Джейн Фийдър
Смарагдовият лебед (18)

17

Миранда влезе в спалнята на Мод, без да почука. Чип се хвърли насреща й и буйните му поздрави й попречиха да заговори веднага с Мод за онова, което я вълнуваше. Най-после Чип се успокои и се настани на рамото й, като продължаваше да я милва с обич по главата и да бъбри в ухото й. Миранда съсредоточи вниманието си и се обърна към двойничката си.

— Защо се връщаш толкова рано?

— Защото лейди Имоджин изведнъж се разбърза да напусне двора. — Миранда приседна на ръба на масата, възможно най-далече от буйния огън в камината. — Каза на гостите, че трябва да продължи приготовленията за посрещането на херцог Роаси. — Изражението й беше замислено. — Питам се само какво толкова има да се приготвя.

— Какво искаш да кажеш?

Мод стана от пейката и очите й заблестяха от любопитство.

— Явно е решила, че измамата не работи добре. За съжаление в двора има няколко души, които забелязаха, че новата лейди Мод е съвсем различна от онази, която помнят. — Тя разказа на Мод за разговора, който бяха подслушали, и прибави замислено: — Мисля, че лейди Имоджин има намерение да те принуди да се подчиниш, само че не знам как ще го направи.

— Често ме е заплашвала — отговори сърдито Мод и около устата й се изписа упорита линия. — Казах й, че може да ме върже на колелото за мъчения, ако иска, но аз въпреки това няма да се откажа от вярата си. Аз съм католичка и не мога да се омъжа за френски протестант.

— Разбирам те — отговори с леко нетърпение Миранда. — Но се питам дали съзнаваш, че тази жена може да упражни върху теб извънредно силен натиск. Тя е решена да отиде докрай. Боя се, че те чакат тежки минути. В момента графът не е тук, за да те защити, а лейди Имоджин е от хората, които коват желязото, додето е горещо. — Сините й очи задържаха погледа на другото момиче и след малко в погледа на Мод се изписа несигурност.

— Не знам какво мога да понеса, докато не ме подложат на изпитание — проговори тя, стараейки се да покаже смелост. — И светците са били измъчвани…

— Да, но аз не вярвам, че ти си готова да бъдеш обявена за светица — възрази енергично Миранда. — Мисля, че най-доброто е тази нощ да си сменим местата. Твоята братовчедка замисля нещо лошо и трябва да бъдем готови. Ти ще спиш в моята стая, а аз ще остана тук.

— Защо трябва ти да пострадаш от гнева на лейди Имоджин?

— Не се бой, аз няма да страдам — ухили се Миранда. — Повярвай ми, Мод, аз знам как да се справя с лейди Имоджин.

Мод я погледна скептично, но Берта вече събираше вещите й.

— Да вървим, миличка. — Тя отиде при Мод и грижливо я загърна в пухкавия халат. — Планът е добър. Бог изпрати това момиче с определена цел и ние не бива да се месим в плановете му. Знаеш, че си твърде крехка, за да устоиш на гнева на лейди Дюфорт. В зелената стая ще бъдеш напълно сигурна, а аз ще ти запаля огън, за да не мръзнеш. Ще ти създам уютна обстановка, няма да имаш нужда от нищо, повярвай.

— Но аз не мога да позволя на Миранда да се изложи на опасност заради мен. Защо тя трябва да понесе последствията от моето упорство?

— Разбира се, че можеш — отговори спокойно Миранда и енергично я бутна към вратата. — Знай, че няма да ми се случи нищо лошо. Разбирам, че не искаш друг да страда вместо теб, но те уверявам, че ще издържа. Ако някой ще пострада, това ще бъде лейди Имоджин.

— Какво ще правим с Чип?

— О, да, права си, ако остане с мен, ще издаде играта. — Тя свали маймунката от рамото си. — Върви с Мод, Чип. Моля те, само за малко.

Маймунката се покори и се скри в диплите на пухкавия халат на Мод, макар че гледаше обвинително господарката си. Мод я помилва по главичката.

— Няма да бъде за дълго.

