Джаки Колинс
Холивудски интриги (34)

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА

Макар да не обичаше да си губи времето в кухнята, Ники реши да сготви нещо. Лара не си беше вкъщи достатъчно време и можеше да се очаква, че изпеченото от нея месо ще я изненада приятно. Спря се на меню от пилешко печено, картофено пюре, броколи, боб и английски хлебен сос — все неща, които Лара предпочиташе.

Ричард се прибра вкъщи по-рано, за да има време да се преоблече. Влезе право в кухнята, където в този момент Ники режеше авокадо за салата на тънки парченца. Целуна я по тила.

— Познай — Ники цялата сияеше. Без съмнение той щеше да е разгневен, но след блестящото му представяне тази нощ не можеше да му откаже внимание.

— Какво? — попита той и си взе парченце авокадо от купчината.

— Лара ще доведе някого.

Веждите му се вдигнаха високо.

— Нима?

— Така изглежда… Спомняш ли си, разказвах ти за един, който, струва ми се, не й беше безразличен… актьор, с когото веднъж се срещнах — Джой Лоренцо. Както се вижда, тя изпитва нещо повече от празно любопитство.

— По какво съдиш?

— Досега не съм имала възможност да говоря с нея, но Каси ми се обади и каза, че Лара възнамерява тази вечер да дойде с него. Естествено, отговорих, че ще е чудесно.

— Аз не бих се съгласил — кисело каза Ричард. — Защо й трябва да се занимава с някакъв никому неизвестен актьор?

— Защо не? А и с кого друг да се среща?

— Значи тази вечер ще дойде с него? — той поклати глава. — Кой можеше да си помисли такова нещо?

— Ти, скъпи мой. Спомни си собствените си постъпки, които сега ти изглеждат странни само защото този път го прави тя.

Ричард отвори хладилника и извади от него бутилка бяло вино.

— Трябва да говоря с нея — каза той.

Това вече накара Ники да заговори иронично:

— И какво ще й кажеш? Сигурно, че не може да си хване гадже, преди да получи твоето разрешение.

Той й хвърли студен поглед и излезе от кухнята, като взе и виното. В този момент вътре нахлу Съмър с широко отворени очи и ухилена до уши.

— Ау! — възкликна тя. Изглеждаше много сладка в светлорозова ластична рокля. — Усещам много апетитен аромат!

— Благодаря — Ники се зачуди какво ли ще иска Съмър този път. Колата? Къщата? Или може би Ричард?

„Знам защо ми се прави на толкова сладка — помисли си тя. — Само по-спокойно, по-спокойно. Ще се оправя с нея.“

— Ники — извика Ричард от съседната стая. — На телефона… Обажда се Мик.

„О, Боже! Само да не се обажда, за да ми каже, че се отказва“ — мина й през главата, докато сграбчваше слушалката.

— Искам да те помоля за нещо — мрънкаше Мик. — Ама мнооого голяма молба.

— Слушам те.

— Наистина е важно за мене.

— Какво има? — тя започваше да губи търпение.

— На главата на Айдън се струпаха хиляди неприятности. Той по принцип живее в един хамбар под наем… Няма никакви приятели.

— И искаш да разбереш дали можеш да дойдеш с него? — попита тя с твърде помръкнал вид — предварително знаеше, че после ще съжалява, задето го е поканила.

— Това исках да те помоля.

— Осем часа. Както се разбрахме — остави слушалката на мястото й и се провикна: — Ванда! Постави още един прибор.

— Нали мога да остана за вечеря? — попита Съмър със светнали сини очи и затанцува из кухнята. Беше дочула разговора по телефона и не можеше да повярва, че й се отваря такава възможност.

Ники не можеш да направи нищо друго, освен да се съгласи. И все пак подметна:

— Как така ще пропуснеш да излезеш тази вечер?

— Да изляза и да изпусна случая да опитам вечерята ти? — Съмър бръкна с пръсти в салатата и измъкна оттам едно червено доматче.

