Джаки Колинс
Холивудски интриги (72)

ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТА И ПЪРВА

Ричард достигна до булевард „Сънсет“ точно когато затваряха пътя. Полицейските барикади вече си бяха по местата.

Подаде се от прозореца.

— Какво става? — попита той едно ченге.

— Съжалявам, затваряме магистралата. Има наводнение и опасни кални наноси.

— Аз трябва да мина — заяви Ричард.

— Заради собствената ви сигурност — каза ченгето.

— Може да е заради собствената ми сигурност, но какво ще кажете за бременната ми съпруга, която е сама вкъщи?

— Не знам.

— Вижте, не мога да я оставя така, вече се е паникьосала.

— Имам си заповеди.

— А аз — жена. Аз съм Ричард Бари, режисьорът. Жена ми е Лара Айвъри.

Ченгето изведнъж прояви интерес.

— Не знаех, че госпожица Айвъри е бременна — каза той. — Неин голям почитател съм.

— Да, бременна е и е сама. Така че ако вдигнете барикадата, аз ще се възползвам.

— Е — огледа се ченгето, — стига да карате внимателно нататък.

— Разбира се — и Ричард изчака, докато човекът извика още едно ченге да му помогне да вдигнат барикадата.

 

Лара не можеше да диша, знаеше, че ако бързо не направи нещо, с нея ще е свършено.

Алисън седеше върху нея и хвърляше шепи кал в лицето й. Калта изпълваше устата й, очите й, носа й.

Докато го правеше, Алисън продължаваше да й се присмива.

— Кучка! — викаше тя. — Хубава… малка… кучка! Къде да те срежа първо? Къде би ти харесало, госпожичке Айвъри? — и после хвърли поредната шепа кал в лицето на Лара.

— Какво съм ти направила? — едва успя да изрече Лара.

— Не беше моя приятелка — изпищя Алисън, очите й гледаха диво. — Заради тебе ме хвърлиха в затвора. И затова ти ще умреш. Чуваш ли ме, кучко? ТИ ЩЕ УМРЕШ!

 

Грабнал фенерче от мерцедеса, Джой се втурна в тъмната къща. Беше сигурен, че Лара не е тук, защото какво щеше да прави сама сред ужасния мрак? Каси трябва да я е отвела някъде. Може би при Ричард. Тази мисъл го разгневи.

Почти се препъна в отворения куфар на Лара в предния хол. Поне беше доказателство, че е била тук.

Като осветяваше пътя с фенерчето, се отправи натам, където предположи, че е дневната. В другия край на стаята вятърът бясно отваряше и затваряше някаква стъклена врата. Тръгна натам, за да я затвори. Ужасна светкавица освети небето и вън на терасата видя Лара — неговата Лара — някой седеше върху нея, двамата се бореха на земята.

Изтича навън, като диво крещеше името й. Когато се приближи, успя да види, че я е нападнала едра жена. Исусе! Какво, по дяволите, ставаше?

Стигна до тях и беше готов да дръпне жената от Лара, когато тя се обърна и го нападна със смъртоносен ловджийски нож — поряза го през страната. От раната му започна да се стича кръв. Болката беше силна, но той едва я усещаше. Знаеше само, че Лара е в опасност и че трябва да я спаси.

Още веднъж посегна към жената, сграбчи я за раменете, опита се да я откъсне от Лара.

Тя ревеше от яд и пак замахна с ножа — този път го уцели в лявата ръка.

Той я удари с левия си лакът в лицето и тя разхлаби хватката си над Лара. Лара успя да се изтъркаля изпод нея.

— Бягай! — извика Джой. — За Бога, махай се оттук!

 

Ричард караше през страшната буря. Веднъж да стигне до къщата, Лара ще осъзнае, че той е нейният спасител. Най-сетне ще научи със сигурност колко много я обича.

Беше му отнело много време да разбере какво е истинско щастие и сега, след като вече го знаеше, нямаше никакво намерение отново да го загуби.

Пред себе си чу страшен трясък. Не беше гръмотевица, беше друг звук, напомнящ за голямото земетресение в Нортбридж през 1994 г.

За момент почти отби колата встрани от пътя, за да види какво става, но дъждът беше толкова силен, а и морската вода започваше да залива магистралата, така че той прецени, че най-сигурно е да продължи да кара.

