Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Thrill, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Вълкова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 29 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Джаки Колинс. Холивудски интриги
Редактор: Светлана Комогорова
Художник: Буян Филчев
Коректор: Валери Калонкин
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА
Кимбърли трябваше да се разкара. Започваше да става истинска ревла, а Ричард изобщо не желаеше да му се напомня за постоянните му изневери всеки път, когато погледнеше към нея. Беше спал с нея едва четири или пет пъти, а сега тя искаше от него нещо повече.
— Кога ще кажеш на Ники? — питаше го непрекъснато.
Да каже на Ники? Тя имаше ли мозък?
Защо жените отдават такова голямо значение на секса? Случайните връзки са именно случайни и жените трябва да го разберат и да влязат в ритъма им.
Но как да се отърве от нея, без да задълбочава нещата? Кимбърли беше от типа жени, които няма да се подвоумят да съсипят кариерата на един мъж.
Истината беше, че трябваше да остане мъж на Лара. Тя беше красива, толерантна и наистина мила. Не биваше непрекъснато да й изневерява — през всяка година от брака им да чука нови и нови жени.
Какъв глупак е бил. Никога нямаше да забрави погледа на Лара, когато видя гримьорката да си подава главата от фургона му. Лицето й се бе вцепенило.
— Искам развод — само това му каза, а после нямаше връщане назад.
Успя да остане верен на Ники около две години. Сега Кимбърли и сочните й гърди непрекъснато го занимаваха.
— Иска ми се пак да дойда у вас — каза му Кимбърли, промъкнала се зад гърба му, докато той стоеше до прозореца в кабинета си. — Може ли?
— Невъзможно — отблъсна той предложението, възмутен, че тя се осмелява да говори за това. — Ники е в града.
— Кога най-после ще й кажеш? — попита Кимбърли, сякаш имаше право да знае.
— Точно подготвям нещата — излъга той.
И така, танцът продължаваше.
Когато Ники се приближи към къщата в Малибу, забеляза, че мерцедесът на Ричард не е на обичайното си място за паркиране, макар да наближаваше девет. Сигурно се е уморил да я чака и е отскочил да вземе нещо за ядене. Помисли си, че трябваше да му звънне и да го предупреди, но той беше последният, за когото можеше да се сети днес.
По целия път за вкъщи мислеше само за Айдън и за това, което той й каза. Изглеждаше изключено Съмър да се държи така, но все пак защо не? Тя е моя дъщеря — призна си Ники, — а на нейните години аз бях същата авантюристка. Всъщност бях на шестнайсет, когато се омъжих за Шелдън, защото бях бременна.
Каквато майката, такава и дъщерята.
О, Господи! Какво да прави сега?
Ще я върне обратно в Чикаго, какво друго. Но първо… колкото и да бягаше и да не го искаше, трябваше да поеме своите отговорности и да поговори с нея. Първо трябваше да се срещнат и да разговарят като майка и дъщеря.
В това време Съмър имаше среща с Тина в същия открит ресторант на Сънсет плаза, където се чакаха и преди. По-рано същия ден бяха на покупки в Мелроуз и Тина й даде пари назаем да си купи една къса и разкроена алена рокличка — много секси — и високи сандали с тънко токче. След обиколката по магазините забърза към плажа, за да освежи малко тена си на слънце.
Всичко се нареждаше, стига да може да предотврати връщането си в Чикаго, да избяга от хватката на баща си. Сега беше щастлива.
Малко преди да излезе за срещата с Тина, Ричард се прибра у дома.
— Къде отиваш така издокарана? — попита я със заговорническа усмивка.
— На някакво парти — и тайно се опита да придърпа надолу късата пола, която едва покриваше краищата на загорелите й бедра.
— Мислех, че купонът вече е започнал — вметна той и си помисли да седне на чаша водка с много лед.
— О, Ричард — вперените й в него огромни сини очи бяха тъжни, — нека да си остана тук. Ти обеща да говориш с мама да ме остави. Моля те, Ричард, кажи й. Моля те.
— Ще се опитам — той порови в джоба на панталоните си, откъдето извади и й подаде петдесет долара. — Да имаш за таксита.
— Благодаря! — тя му беше наистина признателна.
Ричард беше толкова добър с нея — особено сега, когато тя знаеше някои неща. Разбира се, никога нямаше да издаде срещите с асистентката му, когато Ники е на работа. Винаги се беше чудила какво е намерила в този мъж глупавата й майка. Добре де, Ники беше хубава, но и много загубена. Била е толкова загубена да я остави в Чикаго при Шелдън. Не е ли разбрала какъв перверзен психар е той?
