Джейн Фийдър
Смарагдовият лебед (5)

4

Бяха минали повече от два часа, когато граф Харткорт изпи чашата си с пунш, излезе от кръчмата и се изкачи по стръмната стълба към стаичката си над пералнята. Носеше в ръка запалена свещ, която хвърляше гротескно разкривени сенки по белите степи, наполовина облицовани с дърво. Видя струпаните пред вратата съдове и прибори и неволно се засмя. Миранда явно беше решила да поразчисти.

После тихо вдигна резето и влезе в стаята. Помещението беше слабо осветено от лунната светлина, която падаше през малкия прозорец. Гарет остави свещта на масата и се огледа с леко замъглен поглед. Пуншът на гостилничаря беше доста силен, а компанията в кръчмата изненадващо весела.

Той примигна объркано и смръщи чело. Помещението изглеждаше празно. След малко погледът му падна върху леглото и откри хълмчето под завивките от далечната страна.

Гарет вдигна отново свещта и отиде до леглото. Меката жълтеникава светлина разкри бяла ръка върху възглавницата, бледо, полуизвърнато рамо и две искрящи очи, когато маймуната, разположила се удобно в свивката между шията и рамото на Миранда, се събуди и го изгледа с неприкрита враждебност.

Гарет остана нерешително до леглото, загледан в спящото момиче, докато замъгленият от пунша ум работеше с мъка. Тя беше гола, но друго не можеше и да се очаква. Никой не спеше с дрехи. Трябваше предварително да се разберат кой къде ще спи, но тази мисъл изобщо не му мина през ума. Той огледа безпомощно стаята. Освен голия под и тясната пейка под прозореца, леглото беше единственото място за почивка.

Обстоятелствата осуетиха намерението ми да се наспя спокойно, каза си с крива усмивка той. На всичкото отгоре беше платил значителна сума за тази привилегия. След малко се приведе над леглото и предпазливо издърпа възглавницата изпод главата на Миранда.

Младото момиче се носеше блажено в прегръдките на приятен, макар и доста объркан сън. Матракът с пухен пълнеж беше рядък лукс в живота й. Топлината и мекотата на леглото я бяха приспали само минути след като се бе пъхнала под завивките. Все пак тя имаше лек сън и се събуди в секундата, когато Гарет се приведе над нея. Примигна сънено, после отвори широко очи и втренчи поглед в жълтеникавата светлина на свещта, която се намираше точно над главата й, в първия момент неспособна да разбере чие е лицето, която бе изникнало от мрака.

Изведнъж си спомни къде се намира и вдигна ръка към очите си, за да се предпази от заслепяващата светлина.

— Нещо не е наред ли, милорд?

— Просто не очаквах да ви намеря в леглото си — отговори той и изтърси възглавницата, която беше измъкнал изпод главата й.

Миранда седна в леглото, при което завивката се плъзна към кръста й и разкри малките, но съвършено оформени гърди и учудващо тесния гръден кош.

— Не знаех къде да легна, пък и не заемам много място. Споделяла съм леглото с всички от трупата и те казват, че спя много спокойно. Със сигурност няма да ви преча.

Гарет не беше толкова сигурен. Голите жени в леглото му обикновено го лишаваха от спокоен сън.

— Убеден съм, че ще бъдете приятна компаньонка — отвърна той, наведе се, вдигна завивката и постави възглавницата в средата на леглото. — За съжаление аз спя неспокойно, затова мисля, че е добре да осъществим някакво разделение.

— Почакайте, ще ви помогна. — Миранда отметна завивката, скочи на крака и започна да подрежда възглавниците и да опъва чаршафите. Гарет отстъпи крачка назад, за да я остави да си свърши работата, и усети как пулсът му се ускори. Тялото й беше съвършено оформено. Миниатюрна жена с крехки, но твърди гърди, тясна талия и едва закръглени хълбоци. По ребрата не се виждаше и грам излишна тлъстина, но под опънатата кожа се движеха гладки мускули, чиято игра му напомни за майсторски конструирана машина. Стъпалата й сочеха навън, като на танцьорка, а коремът й беше толкова плосък, сякаш беше хлътнал навътре.