— Хайде, детето ми, побързай. Нямаме време за губене — настоя Берта. — Лейди Имоджин може да дойде всяка минута. — Тя погледна страхливо през рамо към оскъдно осветения коридор. Мод погледна за последен път към Миранда и излезе от стаята.

Миранда окачи балната си рокля, свали кринолина и фустите, нави ги на руло и ги скри под леглото, за да не правят впечатление. После угаси всички свещи и се пъхна само по риза в леглото на Мод, като остави завесите отворени, за да вижда вратата на светлината на огъня в камината. Ако лейди Дюфорт наистина замисляше нещо лошо, поне нямаше да изненада жертвата си заспала. Нощната шапчица на Мод беше оставена на възглавницата и Миранда я нахлупи на главата си, за да скрие късата си коса и да направи измамата пълна.

Часовникът удари единадесет, после полунощ. Миранда се отпусна в мекото легло на Мод и задряма. Огънят догаряше. След известно време започна да се пита дали пък не се беше излъгала. Може би Имоджин се е отказала от плана си. Може би брат й се беше върнал от двора. Не, графът със сигурност не беше в къщата. Ако си беше дошъл, тя щеше да го усети.

Последните удари на часовника заглъхнаха в нощната тишина, когато вратата на спалнята се отвори и лейди Имоджин нахлу като вихрушка, придружена от цяла армия жени — или поне така помисли стъписаната и малко уплашена Миранда.

Имоджин беше свалила черната си официална роба, ръкавите на кремавата рокля бяха навити до лактите. В малките й очи святкаше злобна решителност. Тя се запъти към леглото, следвана от слугините. В ръката си стискаше дебела тояга, цялата в тръни.

Миранда се опитваше да преброи нощните посетители, но лейди Имоджин застана заплашително пред леглото и й препречи гледката. Без да се бави, тя отметна завивките и размаха тоягата си.

— Завържете я за рамката на леглото — заповяда тя с треперещ от възбуда глас. Слугините се хвърлиха върху Миранда, хванаха я за ръцете и краката и я вдигнаха като чувал от леглото.

Младото момиче нададе пронизителен вик, после изкусно отпусна тялото си, сякаш беше припаднала от страшния шок. Погледът й се стрелна към вратата, но тя беше здраво затворена и сигурно заключена.

— Завържете я здраво — изкомандва Имоджин. — Не искам да мърда. Ей, ти, подай им въжетата. — Тя посочи с тоягата към най-възрастната от преданите си прислужнички, жена с лице на плъх, която беше личната й камериерка.

— Да, милейди. — Жената се втурна към леглото, като се спъваше в бързината си. Ръцете й бяха пълни с въжета.

Момичетата изправиха Миранда в края на леглото, тя увисна безсилно в ръцете им, без да оказва и най-малката съпротива. Явно лейди Дюфорт беше решила да се разправи веднъж завинаги с безпомощната си пленница.

Бедничката Мод, как ли щеше да се справи със ситуацията, запита се Миранда и в следващия миг тялото й се напрегна като струна и се разтвори като джобно ножче. Тя вдигна светкавично двете си ръце и изненаданите слугини я пуснаха. Два силни ритника, и две от нападателките полетяха презглава към ъгъла на стаята. Миранда се завъртя на сто и осемдесет градуса и размаха ръце като криле на вятърна мелница. Петата й улучи жената с лице на плъх право в стомаха. Слугинята нададе жален вик и се свлече безсилно на пода.

Миранда се хвърли с един скок на леглото, отдръпна се към възглавниците и се сви там като подгонена сърна, за да огледа обстановката.

Имоджин беше толкова стресната, че се самозабрави и от гърлото й се изтръгна оглушителен, грозен вик на възмущение. Последваха остри викове, което подканяха нападалите слугини да се изправят.

Коридорът се огласи от бързи стъпки. Стреснатите слуги се стичаха от всички страни на къщата, за да видят какво става. Лицата им бяха бледи и уплашени. Тези страшни викове можеха да означават само, че е избухнал пожар или в къщата са проникнали въоръжени крадци и убийци, решени да изколят спящите обитатели и да ограбят ценното имущество.