Какво можеше да отговори на собствената си дъщеря? Че очакват специални гости и няма възможност да присъства?

— Всъщност вечерята ще бъде делова — неубедително произнесе тя.

— Ричард ми каза преди малко, че ще дойде и Лара. Много ми е домъчняло за нея. Сякаш не съм я виждала от векове…

— Няма да бъде само Лара — побърза да обясни Ники. — Ще дойде и моят режисьор, Мик Стивън. Ще обсъждаме един куп делови въпроси и се боя, че ще ти стане скучно.

— Нали винаги искаш да си стоя вкъщи, мамичко? — в гласа на Съмър прозвучаха нотки на обида.

Не и този път.

— Искам, разбира се — Ники изпита вечната семейна вина и се обърна към икономката с кратко нареждане: — Ванда, сложи още един прибор — множим се от минута на минута.

— Благодаря ти, мамо — и Съмър излетя от кухнята.

Ники си отбеляза, че трябва да се разбере с Шелдън колкото се може по-скоро. Ако Съмър има сериозното намерение да остане, тя няма да й откаже тази възможност. Може би все още има надежда нещата между тях да потръгнат.

 

Съмър се втурна в стаята си. Мик Стивън у тях! Идеално! Никога не му е казвала коя е. Той ще се вцепени, когато най-сетне научи. Но голямото събитие беше Айдън Шон. Какъв пич само. Беше толкова нетърпелива.

Какво ли е най-добре да облече? Нещо толкова секси, че той да не може да й устои. О! Това беше нейната вечер!

 

Лара седеше пред огледалото на тоалетката, довършваше последните подробности на грима си и си мислеше колко е хубаво човек отново да си е у дома.

Вчера, веднага след като пристигнаха в къщата, подробно инструктира господин и госпожа Креншоу — възрастното семейство шотландци, които работеха за нея — да приготвят стаята за гости за Джой. Госпожа Креншоу прие поръчката, огледа Джой малко критично, което накара Лара да се разсмее. Семейство Креншоу, както и всички останали, прекалено се тревожеше за нея.

След като се настани, Джой започна да разглежда къщата.

— Я виж ти! Това се казва къща — възкликна той, докато заничаше тук-там. — Въобще не си давах сметка, че живееш в такъв палат.

— Тук прекарвам цялото си време, когато не работя — обясни тя. — Опитах се домът ми да бъде колкото се може по-уютен.

— И както се вижда, си се справила добре.

Изглеждаше като хлапе, изгубено в Дисниленд. Бъзикаше копчетата на дека, зяпаше телевизионните апарати, подхвърляше топката на кучетата, а когато откри, че има и фитнес-зала, беше направо на седмото небе.

Вечеряха навън, в градината — само двамата. След това тя очакваше той да направи следващата крачка. Но за съжаление той не се реши. Твърде целомъдрено я целуна по бузата, отбеляза, че и двамата са твърде изтощени, и потъна в стаята за гости.

Наистина беше объркана. В един миг се държеше като неин любовник, в следващия — просто като гост в къщата.

Отпусна се в леглото си, но мисълта за него не й даваше покой. Той не дойде при нея, а тя — тя беше твърде горда, за да направи първата крачка. Едно нещо бе разбрала със сигурност: той не обича да пришпорва нещата.

На сутринта и двамата се събудиха рано и се сблъскаха в кухнята. След закуска го поведе към конюшните, за да му покаже конете си.

— Яздиш ли? — попита го.

— Бих могъл да опитам — отговори той.

Господин Уикър, конярят й, избра кон за Джой. Той го възседна с лекота и поеха. Държеше се съвсем естествено.

— Не мога да повярвам — възкликна тя. — Аз яздя от толкова години, а ти просто се качи на коня и го подкара.

— Нищо не може да ми се опре, ако си го поставя за цел — похвали се той и разтегли устни в усмивка. — Мога да постигна всичко.

Обядваха до плувния басейн и през деня си починаха добре, благодарение на Джой, който настоя тя да отмени всички насрочени за този ден срещи.