И го направи. Когато скалите затрополиха надолу и обгърнаха колата му, последната му мисъл беше за Лара.

 

Сега Джой се бореше с жената, която го бе порязала. Беше едра като мъж и силна, но поне беше отървал Лара от нея.

— Ти, жалък боклук — махай се оттук! — виеше Алисън. — Или ще те заколя като угоено прасе. Махай се от пътя ми, шибаняко!

Той се опита да измъкне ножа от ръцете й, докато се бореха. Сграбчи китката на ръката й, която държеше ножа, и я изви назад, докато тя извика от болка. Но все още не се предаваше.

Сега се бяха изправили на крака и се движеха към края на терасата.

Той се концентрира върху това, да й отнеме ножа. Паднаха върху парапета и тогава нестабилният парапет, който ужасно се нуждаеше от поправка, поддаде и двамата започнаха да се свличат покрай скалата към ревящия отдолу океан.

Животът на Джой проблесна пред очите му. Някъде пищеше Лара. Той отчаяно се опита да се залови за нещо и успя да се докопа до клона на някакво дърво.

Алисън Сиуел нямаше такъв късмет. Той чу смразяващи кръвта писъци, когато тя се вряза в океана долу.

Въпреки разкъсващата болка се опита да изпълзи нагоре по скалата. Под себе си чуваше надигащите се води, вълните се биеха в канарата под него, гладни за още една жертва.

— Джой, Джой! — Лара отчаяно викаше името му отнякъде.

— Тук долу — изкрещя той. — Донеси въже, чаршаф, нещо. Не знам дали ще успея сам.

— Джой, трябва да го направиш. Трябва. Заради мене! — тя надвикваше рева на вятъра. Звукът от гласа й му даваше надежда.

После усети, че клонът започва да поддава. Такъв ли щеше да е краят?

О, мили Боже. Това ли беше?

 

 

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО

 

Най-добрата част от Холивуд се появи на заупокойната служба за Ричард Бари. Двете жени, за които е бил женен, бяха организирали всичко така, че всяка подробност да е точно както би искал той. И двете бяха облечени в черно — знак на уважение към човека, който им липсваше. Защото когато беше добър, той беше много-много добър. А когато беше лош, ставаше истински задник.

През април Ричард спечели посмъртен „Оскар“ за „Френско лято“. Лара Айвъри, звездата във филма, направи представянето. Ники Бари, вдовицата му, прие наградата от негово име. Самата Ники също получи „Оскар“ за най-добър дизайнер на костюми. Двоен повод за празник.

Сега почитаха човека, който преди бе означавал толкова много за тях. Спечелил „Оскар“ режисьор, убит от неминуема природна стихия.

 

Линдън пристигна с Каси. От злощастната си катастрофа насам тя беше свалила почти двайсет килограма и по един или друг начин между нея и рекламния агент на Лара беше пламнала невероятна любов. Тя напусна Лара и сега работеше като партньор във фирмата на Линдън. Двамата бяха много щастливи заедно.

 

После се появи Мик Стивън. Беше оставил новия си бял ролс ройс на пиколото на паркинга и сега се притесняваше момчето да не го издраска. „Отмъщение“ беше приет от критиката и намери отлично място в седмичните класации, така че понастоящем Мик режисираше екшън с бюджет от шейсет милиона долара, в който участваха звездите Джони Романи и Норман Бъртън в ролите на две ченгета неудачници.

Имаше седемнайсетгодишна приятелка — френска кинозвезда — и ново имение в Бел еър.

На Мик Стивън му вървеше.

 

Съмър пристигна с Реджи Колман, момче, с което се бе запознала в колежа. Той беше с една година по-голям от нея, хубав и мил и не водеше двойствен живот. Караше я да се чувства добре. Всъщност я караше да се чувства на шестнайсет години, а това чувство беше приятно.

Живееше у дома с Ники и смяташе да се запише във филмовото училище към Севернокаролинския университет, когато му дойдеше времето.

Съмър най-накрая се зарадва на това, да е тийнейджърка.

 

Айдън Шон закъсня за церемонията. Беше прекарал последната година, като постоянно започваше и отказваше наркотиците. Опитваше всичко, което можеше, но не беше лесно.

Ники остана негова добра приятелка — беше му винаги на разположение.

Романът им беше мъртъв — едно зряло решение.