Ако го бяха попитали какъв е идеалът му за жена, Гарет щеше да отговори с описание на Шарлът: висок ръст, пълни гърди, чувствено заоблени хълбоци. Пищно, чувствено тяло с разпусната златноруса коса, пълна червена уста и очи, които завличат всеки мъж в бездънната пропаст на страстта. Жена, която съзнава еротичната си сила и красота и много добре знае как да я използва.

Въпреки това — подчертаното равнодушие на Миранда към собствената й голота, безгрижното й незнание за въздействието, което имаше върху него, всичко това беше много по-възбуждащо от безбройните изкусителни трикове на Шарлът.

Май пих повечко ром, каза си енергично Гарет и се отвърна от леглото. Гласът му прозвуча дрезгаво и накъсано:

— Това е напълно достатъчно. Завийте се, преди да сте настинали.

Миранда се подчини с готовност. Нощният въздух, който нахлуваше през отворения прозорец, беше студен и голата й кожа, затоплена от съня, беше настръхнала. Тя се зави до брадичката и попита учтиво:

— Приятно ли прекарахте в кръчмата, милорд?

Гарет измърмори нещо неясно в отговор и тя не посмя да попита още нещо.

Луната се скри зад облак и Гарет побърза да духне свещта, за да се възползва от пълния мрак и да се съблече, докато тялото му е само блед силует в мрака. Свали набързо дрехите си, нахвърля ги небрежно по пода и се пъхна в леглото. Матракът поддаде под тежестта му и тънкото тяло на Миранда се претърколи към разделящата ги възглавница. Гарет усети топлината й под завивката, макар че телата им не се докосваха, и вдъхна дълбоко аромата на кожата и косата й, слаб и странно невинен мирис на земя.

Миранда се обърна към него и се сгуши във възглавницата.

— Лека нощ, милорд.

— Лека нощ, Миранда. — Мина много време, преди очите му да се затворят.

 

 

Когато се събуди, през прозореца падаше ярка дневна светлина, а от Миранда и маймуната нямаше и следа. Гарет се протегна и се прозя доволно, отметна завивката и стана, изненадан от ясната глава и отпочиналия си дух след кратката и изпълнена със сънища нощ. Погледът му падна върху оранжевата рокля на Миранда, оставена на рамката на прозореца, и доброто му настроение се изпари в миг. Тя не беше в стаята, това беше повече от ясно, но къде, по дяволите, беше отишла, без да се облече?

Въодушевени ръкопляскания, свиркания и хвалебствени викове нахлуха през отворения прозорец и Гарет скочи на крака. Отиде до прозореца, погледна към двора на гостилницата и замръзна на мястото си. Не беше очаквал тази гледка и сърцето му се качи в гърлото. Миранда се беше изправила на ръба на стръмния, опушен, покрит с червени керемиди покрив на гостилницата вдясно от него. Боса, облечена само с тесния кожен панталон, който беше видял предния ден, по долна риза, тя изпълняваше опасни акробатични номера — за огромно удоволствие на двайсетината прислужници, които се бяха събрали долу в двора.

Тя стоеше на ръце, или по-точно казано на една ръка, както установи с нови тръпки на ужас Гарет. С другата си ръка махаше развеселено на публиката. Чип се бе изправил на стъпалото й и размахваше шапката си.

Гарет едва се удържа да не извика, изпълнен от панически страх, че ще я уплаши и ще наруши опасно несигурния й баланс. Той затаи дъх и зачака края на номера. Миранда направи обратно салто, приземи се сигурно на тесния ръб, а Чип излетя високо във въздуха. Като по чудо и двамата стъпиха здраво на краката си, но Гарет не можа да прогони от съзнанието си грозната картина, която му се натрапваше — тялото й, което се въртеше все по-бързо и по-бързо и пропадаше все по-дълбоко, докато тя панически размахваше ръце и крака, сякаш можеше да спре падането си, но накрая се удари в каменната настилка и остана да лежи безжизнена, с изкривени крайници и отпусната като парцалена кукла, шията под неестествен ъгъл, под главата огромна локва кръв.