— Хайде, Лара, направи го — каза й той. — Заслужаваш поне един ден за себе си.

Каси никак не беше доволна, че трябва да заеме мястото си в малкия офис и да направи опит да размести вече претъпкания график.

 

Сега Лара се приготвяше за вечерята у Ричард и Ники.

Чудеше се как Ричард ще приеме Джой. Понякога бившият й съпруг се държеше много собственически с нея — сигурно ще е полезно да я види с друг мъж.

Джой почука на вратата и влезе в стаята. Изглеждаше много шик с черна копринена риза, сако от Армани и черни панталони с тесен кожен колан около тънкия кръст. Приличаше на човек, слязъл направо от екрана — наистина щеше да е жалко да не го вземат в продукцията.

— Радвам се, че изглеждаш така за срещата с Мик — и тя добави руж на скулите си. — По-добре е да се срещнете по този начин, отколкото да ходиш на прослушване. Обещах ти да говоря с него дали може да те ангажира.

— Няма за какво да говорите, направо ще го поискаш — каза той, взе парфюма „Лалик“ и го подуши.

— Не мога да ги заставя да направят такова нещо — и тя се изправи, за да вземе чантичката си.

— Нито пък те могат да те заставят — напомни й той. И тогава неочаквано ръката му се плъзна по предницата на роклята й, обгърна лявата й гърда и притисна зърното.

Дъхът й секна от изненада.

— По-добре да тръгваме — и той си дръпна ръката.

Единственото, което й се искаше в момента, бе да останат вкъщи и да се любят. Но вместо това последва Джой и излезе от стаята.

Отвън в гаража той огледа колите й, сякаш ги инспектираше. Тя имаше сив роувър, златист ягуар модел ХКJ и черен мерцедес с матирани прозорци.

— Три коли? — той се смееше с цяло гърло. — Госпожо, вашият стил ме впечатлява.

— Коя ще вземем? — попита тя.

— Ягуара — веднага отговори той. — Аз ще карам.

Отвори й вратата и тя седна на мястото до шофьора.

— Имаш ли кола, Джой?

— В Ню Йорк? Няма начин. Веднага след като разбера какво ще правя, ще си взема нещо и тук.

Думите му й прозвучаха така, сякаш ако не получи роля в „Отмъщение“, ще трябва отново да се върне в Ню Йорк. А ако това стане, дали някога ще го срещне отново?

„Стига! — каза си тя. — Това не е любовен роман. А само любовна авантюра. Много кратка и много приятна.

Ами ако не е така?

Може би именно Джой е мъжът, когото съм чакала. Мъжът, който ще преобрази живота ми.

И няма да има повече самотни нощи.

Няма да има повече безсъници и кошмари.“

Можеше само да си мечтае.

 

Интимната вечеря за трима се оказа за седмина. „Страхотно!“ — помисли си Ники.

Двама актьори, които може би не могат да се понасят. Двама режисьори — едва ли други двама биха били по-различни; красива кинозвезда; своенравна тийнейджърка — и тя самата. Каква компания! И като връх на всичко Ричард отново беше започнал да пие много — това навярно нямаше да е проблем, стига да не прекаляваше. Но по блясъка на очите му разбра, че тази вечер определено ще прекали. Току-що бе приключил с половин бутилка вино и сега преминаваше на мартини.

Включи компактдиска — пусна сборен на Стинг, Джамирокуей и Джуъл. След това отпи от една от убийствените „Маргарити“ на Хуан. В последната минута го извика да помага на бара. Хуан беше синът на Ванда. Изглеждаше като младия Антонио Бандерас със заресана назад коса, премрежени очи и нахакани движения. Последния път, когато го видя, беше още момче… Сега беше на осемнайсет години. Потръпна при мисълта какво може да започне в мига, в който той погледне с похотливите си очи Съмър.

— Синът ти наистина е пораснал много — подхвърли на Ванда, докато бяха заедно в кухнята.

— Хуан е много добро момче — Ванда цялата засия от гордост. — И въобще не се занимава с никакви съмнителни типове. Иска да стане певец.