Всъщност когато преценяваше майка си така, Съмър обикновено забравяше болезнените доказателства, които даде — тя настояваше, че е много щастлива с баща си, заплашваше, че ще се убие, ако Ники не й позволи да живее при него. Но за нея това бяха много далечни спомени, които не се опитваше да възстанови.
В ресторанта Тина вече седеше на една маса и изглеждаше много доволна от себе си.
— Сядай — и побутна стола до себе си. — Имам да ти разказвам куп неща.
— Давай — Съмър я изгледа въпросително и намести новите си слънчеви очила „Гес“, които бе купила следобед.
— Дарлийн ми каза, че тази кинозвезда искала да се срещне и с двете ни — възбудено изрече Тина. — Как ти се струва това?
— И с двете ни ли? — попита Съмър.
— Нали разбираш — многозначително се изкиска Тина. — За да е по-забавно. Ще изкараме адски много мангизи, сестро!
Към тях се приближи сервитьор. Съмър не можа да се въздържи да не го огледа. Типичен мъж от Лос Анджелис — с дълга руса коса и тяло на сърфист. Поредният безработен актьор, който чака някой да го забележи, помисли си тя. Лос Анджелис е пълен с такива като него. И затова тук е толкова страхотно!
Поръча си пица и млечен шейк, защото от сутринта не беше хапвала нищичко и усети колко е гладна, докато Тина си взе айс-кафе.
— Ще ходим ли някъде? — попита, защото си представяше как ще си прекарат нощта във „Вайпър рум“ или в някой друг интересен клуб.
Тина навири нос.
— Не мислиш ли, че си прекалено зелена?
— Съвсем не съм — самоуверено каза тя. — Правила съм неща, които не можеш да си представиш.
— Е, тогава няма проблеми — и Тина махна на мъжа в преминаващото ферари. — И двете ще прекараме нощта с него.
Съмър навъси чело.
— Не съм навита.
— О, хайде — в гласа на Тина се усети лека обида. — Никога ли по-рано не си го правила с друго момиче? Всички тия типове са луди да… гледат две момичета едновременно. И то две млади наивнички като нас. Ха-ха! Само да знаеха!
— Искаш да кажеш… да правим секс? — попита колебливо Съмър.
— А ти за какво си мислиш? — подразни се Тина. — За едното нищо си била готова да го направиш с онзи миризливец Айдън Шон, а за големите пари?
— Поне го познавам.
— Значи скоро ще се запознаеш и с другия.
— Между другото кой е той?
— Знам ли? Дарлийн ми каза, че е готин. Вярвай ми, тя може да познае кога един мъж си струва.
Сервитьорът донесе поръчката им.
— Момчетата ще ни обичат! — Тина отново се изкиска. — Това е много по-различно от една среща. За това ти плащат и получаваш много повече уважение.
— Как така? — попита Съмър, докато бъркаше шейка си.
— Те си плащат за това, глупавичката ми. Знаят, че си от бранша.
За момент Съмър се замисли по какъв път е избрала да тръгне. Секс с непознати за пари. Това няма ли да я превърне в проститутка?
Не. Проститутките кръстосват „Сънсет“ и предлагат услугите си на хора като Хю Грант на задната седалка на някоя кола. Проститутките са евтини хубавици в гумени ботушки и миниполи от изкуствена леопардова кожа с ужасни прически.
— Кога ни е срещата с него? — тя изпитваше едновременно смес от възторг и страх.
— Хубаво е — каза Тина, след като отпи малко от леденото кафе. — Трябва да отидем в хотела му до девет. Аз вече започнах да се изнервям. А ти?
— Можеш да се обзаложиш — Съмър не беше сигурна как точно се чувства в този момент.
Ричард го няма да я наскърбява. Нито Съмър да я прави на луда. И двамата ги нямаше у дома.
Ники не знаеше какво да прави. Да се обади на Шелдън? В Чикаго вече минаваше полунощ и вероятно това късно обаждане нямаше да му допадне. Във всеки случай можеше да си представи как ще протече разговорът им. Здравей, Шелдън. Съжалявам, но трябва да те уведомя, че твоята златна дъщеричка хойка напред-назад и си предлага услугите. Кажи какво да правим.
Разбира се, Шелдън ще започне да я обвинява. Защо, мислиш, не исках тя да живее при тебе? — ще каже той. — Това е твоето лошо влияние, Ники. Тя се учи от тебе.
Не, ако му разкаже, само ще усложни нещата.
И защо всичко това трябваше да й се струпа на главата точно сега, когато работи над филма, който ще сложи началото на успеха й? Продуцирането на филм не е лесно, трябва да бъде напълно съсредоточена, за да е сигурна, че нещата стават — особено с такива чешити като Мик Стивън за режисьор и още повече Айдън Шон за звезда.
