Карл Сейгън
Контакт (6)

Глава 6
Палимпсест^[1]

Ако и стражите не са щастливи, тогава кой?

АРИСТОТЕЛ

„Политика“,

книга втора, глава пета

Когато самолетът набра височина за полет и Албъкърк остана на повече от сто и петдесет километра зад тях, Ели бегло погледна малкия бял правоъгълник, прикрепен към плика на самолетния й билет, на който със сини букви бе отпечатано: „Това не е багажният билет (багажният чек), описан в член 4 на Варшавската конвенция“. Езикът на това съобщение не беше променен от първия й полет с гражданска авиокомпания. Защо авиокомпаниите толкова се притесняваха, зачуди се тя, да не би пътниците да сбъркат това парче картон с билета, описан от „Варшавската конвенция“? Между другото, какъв е билетът на Варшавската конвенция? Защо никога не беше виждала такъв билет? Къде ли ги пазеха? Сигурно при някое забравено вече, ключово събитие в историята на авиацията някоя непредпазлива агенция е забравила да отпечата това предупреждение на картонени правоъгълничета и е била осъдена на банкрут от разгневени пътници, подведени от заблудата, че това е багажният билет от Варшавската конвенция. Несъмнено съществуваха някакви сериозни финансови основания за тази световна загриженост, които иначе не се изказваха — да се посочва точно кои билети не са описани от Варшавската конвенция. Представи си, помисли си тя, всичките тези сбито отпечатани редове да бяха посветени на нещо малко по-полезно — например, на историята на световните открития или на случайно подбрани научни факти, или дори на средно статистическото количество пътни километра, преди твоят самолет да се разбие.

Ако беше приела поканата на дер Хеер да пътува с военен самолет, сигурно щеше да има повод за други случайни асоциации. Но това щеше да е прекалено комфортно и вероятно щеше да се използва като прелюдия към евентуално милитаризиране на проекта. Затова предпочетоха да ползват услугите на гражданска авиокомпания. Валириън бе затворил очи веднага, след като зае мястото си до нея. Не им се наложи да бързат особено, въпреки че до последния момент преглеждаха анализа на данните с очакване, че вторият пласт от люспите на лука най-после ще се покаже. Успяха да вземат граждански полет, който щеше да ги закара във Вашингтон много преди утрешното заседание. Всъщност, щеше да им остане предостатъчно време да се наспят добре през нощта.

Тя погледна към телефаксния апарат, грижливо опакован в ръчната кожена чанта под седалката пред нея. Беше с няколкостотин килобита в секунда по-бърз от стария модел на Питър и отпечатваше много по-добре графика. Е, може би утре щеше да й се наложи да го използва, за да обясни на президента на Съединените щати какво търси Адолф Хитлер на Вега. Признаваше си, че предстоящото заседание малко я изнервя. Досега не се беше срещала с президент, а според стандартите от края на двадесети век, сегашният не беше от най-лошите. Не й бе останало време да си оправи прическата, да не говорим за грима. Добре де, не отиваше в Белия дом, за да й оценяват външността.

Какво ли би си помислил вторият й баща? Още ли смяташе, че е неподходяща за наука? Или майка й, сега прикована на инвалидна количка в старчески санаториум? Беше успяла да поговори набързо с нея след откритието само веднъж по телефона, преди седмица, и й обеща да я потърси отново утре.

Както бе правила стотици пъти преди, тя надникна през илюминатора и се опита да си представи какво впечатление би направила Земята на един извънземен наблюдател. От тази височина на полета от дванадесет или четиринадесет километра — ако приемем, че чуждопланетният представител би имал очи, подобни на нашите. Отдолу доскоро се ширеха огромните пространства на Средния запад, интригуващо геометризирани на квадрати, правоъгълници или кръгове от обитателите със земеделски или урбанистични предпочитания, а сега летяха над просторни райони от Югозапада, в които единственият знак за разумен живот представляваха правите линии, през планините и пустините. Дали световете на по-напредналите цивилизации са изцяло геометризирани, изцяло преустроени от своите обитатели? Или знакът за истински напреднала цивилизация би бил тъкмо в това, да не се оставят никакви знаци? Дали биха могли те, само с един бегъл поглед, да определят точно на кой стадий се намираме ние в някаква огромна космическа еволюционна скала на развитието на разумните същества?

