Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Thrill, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Вълкова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 29 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Джаки Колинс. Холивудски интриги
Редактор: Светлана Комогорова
Художник: Буян Филчев
Коректор: Валери Калонкин
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРА
Норман Бъртън отвори вратата на хотелския си апартамент с усмивка на франт, като в едната си ръка държеше чаша шампанско, а в другата — джойнт.
Норман приличаше на плюшено куче с големите си кафяви очи, перчема от гъста кестенява коса и усмивката, която грееше с всичките му зъби. Беше около двайсет и петгодишен, не много висок.
— Добре дошли, скъпи дами — беше прекалено любезен и изсумтя, сякаш е пиян. — Добре дошли в земята на хубавините.
Съмър го позна веднага. Играеше в семейни телевизионни сериали, после се появи и в киното. Таблоидите и списанията за фенове непрекъснато пишеха за него. Досега се бе сгодявал три пъти, а когато арестуваха Хайди Флайс, едно от имената, споменати в малкия й черен бележник, беше неговото.
Тина я побутна напред.
— Нали ти казвах — видът й беше тържествуващ.
В апартамента седеше дребен и кльощав испанец, малко по-възрастен от Норман. За ръката го държеше прекалено висока брюнетка с кисело изражение, облечена в дрехи от черна кожа.
— Настанявайте се, момичета — и Норман посочи канапето. — Кажете какво ще искате. Джойнт, шампанско? Или щипка прахче?
— За мене джойнт — самоуверено каза Съмър.
Норман сграбчи ръката й.
— Ето такива момичета харесвам — усмихна се по момчешки той. — Хубави момичета. И хубави. Адски хубави… само такива ми харесват.
Съмър въздъхна малко по-леко. Значи ще може да се справи само ако прави неща, приятни на този тип. Той беше доста по-скучен от Айдън Шон през онази нощ, но с Айдън нещата завършиха твърде неприятно за нея.
Седна на канапето до Тина. Испанецът не им обръщаше никакво внимание, както и на гаджето до него.
— Слушай, Норман — започна той с нисък бучащ глас. — Трябва да изчезвам оттук. Носиш ли ми парите?
— Закъде си се разбързал? — недоволстваше Норман. — Вечно бързаш. Защо не останете и не се повеселите малко с нас?
— Той няма да остане за купона — вместо него отговори гаджето с намусен вид. — Имаме къде да отидем. Дай му каквото му дължиш и да се дигаме оттук.
— Добре, добре — Норман вдигна ръце. — Не го вземайте толкова навътре.
— Нали ще си седите кротко, докато си свърша работата.
Той се обърна към испанеца и гаджето му и тримата се гмурнаха в спалнята и притвориха вратата зад себе си.
— Дарлийн ми каза, че ще си получим парите предварително — припряно се обади Тина. — Този си е ипотекирал къщата и след всичко, което току-що видяхме, ще е по-добре да сме сигурни и първо да си вземем каквото трябва.
— Е, не може току-така да му ги поискаме — каза Съмър.
— Защо не? Тези точно това направиха.
— Какви са те?
— Откъде да знам? — Тина направи гримаса. — Наркопласьори или нещо такова.
— Има достатъчно други пласьори, откъдето може да се снабди.
— Това пък откъде го знаеш?
— От момчетата на плажа. Те винаги са готови да ми дадат каквото поискам.
— Ами да, ти си малката принцеса — подсмихна се Тина. — С русата косица и щръкналите гърди!
— Исках да те питам — продължи Съмър. — Колко пари успя да измъкнеш от вашите?
Тина пак се засмя.
— Свих пет хилядарки от сейфа на втория ми баща. Като си помисля, че той наистина ми дължи пари за всичките неприятности, които ми докара. Затова си ги взех сама.
— А майка ти?
— На нея въобще не й пука. Тя е актриса.
— Звезда? — изненадано попита Съмър — по-рано Тина никога не беше споменавала нещо за майка си.
— Какво значение има? — Тина рязко отметна кестенявата си къдрава коса. — Наех си апартамент и започнах да се снимам като модел. Тогава се запознах с Дарлийн и всичко коренно се промени.
— Майка ти не е ли изпратила хора да те търсят?
— Ха! Дъртата кошница трепереше да не би да й подбия цената. И сега вече няма конкуренция. Между другото бях навършила шестнайсет и всичко си беше законно.
— Върхът! — Съмър желаеше в този момент да може да направи същото.
— Кога ще навършиш шестнайсет? — Тина загреба с шепа ядки от чинията на масата и ги лапна.
— След няколко месеца — отговори Съмър.
— Тогава можеш да го направиш — каза Тина с вид на опитна и взе един блестящ компактдиск, в който започна да оглежда хубавото си лице. — Всъщност можеш да работиш заедно с мене. Ще сме екип. Мъжете наистина се побъркват по малки момиченца.
— Само да можех — Съмър предполагаше, че ако изчезне, баща й ще вдигне по тревога цял Чикаго да я търси.
Норман се върна в стаята, следван от испанеца и надутото му гадже. Тръгнаха към вратата.
— Следващия път не ни карай да чакаме — предупреди го жената и тръшна вратата след себе си.
— Чао, чао — Норман махна с ръка на вече затворената врата. — Съжалявам, че не останахте за купона.
След като си тръгнаха, Норман насочи цялото си внимание към момичетата.
— А сега, момичета — и той грабна бутилката шампанско, — сваляйте си дрехите и в спалнята. Няма какво повече да си губим времето.
— Веднага ли? — невинно попита Съмър.
— Да, веднага — и Тина скочи на крака.
— Ние въобще не говорихме с него — прошепна Съмър, която започваше да се убеждава, че тази идея не е толкова примамлива, колкото й се стори преди.
— Той е навършил двайсет и една, освен това е известен и богат — Тина както винаги беше практична. — Това напълно ни устройва. Хайде — тя губеше търпение. — Хайде да вървим.
Съмър неохотно я последва в спалнята.