Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Thief of Hearts, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 69 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Катрин Стоун. Крадец на сърца

Редактор: Саша Попова

Оформление на корицата: Петър Христов

ИК „Бард“, 2001

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Пролог

Лос Анжелис

24 април

Преди осемнадесет години

Скъпа моя Кейтлин.

Днес навършваш шестнайсет години. Колко си голяма! И зряла. Но си все същото мило и невинно момиче по въпросите на любовта. Това е хубаво. Така и трябва да бъде.

Именно прекрасната ти невинност ме кара да ти пиша, вместо да произнеса изповедта за романтичната ми любов. Един ден ще ти разкажа всичко. Може би, когато си на четирийсет и шест, а аз — на осемдесет? Каква чудесна мечта е да прекараме заедно всички тези години. Но едва ли ще доживея до осемдесет. И двете го знаем. Сърцето ми отслабва с всеки изминат ден.

„А тази вечер изпитвам толкова силна потребност да напиша тази изповед, сякаш…“ Маргарет Тейлър прогони тревожната мисъл пое си въздух, положи усилие да успокои треперещите си пръсти и продължи да пише.

Волята ми за живот не намалява, макар че сърцето ми губи сили. Ако решителността и любовта са достатъчно силни, винаги ще бъда с теб, моя скъпа Кейти. Винаги!

Изповедта ми е за баща ти. Казах ти, че се познавахме за съвсем кратко време и той не знае за теб. Но те подведох за чувствата ни един към друг. Обясних ти, че не сме се обичали достатъчно, за да създадем семейство. Това, мила моя, е много далеч от истината.

Ти прие и истината, и лъжата и се питам дали не трябваше да оставя нещата така. Но колкото и да отслабва, в същото време сърцето ми става по-силно. Трябва да знаеш всичко, Кейти. Да разбереш какво е любовта.

Баща ти и аз се запознахме на борда на „Кралица Елизабет“ по време на пътуване от Саутхамптън до Ню Йорк. Той беше по-млад от мен и много красив. И баснословно богат, макар че това нямаше никакво значение за мен.

Звучи като приказка, нали? Красив аристократ и трийсет и четири годишна стара мома. Пепеляшка и принцът.

Животът на баща ти беше изпълнен с обич. Но тъй като беше от съсловието на привилегированите, той имаше много отговорности и не винаги можеше да избира свободно. Баща ти беше талантлив музикант, Кейтлин. На зазоряване в балната зала той свиреше на пиано и пееше за мен. Щеше да сподели със света прекрасната си дарба, ако не се бе намесила съдбата.

Животът ми бе разбит от смъртта на леля ти, а неговият — от кончината на брат му. Трябваше да подкрепи емоционално родителите си и да поеме тежката отговорност за богатството им. Той бе наследил всичко. Изпълнил бе и друг семеен дълг. Оженил се бе за годеницата на брат си.

Да, баща ти беше женен. Този факт сигурно ще те потресе. Ти си толкова принципна. Аз също. И той. Постъпихме неправилно. Но в същото време не сбъркахме. Защото връзката ни ми даде теб, моя любов.

Да ти кажа ли, че по време на морско пътешествие правилата се променят? И онзи свят там е вълшебен? Любовта променя правилата, Кейтлин. За добро или за лошо, любовта променя всичко.

А ние наистина се обичахме.

Аз пътувах за Америка, за да започна нов живот, а той — по работа. Съпругата му не можеше да пътува с него. И най-лекото вълнение в океана би се отразило зле на състоянието й.

Да, моя любов, тя беше бременна.

Имаше толкова много неща, които трябваше да бъдат обяснени — решението на младоженците да нямат веднага дете, гневът на съпруга, когато жена му не бе спазила това обещание и извиненията му, преди да замине. „Сега нямам сили за тези признания. Може би когато стана на осемдесет…“ помисли си Маргарет.

Баща ти пътуваше в първа класа, а аз — във втора. Разрешаваха ни достъп само до определени места на кораба и строго ни забраняваха да се качваме на палубите, запазени за елита. По същия начин, на пътниците от първа класа не се препоръчваше да слизат долу при нас. Но никой не се осмели да спре баща ти.

Предполагам, че той търсеше уединение и се разхождаше, изпаднал в унес. А може би съдбата ни срещна на палубата до малката ми каюта в една лунна нощ.

Той беше много красив, а аз изглеждах обикновена. А вероятно тогава съм била хубава. Може би лунните лъчи ме бяха посипали с вълшебен, златист прашец. Но имах чувството, че съм красива и съм най-интересното същество, което той е срещал.

Наричаше ме Маги. От магия. Представяш ли си?