Какво друго биха могли да кажат? От синия цвят на небето могат грубо да изчислят Числото на Лошмидт, колко молекули се съдържат в един кубически сантиметър на морското равнище. Около деветнадесет по десет на трета степен. Биха могли лесно да определят височината на облаците от дължината на техните сенки по земната повърхност. Ако разберяха, че облаците представляват кондензирана вода, можеха грубо да изчислят размера на губещата се в атмосферата слънчева топлина, защото температурата трябваше да спада до минус четиридесет градуса по Целзий на нивото на най-високите облаци, които виждаше сега. Ерозията на земните форми, петната на горите и обраслите с растителност речни брегове, присъствието на езера и запушените вулканични кратери, всичко това говореше за древна битка между земеформиращи и ерозивни процеси. Наистина, човек можеше да прецени от пръв поглед, че това е една стара планета със съвсем нова цивилизация на повърхността й.

Повечето планети в галактиката сигурно са на почтена възраст, изтощени и може би безжизнени. Част от тях вероятно приютяват цивилизации, много по-стари от нашата. Светове с току-що появяващи се технически цивилизации сигурно са изключителна рядкост. Може би това е единственото уникално за Земята качество.

По обед пейзажът долу бавно започна да позеленява, докато приближаваха долината на Госпожаипи. В съвременното пътуване по въздуха движението почти не се усеща, помисли си Ели. Тя погледна към все още спящия Питър. Беше отказал едва ли не с възмущение перспективата да обядва в самолета. Отвъд него, оттатък пътечката, се виждаше едно много младо човешко същество, може би едва на три месеца, удобно сгушено в прегръдката на татко си. Какво ли беше възприятието на това бебе за пътуването по въздуха? Отиваш на едно специално място, влизаш в голяма стая със седалки и сядаш. Стаята ръмжи и се разтърсва в продължение на четири часа. После ставаш и излизаш. По някакъв вълшебен начин, си се озовал на друго място. Начинът на транспортиране за теб си остава загадка, но основната идея се схваща лесно, не ти е необходимо преждевременно да владееш уравненията на Навиер-Стоукс.

Беше късно следобед, когато закръжиха над Вашингтон, в очакване да им разрешат кацане. Ели успя да различи огромната тълпа, струпана между паметника на Вашингтон и мемориала на Линкълн. Беше, както прочете само преди час по телефакса на „Таймс“, многохиляден митинг на чернокожи американци, протестиращи срещу икономическото неравенство и дискриминацията в образователната система. Като се има предвид справедливостта на техните протести, реши тя, проявяват прекалено търпение. Зачуди се как ли ще реагира президентът както на този митинг, така и на предаванията от Вега, след като трябваше утре да направи публично изявление и за двете събития.

* * *

— Кен, какво искаш да кажеш с „те излизат“?

— Имам предвид, госпожо президент, че нашите телевизионни сигнали напускат тази планета и продължават в пространството.

— И докъде точно стигат?

— При цялото ми уважение, почитаема госпожо президент, нещата не стоят точно така.

— Е, а как точно стоят?

— Сигналите се разпространяват извън Земята в сферични вълни, подобно на вълните, когато човек хвърли камък в блата. Пътуват със скоростта на светлината — 300 000 километра в секунда — и по същество пътуват вечно. Колкото по-добри са приемниците на някоя друга цивилизация, толкова по-отдалече могат да уловят нашите телевизионни сигнали. Дори ние успяхме да засечем мощно телевизионно излъчване от планета, въртяща се около близка звезда.

За миг президентът остана изпъната неподвижно, загледана през широките прозорци към Роуз Гардън. После се обърна към дер Хеер.

— Искаш да кажеш… всичко?

— Да. Всичко.

— Искаш да кажеш, целият този телевизионен боклук? Автомобилните катастрофи? Порно каналите? Вечерните новини?

— Всичко, госпожо президент. — Дер Хеер поклати глава в израз на съчувствен ужас.

— Дер Хеер, правилно ли те разбирам? Означава ли това, че всички мои пресконференции, дебати, тържествени обръщения — всичко това отива там?

— Това е добрата новина, госпожо президент. Лошата е, че същото е станало и с телевизионните изяви на вашия предшественик. Както и на Дик Никсън. И на съветските ръководители. А също така и всички гадни неща, които вашият опонент е наговорил по ваш адрес. Тази благодат е доста двусмислена.

— Боже Господи. Добре, да продължим.

Президентът се беше върнала от широкия прозорец до бюрото си и сега видимо се бе съсредоточила в мраморния бюст на Том Пейн^[2], наскоро върнат в Белия дом от мазетата на института „Смитсън“, където е бил прехвърлен от предишния обитател.

— Да погледнем на нещата по следния начин: този няколкоминутен телевизионен сигнал, който получихме от Вега, първоначално е бил излъчен в 1936 година, по време на откриването на Олимпийските игри в Берлин. Въпреки че е бил показан само в Германия, това е първото телевизионно предаване, излъчено на Земята, макар и със скромна мощ. За разлика от обикновените радиопредавания от тридесетте години, тези телевизионни сигнали са преминали през нашата йоносфера и са се затъркаляли в космическото пространство. Опитваме се да разберем какво точно е било излъчено тогава, но ще ни отнеме време. Може би поздравлението на Хитлер е било единственият фрагмент, който са успели да засекат на Вега.