 

Тина изобщо не дойде. Клуни я беше „открила“ и я завлече в Ню Йорк да я прави модел. Досега се бе появила на кориците на три списания и в момента се снимаше за изданието с бански костюми на „Спортс илюстрейтид“.

Тя и Клуни бяха станали повече от приятелки.

 

Ники наблюдаваше прекрасната си дъщеря да се появява на церемонията. Беше забележително какво може да се постигне с малко любов, внимание и грижа. Беше толкова горда със Съмър — какво преображение!

Шелдън се бе върнал в Чикаго много променен. Съмър отказа да предприеме каквото и да било срещу него и за награда за мълчанието й той й обеща никога да не го вижда или чува повече. Ники реши, че това е твърде дребно наказание.

Откакто бе работила с Мик в „Отмъщение“, бе приела продуцентството на сериозно. Беше изчела безброй сценарии и книги, но още не беше открила нищо, което да възпламени въображението й, докато един ден, заета с подреждането на личните документи на Ричард, не попадна на забележителен ръкопис, написан в първо лице. Започна да чете и съвсем се увлече. Беше историята на млад мъж, който бяга от къщи на шестнайсет години и после води див и интересен живот — става всичко от крадец през жиголо до кинозвезда в Азия. Първите изречения на ръкописа наистина й привлякоха вниманието: Ето това е истината — мога да чукам всяка жена, която искам, по всяко време, по което искам — никакви проблеми.

Ръкописът завършваше с брутално убийство, след което героят бяга в Мексико.

Ричард ли го беше написал? Тъй като го нямаше името на автора, тя прие, че е негово дело — и това наистина беше нещо, защото материалът беше така автентичен, но съвсем не в стила на Ричард. И все пак… беше поглъщащо четиво и тя бе сигурна, че ще стане фантастичен филм. Беше наела писател и сега беше заета с разработването на сценария. Дори имаше предвид актьор за главната роля. Джой Лоренцо. Той определено щеше да изиграе прекрасно точно такава роля.

 

Що се отнася до Лара и Джой… истинска любов, духовна връзка — наречете го както искате. Двамата бяха открили един в друг известна тъга и въпреки че сексът беше, както винаги, прекрасен, зрялата необходимост и разбирането ги тласнаха един към друг. Бяха неразделни. По волята на съдбата.

Лара потръпваше всеки път, когато си спомняше нощта на бурята. Как беше събрала сили да измъкне Джой от подножието на скалата, така и никога не разбра. Сигурно Бог трябва да е сложил ръка на рамото й и да й е помогнал.

Никой не можа да помогне на Алисън Сиуел. Тялото й беше открито след пет дни на пет километра надолу по брега. Имаше кратко разследване. Никой не се притесни. Само Лара, която плати подходящо погребение.

Джой призна всичко за миналото си. Разголи душата си и Лара му повярва. В отплата тя също му разказа за своите демони, за кошмарите, които никога не бе признавала пред никого.

Ожениха се тихо след месец в Санта Барбара. След шест седмици Джой получи ключова роля във филм с участието на Чарли Долар; след това дойде главната роля в трилър с малък бюджет. Той беше добър. Много добър.

 

Заупокойната служба беше подходящо отдаване на почит на Ричард Бари. Много хора, с които той бе работил, се изправиха и говориха. Имаше сълзи и имаше смях. Съмър произнесе особено прочувствена реч — нарече Ричард бащата, когото никога не е имала.

Лара и Джой си тръгнаха, хванати за ръце.

— Джой — измърмори тя, докато си мислеше колко е хубав и колко много го обича, — има нещо, което смятах да ти напомня.

— Какво? — той мислеше, че тя е точно толкова красива отвън, колкото и отвътре и че той е най-щастливият мъж на света.

— Дължиш ми меден месец — меко изрече тя.

Той вдигна ръката й към устните си.

— Знам. Утре тръгваме за Таити.

— Джой!

— Не се противопоставяй. Виж какво стана миналия път, когато не тръгнахме за Таити!

Тя се усмихна — грееше под огъня на любовта му.

— Вярно е.

— Някога да съм те подвеждал?

— Не. Никога.

Когато стигнаха до лимузината си, напред се втурнаха папараците, множество светкавици ги заслепиха.

И Лара знаеше, че никога вече няма да се плаши от нищо, защото Джой е до нея — и той е целият й свят.