Главният иконом се втурна като вихър към вратата на спалнята и я отвори с трясък, без да се колебае нито минута. Шумът беше дошъл от това помещение и той беше готов да се изправи срещу неприятелската армия. Зад него се стълпиха мъже и жени и зяпнаха смаяно сцената, която се разкри пред очите им. Всички устремиха невярващи погледи към лейди Имоджин, която с див поглед и треперещи пръсти сочеше крехката фигура в края на леглото, застанала готова за бой, с опрени на хълбоците ръце.

 

 

Когато влезе в къщата си през страничния вход, Гарет очакваше да намери всички заспали. Беше напуснал кралския дворец по-рано, отколкото възнамеряваше. Всичките му опити да отклони вниманието си на игралната маса и да се разсее в иначе приятната компания на приятелите си и бутилка хубаво бургундско бяха претърпели провал. Крайниците му тежаха от умора, слепоочията му туптяха, в устата му горчеше. Видимата причина за оплакванията му беше безсънната нощ и средството срещу тях беше също така очевидно. Миранда сигурно отдавна спеше, в къщата цареше тишина, а собствената му спалня щеше да му предложи най-приятното и самотно убежище на света.

Когато мина по страничния коридор и влезе в голямата зала в средата на къщата, откъм горния етаж се разнесе оглушителен шум и отекна по широката мраморна стълба. Мъжки и женски гласове крещяха и ревяха възбудено един през друг, но гневният писък на сестра му надвика всички. В последно време Имоджин все по-често губеше самообладание и Гарет познаваше този шум. Достолепната лейди беше извън себе си.

Гарет изтича нагоре по стълбата, като вземаше по две стъпала наведнъж, и се втурна в посока на шума. Крясъците идваха от спалнята на Мод. Множеството, което се бе събрало пред вратата, се разстъпи, за да му стори път.

— Какво става тук, по дяволите?

Имоджин обърна рязко глава, но пръстът й продължаваше да сочи обвинително неподвижната фигура на Миранда.

— Това е… това е… другата! — заекна тя. — Това не е Мод. Как е влязла тук другата? Тя е дяволско изчадие! Тя е дете на сатаната, хранено от гръдта на вещица!

При това обвинение хората наоколо отново се разбъбриха, слугите се отдръпнаха уплашено назад, някои жени скриха лицата си, за да не виждат дяволското чедо, което се бе промъкнало в дома им.

— Не ставай смешна, Имоджин — отговори напълно спокойно Гарет. — Овладей се, за Бога. Как смееш да произнасяш такива безумни слова и да обвиняваш момичето в магьосничество. Знаеш, че не си права.

Съвсем бавно истерията изчезна от погледа на Имоджин и разумът се върна в главата й. Тя потрепери от внезапен студ и обгърна с ръце тялото си, изведнъж станало студено като лед. Погледът й се зарея по стаята, откри зяпналото множество край вратата, премести се върху шокираните прислужнички. Прозрението, че именно тя беше предизвикала тази нощна бъркотия, проникна бавно в замъгленото й съзнание.

Гарет се обърна към главния иконом и продължи все така спокойно:

— Изпратете хората да си легнат, Гарисън.

— Веднага, милорд. — Възрастният мъж, загърнат в обточен с кожи халат, махна с ръка към глупаво зяпащите слуги. — Веднага се приберете по стаите си. Няма нищо за гледане. Върнете се в леглата. — Той ги разгони, сякаш бяха овце, избягали от кошарата, и те се подчиниха с видима неохота. Гласовете им изпълниха мрачния коридор и се разнесоха по цялата къща. Умовете им бяха заети със страшната нощна сцена.

— Божичко, какво стана? — Мод се втурна в стаята с побледняло лице и разширени от ужас очи. — Не мога да ти позволя да страдаш вместо мен, Миранда! — Чип се изтръгна с див крясък от ръцете й и се хвърли към леглото, където се беше свила Миранда и следеше внимателно разиграващата се сцена.

Имоджин простена задавено и скри лицето си в ръце.

— Лейди Дюфорт, мисля, че случилото се засяга и мен — продължи твърдо Мод и застана пред Имоджин.