Така че, от тяхна гледна точка, Хитлер е единственият белег за разумен живот на Земята. Изобщо не иронизирам. Те не знаят какво означава това предаване. Просто го записват и го излъчват обратно. Все едно, че ни казват: „Здравейте, чухме ви“. Прилича на съвсем приятелски жест.

— Но нали казваш, че не е имало телевизионни предавания преди края на Втората световна война?

— Не и такова, за което си заслужава да се говори. Имало е локално предаване в Англия, при коронясването на Джордж VI. Но мащабните телевизионни излъчвания започват едва в края на четиридесетте години. Всички тези програми напускат Земята със скоростта на светлината. Представете си, че тук е Земята — дер Хеер посочи някъде във въздуха — и от нея тръгва малка сферична вълна със скоростта на светлината, започвайки движението си през 1936 година. Тя продължава да се разширява, все по-далече от Земята. Рано или късно достига до най-близката цивилизация. Те се оказват изненадващо близо до нас, само на двайсет и шест светлинни години разстояние, на някоя планета около Вега. Записват сигнала и ни го излъчват. Но са необходими още двайсет и шест години, докато картината с берлинските Олимпийски игри отново се върне до Земята. Така че веганците не са си губили времето да го разгадават. Трябва да са се били настроили много фино, инсталацията им е била включена, в пълна готовност, в очакване на телевизионни сигнали. Засичат ги, записват ги и скоро след това ги пускат обратно. Но освен ако вече не са били тук — нали разбирате, на някаква разузнавателна мисия преди около сто години, — те не биха могли да знаят, че ще изобретим телевизията. Затова доктор Ароуей смята, че тази цивилизация прослушва всички близки планетни системи, за да разбере дали някой от съседите е развил висока технология.

— Кен, тук има много неща за обсъждане. Сигурен ли си, че тези… как ги нарече, веганци?… сигурен ли си, че те не разбират за какво се отнася тази телевизионна програма?

— Госпожо президент, те несъмнено са умни. Този сигнал от 1936 година е бил много слаб. Детекторите им трябва да са фантастично чувствителни, за да го засекат. Но не виждам как биха могли да се досетят за какво става въпрос. Може би изглеждат много по-различно от нас. Имат различна история, различни от нас привички. Няма начин да узнаят какво е означавала свастиката или Адолф Хитлер.

— Адолф Хитлер! Кен, направо съм бясна. Четирийсет милиона души загинаха, за да победят този мегаломан, а той е звездата на първото ни телевизионно предаване до друга цивилизация? Той ни представлява. И представлява тях. Най-дивашката мечта на този луд се реализира.

Тя помълча малко, след което продължи с по-спокоен тон.

— Знаеш ли, мисля, че Хитлер изобщо не е можел да изпълнява този хитлеристки поздрав. Той никога не го прави с изпъната ръка, винаги си я вдига под някакъв чалнат ъгъл. А шантавият им поздрав е бил с рязко изпънат лакът и наклонено. Ако някой друг изпълни „Хайл Хитлер“ толкова нескопосано, колкото самия него, сигурно щяха да го изпратят на Източния фронт.

— Не смятате ли, че има разлика? Той само е отвръщал на поздравите на другите. Той не е поздравявал Хитлер.

— О, да, и още как — отвърна президентът и с жест поведе дер Хеер извън Розовия кабинет, по коридора. Изведнъж се спря и изгледа своя научен съветник. — А ако нацистите нямаха телевизия през 1936 година? Тогава какво щеше да стане?

— Е, предполагам, тогава щеше да бъде коронацията на Джордж VI или едно от предаванията на Нюйоркското световно изложение през 1939 година, ако някое от тях е било достатъчно силно, за да бъде получено на Вега. Или някое предаване от края на четирийсетте или началото на петдесетте години. Нали знаете, Худи Дуди, Милтън Бърл, комисията Маккарти — всички тези „великолепни“ белези за разумен живот на Земята.

— Тези проклети програми са нашите посланици в пространството… Пратеници на Земята. — Тя помълча за миг, за да осмисли фразата. — При един посланик гледаш да се представиш във възможно най-добрата светлина, а от четирийсет години насам ние изпращаме предимно боклук. Бих искала да видя как медийните шефове ще отговорят на това. И този шантав Хитлер… Това е първата новина, която са получили за Земята? Какво ли си мислят за нас?!

