Хедер Меспи
Демон, юда и магьосник (15)

8. Колесницата

Двамата дълго вървяха и накрая стигнаха до колесница с два коня. В колесницата имаше само едно място, на което със златни букви беше написано неговото име. Момичето се разплака:

— Сигурно аз не съм твоята душа, нито ти моята, щом животът ни разделя.

Той обаче без колебание я хвана за ръцете и каза:

— Това е моят дълг. Аз трябва да се кача в колесницата и да извърша множество дела. Но ако ти си моята душа, а аз съм твоята, несъмнено някой ден ще се съберем отново. Когато те видях в огледалото, ти ми каза, че гласът ти понякога ще достига трудно до мен, но че ние сме едно и също нещо, разделено от материята. Ако това е така, ние ще се разделим само временно. Виж, и твоята колесница пристигна.

Момичето се обърна, и наистина — колесница, подобна на първата, но с нейното име, беше спряла близо до нея.

— Но защо е необходимо да се разделяме? Няма ли дотолкова да се отдалечим един от друг, че повече никога да не се намерим? — попита момичето, а от очите му продължаваха да бликат сълзи.

Момчето се замисли и отвърна:

— Нали тръгнахме да търсим отговор дали аз съм твоята душа, или ти си моята. Щом животът ни разделя, значи това е начинът да разберем.

Момичето не продума и думичка, само се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. После бързо се качи в колесницата и потегли. Той гледа след нея, докато се изгуби в далечината. Сетне се качи в своята колесница.