Джаки Колинс
Холивудски интриги (8)

ГЛАВА СЕДМА

— Искам да прочета сценария преди всички останали — каза Лара и отдръпна слушалката от ухото си, докато Рокси, личната й фризьорка, се опитваше да направи косата й, като навие тънки медно-руси кичури около малки ролчици от фино фолио.

— Толкова ли ти хареса книгата? — въодушевено възкликна Ники.

— Не можах да я оставя. Четох цяла нощ. Днес изглеждам като Квазимодо.

— Да бе, да — промърмори Рокси. — Като свинче със звънче. — Рокси беше от Бруклин, имаше съвсем късо подстригана светлочервена коса, кокалесто тяло и по него — няколко страшно изглеждащи татуировки. Беше фризирала косата на Лара за три филма и двете бяха станали близки.

— Скоро трябва да свърша нещо, което да ме направи щастлива — обади се Ники. — Може и да го направя сама — ще ми отнеме ден или два.

— Ричард ще ти позволи ли да го направиш?

— Да ми позволи! — засмя се Ники. — Сериозно ли говориш? Освен това, когато се върнем в Лос Анджелис, той ще се затваря в монтажната по осемнайсет часа на ден — знаеш го какъв е, когато завършва филм.

— Да, помня — каза Лара, припомняйки си многото дълги и самотни нощи.

— Полудях окончателно, след като разбрах, че книгата ти е харесала! — възкликна Ники.

— Завладяваща е.

— Истинска история. Срещнах се с жената, с която се е случила; тя е направо героиня.

— Изпрати ми сценария колкото е възможно по-скоро — настоя Лара. — Ако е силен колкото книгата, започваме работа.

— Уха! Това е лудост.

— Защо?

— Защото няма начин да те наемем.

— Какво ще кажеш за степента и напрежението на действието?

— Куин никога не би ти позволил да участваш.

— Говорих с него тази сутрин.

— Направила си го?

— Той може и да си мисли, че направлява кариерата ми, но истината е, че отговорната съм аз.

— Разкажи ми за това — знаещо се обади Ники. — Всички си представят, че ти си едно деликатно малко цвете, но под външната сладост се крие каменно сърце, нали?

Лара се изкиска.

— Да.

— И като говорим за каменното ти сърце, по-добре намери с кого да се срещаш по време на тези снимки. Определено имаш нужда от малко разтопяване.

— Колко пъти трябва да ти го казвам? — въздъхна Лара. — Отлично се чувствам и сама.

— Но в такъв случай за рождения ти ден ще ти подаря вибратор.

— Вулгарна си, знаеш ли го?

— Какво вулгарно има в един вибратор? По-добре е, отколкото всеки ден да сменяш мъжа, пък и вибраторите не ти създават никакви неприятности. На тях можеш да се довериш, винаги са на разположение, а и не е задължително ти да изглеждаш добре.

Лара се засмя и затвори телефона.

— Наистина ли чух думата „вибратор“? — попита Рокси, докато професионално навиваше тънък кичур.

— Приятелката ми, Ники — отговори Лара. — Единственото, което я интересува, е да ме върже за някого.

— Ники… Ники… не е ли оная дизайнерка на костюми, която се омъжи за бившия ти съпруг?

— Точно тя.

— Боже! — Рокси завъртя очи. — Имам двама бивши съпрузи и ако видя някой от тях да върви по улицата, пресичам отсреща, за да го избегна. И двамата са копелета. Единият чукаше сестра ми, а другия го хванах да носи най-хубавата ми черна рокля заедно със златните ми вечерни обувки. Как звучи това на каменното ти сърце?

— Сигурна съм, че си се справила чудесно.

— Можеш да се обзаложиш! Втурнах се в „Блумингдейл“. От кредитната му карта похарчих пет хиляди долара за дрехи на прочути дизайнери и после се разведох с кофти облеченото копеле — тя се преви от смях. — Не бях наблизо, за да видя лицето му, когато е получил сметката — предполагам, че още я изплаща.

Лара се усмихна — откакто познаваше Рокси, винаги се носеха слухове за разни копелета, които са й създавали неприятности. Йоко, личната й гримьорка, също имаше проблеми с мъжете, както и Анджи, дубльорката й. Беше хубаво, че при тези снимки беше заобиколена от познати лица — жени, с които беше работила и преди. Беше й приятно, че са наоколо.

— Срещна ли се вече с господин Карсън? — попита Рокси, след като се отдръпна, за да се наслади на работата си.

— Не още.

— Страхотен сладур — отбеляза Рокси и засмука бузите си.

— С каква репутация се ползва? — Лара знаеше, че Рокси винаги разполага с вътрешна информация.

Рокси говореше и работеше едновременно.

— Жена му го изхвърлила, защото го хванала да си играе на „ако ти ми покажеш твоята, аз ще ти покажа моя“ с някаква недорасла телевизионна актриса. Де да имах аз тоя късмет! След седмица избягала с треньора си. Говори се, че Кайл иска да си върне обратно женичката, щото тя иначе ще му отнесе половината състояние. А тъй като той е измежду най-големите кинозвезди от последните десет години, тя може да удари голям джакпот.