— Тези героични думи идват с малко закъснение, братовчедке — прекъсна я овладяно Гарет. — Миранда, би ли слязла най-после от леглото?

— С удоволствие, но първо трябва да разоръжите сестра си, милорд. — Миранда опря глава на дървената табла. — Тя искаше да набие Мод с онази дебела тояга, за да я подчини на волята си.

— Какво? — прошепна ужасено Гарет и погледна невярващо тоягата в ръцете на сестра си.

— Можеше да й изпочупи костите — продължи Миранда и в тона й имаше неприкрита злоба. — Беше решила да върже Мод за таблата на леглото, за да я измъчва. Погледнете въжетата, които онази жена стиска в ръцете си.

Гарет втренчи поглед в жената с лице на плъх. Тя седеше на пода и се взираше объркано пред себе си, но ръцете й стискаха здраво ленените въжета. Когато усети мрачния поглед на лорд Харткорт, тя се изправи с мъка. Кринолинът й се закачи в обувката и сатенът се скъса с оглушителен шум.

— Тя ме нападна, милорд — извика възмутено тя и изведнъж се разтрепери от ужас под строгия поглед на графа. — Тя ме удари, изрита ме и ме запрати на пода.

— Нима очаквахте нещо друго? — попита сърдито Миранда. — Ако някой е решил да ви върже, за да ви измъчва, със сигурност ще се защитавате и ще се браните с всички сили.

Мод, която бе забравила героизма си, зяпна учудено Миранда. В следващия момент очите й засвяткаха от трудно потискан смях, тя хвърли поглед отстрани към Имоджин, изкиска се и се хвърли на пейката край огнището, за да зарови лице във възглавниците.

Гарет махна с ръка на прислужничките да излязат. Нямаше смисъл да ги обвинява, че бяха изпълнили заповедта на господарката си. После отново се обърна към сестра си.

Имоджин приседна на пейката под прозореца и затрепери с цялото си тяло. Очите и бяха изцъклени и безжизнени. Отшумяващата истерия й създаваше проблеми. След малко вдигна глава и погледна безпомощно брат си.

— Само за теб. Направих го за теб.

— Знам, Имоджин — отговори той и в гласа му звучаха тъга и безкрайна умора. Отиде при нея, улови ръцете й и меко я издърпа да стане. — Кога най-после ще разбереш, че нямам нужда от твоята помощ… — След малко поклати глава и я побутна към вратата. — Забрави го. Станалото, станало. Иди да си легнеш. — Той докосна бузата й с връхчетата на пръстите си и я отведе до вратата.

— Ти отиде да спиш в стаята на Миранда, така ли, Мод?

Мод вдигна глава от възглавниците.

— Не съм спала, сър. Не можех да спя. Знаех, че нещо ще се случи.

— Е, надявам се, че най-после ще заспиш. Предлагам да се върнеш в зелената стая и да прекараш нощта там.

— Защо? Смятате ли, че лейди Имоджин ще направи нов опит да…

— Не, но аз желая да поговоря на четири очи с Миранда и те моля да направиш това, което ти казах.

Мод погледна слисано Миранда, после се обърна рязко и изчезна от стаята.

Гарет отиде до високото легло, протегна ръце, обхвана Миранда през кръста и я свали на пода. Отдалечи я малко от себе си, вдигна я високо във въздуха и впи поглед в лицето й. Тя го погледна сериозно, опитвайки се да разгадае израза на лицето му, но то беше напълно спокойно и не разкриваше дори частица от мислите му.

— Бог да ми е на помощ — промърмори най-после той и гласът му прозвуча изненадващо безпомощно. — Ако бях заподозрял, че ще преобърнеш живота ми с главата надолу, светулчице, щях да избягам от Дувър, сякаш ме гонят всички дяволи от ада.

— Нима очаквахте да остана бездейна и да гледам как сестра ви измъчва бедната Мод? Разбрах, че има намерение да упражни насилие, и реших да действам

Той поклати глава.

