Хедер Меспи
Демон, юда и магьосник (13)

7. Любовниците

Той се отдели от огледалото и тръгна напред. Насреща си видя много хубава девойка. Приближавайки се към нея, изпита силно влечение. Вероятно и тя почувства същото, защото се протегна и го прегърна.

„Това съм аз, ти ме намери“ — чу той мислите на красивото момиче и спонтанно устните им се сляха в дълга целувка. Забрави се в прегръдките на момичето… А тя му говореше:

— Бях толкова самотна, преди да те срещна. Веднъж видях образ в едно огледало, но беше неясен. Сега, когато те срещнах, мисля, че това си бил ти.

Той й отвърна:

— И аз видях нечий образ в едно огледало. Този образ ми каза, че е моята душа. И тръгнах да я търся. Ти моята душа ли си?

Момичето се отдръпна и го погледна учудено:

— Не знам. Аз мислех, че ти си моята душа, а не аз твоята.

И двамата се смутиха. Момчето предложи:

— Искаш ли да продължим заедно пътя си. Може би ще разберем дали аз съм твоята душа, или ти си моята.

Момичето кимна в съгласие и тръгнаха един до друг, ръка в ръка.