа. Казвате, че сте му брат? Вероятно ще можете да го вразумите.

Патрик влезе в кабинета си минута по-късно. Секретарката му предаде благодарностите на Джеси.

Кейтлин предполагаше, че Джеси е наблизо, както бе обещал на Риса.

Тя пак се обади в хотелската му стая, но не позвъни повече. Джеси щеше да се появи в подходящия момент.