От самото начало знаехме, че дните, прекарани на кораба, ще бъдат единствените ни заедно. Привързаността към съпругата му скоро щеше да прерасне в любов и двамата нямаше да се разделят. Той щеше да й остане верен. Долавям изненадата ти. Как е възможно такова предсказание, когато той й изневери само два-три месеца след сватбата и няколко дни, след като бе разбрал, че е бременна?

Защото, мила моя Кейтлин, баща ти беше почтен човек. Прекрасен човек.

По време на морско пътешествие правилата се променят, мила моя. Но не се забравят. Той изпитваше голяма вина за незаконната ни любов. Но не можа да устои. Както и аз. Всъщност, бях безсрамна. Но ако мога отново да го любя, пак ще го направя. Отново и отново. Без да чувствам угризения.

Ти си като него, Кейти. Сериозна. Изпълнена с достойнство. Добросърдечна. И, разбира се, приличаш на него. Мислиш, че ти и аз си приличаме. Да, между нас има известна прилика и аз много я ценя. Но ти си поразително красива и изящна — наследство, завещано от него. Имаш неговите тъмносини очи, аристократичната му осанка и черните като нощно небе коси.

Не сме се виждали, нито разговаряли, откакто корабът хвърли котва в Ню Йорк. Баща ти настояваше да поддържаме връзка, но аз не му позволих.

И ето защо, мила моя, той не знае за теб.

Ако знаеше, той много щеше да се измъчва. Но и да се радва. Маргарет затвори очи. Нуждаеше се от почивка и от вяра, че е постъпила правилно, като не му е казала истината. В съзнанието й нахлуха спомени за любовта им и за прекрасните й мигове с дъщеря им. Животът й беше скромен, но изпълнен с обич. „Но има едно друго богатство, което желаех за теб, Кейти. Брат, на когото да се възхищаваш, да имаш доверие и да обичаш.“

Маргарет знаеше, че желанието й е неосъществимо, защото никога нямаше да може да обикне друг мъж. Тя отвори очи и се усмихна. В младостта й нямаше мъже.

„И все пак, намерих него.“

Страдах от слабо сърце още от дете. Имах леки оплаквания, преди да те родя. Но ме спаси перлената огърлица, подарък от баща ти. Купи я от бутик „Кастил“ на кораба. Огърлицата беше символ на любовта ни. Това нямаше нищо общо с истинската й стойност, която беше огромна, както по-късно разбрах, когато я продадох на бижутер на Родео Драйв.

Издържахме се с тези пари дълго, след като ти се роди. Бяха толкова много, че дори си позволих наниз от изкуствени перли. Купих най-късия, жалко подобие на огърлицата, която баща ти ми бе подарил. Но онези изкуствени перли се превърнаха в скъп символ на любовта ни.

И днес, по случай шестнайсетия ти рожден ден, ти ги подарих. От мен и от него. Харесваш ги, нали, Кейти? Чувстваш колко са специални.

Ти си дете на прекрасна и силна любов. Това е наследството ти, Кейти, богатство, по-ценно от всички съкровища на света. Ще дойде време и ти ще се влюбиш страстно, скъпа моя, и когато се преобразиш от магията на любовта, ще разбереш, че както ти писах, любовта променя правилата и си заслужава, въпреки рисковете.

Не споменах как е името на баща ти. Това не е случаен пропуск, причинен от умората, която без да искам, ме обзема. Не е необходимо да знаеш името му, а само, че той би те обичал толкова много, колкото те обичам аз.

Не можеш да го намериш, Кейти. Моля те, не се опитвай да го правиш. Няма да разкриеш загадката. Корабът на любовта ни вече не съществува. Изгоря във водите край Хонконг.

Жива е само любовта. И ти, мое скъпо момиче, си доказателство за нея.

Какво ставаше? Трескавият въпрос бе придружен от смразяващ страх. Сърцето на Маргарет започна да бие учестено. Не й достигаше въздух. Треперещата й ръка посегна към шията, търсейки познатата утеха на любимите перли. Но те не бяха там. Маргарет докосна само изпотената си кожа и усети забързания си пулс.

Но после изведнъж почувства топлина и като по чудо ударите на сърцето й станаха равномерни. Тя можеше да диша спокойно и леко. Маргарет вдъхна уханието на люляк на ароматизираната свещ и в същия миг го видя.

Него. Тъмносините му очи блестяха от щастие, защото най-после бе разбрал за дъщеря им.

„Танцувай с мен, скъпа Маги“, прошепна той.

„Да, да — отвърна тя, — ще танцуваме под луната. Валс, нежен като вълните на задрямалия океан. Но първо, трябва да довърша писмото до безценната ни дъщеря.“

Никога не забравяй, моя Кейтлин, че аз съм с теб, ние сме с теб и те обичаме. Завинаги…