— Разбира се, от теб не може да се очаква бездействие. Вече те познавам и знам на какво си способна. Макар че можеше просто да останеш до Мод, за да я защитиш в случай на нужда. Защо трябваше непременно да изложиш себе си на риск? — На устните му заигра бегла усмивка. — Това би било прекалено просто решение.

Миранда не посмя да го попита кога най-после ще я пусне на пода. Ръцете на талията й бяха топли и твърди, в очите му пламтеше чувственост, която изобличаваше в лъжа спокойния му тон.

— Честно казано, милорд, изобщо не ми хрумна да останем и двете.

Той кимна.

— Разбира се, че не. — За момент в стаята се възцари тишина. Чип се настани удобно на възглавницата и започна да реши козината си. Въпреки че изглеждаше много зает, внимателните му очи непрекъснато търсеха двете фигури в средата на помещението. Една влажна цепеница пращеше в камината. Часовникът удари половин час.

Миранда докосна устата на Гарет с малкото си пръстче. Беглото, но извънредно интимно докосване накара устата му да потрепери. Той улови пръстчето й с устни и го прибра в устата си, тя се засмя тихо и вдигна другата си ръка, за да очертае линията на брадичката му. После се наведе и целуна с безкрайна нежност ресниците му. Миглите й затрепкаха по скулите му, дъхът й опари настръхналата кожа. Без да бърза, тя целуна брадичката му и езикът й се плъзна по наболите косми.

Гарет плъзна бавно тялото й между ръцете си и я остави на пода. После взе лицето й между дланите си и притисна устни в нейните. Миранда въздъхна доволно, затвори очи и се отдаде цяла на възбуждащата целувка. Устата й се превърна в център на всички усещания и чувства, топло, яркочервено езеро от наслада.

Най-сетне Гарет вдигна глава. Очите, в които се бореха страстта и разумът, бяха почти черни под трепкащата светлина на огъня. Миранда се сгуши в него и тялото й потръпна от желание. Той усети аромата на косата й, на кожата, вдъхна дълбоко чувственото й ухание, смесено със сладките миризми на розова вода и жасмин. И разумът загуби битката. Той грабна Миранда под мишницата си и излезе от стаята, следван по петите от подскачащия Чип.

Гарет вдигна резето пред вратата на собствената си спалня, отвори, влезе и я ритна с крак, за да затвори. Чип, който остана в коридора, се разкрещя сърдито.

— Извинявай, приятелче — промърмори лордът и побърза да отвори вратата. Маймунката се втурна в стаята и се хвърли с едни скок на перваза на камината, където продължи да реши козината си, докато умните, блестящи очи оглеждаха внимателно чуждата обстановка.

Гарет положи Миранда на леглото, застана пред нея с опрени на хълбоците ръце и впери поглед в лицето й.

— Явно сестра ми е имала известно право да те обвини в магьосничество — прошепна примирено той. — Не мога да намеря друго обяснение за тази лудост.

Миранда се усмихна развеселено. Атмосферата беше напълно различна от миналата нощ, когато двамата се потопиха в мистичната омая на съня. Тук, в спалнята на графа, нямаше мистерия и магии. Той беше мъж от плът и кръв, силно възбуден и пълен с желание. А тя осъзнаваше неговия глад и своето тяло много по-силно, отколкото беше смятала за възможно. Миналата нощ не бе намерила думи, за да опише какво ставаше с нея и за какво копнееше. Тази нощ обаче го знаеше с прекрасна, безсрамна яснота.

Гарет започна да сваля дрехите си, движенията му бяха сръчни и бързи. В очите му светеше желание, дишаше задъхано, сякаш бе тичал.

Миранда бързо изхлузи ризата през главата си и я захвърли на пода. После коленичи на леглото и проследи движенията на мъжа с нескрито любопитство. Когато той разкопча панталона си, тя неволно облиза устни и Гарет едва не избухна в смях при този неприличен и в същото време невинен жест. Той опря крак на ръба на леглото и свали копринените си чорапи. Миранда следеше всяко негово движение с такова внимание, сякаш животът й зависеше от това. Много пъти беше виждала голи мъже, но никой от тях не беше така замайващо красив.