— Значи певец — и Ники хвърли един поглед на пилето, което се печеше във фурната.

— Голям талант — каза Ванда. — Да ви попее ли на вас и на господина, ако искате да го чуете?

— Друг път — Ники припряно отклони предложението. Точно сега си мислеше само за вечерта, която трябваше да издържи докрай.

* * *

Това, че се захванах с Максуел фон Щойбен, въобще не помогна на кариерата ми. За да изпълни заканата си, този мръсник искаше дори съвсем да ме отпише.

Обаче тук се случи нещо, което въобще не му бе дошло наум. Той не се сети, че мога да сменя името си. А аз направих точно това. Без да се усетя, на самата секунда станах обикновено момче, което за първи път идва в този град. Това ще продължава поне дотогава, докато не се мяркам на прослушвания, където може да присъства и Максуел. Тъпото копеле тръгна да отписва някого, който вече не съществува.

Скоро след инцидента с Максуел зарязах Марги. Беше крайно време. Сега досадата беше придобила съвсем ново значение. Съвсем се стопиха и сладките ми мечти за малка къщичка във Вали, за две-три дечица… В крайна сметка кой кого заряза? А и наоколо имаше толкова много жени, които явно заслужаваха вниманието ми. Един куп сладурани, които при това имат пари да плащат за него.

Смяната на името беше удар в десетката. И след като трябваше да зарежа кариерата си, това промени и възможностите ми. Само след няколко месеца свалях мадами в едно късно и много горещо телевизионно шоу. Някакво долнопробно масово порно, но то успя да ме накара да се чувствам крал. Изведнъж накарах хората да ми се кланят и да стенат, да дебнат всяко мое нареждане. Няма нищо по-велико от това, да бъдеш звезда, колкото и тъпо да е шоуто. Дори режисирах два епизода — бяха наистина находка.

Партньорка ми беше една вечно нервна блондинка. Няколко пъти се опитвала да пробие и още се надяваше да успее. Понякога щастието даже й се усмихвало, но само за кратко. Сега й оставаше да участва в лайнени предавания като това, но и това си беше късмет, защото доста бе попреминала над трийсет и петте. А за една жена над трийсет в Холивуд — освен ако вече не е направила бум — финито.

Казваше се Хадли. Имаше дълги крака и направо стръвнишки сексуален апетит. Нямах никакво желание да я чукам — не обичам да смесвам бизнеса с удоволствието. Това направо я пощури. Измисляше какво ли не, за да ме има. Веднъж дойде при мене с облечено на голо палто от норка, подарък от гаджето й — някакъв гангстер; обичаше да ми се размотава из гримьорната на високи токчета и с дантелени гащи — последна мода бельо в Холивуд; изпращаше ми умопомрачителни подаръчета от сексшопа, който притежаваше.

Въобще не се вързах на номерата й. Бях започнал да поумнявам. Все пак един ден успя да си го изкрънка. Снимахме нощна сцена в Кълвър, тя забърса една от статистките — адски секси негърка — и аз се помъкнах подир тях. Всичко завърши на тавана на Хадли, където едва не се пръснахме от наливане с чиста текила и от великолепната мексиканска трева.

Доколкото мога да си спомня нещо, трябва да съм я изчукал и сигурно не съм се натискал за още, защото тая мръсница се хвана да ме възбужда. Кучка!

Да върви по дяволите… Намерих си нов агент и отново започнах да си търся работа. Някаква австралийска компания правеше екшън-сериал с малък бюджет за Азия. Трябваше им американски актьор и намериха мене. Поназнайвам кикбокс и след малко тренировки станах доста добър.

За нула време се превърнах в истинска азиатска звезда. Страшна работа. Ходех там по промоции, занимавах се най-вече със свалянето на мадами и се друсах. Азиатските дроги, брат ми, са нещо друго!

Когато след известно време се върнах в Щатите, те вече ми бяха станали навик, от който няма отърване. Обаче наистина ми беше адски гот.