* * *

Когато дер Хеер и президентът влязоха в Овалния кабинет, тези, които стояха прави на малки групички, замлъкнаха, а седналите направиха усилие да се изправят. С нехаен жест президентът изрази предпочитанието си да забравят официалностите и небрежно поздрави държавния секретар и помощник-секретаря по отбраната. Тя бавно и съсредоточено завъртя глава и огледа събралите се. Някои от тях отвърнаха на погледа й с израз на нетърпеливо очакване. Други, забелязали сянка на лека тревога по лицето на президента, сведоха очи.

— Кен, твоят астроном тук ли е? Ароусмит? Ароурут?

— Ароуей, госпожо президент. Тя и доктор Валириън пристигнаха снощи. Може би ги е забавило задръстването.

— Доктор Ароуей се обади от хотела, госпожо президент — намеси се някакъв педантично подстриган млад мъж. — Каза, че получава по факса си някакви нови данни и иска да ги донесе на заседанието. Трябва да започнем без нея.

Майкъл Киц се наведе напред. Тонът и лицето му изразяваха неверие.

— Предават си нови данни по този въпрос по открита телефонна линия, в най-обикновена хотелска стая във Вашингтон?

Дер Хеер отговори толкова тихо, че Киц трябваше да се приведе още повече, за да чуе думите му.

— Майк, убеден съм, че на нейния телефакс има поне граждански шифър. Но нека напомня, че по този въпрос все още не сме наложили правила за сигурност. Убеден съм, че ако такива бъдат наложени, доктор Ароуей ще се съобрази.

— Добре, да започваме — каза президентът. — Откривам това неофициално заседание на Националния съвет по сигурността и на така наречената засега Специална извънредна проблемна група. Обръщам внимание на всички, че нищо, казано тук — повтарям, нищо, — не трябва да бъде обсъждано с когото и да е извън тази стая, освен със секретаря по отбраната и с вицепрезидента, които в момента са в чужбина. Вчера доктор дер Хеер запозна повечето от присъстващите с тази невероятна телевизионна програма от звездата Вега. Доктор дер Хеер и други смятат — тя огледа седналите около масата, — че е въпрос на чиста случайност, че първият телевизионен сигнал от Земята, достигнал Вега, е с участието на Адолф Хитлер. Но въпреки това, е… смущаващо. Помолих директора на Централното разузнаване да приготви оценка в каква степен всичко това може да се отрази на националната сигурност. Съществува ли пряка заплаха от страна на изпращащите сигнала, които, по дяволите, и да са те? Можем ли да изпаднем в беда, ако се появи друго съобщение и някоя друга държава го разшифрова преди нас? Но най-напред да изясним, Марвин, има ли всичко това нещо общо с летящите чинии?

Директорът на Централното разузнаване представителен, леко застаряващ мъж, с очила в стоманени рамки резюмира. Неидентифицираните летящи обекти, наричани за кратко НЛО, са предизвиквали непрекъснато загрижеността на ЦРУ и на Военновъздушните сили, особено в петдесетте и шестдесетте години, отчасти защото слуховете за тях биха могли да се окажат средство на някоя враждебна сила да всее объркване или пък да претрупат каналите за комуникация. Малкото по-достоверни инциденти, за които е докладвано, са се оказвали прониквания във въздушното пространство на САЩ или полети над задгранични американски бази от страна на първокласни въздушни екипажи от Съветския съюз или Куба. Подобни нарушения са обичайно средство да се провери потенциалната готовност на отбранителната система на противника. Самите Съединени щати са извършвали такива прониквания или почти прониквания в не по-малка степен над съветското въздушно пространство. Веднъж кубински „Миг“ е нахлул на триста километра над басейна на Мисисипи, преди да бъде засечен. От НОРАД са преценили, че е нежелателно информацията за инцидента да се публикува. Обичайна процедура е било Военновъздушните сили да отричат, че някой от собствените ни самолети са били в близост до НЛО и да не се признава нищо за допуснати прониквания, с което само са се усилвали слуховете сред обществеността.

При тези обяснения присъстващият началник кадри на Военновъздушните сили се почувства леко неудобно, но не каза нищо.

