Ребека Брандуейн
Сърце под маска (26)

25

Джъстин Тревилин сърдито се взираше в писмото на баща си и проклинаше на ум всички усърдни слуги, които си позволяваха да се месят в личните му работи. Явно през време на отсъствието му мисис Финчъм беше проявила голяма загриженост за страдащата Женевиев. Тъй като Емелин непрекъснато й беше повтаряла, че не е необходимо да се вика лекар, накрая мисис Финчъм беше решила да пише на лейди Нортчърч и да я уведоми за лошото здравословно състояние на Женевиев, както и за странното й държание. Графинята щяла веднага да тръгне на път към Блекхийт Хол, ако графът не се бил намесил и не я спрял. Казал й, че Женевиев непременно би й писала сама, ако се нуждаела от подкрепата на леля си.

— Уверен съм — беше казал на съпругата си лорд Нортчърч, — че това е само част от комедията, която ни разиграва Женевиев. И не се оправдавай, че не си знаела нищо за желанието й да даде добър урок на любимия ни син. Узнах истината от собствената уста на Женевиев! Да не мислиш, че не познах прекрасната маска на Титания, кралицата на елфите, която носеше ти, мила моя? Надявах се, че ме познаваш по-добре. Винаги съм бил горещ почитател на актьорското ти изкуство. Отлично разбирам, че Джъстин сам е дал повод да му разиграете този театър, и нямам нищо против да му натриете носа както трябва. Въпреки това те моля за разрешение сам да поговоря със сина ни, за да си изясня как стоят нещата в Блекхийт Хол. Той е единственото ни дете, Доминик, и ти много го обичаш, затова си склонна да извиняваш недостатъците му. С теб лесно ще се справи, но аз ще съумея да изтръгна от него истината.

Джъстин въздъхна и повторно прочете настоятелната молба на баща си да го посети колкото е възможно по-скоро в Нортчърч Аби. Нямаше и понятие как ще му обясни обърканото положение в Блекхийт Хол, но трябваше да се подчини.

Заяви на невярната си жена, че ще прекарат няколко дни при родителите му и че трябва да си приготви багажа. Женевиев веднага прати съобщение на брат си, който беше отседнал в малка гостилница в Пензанс. След дълги размишления Вашел беше стигнал до извода, че за да помогне на сестра си, най-добре е никой да не знае за пристигането му в Англия. Така поне той щеше да има свободата да идва и да си отива, когато стане нужда, без да дава обяснения пред никого. Освен това вуйчо му в никакъв случай не биваше да узнае кой е бил среднощният разбойник, нападнал каретата му.

Обстоятелството, че Джъстин възнамерява да прекара известно време в Нортчърч Аби, отлично съвпадаше с плановете на Вашел. На всяка цена трябваше отново да се види с Принда, дори ако го заплашваше опасността да бъде разкрит. Младото момиче не му излизаше от главата. Освен това беше на мнение, че няма нищо неприлично в любовта му към домашната прислужница, след като сестра му се е отдала на някакъв тайнствен шпионин. Едното в никакъв случай не беше по-лошо от другото.

Вашел съобщи на сестра си, че веднага ще тръгне към Девън и ще се настани в някой крайпътен хан в Тависток, близо до Нортчърч Аби, където тя може да го потърси, ако стане нужда.

Близнаците се уговориха да оставят Ив-Пиер в Блекхийт Хол, за да поддържа връзка с екипажа на „Кримсън Уич“ и да наблюдава как върви ремонтът на кораба.

Лорд Нортчърч седеше в кабинета си и изразът на лицето му издаваше загриженост, въпреки че около устните му играеше иронична усмивка. Извади лорнета от джоба на жилетката си, изтри грижливо стъклото и го вдигна срещу светлината, която струеше през прозореца, за да провери добре ли го е почистил. После го пъхна отново в джоба си и се обърна към сина си.

— Сигурен съм — проговори сухо той — че не е нужно да ти повтарям колко съм възхитен от невероятната история, която току-що чух от устата ти. Не, не ме прекъсвай! — Той предупредително вдигна ръка. — Не казвам, че не съм ти повярвал. Макар че историята наистина е необикновена, аз съм почти убеден, че истината е именно такава. За съжаление познавам отлично своенравната ти съпруга. Тя е ексцентрична личност и подобни дързости са й присъщи. Освен това си спомням, че миналата година Едуар й подари за рождения ден именно кораб — и то шалупа. Кръстиха го „Ла Бел Фий“. Женевиев е интелигентна и с предприемчив дух. Знам това отдавна за разлика от теб. Дявол знае как е успяла да измъкне кораба от Франция и да подчини на волята си дузина груби моряци. Променила е името и вида му и го използва за новите си цели. Без съмнение е дошла в Англия с него, а не с малката рибарска лодка, както ни уверяваше. Чула е един наш разговор, в който ти употреби някои не особено прилични забележки по неин адрес, и много се е засегнала. Майка ти също е чула част от разговора или поне така ми каза Женевиев. Отмъстителната ти женичка решила да ти даде добър урок, а майка ти, възмутена от държанието ти, се съгласила да й помогне. Още същата вечер ни направиха свидетели на умението й да се маскира. Както разбирам, маскарадът е продължил и след сватбата. Сигурен съм обаче, че майка ти няма и понятие с какво се занимава племенницата й. Не вярвам, че би се съгласила да излага живота й на опасност. Така е, синко. Нещата изглеждат ясни. — Той загрижено поклати глава. — Естествено аз съм облекчен да узная, че Женет е в отлично здраве. Но смятам, че трябва веднъж завинаги да сложим край на рискованите й походи към Франция, въпреки че тя изглежда твърдо решена да спаси родителите и брат си. Кажи й веднага, че си прозрял играта й, Джъстин. Не можем да стоим и да гледаме, докато тя излага живота си на опасност.

