Ребека Брандуейн
Сърце под маска (33)

32

Женевиев бавно се надигна от голямата вана в кабината на Ноар. Цялото тяло я болеше. Не се възпротиви, когато мъжът я вдигна на ръце и я отнесе на леглото, където разтри цялото й тяло с мека хавлиена кърпа.

— Глупачето ми — проговори нежно той, надвесен над треперещата й фигурка. Сърцето му се свиваше при мисълта, че едва не я загуби завинаги. — Нали ми обеща да останеш на борда.

— Така е — промърмори тя и прехапа устни. — Но не можах, не разбираш ли! О, Ноар! Дръж ме здраво! Обичам те!

— Зная — отговори тихо той.

Остана дълго така, загледан в прекрасното й голо тяло. Сърцето му примираше от любов и копнеж. Женевиев протегна ръце, Ноар бавно се съблече и щастливо установи, че смарагдовозелените очи го наблюдават през отворите на маската и с удоволствие разглеждат всички подробности на голото му тяло.

Женевиев се взираше с любов в къдравите черни косъмчета по гърдите на любимия си, в твърдия, хлътнал корем, в ярко изразената му мъжественост. Тя се изчерви и побърза да вдигне поглед към лицето, скрито под черната копринена маска. Ноар се наведе над нея, притегли я в прегръдките си и я взе с непозната досега страст.

Целувката му беше най-прекрасното нещо, което Женевиев беше преживявала досега. Устните му се движеха меко върху нейните, езикът му описваше очертанията на нежната женска уста, която се разтваряше до го посрещне. Двата езика се срещаха и разделяха, увиваха се един около друг, изследваха сладостта на устите и разгаряха страстта им. Женевиев се наслаждаваше на милувките на опитните му ръце, които галеха гърдите й и правеха с нея всичко онова, за което беше мечтала в безсънните си нощи. Телата им се притегляха с магнетична сила. Ръцете й замилваха гъстите черни коси, посребрените слепоочия, твърдия врат и широкия, мускулест гръб. Обичаше да усеща движенията на мускулите му, да чувства буйната му сила и собствената си слабост и крехкост.

Силните ръце, които я притискаха до мъжкото му тяло, можеха без усилия да я задушат, вместо да я галят толкова нежно и да я изпълват с почти непоносимо желание. Когато мъжът захапа едно от розовите зърна на гърдите й, тя простена. Тялото й се разлюля от вълни на удоволствие и се разтопи в горещата прегръдка.

Когато ръката му разтвори бедрата й, от гърлото й се изтръгна дрезгав вик. Беше готова да го приеме и мъжът не закъсня да проникне в топлата, очакваща го утроба. Морето на страстта този път ги отнесе неподозирано далеч — някъде в отвъдното. Остана само буйното тупкане на сърцата им, което звучеше като морски прибой, разбиващ се в крайбрежните скали. После вълните се разливаха по брега и морето ги отнасяше някъде много надалеч.

След малко Ноар я целуна и внимателно се отдръпна. Прилегна до нея и притисна главата й до рамото си.

— Ела с мен, Руж — прошепна той и се наслади още веднъж на докосването до морното, задоволено женско тяло. Искаше да премахне всички съмнения и най-после да разбере колко е обичан. — Ще те направя щастлива, кълна ти се!

— О, Ноар, нима не знаеш как копнея да бъда с теб! — пошепна в отговор тя. — Но има толкова нещо, които се изпречват на пътя ни… Толкова хора ще бъдат наранени…

— Нека останем само двамата — настоя той. — Сега и завинаги. Да се махнем заедно, Руж, моля те!

Тя го изгледа безмълвно и скоро двамата заспаха. Само след половин час Женевиев се стресна и впи очи в мъжа, мирно заспал до нея. Обичаше го с цялото си сърце. Не можеше да се откаже от него. Какво да прави?

Сякаш беше усетил тревогата й, Ноар отвори очи и побърза да я грабне в обятията си. Любиха се страстно и дълго, сякаш им беше за последен път. Сърцата и телата им се сляха и двамата разбраха, че не могат да се откъснат един от друг, въпреки че с любовта си престъпваха всички морални норми.

— Ще дойдеш ли с мен, Руж? — прошепна до устните й мъжът.

— Да — отговори без колебание Женевиев. — Да, любими. Ще те следвам до края на света.

Младата жена затвори очи и се замисли за странните пътища на съдбата, които я доведоха до тази повратна точка на живота й.

— След два дни ще се срещнем на брега край Брайтън — малко преди полунощ — обясни Ноар, макар да знаеше, че никой от двамата няма да спази обещанието си. Въпреки това реши да уведоми хората си за мястото на срещата, в случай че жена му решеше да не се връща в града, докато не се присъедини към него на борда на „Черния Мефисто“.

— Обичам те, Руж. Винаги съм обичал само теб и никоя друга. Помни това, каквото и да се случи.

Женевиев го изгледа смаяно и той побърза да затвори устата й с гореща целувка, която прогони неканените мисли от главата й и я накара да се отдаде изцяло на страстта и любовта си.