Тя посегна към тесните му хълбоци и се опря на пети. Устата й се сключи около твърдия му член, които стърчеше гордо между черните къдрави косъмчета в слабините му. Тя вдъхна дълбоко опияняващата мъжки аромат и плъзна устни по меката кожа, погали го с езика си и съвсем леко заби зъби в основата му, така сигурна и безгрижна, сякаш се беше родила със знанието как да му достави удоволствие.

Пръстите й се впиха в напрегнатите до крайност бедра. Неговите ръце се плъзнаха възбудено по тялото й. Нямаше нищо по-прекрасно от горещото пулсиране на плътта под езика й, от играта на мускулите по корема му.

— Не бързай толкова, любов моя — прошепна дрезгаво мъжът, вдигна глава и отстъпи крачка назад.

Езикът й последва движението му и се издаде напред, за да оближе влажното връхче на члена му.

— Защо не? — попита дяволито тя. Надигна се на колене, плъзна ръце по гърдите му, долепи корема си до неговия и усети как възбудената му мъжественост се притисна в таза й. Изпълнена с трескаво нетърпение, тя разтвори бедра, привлече го между краката си и се притисна към него, за да обхване члена му с меката, коприненогладка кожа от вътрешната страна на бедрата си.

Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й и обхванаха дупето. Тялото й се изви назад, бедрата се задвижиха в бърз ритъм, масажираха коравата му плът и изтръгнаха от гърлото му дълбоки стонове на наслада. Главата й падна назад и разкри стройната лебедова шия. Очите й бяха затворени от тънките клепачи, пронизани от сини жилчици. Гарет сведе глава, за да целуне топлите й устни и да вкуси сладостта им.

Треперещ от желание, той обхвана дупето й и я вдигна на длани от леглото. Тя обви крака около кръста му и тялото й се отвори, готово да го приеме.

Очите й се отвориха и тя се засмя щастливо при вида на белязаното от страст мъжко лице. Той се плъзна в утробата й и слабините й се сляха с неговите в такова съвършено единение, че никой и нищо не беше в състояние да ги раздели. Тялото й се нагоди към силните тласъци и тя отново се засмя щастливо.

Гарет се усмихна, впи пръсти в гладката кожа на бедрата й и се вгледа в озареното й от радост лице. Беше изпълнен с преливаща радост, с невероятна нежност, примесена с дълбоко учудване, че тази неопитна невинност играеше без грешка прастарата игра на любовта. Тя прехапа долната си устна и очите й приеха тъмния, забулен нюанс на вечерния здрач. Изведнъж утихна в ръцете му, съсредоточила цялото си същество върху сладостното парене в утробата си, върху всепобеждаващата наслада. Вътрешните й мускули се стегнаха около члена му, устните се отвориха, очите се разшириха от блаженство, по тялото й се разля огнена лава.

Той беше заровен дълбоко в тялото й и всяко потреперване, всеки сладостен гърч в топлата, загръщаща утроба се предаваше на собствената му плът. Светът се смали до малката му спалня, скрила двете им слети тела. Той усети как загуби контрол над себе си, как бавно и неудържимо бе поет от невероятната вихрушка на екстаза. Все пак той се опита да се съпротивлява още малко, но в този момент Миранда бе разтърсена от силна тръпка, тя го притисна с все сила и тялото й се уви около неговото като втора кожа.

Той остана неподвижен в нея, не смеейки дори да диша, докато страстта й достигна своя връх. Тогава се отдаде на насладата и полетя към замайващата пропаст на екстаза с див вик на учудване и радост.

Главата й се отпусна на рамото му, ръцете й стиснаха шията му, тялото й постепенно се отпусна и той я вдигна, наново учуден от лекотата й.

— Велики Боже, ангеле мой, къде научи това магическо изкуство? — прошепна той и зарови лице във влажната й коса.

— Не знам — отговори едва чуто тя. — Но беше наистина като магия. — Тя разхлаби хватката на краката си около хълбоците му и той я пусна внимателно на пода. Миранда отметна глава назад, разрошената й коса зае обичайното си място на върха на главата като блещукаща шапчица и тя го погледна с израз на такъв триумф, че въпреки безкрайно сладостната умора в тялото си той избухна в луд смях.