Повечето съобщения за НЛО, продължи директорът на ЦРУ, са се оказвали естествени обекти, объркани от наблюдателя. Неконвенционална или експериментална въздушна техника, автомобилни фарове, отразяващи се в облаците, балони, птици, светещи насекоми, дори планети и звезди, видени при необичайни атмосферни условия — за всички тях се е съобщавало като за НЛО. Голямо количество подобни съобщения са се оказвали или фалшификати, или проява на налудничави видения. От изобретяването на термина „летяща чиния“ в края на четиридесетте години досега има над един милион съобщения за наблюдаване на НЛО по целия свят, но за нито едно от тях не съществуват убедителни доказателства да се допуска, че са плод на извънземно посещение. Но тази идея е предизвиквала мощни емоционални импулси и се появяват групи от псевдо-учени и публикации, както и някои по-сериозни учени от академичните среди, поддържащи идеята за връзка между НЛО и живота на други светове. Една неотдавнашна доктрина внесла своя дан в разширяването на кръга от хора, убедени в съществуването на извънземни летящи чинии. Официалното проучване на Военновъздушните сили, наречено в едно от последните си превъплъщения „Синята книга“, приключва в средата на шестдесетте години, поради липса на напредък, въпреки че на по-ниско ниво се поддържа известен интерес към темата от страна на ВВС и на ЦРУ. Научната общност като цяло е била дотолкова убедена, че в тази история няма нищо, че когато Джими Картър помолва НАСА да извърши задълбочено проучване на проблема НЛО, от НАСА, в нетипичен за тях стил, отказват на президента.

— Всъщност — намеси се един от седящите край масата учени, незапознат с протокола на подобни заседания, — историята с НЛО затрудни много сериозната работа по проблема SETI.

— Добре — въздъхна президентът. — Има ли някой на тази маса, който да смята, че между НЛО и този сигнал от Вега има нещо общо?

Дер Хеер разглеждаше ноктите си. Никой не се обади.

— Все едно, всички тия льольовци с НЛО ще вдигнат страхотен шум от типа „аз нали ви казвах“. Марвин, би ли продължил?

— През 1936 година, госпожо президент, един много слаб телевизионен сигнал излъчва откриването на Олимпийските игри за шепа телевизионни приемници в района на Берлин. Това представлява опит за поврат във връзките с обществеността. Демонстрира прогреса и превъзходството на германската технология. Преди това е имало няколко телевизионни излъчвания, но все с твърде малка мощност. Всъщност, ние го постигнахме преди германците. Търговският министър Хърбърт Хувър се е появил в кратко телевизионно излъчване на… двайсет и седми април 1927 година. Така или иначе, германският сигнал напуска Земята със светлинна скорост и двайсет и шест години по-късно достига Вега. Те задържат сигнала няколко години — които и да са „те“ — и след това ни го изпращат обратно, многократно усилен. Тяхната способност да приемат толкова слаб сигнал е впечатляваща и способността им да го излъчат обратно с такава мощ също е впечатляваща. Разбира се, това предполага известни проблеми със сигурността ни. Електронното разузнаване, например, би искало да разбере как е възможно да се засекат толкова слаби сигнали. Тези хора, или каквото са там, на Вега, определено са по-развити от нас — може би ни изпреварват само с няколко десетилетия, а можа и да са много по-напреднали. Не са ни дали никаква информация за себе си — освен, че на някои честоти излъченият сигнал не показва Доплеров ефект, причиняван от движението на планетата им около звездата. Те са опростили за нас стъпките по декодирането на данните. Те са… услужливи. Досега не сме получили нищо, което да представлява интерес от военна гледна точка. Всичко, което са ни съобщили, е, че са много добри в радиоастрономията, че си падат по простите числа и че могат да ни върнат обратно първото наше телевизионно излъчване. Няма да ни навреди, ако някоя друга нация научи това. И обърнете внимание: всички останали държави получават същия триминутен клип с Хитлер, отново и отново. Просто досега не са се сетили как да го разчетат. Руснаците или германците, или някой друг рано или късно ще се досетят за тази поляризирана модулация. Моето лично мнение, госпожо президент — не знам какво смята Външното, — е, че ще бъде по-добре, ако го съобщим на света, преди да ни обвинят, че крием нещо. Ако ситуацията остане статична — без особени промени от сегашното състояние, — можем да помислим за публично изявление, дори за излъчване на този триминутен филмов клип.

Между другото, не успяхме да намерим запис в германските архиви на оригиналното излъчване. Не можем да сме абсолютно сигурни дали хората на Вега не са променили с нещо съдържанието му, преди да ни върнат сигнала. Да, разпознаваме Хитлер и частта от Олимпийския стадион, която виждаме, съответства точно на описанията от Берлин през 1936 година. Но дали точно в този момент Хитлер не си е опипвал мустаците, вместо да се усмихва, както е в това предаване, няма как да разберем.

В този момент, останала почти без дъх, нахлу Ели, следвана от Валириън. Опитаха се да заемат по-незабележими места край стената, но дер Хеер ги забеляза и насочи вниманието на президента към тях.

— Доктор Ароу… ъ-ъ… уей? Радвам се, че успяхте да пристигнете живи и здрави. Преди всичко, позволете ми да ви поздравя със забележителното откритие. Забележително. Е, Марвин…

— Аз приключих, госпожо президент.