Не, това беше Шарлът, Шарлът! Гарет отново чу пронизителния й вик, когато тя полетя гърбом от прозореца и тежко се удари на настилката в краката му. Все още усещаше топлината на кожата й под ръцете си, когато се докосна до безжизненото й тяло.

Гарет поклати глава, за да прогони мъчителния спомен. Погледна към ръцете си. Стройни, бели, силни. Те бяха потвърдили смъртта на Шарлът в онзи страшен следобед, бяха затворили изцъклените й очи. Всяко отделно движение беше така студено, така обмислено…

Той отпусна ръце. Вече нямаше да се тревожи за Шарлът, никога. Издаде се напред през прозореца и се обърна надясно.

— Миранда! — Постара се да говори със спокоен, приглушен глас, като че я бе срещнал случайно на улицата.

— Желая ви добро утро, милорд — извика весело тя и огъна тялото си в триъгълник, като се наведе силно назад и с едната ръка обхвана стъпалото си, докато другата ръка и вторият крак бяха вдигнати високо над главата.

— Приберете се — продължи той, все още спокоен, макар че му причерняваше от страх. Миранда се засмя и отново направи задно салто, сякаш решила да изпита докрай търпението му. Гневът му избухна с дива сила. — Веднага се приберете в стаята!

Миранда усети гнева му, но в началото не разбра какво го е предизвикало. Изобщо не й хрумна, че лордът се страхува за нея. Тя показваше тези акробатични номера, откак се помнеше, и никой в трупата не ги смяташе за опасни. Понякога страдаше от навяхвания и изкълчвания, но това беше рискът на професията. Никога не беше помисляла, че животът й е в опасност. Затова пренебрегна заповедта на графа и продължи представлението си, за да достави удоволствие и на себе си, и на въодушевените зрители в двора на гостилницата.

Гарет се отдръпна от прозореца, най-после осъзнал, че тя няма да го послуша, а и защото не понасяше да я гледа повече. Отвори с треперещи ръце куфарчето си, извади чисто бельо и бързо се облече, докато се вслушваше в одобрителния рев на тълпата в двора, успокояващ знак за това, че Миранда все още е жива и здрава и продължава опасната си гимнастика по покрива. Гневът му се засилваше с всеки вик.

Едва бе успял да закопчее ръкавите си, когато ръкоплясканията заглъхнаха и Миранда скочи грациозно през прозореца. Прехвърлянето й през рамката беше наистина елегантно.

— Какво, в името на Луцифер, правехте на покрива? — попита заплашително графът.

— Упражнявах се — отговори весело тя. — Трябва да се упражнявам всеки ден и покривът е най-доброто място.

Тя се отпусна на пода и направи няколко лицеви опори, без да прекъсва безгрижното си бъбрене.

— Чип настоя да излезем… трябва да знаете, че той е абсолютно чист… и тъй като не бях сигурна как ще ни посрещнат, като слезем долу, покривът се оказа единствената алтернатива. И докато бяхме навън, реших да свърша две работи наведнъж и да си направя утринната гимнастика.

Гарет затвори измъчено очи. Миранда се изправи и видя потъмнялото му лице, напрегнатата линия на устата.

— Вие се сърдите — прошепна учудено тя. Това беше капката, която преля чашата.

— Разбира се, че се сърдя! — изгърмя той. — Какво друго очаквахте? Събуждам се, подавам се през прозореца и изведнъж виждам едно безумно момиче, което се премята по покрива! Да си счупите врата ли искахте? Или намерението ви беше да изпратите маймуната да събере парите?

