Джаки Колинс
Холивудски интриги (19)

ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА

Ники се срещна с трима режисьори, последният от които беше Мик Стивън — с лице на плъх, двайсет и деветгодишен, с липсващи зъби, висок, с непокорна коса и свръхедър, с дебели очила за далекогледство. Кафява билкова цигара висеше от ъгълчето на тънките му устни, той сякаш не можеше да си намери място.

— Искам да снимам по твоя сценарий — каза Мик, докато непрекъснато мърдаше. — Искам да направя нещо дяволски жестоко.

— Жестоко? — повтори Ники.

— Да. Имаме надрусана с хероин кукличка, която много го е закъсала, и точно този момент ме влудява — надрусаната кукличка се оказва с характер. Правя го веднага. По начина, по който ще го заснема, ние ще докоснем нейния гняв. На всеки кучи син от публиката ще му стане ясно, че това е един гневен човек, изскочил от главата на малката кукличка.

Ники беше очарована, че сценарият му е харесал. Мик Стивън беше изгряваща звезда — вече бе успял да режисира два малки, но високооценени филма, всеки от които спечели по няколко престижни награди. Сега беше търсен и студиите се влачеха подире му.

— Имам добри новини — обади се тя.

Мик дъвчеше края на билковата си цигара, докато се взираше в нея през заплашително огромните си очила.

— Давай.

— Лара Айвъри се съгласи да играе Ребека.

— Сигурно се ебаваш с мен — той изглеждаше малко отвратен.

— Да не би да имаш проблем?

— Да, имам проблем. Лара Айвъри е модна шибана звезда. Искам да направя този филм без имена.

— Не разбирам — Ники се надяваше той да не се окаже пречка. — Как можеш да очакваш от мене пълно финансиране без имена? Трябва да скачаш нагоре-надолу, щом Лара Айвъри се е съгласила да играе роля като тази.

— Исусе! — вирнатият му нос се набърчи. — Тя е една от онези гланцирани куклички — изобщо не може да играе.

— О, напротив, може — Ники защитаваше приятелката си. — Лара е много талантлива актриса.

— Да, обаче за всички онези големи шибани филми с бюджет, надхвърлящ шейсет милиона долара.

— Мик — Ники заговори сериозно. — Сигурно разбираш, че с Лара Айвъри ще имаме реални шансове да измъкнем този филм. Без нея той ще пропадне.

— Мислиш, че нещо, което аз правя, може да остане неизвестно? — остро попита той.

Тя започваше да си мисли, че егото му е толкова голямо, че ще скъса нервите на всички. Чакай само да се срещнат с Ричард — определено щяха да започнат война. „Ти си продуцентът — изпищя тънък гласец в главата й. — Вземи се в ръце.“

— Знаеш ли — тихо каза тя. — Ако трябваше да избирам — ти или Лара Айвъри, — кого мислиш, че щях да избера?

Мик свали очилата си и й се усмихна през липсващите си зъби; кафявата цигара беше залепнала о долната му устна.

— Мен? — опитваше се да бъде мил и обичлив. Не стана.

Ники поклати глава.

— Грешиш. Не само че Лара е добра актриса, но е и моя приятелка и се съгласи да работи почти за нищо. Така че, Мик, ако не се интересуваш, кажи ми го сега и да спрем да си губим времето един на друг.

— О, и гаднярка, а? — Мик завъртя очи. — До гуша ми е дошло от гаднярки.

Тя не обърна внимание на злобния му тон и заговори сериозно:

— Това е първият ми филм като продуцент и искам да се осъществи на всички равнища. Би ми било приятно да те наема, ако можеш да бъдеш част от екипа. Ако не можеш, казвай го сега.

— И тя ще изиграе сцената с изнасилването? — настоя той, а малките му очи остро проблясваха.

— Да.

— И без никакви шибани дублирани тела?

— Никакви — истината обаче беше, че Ники не бе обсъждала с Лара колко далече е готова да отиде тя.

— Щото ако смята да ми играе примадона — без мен. Но ако ще се вживее цялата в работата — вътре съм.

След като Мик си тръгна, Ники закрачи из къщата. От всички режисьори, с които се бе срещнала, той беше този, когото искаше. Имаше страст и ентусиазъм. Плюс това тя обичаше работата му — филмите му поставяха остри проблеми с истинския стил на деветдесетте години.

Погледна към часовника. Беше малко преди шест. Къде, по дяволите, е Ричард? Със Съмър ги нямаше цял ден, а той дори не си беше направил труда да се обади. Точно сега имаше нужда от консултация и съвет, преди да реши да наеме Мик. Беше важно и да поговори с Лара. Нищо не трябваше да се проваля — нейна работа беше да осигури това.

След като погледа как Ричард монтира филма си, Съмър се отегчи и се обади на Джед, който случайно си беше вкъщи. Заведе я на сърфинг — или поне трябваше да го гледа как сърфира. Джед се отнасяше с много уважение, защото тя ясно му даде да разбере, че не я интересува.

— Платонична връзка — предупреди тя. — Или нищо.

Беше се съгласил на платоничната.

По-късно следобед се срещна с Тина, която я отведе в ателието в центъра на града, където от време на време работеше — модел на бельо и бански костюми за купувачите извън града. Собственикът на мястото беше кръглолик грък, който я следваше навсякъде, похотливо ухилен — поне докато се появи дебелата му жена; после усмивката му бързо бе заменена от кисело изражение.

— Дъртата му госпожа му е глътнала топките — изкиска се едва-едва Тина. — Изненадана съм, че му позволи да ме наеме. Защото — добави замислено, — купувачите обичат да оглеждат хубавото ми младо тяло — особено онова, което прозира под облеклото.

— От колко време работиш тук? — попита Съмър, докато се чудеше дали и тя може да си намери работа.

— Достатъчно дълго — опули се Тина.

— Забавно ли е?

— Не знам — Тина не звучеше уверена както обикновено. — Понякога, като видя всичките тези стари коцкари с разширени очи, сякаш никога преди не са виждали жена, тогава е забавно.

— О — и изведнъж Съмър се зарадва, че не е тя тази, чието тяло изпиват с очи маса дърти похотливци.

Тина я откара обратно в града с червената си спортна кола и я остави пред Сенчъри сити.

— По-късно ще ти звънна — обеща тя. — Може да направим нещо.

Съмър кимна. Знаеше, че с каквото и да се заловят, определено ще е по-забавно, отколкото в Чикаго.