— Много голям.

— Знаеш ли какво ме изненадва в мъжете? — попита Рокси и вдигна тънко изрисуваните си вежди.

— Какво? — Лара се забавляваше.

— Че са винаги готови да вдигнат малките си жалки пишки, но когато става въпрос за пари, увисват така, сякаш си заковала прекрасните им топки към бронята на кадилак, модел 1965!

— Толкова си красноречива — Лара все още се усмихваше.

— Да, това каза и приятелят ми миналата нощ — точно след като му рекох да си го начука сам, след като се изпразни навсякъде по новата ми рокля на Ан Клайн.

— Рокси!

— Ама той наистина го направи — възмутено отговори тя. — Какво трябваше да направя? Да го разцелувам? Изобщо не мисля така.

Когато Рокси приключи с навиването и на последния кичур около тънкото фолио, на вратата на фургона се почука.

— Кой е? — извика Рокси.

Вратата се отвори на няколко сантиметра и Кайл Карсън подаде глава. Изглеждаше добре по един прелъстителен начин — имаше нещо от късния Гари Купър. Усмивката му цъфваше лесно, тънката му кестенява коса започваше да олисява отпред, макар че умела фризура скриваше този факт от очите на обожаващите го фенове.

— Здрасти — каза той. — Тук ли е Лара Айвъри?

Лара завъртя стола си.

— Цялата съм в тънко фолио — и тя опули разкаяно лице.

— Ще те притесня ли, ако вляза?

— Съвсем не.

— Здрасти — повтори той и се вмъкна вътре. — За теб съм чувал само хубави работи. Очарован съм, че най-сетне ще работим заедно.

— Както и аз — каза тя, докато той се приближи да й стисне ръката. — И се запознай с Рокси, тя е фризьорката — гений, която винаги ме прави красива.

— О, да — промърмори Рокси. — Има нужда от много гении, за да те накарат да изглеждаш добре.

— Реших, че трябва да дойда да те намеря — обади се Кайл. — Тъй като утре започваме работа. — Взираше се в ослепителното й лице — изключително красиво, въпреки навитата й на тънко фолио коса. — Ъ-ъ… ако има нещо, което мога да направя за тебе — ако искаш да си прочетеш репликите, преди да се срещнем пред камерата, готов съм. Може би довечера да вечеряме в хотела?

— Не съм отседнала в хотела — отговори Лара. — Студиото ми нае къща.

— Точно това смятаха да направят и за мене — каза той. — Но тъй като засега съм разделен с жена си, не бих искал да съм затворен сам в къща. Реших, че хотелът може да улесни нещата.

— Убедена съм, че си прав — съгласи се тя.

— Знаеш, че сме разделени? — попита той, за да е сигурен, че тя е наясно, че той е полу- на разположение.

— Чух.

— А за довечера — мога да те откарам до къщата ти, ако така ще ти е по-лесно.

— Знаеш ли, Кайл, току-що се върнах от Европа и още съм уморена от полета. Ще имаш ли нещо против, ако се уговорим за вечеря утре на снимките?

— Хей — той сви рамене. — Просто се опитвам да ти правя компания.

— Много мило, благодаря ти.

Дари я с още една лесно появила се усмивка, преди да напусне фургона.

— О, Лара! — обади се Рокси. — Много си е паднал по тебе!

— Беше учтив — каза Лара.

— Учтив ми е задникът — беше му станало — въздъхна Рокси с копнеж. — Но така или иначе всички го правят, нали? А на тебе понякога ти се повръща от това.

— Натягат се на образа, който съм си изградила — замисли се Лара. — Като актриса на екрана създавам образи, в които хората се влюбват.

— Ти му викаш „влюбване“ — аз му викам „страст“! — разсмя се мръсно Рокси. — Трябва да ти кажа, че няма мъж, когото познавам и който не иска да те чука.

— Благодаря, Рокси — сухо каза Лара. — Точно това исках да чуя.

— Скъпа, истината си е истина. Събуди се и усети миризмата на ерекция.

След няколко минути се появи Майлс, режисьорът. Той беше висок мъж в началото на петдесетте си години, с грива от дълга посребрена коса, очила с метални рамки и живо изражение.

— Предполагам, че това е денят, когато всички ще ме видят с неоправена коса — каза Лара, докато той се навеждаше, за да я целуне по бузата.

— Ти винаги си изключителна, скъпа. Никога няма да забравя първия път, когато влезе в кабинета ми.

— И аз няма да го забравя, Майлс. Ти ме насочи по този път.

— А ти вървиш по него добре, сладка моя.

— Благодаря — и тя посочи косата си. — Помислих си, че по-русите кичури ще подхождат на образа.

Той погледна косата й.

— Права си.