Миранда го погледна объркано.

— Не… нали ви обясних. Упражнявах се, това е всичко. Всеки ден се упражнявам. Какво да правя, като хората обичат да ме гледат? Нали не ми пречат…

Гарет разтърка тила си и погледът му се проясни.

— Нито за миг ли не помислихте, че можехте да паднете от покрива и да загинете на място?

Миранда се обърка още повече.

— Нима се уплашихте, че мога да се подхлъзна… и да падна?

— Велики Боже, разбира се, че се уплаших! — извика отчаяно той.

— Напълно е изключено да направя такава грешка.

Гарет я погледна слисано. Тя наистина вярваше в думите си. Убеждението светеше в очите й, личеше в твърдата линия на брадичката. Тя съвсем сериозно вярваше, че покривът е сигурно място за гимнастическите й упражнения. Само след секунда той разбра, че и най-лекото колебание, и най-малката сянка на съмнение в собствените й способности биха имали фатални последствия. Разбира се, тя трябваше да вярва в ненаранимостта си, за да изпълнява безумните си премятания.

Той пое дълбоко въздух и го издиша през носа си. Тонът му се промени:

— Бихте ли ми подали ботушите, Миранда? Освен това е редно и вие да се облечете.

Миранда побърза да му подаде ботушите, при което несъзнателно помилва с длани меката кордовска кожа. Никога не се беше докосвала до такъв лукс. Тя протегна ръце към него и го дари с колеблива усмивка, обзета от странно чувство. Той бе изпитал страх за нея.

Миранда не помнеше някой да се е страхувал за нея и сега не знаеше как да приеме това — и особено странната топлина, която се разпространи по тялото й.

Усмивката й беше неустоима и Гарет примирено вдигна рамене. Ризата й беше завързана само до половината и от отвора надничаха кремавобелите извивки на гърдите й, чак до тъмните кръгове около зърната. Ризата беше небрежно натъпкана в кожения панталон и Гарет се трогна от набрания плат на хълбоците й.

Без да съзнава какво прави, той измъкна ризата от панталона и я приглади на хълбоците, после здраво завърза тънките върви на гърдите й.

— Каква небрежност — отбеляза полугласно той. — Явно не ви е достатъчно да забавлявате онази орда оборски ратаи с безумните си премятания по покрива, като рискувате кожата си, ами изнасяте представление полугола.

— Моля за прошка — отговори смирено Миранда, докато се взираше като замаяна в силните пръсти, които сръчно провираха връзките в дупките на деколтето.

Тя нахлузи оранжевата рокля през главата си. Това беше по-скоро риза, или по-точно роба, с малък корсаж, през чиито шнурове прозираше бялото памучно бельо, и ръкави, които стигаха до лактите и разкриваха дългите ръкави на ризата. Стъписана, Миранда погледна омазаните със сажди ръкави, и хвърли смутен поглед към блестящо бялата риза на лорда.

— Ако ще замествам лейди Мод, ще ми трябва друга рокля — осмели се да проговори тя.

— Поне една — съгласи се с усмивка Гарет, обу ботушите си и вдигна кончовите им. — Мисля, че ще имаме достатъчно време да се погрижим за гардероба ви, докато косата ви порасне.

Миранда приглади с две ръце късата си грива и оправи няколко кичурчета около ушите.

— Дългата коса не е за акробатки. Само ще ми пречи, особено когато играя на земя.

— Вероятно сте права, но докато замествате братовчедка ми в обществото, няма да изпълнявате гимнастически упражнения — отбеляза сухо Гарет.

— Не, вероятно не. — Миранда пъхна стъпалата си в дървените чехли. — Не вярвам, че братовчедка ви има склонност към акробатични изпълнения. — Тя се запъти към вратата. — Да кажа ли на гостилничаря да ви изпрати гореща вода?

