Хедер Меспи
Демон, юда и магьосник (25)

13. Жертва

Веднъж, както си вървеше по пътя, до него спря голяма, богато украсена колесница. Вътре седеше много красива жена. Той никога не бе виждал такава красота, дори не си бе представял, че може да съществува. И въпреки че от нея лъхаше студенина, той й се възхити. Тя забеляза това и го попита:

— Харесва ли ти колесницата ми?

— Да — отговори той, — как може да не ми харесва? Тя е голяма и просторна, конете са великолепни.

— Искаш ли да се качиш при мен? Ще те повозя.

Той се зарадва на предложението й, краката му бяха изранени от дългия път, раменете му бяха увиснали, цялото тяло го болеше.

— Искам — отговори с надежда.

— Имам само едно условие — усмихна се красивата жена.

— Какво е то? — посърна той.

— Ще взема най-ценното, което носиш.

— Но аз нямам нищо — погледът му помръкна заедно с надеждата, да се повози в красивата колесница.

— Съгласен ли си да взема най-ценното ти? — попита отново тя.

— Да, разбира се — отговори той, защото нямаше нищо ценно и му беше все едно какво ще реши да вземе красивата жена от него. Носеше само дрехите върху себе си.

— Качвай се тогава — усмихна се приветливо красавицата.

Той се качи и седна. В същия миг се случи чудо. Раните му заздравяха, тялото спря да го боли и раменете му се изправиха. Видя се облечен с красиви и скъпи дрехи, подобни на тези, които носеше жената. Колесницата препусна, бърза като вятъра.

— Накъде си тръгнал? Имаш ли цел? — обърна се към него хубавицата.

Той се замисли, но нищо не му хрумваше. Имаше усещането, че преди да се качи в колесницата, е знаел накъде отива и е имал цел. Но кой знае защо сега чувстваше, че това вече няма значение. Колкото и да се напрягаше, за нищо не можеше да се сети.

— Не знам — отговори той.

Лукава усмивка премина по лицето на жената:

— Тогава искаш ли да дойдеш с мен? — попита тя.

— Ти къде отиваш? — поиска да узнае той.

— И аз като теб нямам цел. Нося се по течението натам, накъдето духа вятърът. При мен всичко е лесно и приятно. Няма да полагаш усилия. Ще живеем добре и в разкош.

„Че кой не иска да живее така?“, помисли си той.

— Искам да дойда с теб — каза усмихнат и очите му светнаха от удоволствие.