Джаки Колинс
Холивудски интриги (22)

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА

Рибният ресторант на брега беше осветен от свещи. Лара не можеше да си спомни кога си е прекарвала толкова добре разговаряйки — за обичайните неща, клюки за хората от екипа и техните особени навици, за актьорската игра. Тъй като с Джой нямаха връзка, отникъде не изскачаше онзи напрегнат въпрос: „А сега накъде?“ Вместо това обсъждаха филми, книги, телевизионни програми — беше изключително приятно, макар че докато тя обясняваше бързо, вътрешният й глас й изпращаше всякакви послания:

„Той е прекрасен. Ти го харесваш. Забавен е. Секси. И още повече — мил. Какво смяташ да направиш в тази посока?

Нищо — каза си тя сериозно. — Защото той е зает.“

— Кайл ме заплашва със съд — Джой обаче никак не звучеше разстроен. — Казах му да се свърже с адвоката ми — бих могъл да използвам шума, който ще се вдигне.

И двамата се засмяха. Тя отпи от виното си и се зачуди кога той ще предприеме нещо. Ако го направи, тя ще трябва да каже „не“ — въпреки че никак не й се искаше.

Сервитьорът донесе менюто с десерта.

— За мене не — тя със съжаление поклати глава. — Не мога да си го позволя.

— Тази вечер можеш — отговорността пое той.

— Така ли? — кисело се сопна тя.

— Разбира се.

По негово настояване си поръча шоколадова торта, докато той си избра орехов пай. Всеки опита от десерта на другия и двамата се наслаждаваха на всяка непозволена хапка.

— Утре си тръгвам оттук — каза Джой, докато допиваше капучиното си. — Вече няма какво да правя.

Тя гонеше парче шоколадова торта из чинията с вилицата си.

— Къде отиваш? — попита.

— Връщам се в Ню Йорк.

Знаеше, че не е нейна работа, но не можа да се въздържи:

— В един апартамент ли живеете с Филипа?

— Точно сега — да — излъга той.

— Това е хубаво — кимна тя. — Винаги е най-добре да опознаеш някого, преди да се ожениш за него.

— Ти и Ричард живяхте ли заедно, преди законно да сключите брак?

— Не. А трябваше — тя млъкна за момент, преди да продължи: — Ричард се оказа много сложна и търсеща личност. Сега е женен за моя приятелка, Ники — срещнахте се на партито миналата нощ — и е много по-спокоен.

— Да видим… търсещ… търсещ… И какво точно търсеше? Други жени?

— Много си схватлив — красивото й лице беше сериозно. — Хванах го няколко пъти, преди окончателно да ми стане ясно, че няма намерение да спре.

— Боже! Трудно ми е да повярвам, че някой мъж би ти изневерявал.

Тя се усмихна едва-едва.

— Не съм толкова специална, Джой.

Той се взря в нея, тъмните му очи изгаряха нейните.

— Никога не искам да чувам такова нещо.

Тя извърна поглед объркана, а след това започна отново да говори — много по-бързо този път:

— Бих искала някой ден да се срещна с Филипа. Може би двамата бихте ми дошли на гости в Лос Анджелис. Имам малко ранчо край Олд оук роуд. Там си държа конете и кучетата.

— Обичаш животните, така ли?

— Винаги съм намирала животните за по-надеждни от хората.

— От време на време мисля да си взема куче. После осъзнавам, че няма начин да го държа заключено в апартамента по цял ден.

— Не — меко каза тя. — Това би било жестоко.

— А и Филипа въобще не обича животните.

— Така ли?

— Не… тя е градско момиче.

— Можеш да се опиташ да я убедиш в противното. Купи й малко кученце.

— И да й позволя да го оставя самичко по цял ден? Не съм съгласен.

— Пращай го при мене за ваканциите — пошегува се Лара. — Аз ще се погрижа за него.

— Хей — той погледна към часовника си. — Обещах да не закъсняваш. Утре имаш снимки.

— Всичко е наред — бързо каза тя — не искаше вечерта да свършва.

— Не — възрази той. — Няма да нося отговорността за торбичките под тези красиви очи.

Беше ли възможно той да не смята да предприеме нещо? Тя беше повече от заинтригувана.

Той щракна с пръсти за сметката, плати я в брой и й помогна да стане.

Излязоха от ресторанта и повървяха няколко минути, преди Джой да махне на такси и да даде на шофьора нейния адрес. Тя бе предпочела да дойде с колата и шофьора си, но Джой й каза, че идеята не е добра — ще тръгнат твърде много слухове. И тя се бе съгласила.

— Искаш ли да влезеш за едно кафе? — попита тя настоятелно, когато таксито спря пред дома й.

Преди той да може да отговори, се появи охраната.

— Добър вечер, госпожице Айвъри.

Човек не можеше ли да остане сам?

Джой поклати глава.

— Тази красота трябва да се наспи.

— Ще дойдеш утре на снимачната площадка да се сбогуваш с всички, нали? — попита тя и си помисли, че гласът й звучи много жадно.

— Идеята не е добра — и той услужливо я изпрати до входната врата. — Не бих искал с Кайл отново да се сбием.

Охраната се мотаеше зад тях.

— Благодаря ти, Макс — остро каза тя. Той разбра посланието и веднага се оттегли. — Извинявай за това — надяваше се той поне да я целуне за лека нощ.

— Не се безпокой за това. Харесва ми хората да се грижат за тебе. Не бих искал да си мисля, че си сама.

— Сигурен ли си за кафето?