— Ще ви бъда много задължен. — Гарет се опита да си представи как Мод би изпълнила някое от току-що видените акробатични упражнения и едва не избухна в смях. — Кажете на гостилничаря да съобщи в обора, че след един час конят трябва да е оседлан и готов за път.

— За Лондон ли заминаваме?

— Да. — Той улови скептичния й поглед и попита: — Не можете ли да яздите?

— Яздила съм товарни коне и мулета. Но до Лондон има много път, доколкото знам. Как ще яздя?

— Можете да използвате възглавница за седло. Кажете на гостилничаря да добавят към седлото възглавница.

Миранда се усмихна и заскача весело надолу по стълбата, като изкусно имитираше Чип, който слизаше пред нея. Щом слязоха в кръчмата, тя му подсвирна и той скочи в ръцете й. Момичетата от кухнята я посрещнаха с весели викове и благодарности за представлението на покрива и след като предаде поръчките на лорда, тя изтича в клозета.

За щастие отвратително миришещата барака беше празна и това беше добра поличба за деня. Не че й беше чак толкова неприятно да седи хълбок до хълбок с други ползватели на клозета, но самотата в такова местенце беше истинско удоволствие. Непрекъснатите турнета я бяха научили да го цени.

Сигурно семейството й вече наближаваше френския бряг, разбира се, ако времето и вятърът бяха благоприятни. Дали се тревожеха за нея? Дали се питаха какво е станало с нея и къде се намира в момента? Разбира се, че се тревожеха. Мама Гертруд, Бертран и особено Люк. А Роби със сигурност беше нещастен. Люк щеше да пълни чинията му, когато всички се хранеха, но надали щеше да се съобрази с бързо отслабващите сили на момчето, докато вървят по неравните пътища. Роби никога няма да признае, че е изтощен, никога няма да помоли да го качат на ръчната количка, в която мъкнеха по-голямата част от вещите си. Досега винаги Миранда го беше вдигала, за да го повози, без да обръща внимание на протестите му.

Чип я бе изчакал на покрива на навеса и когато тя излезе от клозета, веднага скочи на рамото й. Обичайният й искрящ оптимизъм беше понесъл тежък удар и когато се върна в кухненския двор, тя се чувстваше самотна и изоставена. Нима можеше да бъде сигурна, че е способна да направи онова, което искаше лорд Харткорт? Какъв ли е животът в Лондон? Какви хора живееха в дома му? Сигурно са напълно различни от онези, които познаваше досега. Познатите лица и гласове, познатият начин на живот, колкото и труден да беше, изведнъж й се сториха неоценимо важни и тя се упрекна, че досега не ги е оценявала по достойнство.

Миранда спря пред бъчвата с дъждовна вода, за да напръска лицето си и да приглади косата си с мокри пръсти. Опита се да изчисти мръсните петна по ръкавите си, но не постигна кой знае какъв успех. Лорд Харткорт щеше да седне на масата за закуска прясно избръснат и със снежнобяла риза, докато тя приличаше на мръсно улично хлапе.

Миранда затърка енергично петната и не спря, докато в двора не се появи Гарет. Той проследи усмихнато как младото момиче приглади косата си с пръсти, изтри мокрото си лице в полата и огледа ръкавите си с угрижена физиономия.

Миранда вдигна глава и го видя на вратата на кухнята.

— Моля за извинение, милорд, да не би да ви накарах да чакате? — Тя се втурна към него и призна разкаяно: — Опитах се да почистя роклята си и да се приведа в малко по-приличен вид, но не постигнах почти нищо.

— Не се притеснявайте — отговори той и се усмихна с обичайната си завладяваща усмивка, която винаги я успокояваше. — По-късно ще имаме възможност да оправим нещата. Елате да закусим. — Той сложи ръка на рамото й и я бутна пред себе си през вратата на кухнята, за да влязат в кръчмата, където едно сънено момиче нареждаше дългата, излъскана до блясък маса в средата на помещението.