— Добре. Доктор Ароуей, доколкото разбираме, имате нещо ново. Бихте ли го изложили?

— Госпожо президент, извинете за закъснението, но мисля, че току-що ударихме космическия джакпот. Ние… това е… Позволете ми да се опитам да го обясня по следния начин: в класическата епоха, преди хиляди години, когато пергаментът е бил дефицитен, хората са пишели и върху стар пергамент, правейки така наречения „палимпсест“. Ръкописите са се наслагвали един върху друг и после отново. Този сигнал от Вега, разбира се, е много силен. Както всички знаете, имаме прости числа, а „под“ тях, в така наречената поляризирана модулация, е тази шантава работа с Хитлер. Но под последователността от прости числа и под ретранслацията на предаването на Олимпийските игри току-що разкрихме невероятно богато послание — поне аз съм напълно убедена, че е послание. Доколкото можем да преценим засега, то през цялото време е било тук. Току-що го засякохме. Много по-слабо е от повърхностния сигнал, но съм притеснена, че не го разкрихме по-рано.

— И какво гласи то? — попита президентът. — За какво става дума?

— Нямаме и най-смътна представа, госпожо президент. Неколцина от екипа на проект „Аргус“ се докопаха до него рано тази сутрин, вашингтонско време. Работихме върху него цяла нощ.

— По открита телефонна линия? — попита Киц.

— Със стандартна гражданска кодировка. — Ели леко се изчерви.

Тя отвори куфара с телефаксната машина, бързо я настрои на прозрачна разпечатка и с помощта на диапрожектор прехвърли изображението върху екрана на стената.

— Ето какво ни е ясно до този момент. Получаваме блок информация, включващ около хиляда бита. Следва пауза, след което информацията се повтаря, бит по бит. Следва нова пауза и получаваме следващия блок. Той също се повтаря. Повторението на всеки блок може би е предназначено да сведе до минимум грешките в предаването. Изглежда смятат за много важно да получим това, което предават, възможно най-точно. Сега, нека наречем всеки от тези блокове информация „страница“. „Аргус“ прихваща по няколко десетки от тези страници дневно. Но нямаме представа за какво се отнасят. Не са някакъв прост картинен код, като Олимпийското съобщение. Тук има нещо много по-дълбоко и много по-богато. Изглежда, че за пръв път това е информация, която те самите са генерирали. Единственото заключение, което сме направили досега, е, че страниците изглеждат номерирани. В началото на всяка страница има номер в двоичната система. Вижте, ето тук. И всеки нов чифт идентични страници носи етикет със следващото по-голямо число. В момента се намираме на страница 10 413. Това е голяма книга. Като пресметнем назад, получава се, че посланието е започнало да се излъчва преди три месеца. Имали сме късмет, че сме го засекли сравнително рано.

— Прав бях, нали? — Киц се надвеси през масата към дер Хеер. — Такова послание не може да се даде на китайците или на руснаците.

— Ще можете ли лесно да го разчетете? — гласът на президента надмогна шепота на Киц.

— Разбира се, ще положим всички усилия. И може би ще бъде от полза Националната агенция по сигурността също да се включи. Но без някакво обяснение от Вега, без „буквар“, според мен няма да можем да постигнем напредък. Определено не изглежда да е написано на английски, немски или някакъв друг земен език. Надяваме се, че това послание рано или късно ще приключи, може би на страница 20 000 или 30 000, след което ще започне отначало, за да попълним липсващите части. Може би преди да се повтори цялото послание, ще последва някакъв буквар, нещо от рода на „Читанката на Макгъфи“, което ще ни даде възможност да го прочетем.

— Може ли, госпожо президент…

— Госпожо президент, да ви представя доктор Питър Валириън от Калифорнийския технологически институт, един от пионерите в тази област.

— Моля заповядайте, доктор Валириън.

— За нас това е съобщение с международен характер. Те знаят, че съществуваме. Имат известна представа за нас от засеченото предаване от 1936 година. Не биха се занимавали с всичко това, ако не искат да разберем Посланието. Някъде в него се крие ключът, който ще ни помогне да го разчетем. Трябва само да съберем всички данни и да ги анализираме много внимателно.

— Добре, и за какво според вас се отнася Посланието?

— Не виждам как бих могъл да кажа, госпожо президент. Мога само да повторя думите на доктор Ароуей. Това е едно крайно интригуващо и сложно Послание. Предаващата го цивилизация държи на всяка цена да го получим. Може би представлява един малък том от „Енциклопедия Галактика“. Звездата Вега е около три пъти по-масивна от Слънцето и около петдесет пъти по-ярка от него. Поради голямата скорост на изгаряне на ядреното й гориво, тя има много по-кратка продължителност на живота от Слънцето…

— Да. Може би на Вега става нещо лошо — прекъсна го директорът на Централното разузнаване. — Може би планетата им ще бъде унищожена. Може би искат някой друг да разбере за тяхната цивилизация, преди да изчезнат.