— Да, ти, разбира се, имаш право. Но не ми е лесно… искам да кажа… — Джъстин нервно потропваше с крак. — По дяволите, знам, че не исках да се оженя за нея, но… Истината е, че се влюбих в нея, татко, и не мога да понеса мисълта, че бих могъл да я загубя! Боя се от гнева й, разбираш ли? Ще побеснее и ще ме прати по дяволите. Тя обича Ноар, сигурен съм, но ме е страх, че не изпитва никакви чувства към Джъстин Тревилин. — В гласа му звучеше неприкрито огорчение. — Ще си помисли, че съм я разкрил още в самото начало и съм се възползвал от това. А ако й кажа, че не съм знаел, и прибавя, че аз съм Ноар, ще ме обвини в изневяра — макар че тя е жената, с която съм измамил съпругата си. Нали знаеш как реагират жените в подобни ситуации. Те са неразумни и избухват за нищо. Да, признавам, че не постъпих добре, че не биваше дори да поглеждам друга жена, след като съм женен за Женет, но… О, няма смисъл да търся извинения за действията си. Женевиев ще ме намрази, сигурен съм, че ще стане така! Ще отрича всичко, а аз нямам на ръка и най-малкото доказателство, което да я принуди да признае истината и да разчистим веднъж завинаги тази бъркотия. Ако й кажа всичко, ще изляза виновен и по двете линии и никога няма да узная какво се крие зад тази невероятно история. А да не говорим, че ще загубя завинаги любовта й!

— Много добре те разбирам — отговори лорд Нортчърч и в гласа му прозвуча неподправено съжаление към неговия горд, самонадеян син. — Е, аз също признавам, че се надявах Женевиев да разруши част от нахалството ти, но и насън не съм си представял, че те очаква такова страшно падане. Разбира се, ти сам си си виновен. Въпреки това смятам, че си се поучил от преживяното и по всичко, което ми каза, пролича, че се надяваш да уредиш нещата между вас двамата. Но как ще го направиш?

— Имам план — отговори замислено Джъстин. — Не ми се вярва да го одобриш, защото в него е предвидено Женет да продължи опасната си игра и да замине отново за Франция. Но просто не виждам друг изход. Трябва да бъда абсолютно сигурен, че тя е Руж, въпреки че съмненията ми почти изчезнаха. Помисли си само как се държа през нощта в Париж онзи стар негодник татко Ник! Как ли се е забавлявал, като ни е видял двамата… Ето какъв е планът ми: След няколко дни ще съобщя на Женевиев, че са ме повикали спешно в едно от именията ми и все още не можем да заминем за Лондон. Ще се престоря, че тръгвам на път, но в действителност ще се скрия в гостилницата „Хорн енд Хаунд“ в Пензанс. Ако тя действително е Руж, ще използва отсъствието ми и ще замине за Франция. Ще помоля Паркър да играе ролята на Черния Мефисто. Паркър знае… интереса ми към нея и ми изпрати скица на Червената вещица, раздадена на всички постове и жандарми в Париж. Не знам как властите са намерили портрета й, но той много прилича на Руж и Паркър лесно ще я познае въпреки маската. През това време аз ще се прибера неочаквано в къщи и ще поискам да ме пуснат в спалнята й. Камериерката Емелин сигурно е посветена в интригите й, но те уверявам, че няма да посмее да ми откаже достъп до стаята на жена ми — заяви Джъстин със самочувствието на мъж, отлично запознат с правата си. — Ще проверя дали си е у дома и лежи болна и ако я няма, ще знам, че тя и Руж са едно и също лице. Тогава ще разиграя ролята на измамения съпруг и щом се върне, ще й поискам обяснение. Така тя ще бъде принудена да се отбранява и няма да стане нужда да й обяснявам действията си. Ще поискам да забрави завинаги оня Ноар и ще й призная любовта си. Ако всичко мине добре, никога няма да й кажа, че Ноар съм аз.

Лорд Нортчърч кимна и очите му заблестяха, докато около устните му се изписа благосклонна усмивка.

— Признавам, че бях започнал да се отчайвам от теб, Джъстин, но днес със задоволство установявам, че не ти липсват интелигентност и чувствителност. Планът ти е чудесен. Единственото, което не ми харесва, е, че Женевиев отново ще изложи живота си на опасност. Двамата с Паркър трябва да се погрижите френските власти да стоят настрана.

— Ще я пазим, татко, уверявам те. Не се тревожи. А дотогава ще продължа да търся чичо Едуар и леля Лиз-Мари, както и оня нехранимайко Вашел. Ще направя всичко, за да ги измъкна.