— Идеята е на Рокси — тя върши страхотна работа.

— Виждам. — Той седна на ръба на масата с лице към нея. — И как беше да работиш с Ричард сега, когато сте разведени?

— Страхотно преживяване. Обичам и него, и Ники.

— Това е здравословно отношение.

— Бракът ми с него беше кошмар. Но приятелството ми с него е съвсем друга работа.

Майлс кимна, сякаш напълно разбираше.

— Чух хубави неща за филма.

— Да?

— Думата е „отличен“.

— Ричард е прекрасен режисьор. Знае точно какво прави.

— Както и ти.

— Аз съм в очакване отново да работя с тебе, Майлс.

— Ще си прекараме страхотно.

— Как е Джини?

— Все още в Лос Анджелис, заета с благотворителността си. Сигурен съм, че ще се опита да ни посети. О, и ти изпраща цялата си обич.

— Предай й моите най-добри чувства.

— Какво ще кажеш за вечеря довечера?

— Имаш ли нещо против да пропусна? Смятам добре да се наспя тази нощ, за да бъда в добро настроение и готова за камерата сутринта.

— Тогава ще се видим утре — той й изпрати въздушна целувка и напусна фургона.

— Още един, дето си пада по тебе — отбеляза Рокси.

— Мислиш, че всички си падат по мене — Лара вече губеше търпение. — Майлс е женен мъж.

— Тия са най-лошите — каза Рокси и знаещо намигна. — Покажи ми женен мъж, а аз ще ти покажа какво значи ерекция, стига да не е насочена по посока на жена му.

— Толкова си цинична.

Рокси се разсмя.

— Тука си права.

В наетия й дом Каси бе ангажирала филипински готвач, който да им приготви лека салата. Седнаха на задната тераса с изглед към простиращите се бели пясъци и океана. Дървена стълба, заобиколена от вечно зелени дърветата и шарени диви цветя, извеждаше на брега.

Лара си пое дълбоко дъх.

— Знам, че това място тук ще ми хареса — каза тя с поглед, вперен в океана. — Направила си правилния избор, Кас.

— Ще сторя всичко възможно, за да не ти досаждам — обади се Каси. — Единственото, което трябва да направиш, е да ме повикаш, когато ти потрябвам.

— Хей… Помолих те да останеш тук с мене — сама ще ми е нервно.

— Насам няма много престъпници — отбеляза Каси.

— Не за това се тревожа — натърти Лара. — Откакто се сблъсках с онази луда жена миналата година, се чувствам по-добре, когато не съм сама.

— Поне твоята престъпница е в затвора.

— Ще излезе — красивото лице на Лара изведнъж се намръщи.

— Това е да си звезда — лекомислено се засмя Каси. — Имаш си собствен личен ловец!

— Нещо, без което определено мога да мина — каза Лара и се замисли за омразната и страшна жена, която я беше следвала навсякъде през няколкото ужасни месеца — правеше снимки, изпращаше множество писма и подаръци и най-лошото от всичко — появяваше се на вратата й безброй пъти.

— Добрата новина — обади се Каси, — е, че всяка нощ ще имаме охрана. Той ще седи в колата си пред къщата — вероятно ще спи на работното си място, но поне можем да му звъннем когато се наложи.

— Мразя да живея така — ядоса се Лара.

— Плаща студиото — Каси беше практична както винаги. — Какво значение има тогава?

Каси не разбираше, но нямаше значение. Да те преследват си е жив кошмар.

— Мисля, че ще се поразходя по брега — каза тя. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не мога да оценя идеята — отговори Каси, докато сочеше забележителния си задник. — По-скоро ще изям парче шоколадова торта и кофичка сладолед.

Лара неодобрително вдигна вежди.

— Какво стана с диетата ти?

— Оставих я в Лос Анджелис заедно с всички онези стегнати тела.

— Хм… — започна Лара. — Когато се върнеш, ще ти платя едногодишно членство във фитнес-клуб.

— По-скоро бих искала порше!

— Много забавно — разсмя се Лара. — Ще се поразходя, преди да се стъмни. Гледай да ме събудиш в пет и половина.

— Нямаш проблеми — и Каси направи любимата си физиономия.

Брегът беше обветрен и пуст. Лара тръгна покрай линията на водата, ритна настрани сандалите си и се понесе боса — харесваше й да усеща влажния пясък под краката си.

Мислеше си за книгата на Ники и за ролята на Ребека — изнасилената жертва, която сама се заема да отмъщава. Искаше да изиграе ролята; това беше предизвикателство, а животът трябваше да е предизвикателство по всяко време.

Естествено, не беше роля за звезда, но ако сценарият беше добър, тя определено щеше да се захване. Беше постигнала невероятен успех — защо да не се заеме с нещо рисковано? Нещо, което да разшири обхвата й като актриса? Нещо, което може би ще й помогне да преодолее миналото си?

Лара Айвъри — красивата кинозвезда. Ако хората знаеха истината…

Само ако знаеха…