— Или пък — предположи Киц — търсят друго място, на което да се преселят и Земята е твърде подходяща за тази цел. Може би не случайно са избрали да ни изпратят изображение на Адолф Хитлер.

— Един момент — намеси се Ели. — Има много възможности, но не всичко е възможно. Предаващата цивилизация няма как да разбере дали сме получили Посланието, още по-малко дали сме успели да го дешифрираме. Ако установим, че Посланието има враждебен характер, не сме длъжни да отговаряме. А дори и да отговорим, ще минат двайсет и шест години, преди да получат отговора ни и още двайсет и шест години, докато успеят да ни отговорят. Скоростта на светлината е голяма, но не е безкрайна. Откъм Вега сме достатъчно добре подсигурени. А ако в това ново Послание се намери нещо, което да ни обезпокои, разполагаме с десетилетия, за да решим какво да правим. Нека не изпадаме в паника.

Последните думи тя изрече, дарявайки Киц с учтива усмивка.

— Оценявам високо тези ваши бележки, доктор Ароуей — взе думата президентът. — Но нещата се развиват бързо. Прекалено бързо. И съществуват твърде много „може би“. Аз все още не съм направила публично изявление по въпроса. Дори за простите числа, да не говорим за този боклук с Хитлер. А сега трябва да мислим и за тази „книга“, която според вас ни изпращат. И понеже вие, учените, имате навика да говорите за такива неща ей така, слуховете се разпространяват. Филис, къде е онази папка? Ето, погледнете заглавията.

Нахвърляни небрежно от журналистическото перо, всички те съобщаваха за едно и също, с леки вариации, в зависимост от артистизма на съответния журналист: „Космически доктор говори за радиошоу на чудовища с очи на бръмбари“, „Астрономическа телеграма намеква за извънземен разум“, „Глас от небесата?“ и „Извънземните идат! Извънземните идат!“. Президентът плъзна папката с изрезките по масата.

— Слава Богу, че историята с Хитлер все още не е излязла на бял свят. Представям си какво ще последва: „Хитлер е жив и здрав в космоса, твърдят от САЩ“. Че и по-лошо. Много по-лошо. Струва ми се, че не е зле да прекъснем това заседание и да се съберем по-късно.

— Ако позволите, госпожо президент — намеси се дер Хеер сдържано, с очевидна неохота. — Моля да ме извините, но проблемът има някои международни аспекти, които смятам за уместно да засегна още сега.

Президентът въздъхна и го погледна изпитателно.

Дер Хеер продължи:

— Нека доктор Ароуей да каже дали съм прав. Всеки ден звездата Вега изгрява над пустинята в Ню Мексико и ние прихващаме по някоя страница от това сложно предаване — каквото и да е то, — което те в момента излъчват към Земята. После, след около осем часа, звездата залязва. Дотук прав ли съм? Добре. На следващия ден звездата отново изгрява от изток, но ние сме изгубили няколко страници през времето, в което не сме могли да я наблюдаваме, след като е залязла предишната нощ. Така ли е? Все едно, че получавате от трийсета до петдесета страница, после от осемдесета до стотна и така нататък. Колкото и търпеливо да наблюдаваме, по този начин ще загубим огромни количества информация. Празнини. И дори посланието да се повтори, пак ще имаме празнини.

— Точно така е.

Ели се изправи и се приближи до огромен земен глобус. Явно Белият дом не бе съгласен с наклонеността на Земята: този глобус беше с вертикално изправена ос. Тя леко го завъртя.

— Земята се върти. Необходими са много радиотелескопи, разположени равномерно на различни дължини, ако не искаме празнини. Всяка друга държава, която наблюдава само от своята територия, ще се гмурка в посланието и след това ще изплува навън — може би тъкмо в най-интересните му части. Това е абсолютно същият проблем, пред който е изправен някой американски междупланетен космически апарат. Той излъчва находките си към Земята, докато преминава покрай изследваната планета. Но Съединените щати може в този момент да се окажат от другата страна. Затова НАСА е уредила три радиопроследяващи станции да бъдат разположени равномерно по географската дължина на Земята. От десетилетия насам те действат превъзходно. Но…

Гласът й потрепна в нерешителност и тя погледна право към П. Л. Гарисън, административния директор на НАСА. Слабият, жълтеникав, приятелски настроен мъж притвори клепачи одобрително.