Той я вдигна отново на ръце и я целуна нежно, приглади косата от челото й и я погледна с усмивка. Изведнъж тъмна сянка прогони усмивката от очите му, меката линия около устата изчезна.

— Умирам от глад. — Миранда инстинктивно прекъсна напрегнатото мълчание с банална забележка. — В двора не дадоха вечеря. Защо никога не предлагат дори освежителни напитки?

— Кралицата е пестелива — отвърна Гарет. — Много хора я наричат скъперница. Ей там на таблата ще намериш нещо за ядене.

Той посочи масичката, където лакеят както всяка вечер беше оставил нещо за хапване. Проследи мълчаливо как Миранда се изправи пред масичката и се наведе над приготвената табла. Зарови пръсти в косата си, докато наблюдаваше гладките, бледи линии на гърба й, вдлъбнатината на тясната талия, меката закръгленост на хълбоците, стегнатото задниче, дългите стройни бедра.

Ноздрите му потръпнаха, в слабините му отново се надигна горещо желание и победи мига на разкаянието, прогони тъмните сенки на злокобните предчувствия, които бяха нахлули в душата му. Тя се обърна към него с парче пиле между палеца и показалеца. Погледът й се плъзна по тялото му и очите й се разшириха в добре изиграно смайване.

— Велики Боже, милорд, вие да не сте сатир? Мисля, че това е думата, която търсех. — Тя отхапа голямо парче пиле и се запъти обратно към него. Очите й блестяха от новосъбудена страст, приковани в коравата му мъжественост. — Можем ли да го направим по друг начин? Само за разнообразие, нали разбирате? — Тя откъсна парче месо със зъбите си и му го предложи, като мушна пръсти между устните му.

Гарет обхвана китката й и съвсем бавно отдалечи ръката й от устата си. Облиза всеки пръст поотделно, после се наведе през рамото й, за да напълни чаша с тъмночервено бургундско. Отпи голяма глътка, после обхвана тила й с една ръка и вдигна лицето й към своето. Устата му се сключи около полуотворените й устни, топлото вино потече по езика й и се смеси с чувствения му вкус.

Тя се наслади на силната течност и езикът й затанцува около неговия. Виното зашумя в устата й, преди да го погълне.

Гарет кимна, отпи още една глътка и повтори сладостната процедура, после привлече Миранда в скута си и седна с нея в голямото кресло. Наля още вино в устата й, като придружаваше действията си със страстни целувки, докато тя избираше вкусни хапки от таблата и ги слагаше с нежни, галещи движения между устните му.

Те се наситиха на чувствената игра едва когато започна да се зазорява. Миранда въздъхна дълбоко и се облегна на рамото му, докато той милваше мекото хълмче между бедрата й и постепенно проникваше навътре, за да намери коприненото цвете на страстта. Тя лежеше с леко разтворени крака в скута му, докато ръката му й доставяше лениво, безкрайно отпускащо удоволствие. Накрая го дари със сънлива усмивка на удовлетворение, той я вдигна на ръце и я отнесе до леглото, после се мушна до нея под завивките.

— Дано се събудим преди да е пристигнал херцогът — прошепна с тихо кискане Миранда и се обърна настрана, за да прибере твърдото си малко дупе в извивката на хълбока му.

Гарет не отговори. Умората му беше изчезнала. Дълго лежа буден, загледан към брокатения балдахин, избродиран с увити една в друга лози, докато навън бавно се зазоряваше и стаята се изпълваше с мътна светлина. Миранда спеше спокойно и дълбоко до него.

Всички опасения и съмнения се върнаха в пълен обхват и донесоха със себе си горчиво чувство за вина и гняв. Как можа да прояви такава слабост, как не можа да устои на изкушението?

Дълго време се опитваше да се пребори със самообвиненията, тялото му беше сковано и не можеше да намери покой.

Накрая все пак задряма и потъна в безпокоен сън, пронизан от еротични сънища, подправени с горчивия вкус на загуба.