Миранда беше възхитена от богатата закуска, която ги чакаше на масата. Варени яйца, свинско филе, бял хляб и цяла свинска глава. Тя приседна на тясната пейка и потиснатото й настроение се изпари в миг.

— Умирам от глад.

— Нищо чудно, след усърдните гимнастически упражнения на покрива. — Гарет посегна към ножа за месо. — Какво ще обичате? От главата или от филето?

— И от двете, ако нямате нищо против. — Тя му подаде дъската за хляб, той отряза две големи парчета и й се усмихна с разбиране. Без да се бави, Миранда се зае с рохките яйца, полени с гъст сос.

Слугинята сложи на масата две канчета с бира, направи реверанс и се запъти към камината, за да изчисти пепелта и да запали огън с останалата жарава.

Миранда яде няколко минути в блажено мълчание, но изведнъж попита стреснато:

— Къде е Чип? Изчезнал е!

— Значи Бог е милостив — промърмори полугласно Гарет. — Вече се питах защо закуската ни протича така мирно.

Миранда скочи от пейката и хукна към прозореца, който гледаше към улицата. Тъкмо в този момент покрай гостилницата мина момче, което носеше пълна табла с пастети и хвалеше на висок глас стоката си, следвано от мъж, който буташе количка, натоварена с лук и зеле. Една възрастна жена метеше боклуците от къщата си към канала в средата на улицата. Когато прозвуча тревожен вик: „Внимание! Пази се от пътя ни!“, тя се отдръпна бързо назад и едва успя да избегне съдържанието на едно нощно гърне, което изляха от горните прозорци.

Съвсем нормална утринна сцена, но от Чип нямаше и следа.

Миранда се върна на масата, но апетитът й беше изчезнал.

— Ще изляза навън, за да видя къде се е скрил — обясни бързо тя.

Гарет кимна любезно и отново посегна към чашата с ейл.

Само след секунди проехтя раздиращ вик и той скочи от мястото си с такава бързина, че преобърна чашата с ейл и изпусна ножа си на пода. Беше вече на половината път до кухнята, когато разбра, че викът не идваше от човешко гърло, и се втурна като луд към вратата, точно в момента, когато внезапно подрезгавелият глас на Миранда се присъедини към паническите викове на животното. Тя пищеше без думи, но с такъв остър тон на страх и гняв, че гласът й пронизваше като нож.

Гарет мина като хала през кухнята и си проби път през кръга от зяпащи кухненски прислужници, събрани до вратата. Излезе на двора и спря като закован. Някой беше вързал горящ парцал на опашката на маймуната, Чип пищеше като набучен на кол и се въртеше в кръг, обезумял от ужас, отново и отново, докато Миранда изскочи зад него и се опита да го улови. Двамата бяха заобиколени от орда засмени хлапаци, които мятаха по смъртно уплашеното животно и собственичката му камъни и конски фъшкии.

— Миранда, не можете да го хванете, ако не престанете да крещите! — Гарет се втурна към нея и я стисна за раменете. — Говорете му спокойно.

— Но той гори! — изхълца тя и по бузите й потекоха едри сълзи. Лицето й беше побеляло от страх, устните синееха.

Гарет направи скок встрани, грабна кофата с вода и я изсипа цялата върху обезумялата маймуна. После се обърна застрашително към ревящите момчета, които се превиваха от смях. Извади меча си, а с другата ръка откопча колана. Все още никой не осъзнаваше какво предстои. Гарет се хвърли право към групата улични хлапаци и ръцете му заработиха методично и безмилостно. Тъпата страна на меча падаше шумно върху глави и рамене, а дебелият, обкован с гвоздеи колан улучваше още по-болезнено момчешките тела. Много скоро хлапаците зареваха също като маймуната и се втурнаха да бягат, полудели от страх пред този дявол в човешки образ и болезнените удари на стоманата и кожата.