— Ъ-ъ, благодаря ви. Да. Казва се Мрежа за дълбочинни космически изследвания. Много сме горди с нея. Имаме станции в Моавитската пустиня, в Испания и в Австралия. Разбира се, не ни достигат средства, но с малко помощ ще можем да избързаме с довършването й.

— Испания и Австралия? — попита президентът.

— За чисто научна работа — произнесе държавният секретар — мисля, че няма да има проблеми. Но ако в тази изследователска програма има политически акценти, може да се окаже малко по-сложно.

Американските отношения с тези две държави напоследък бяха поохладнели.

— Несъмнено има политически акценти — отвърна президентът малко раздразнено.

— Никой не ни е вързал за Земята — намеси се генералът от ВВС. — Можем да преодолеем периода на въртене. Трябва ни само един голям радиотелескоп в околоземна орбита.

— Много добре. — Президентът отново огледа хората около масата. — Имаме ли космически радиотелескоп? Колко време ще ни отнеме да направим такъв? Кой може да каже нещо? Доктор Гарисън?

— О, не, госпожо президент. Ние в НАСА сме внасяли такова предложение за обсерваторията Максуел в последните три фискални години в ОМБ5, но всеки път ни го отрязват от бюджета. Разполагаме с детайлни конструкторски разработки, разбира се, но ще отидат години — е, поне три години, — докато се сглоби и го вдигнем. Държа да напомня на всички присъстващи, че до миналата есен руснаците разполагаха с действащ милиметров и субмилиметров вълнов телескоп в околоземна орбита. Не знаем защо се е повредил, но за тях ще бъде по-лесно да изпратят космонавти да го поправят, отколкото за нас да го построим от самото начало и да го изведем.

— Така ли? — попита президентът. — Значи НАСА разполага с обикновен телескоп в пространството, но не и с голям радиотелескоп? Нямаме ли нещо друго, подходящо за случая? Разузнаването? Националната агенция за сигурност? Никой ли?

— Ако следваме същата логика — каза дер Хеер, — то това е един силен сигнал, на много честоти. След като Вега залезе от небосклона на САЩ, има радиотелескопи в още няколко други държави, които засичат и записват сигнала. Може да не са толкова напреднали като проекта „Аргус“ и вероятно все още не са се сетили за поляризираната модулация. Но ако чакаме, докато подготвим космически радиотелескоп и го изстреляме, посланието може да свърши. Край и точка. Така че, не следва ли от всичко това, че единственото решение е незабавното взаимодействие с много други държави, доктор Ароуей?

— Не мисля, че която и да е държава е в състояние да се справи с този проект сама. Той изисква усилието на много страни, пръснати в различни географски дължини по цялата повърхност на Земята. Ще трябва да включи всички в момента съществуващи по-големи радиоастрономически комплекси — големите радиотелескопи в Австралия, Китай, Индия, Съветския съюз, Близкия изток и Западна Европа. Ще бъде пълна проява на безотговорност, ако приемането завърши с големи празноти, само защото някоя критично важна част от Посланието е пристигнала в момент, в който нито един телескоп не е наблюдавал Вега. Трябва също така да направим нещо за покриването на източната част от тихия океан между Хаваите и Австралия, а може би също така нещо за средата на Атлантическия.

— Ами — намеси се неохотно директорът на Централното разузнаване, — руснаците разполагат с няколко кораба, съоръжени да проследяват сателитни сигнали, с добри за случая честотни обхвати. Например, „Академик Келдиш“ или „Маршал Неделин“. Ако уредим нещо с тях, те биха могли да стационират тези свои кораби в Атлантическия и в Тихия океан и да запълнят дупките.

В отговор Ели облиза устни, но президентът взе първа думата.

— Добре, Кен. Може би си прав. Но отново ще кажа, че всичко това се задвижва прекалено бързо. В момента трябва да свърша още някои неща. Ще бъда особено благодарна, ако директорът на Централното разузнаване и ръководството на Националната сигурност обсъдят тази нощ дали не съществуват алтернативни възможности, освен сътрудничеството с други страни — особено със страни, които не са наши съюзници. Бих искала държавният секретар, с помощта на учените, да състави един предварителен списък на държави и лица, към които да се обърнем в случай, че се наложи коопериране, както и някои оценки за евентуалните последствия. Дали някоя държава няма да ни се ядоса за това, че не сме ги помолили да слушат сигнала? Може ли някой да започне да ни изнудва, като ни обещае данни и след това ги задържи? Трябва ли да се опитаме да включим по повече от една страна за всеки часови пояс? Да се разгледат всички възможни аспекти. И за Бога — очите й обходиха лицата на хората, седнали около дългата полирана маса, — запазете мълчание. Вие също, Ароуей. Имаме си предостатъчно други проблеми.