Господи! Колко по-откровена трябваше да стане?

— Съвсем сигурен — отговори той. — О, между другото, ако някога се озовеш в Ню Йорк, на нас с Филипа ще ни бъде приятно да отседнеш при нас.

— Тя няма ли да има нищо против, че днес вечеряхме заедно?

— Знае, че може да ми има доверие — и той се наведе напред и целомъдрено я целуна по бузата. — Благодаря, Лара — за всичко. — После се обърна и обратно се плъзна в таксито.

Лара беше шокирана. Какво беше това? Да не би той просто да смяташе да излезе от живота й и тя никога вече да не го види?

„Да, Лара, така е.“

Побърза да влезе в къщата, ръцете й трепереха. Толкова много искаше Джой да влезе, а той очевидно си имаше принципи — качество, на което Лара беше принудена да се възхити.

Защо тя не можеше да срещне мъж като Джой Лоренцо? Красив, чаровен и най-вече неподкупен.

Съблече се, плъзна се между чаршафите, затвори очи и се опита да заспи.

След няколко минути звънна телефонът. Сграбчи слушалката с глупавата надежда да е Джой.

— Здравей — измърмори пресипнало.

— Е, здравей и на тебе — обади се Ники. — Дано не съм те събудила.

— Не, не, аз… точно си лягам.

— Хм… била си на среща с мъж, надявам се.

— Всъщност вечерях с Джой Лоренцо.

— Шегуваш ли се?

— Не започвай да си мислиш неверни неща, Ник, става въпрос за най-обикновено приятелство.

— О, с мъж, който изглежда по този начин — и най-обикновено приятелство. Да, да, вярвам ти.

— Колко пъти трябва да ти казвам, че той е сгоден? — търпението на Лара се изчерпваше. — Всъщност ако искаш да знаеш истината, поканих го да влезе за по едно кафе, а той ме отряза.

— Шегуваш се.

— Не. Той е мил и аз го харесвам, но определено не е на разположение.

— Уау! Това наистина е нещо.

— Да, нали?

— Както и да е, обадих ти се да ти разкажа за Мик Стивън. Днес се срещнах с него.

— И как мина?

— Той е направо връх… истински дявол… има нещо от Куентин Тарантино. Луда съм по филмите му и съм сигурна, че ще свърши изключителна работа.

— Това е добра новина, нали?

— Виж, преди да го ангажирам, трябва да те питам нещо.

— Давай.

— Той започна да пита как гледаш на сцената с изнасилването. Казах му, че винаги използваш дубльорка, но той смята, че сцената е ключова за филма и че ти трябва лично да я изиграеш.

Лара обмисляше отговора си.

— Ако Мик прави филма и е толкова добър, колкото казваш, тогава предполагам, че аз съм в ръцете му.

— Това е всичко, което исках да чуя — въздъхна Ники с облекчение.

Лара затвори телефона. Не можа да заспи и за нейно огромно неудоволствие не можа да спре да мисли за Джой.

Посегна към дистанционното на телевизора и попадна на филм със Силвестър Сталоун и Шарън Стоун; опита се да се концентрира върху двамата актьори, докато се гърчеха на екрана в гореща любовна сцена — голите им тела — съвършени и блестящи от пот.

Само това й трябваше. Пламенна секссцена. Изключи телевизора. Колкото и да се опитваше, не можа да избие Джой от главата си.

Едно нещо знаеше със сигурност. Филипа е голяма късметлийка.

 

Джой се върна в хотела. Беше доволен — Лара му беше дала възможност, а той не се възползва. Единственият сигурен начин да успее с една жена, която можеше да има всеки мъж, когото поиска, е да играе на труднодостъпен. Сега тя си седеше вкъщи и мислеше, че не може да го има — точно така искаше да се чувства тя.

Тълпа от филмовия екип висеше на бара, когато той мина оттам — Рокси, Йоко и неколцина други. Рокси му махна, за да го покани да се присъедини към тях.

— Без мене — бързо се извини той. — Трябва малко да поспя.

— Искаме да те черпим едно — обади се Фреди, осветителят с червеникава коса, който беше танцувал с Лара на купона й. — Ти си нашият герой, човече. Да удариш Кайл Карсън. Добре свършено.

Всички се разсмяха.

— Да. Е, само служих на обществото — скромно каза Джой.

— Хайде де — Рокси дръпна надолу прилепналата си блуза, под рехавата материя стърчаха възбудени зърна. — Ние не хапем — не и докато не си поискаш! Пийни с нас.

— Да — обади се и Йоко. — Можеш да седнеш до мене.

Не се изкушаваше и да опита с коя да е от тези жени. Те не бяха нищо, а Лара — всичко.

— Трябва да звънна по телефона — извини се той. — С вас ще се видим утре сутринта.

Качи се по стълбите и се взря в телефона, като се принуждаваше да не звъни на Лара. Трябваше да я накара да чака. Трябваше да я накара да копнее за него, както той копнее за нея.

Вече беше решил, че веднага след като се върне в Ню Йорк, ще вземе парите, които е изкарал от филма, ще върне дълга си на Маделин и ще се премести. Така нямаше да й бъде задължен и тя нямаше да разправя нагоре-надолу, че е крадец.

Естествено, това означаваше отново да фалира, но какво от това? Щеше да го преживее. Винаги го беше преживявал.

За момент почти се предаде и вдигна слушалката, но се спря точно навреме.

Знаеше точно как да накара Лара да иска още.

Тя беше неговото бъдеще и той не можеше да си позволи да го прецака.