Скоро дворът се опразни, само последните бегълци тичаха, препъвайки се, към вратата. Гарет бавно отпусна ръце. Огледа се, после закопча колана си, мушна меча в ножницата и отиде при Миранда, която се бе успокоила, беше успяла да хване мокрия до кости Чип и да отвърже парцала от опашката му. Докато го притискаше към гърдите си, тя оглеждаше с трескави очи обгорената му козина.

Когато Гарет отиде при нея, тя вдигна мокрото си от сълзи лице и го погледна. Очите й бяха пълни с жажда за отмъщение, в гласа й прозвуча неприкрит триумф:

— Божичко, как ги напердашихте! Иска ми се само да не бяха толкова бързи в бягството си.

Гарет можеше само да предполага колко глави и рамене е охлузил и отново се учуди на яростта, която го бе обзела, по-силна от всичко, което беше преживявал досега. Помисли си, че злосторниците все пак бяха успели да се измъкнат навреме, и се ухили.

— Как е Чип? — попита спокойно той.

— Не е чак толкова зле. Козината му е обгорена, но не е опасно. Но шокът беше много силен и това ме тревожи. Как можаха да му сторят това? — Очите й отново се напълниха със сълзи. — Много съжалявам, че се държах така глупаво. И аз можех да взема кофата и да го полея… но бях забравила да мисля.

— Това е разбираемо — промълви утешително той и вдигна ръка, за да приглади назад една овлажняла от сълзи къдрица. — Хайде да го занесем вътре.

Маймунката подаде глава изпод лакътя на Миранда и погледна спасителя си с блестящи очи, за които Гарет беше готов да се закълне, че бяха мокри от сълзи. След това измърмори нещо под носа си и протегна мършавата си ръка към графа.

— Казва благодаря — преведе Миранда и въпреки скептицизма си Гарет беше склонен да й повярва. — Вече ви има доверие и от днес нататък ще ви смята за свой приятел.

— Значи мога да се смятам за щастливец — промърмори сухо Гарет и беше възнаграден с усмивка през сълзи. Миранда сведе глава към Чип и продължи да го успокоява. Блестящата тъмнокестенява коса се раздели на темето и падна напред над ушите. Гарет неволно вдигна ръка, за да я сложи на рамото й и да я отведе в къщата. Това започва да ми става навик, каза си учудено той. Ала този път спря насред движението и втренчи поглед в разголената стройна шия. Ръката му се плъзна към тила и пръстите очертаха малкия сребърноблещукащ белег с форма на полумесец, който се намираше точно под корените на косата.

— Откога имате това?

— Кое? — Миранда обърна глава, без да се освободи от хватката на топлите му пръсти, и се опита да погледне през рамо. — За какво говорите?

— На шията си имате белег във форма на полумесец. — Той обърна главата й и внимателно я наведе, за да огледа по-обстойно белега. Кръвта запулсира лудо в слепоочията му.

Миранда попита шията си и се опита да разбере за какво става дума.

— Не знам откъде го имам. Никога не съм го виждала… нали нямам очи на гърба си — прибави с мека усмивка тя, която не беше в състояние да скрие внезапната й неловкост. Усещаше напрежението във връхчетата на пръстите му и постепенно я обзе нерадостното чувство, че през целия си живот е носила на тила си обезобразяващ знак.

— Спомняте ли си някога да сте се порязали на тила? — попита напрегнато Гарет. — Може би при падане?

— Не — поклати глава Миранда. — Каквото и да е, то е част от кожата ми. Много ли е грозно? — Тя се постара гласът й да звучи равнодушно, но не можа да прикрие уплахата си.

— Ни най-малко — отговори бързо Гарет. — Белегът е съвсем малък и обикновено е скрит под косата. — Той оттегли ръката си и Миранда разтърси глава, за да нагласи косите си в обичайната прическа. — Хайде, време е да тръгваме.

Докато вървяха през двора, Гарет размишляваше трескаво. Странно, много странно. Вече беше абсолютно убеден, че красивата акробатка е много повече от двойничка на лейди Мод.