Тогава си помисли дали точно сега не трябва да освободи Мик — преди да е станало твърде късно. Защото когато започнат снимките, ще бъде невъзможно да предприеме каквото и да било.
Не. Уволнението му в този момент също може да създаде огромни проблеми. Колкото и да се безпокоеше за него… филмът трябваше да върви. В края на краищата той не е знаел, че Съмър е нейна дъщеря.
О, Боже! Решения, решения — може би е по-добре да прехвърли всичко на Ричард и да види какъв изход ще намери той.
Но Ричард не беше тук. Дори не беше оставил бележка къде отива.
Мина й през ум да се обади на Лара, но после се отказа. Сега, когато тя прекарваше времето си с Джой, беше трудно да я открие. Освен това не беше честно да я занимава с проблемите си.
Тръгна към стаята на Съмър, но се спря на вратата. Вътре цареше пълен хаос. Явно дори слугинята се беше отказала да подрежда, защото се виждаха само купища мръсни дрехи, разхвърляни компактдискове, разсипани гримове, списания, кутии от „Севън ъп“, мръсни чинии и чаши и няколко изсъхнали парчета от пица. Каква лудница!
Даваше си сметка, че може би също има вина за това. Роди Съмър, когато беше само на шестнайсет години, и никога не успя да приеме факта, че носи отговорността за възпитанието на това дете. В действителност с облекчение остави Съмър на Шелдън в Чикаго, за да е свободна и да се порадва на живота.
И все пак дълбоко в себе си искаше да е до дъщеря си и да се грижи за нея.
За нещастие Шелдън никога не й позволи да го направи.
Намери парче от стара квитанция на жълта хартия и надраска на него с молива без връх, който успя да намери, едри разкривени букви:
ЧАКАМ ТЕ В КУХНЯТА В 8.00 СУТРИНТА.
НЕ ИЗЛИЗАЙ НИКЪДЕ, ПРЕДИ ДА СМЕ ГОВОРИЛИ.
После остави бележката в средата на неоправеното легло на Съмър, отиде в дневната и си сипа питието, от което се нуждаеше цял ден.
Ричард се прибра след два часа.
— Здравей — посрещна го Ники. Сега тя беше на третата си водка.
— Здрасти — и той се изплъзна от прегръдката й.
— Всичко наред ли е? — питаше тя, докато го следваше по петите към спалнята.
— Защо, нещо тревожи ли те? — и той хвърли сакото си на леглото.
— А ти къде беше? — попита го тя.
Той я погледна изпитателно.
— Искаш ли писмен доклад?
— О, не — тя се въздържаше. — Едва ли ще е нужно. Просто се чудех дали си вечерял.
— Да — той излезе от спалнята и влезе в кабинета си. Беше завел Кимбърли в тихо ресторантче надолу по брега, а на връщане тя му духа в колата. Сега се чувстваше виновен.
Ники се суетеше наоколо. Усещаше по миризмата, която се носеше от него, че е пил. Но обонянието му долови и парфюма на друга жена.
Изведнъж осъзна защо той е толкова студен към нея. Старият мръсник се е върнал към навиците си от едно време — да чука където завърне.
Това й беше напълно достатъчно. По дяволите! Как не е могла да го усети? Защо винаги е била така сляпа и самоуверена да си мисли, че той няма да постъпи с нея така, както с Лара.
Изчака той да се настани пред компютъра си, след това се върна в спалнята и направи нещо, което се бе заклела да не върши никога: прерови джобовете на сакото му.
Бинго! Пакетче презервативи — един липсва.
Бинго! Фиш за използване на кредитна карта — вечеря за двама в „Айви“.
Бинго! Носна кърпичка с червило на нея — и не е нейният цвят.
Как може да е била толкова глупава!
Върна се в кабинета му, кипяща от гняв.
— Искам веднага да си събереш багажа и да се махаш оттук — избухна тя.
Той я погледна така, сякаш е съвсем полудяла.
— Какво?
— Не стига, че отново започна да пиеш — тя повишаваше тон. — Но поднови и женските си истории? О, не, не мога да повярвам.
— Да не си полудяла? — раздразнено се обади той.
Сърцето й биеше с тежките удари на хидравличен чук.
— Да, полудяла съм — тя едва говореше. — Луда съм била да повярвам, че можеш да се промениш.
— Успокой се.
— Майната ти, Ричард — тя размаха пред лицето му пакетчето с презервативи. — Майната им и на комплексарските ти навици.
Запрати фиша на бюрото му, хвърли издайническата кърпичка на пода и тръгна към вратата.
— Махай се, Ричард. Всичко свърши. И повече никога не се появявай тук.