Джейн Фийдър
Смарагдовият лебед (12)

11

На следващата сутрин Миранда се събуди от тих шум. Вратата на спалнята й се отвори.

— Добро утро, Миранда. — Мод пристъпи към леглото и лицето й беше само блед овал в сумрака на утрото.

Миранда седна в леглото и се огледа сънено.

— Колко е часът?

— Малко след седем. — Мод потрепери и се уви по-плътно и многобройните си шалове. — Тази стая е много студена.

— Права сте, помещението не е особено уютно — отвърна Миранда и погледна към прозореца. Небето беше сиво, забулено с облаци. Сигурно лошото време беше дошло откъм реката малко след като тя и графът се бяха прибрали. — Май ще вали.

Мод оглеждаше двойничката си с неприкрит интерес.

— Много съжалявам, че ви събудих, но изведнъж изпитах странното чувство, че само съм сънувала и че когато ви видя тази сутрин, изобщо няма да си приличаме.

Миранда се ухили и се прозя.

— Е? Потвърди ли се чувството ви?

Мод поклати глава и устните й се опънаха в намек за усмивка.

— Не, приличаме си като две капки вода, също като миналата вечер. Още не мога да свикна с вас, Миранда. — Тя протегна ръка и предпазливо докосна лицето й. — Кожата ви е също като моята.

Чип скочи от леглото, за да поздрави гостенката по свой начин, и Мод помилва главичката му.

— Какво ще стане днес?

— Нямам представа. Никой нищо не ми казва.

Миранда отметна завивката, скочи от леглото и направи няколко гимнастически упражнения, за да се събуди.

— Тялото ви не е като моето — отбеляза критично Мод. — И двете сме тънки, но вие имате повече плът.

— Това са мускули — отвърна Миранда. — Нали съм акробатка. — Тя се наведе и вдигна красивите дрехи, които беше захвърлила небрежно на пода. — Време е да се облека — промълви виновно тя. — Трябваше да окача роклята в шкафа. Вижте колко е смачкана.

— Оставете я да си лежи — отговори безгрижно Мод. — Камериерките ще я изгладят. Почакайте, ще ви донеса халат. — Тя побягна с бързина, твърде нетипична за нея, и само след минути се върна с разкошен кадифен халат, обточен с кожички.

— Облечете халата и ще отидем в моята стая, където в камината гори огън и Берта тъкмо топли подправена бира. Днес ще ми пуснат кръв.

— Защо трябва да ви пуснат кръв? Да не сте болна? — Миранда мушна ръце в ръкавите на елегантния халат, копринената подплата погали кожата й и тя помилва възхитено меките кадифени гънки. Животът в копринен пашкул със сигурност си има и добри страни, каза си тя и последва Мод към стаята й. Чип вече беше скочил на рамото й.

— Пускането на кръв е предпазна мярка, за да не се разболея — обясни Мод и направи жална гримаса. — Всяка седмица лекарят изстисква от крака ми по цяла чаша, за да не се сгорещява кръвта ми и да не вдигна температура.

Миранда я погледна ужасено.

— Как издържате? Пускането на кръв е по-страшно дори от клизмата.

— Не е особено приятно — съгласи се Мод и отвори вратата към стаята си. — Но е необходимо, за да не се разболея.

— Според мен въздействието е точно обратното. Пускането на кръв ви разболява — промърмори недоволно Миранда.

Мод не реагира на тази неграмотна забележка. Тя отиде до тапицираната пейка, издърпана съвсем близо до буйния огън, седна и протегна босите си крака, обути само в тънки домашни чехли, към пламъците. После направи небрежен жест с ръка и обясни:

— Това е Миранда, Берта. Снощи ти разказах за нея. Лорд Харткорт я е наел да изпълнява моята роля, но не сме съвсем сигурни защо и какво ще се случи накрая.

Възрастната жена, която усилено разбъркваше подправената бира в едно медно гърненце, вдигна глава и при вида на Миранда светлите й очи се разшириха от ужас. Дървената лъжица падна на земята.

— Света майко Божия! Господ да ни е на помощ! — Тя се изправи тромаво и пристъпи към Миранда, но като видя Чип, се отдръпна стреснато. — Велики боже на небето! Сега пък диво животно! — Лицето й побеля от страх.

— Чип изобщо не е див — опита се да я успокои Мод. — Нищо няма да ти стори.

Берта я погледна със съмнение, но смайването от приликата между Миранда и любимката й беше много по-голямо от страха пред маймуната. Тя пристъпи до Миранда и взе лицето й между двете си ръце.

— Всемогъщи Боже! Не мога да повярвам на очите си. Ти приличаш досущ на моето момиче!

Миранда беше започнала да привиква към тази реакция и не каза нищо.

— Това е или дело на дявола, или Божия промисъл — промърмори Берта и отстъпи крачка назад, за да размисли. — Във всеки случай не е естествено, това е съвсем ясно.

— Успокой се, Берта, наистина няма причина да се вълнуваш толкова — извика нетърпеливо Мод. — Готова ли е бирата? Имам нужда да се стопля.

— О, да, миличката ми, разбира се. Напълно си права. В никакъв случай не бива да настинеш. Защо не ме послуша и не си остана в леглото? Кой се разхожда бос в този ранен час? — Берта се върна до огъня и продължи да разбърква бирата, като от време на вре ме поглеждаше подозрително към Миранда, която беше издърпа ла стола си по-далече от камината и седеше мълчаливо. Според нея в стаята беше прекалено задушно. — Света майко Божия! Може би пък ни е изпратена от небето — мърмореше под нос старата жена. — Ако си дошла да спасиш моето момиче от злото, което искат да му сторят, значи наистина си изпратена от небето.

Миранда пое канчето с бира, което й подаде Берта, благодари сърдечно и подуши ароматната пара.

— Искам за закуска варени яйца в сос — заяви Мод. — Благодарение на Миранда вече няма да живея на хляб и вода.

— По-скоро благодарение на лорд Харткорт — поправи я весело Миранда. — Той не позволи на лейди Имоджин да ви наказва така строго.

— Веднага отивам да донеса закуската, миличката ми. — Берта скочи на крака. Изведнъж на лицето й се изписа съмнение. — Лекарят ще дойде скоро, за да ти пусне кръв, а яйцата може да те прегреят. Най-добре е да хапнеш нещо леко.

Мод я погледна сърдито.

— Днес се чувствам силна и здрава, Берта. Сигурна съм, че лекарят ще източи съвсем малко кръв.

— Не е ли по-добре изобщо да не идва? — осмели се да предложи Миранда, но Берта не обърна внимание на възражението. Наведе се над Мод, сложи ръка на челото й и я огледа изпитателно.

— Не знам, скъпо дете. Ти имаш крехко здраве и понякога състоянието ти се променя много бързо.

— Не се чувствам болна, чувствам се здрава и силна и искам варени яйца със сос — заяви сърдито Мод. — Ако не ми ги донесеш веднага, да знаеш, че ще получа пристъп.

Миранда погледна шокирано двойничката си. Не можеше да одобри тази демонстрация на инат. Но Мод явно знаеше как да постигне своето, защото Берта въздъхна жално, но не се осмели да възразява повече и забърза към вратата с угрижено лице.

Когато вратата се затвори зад старата бавачка, Мод се усмихна отмъстително.

— Ето че успях. Понякога Берта е невероятно упорита и се налага да повиша тон.

Миранда се отказа да коментира случилото се и посвети вниманието си на подправената бира, която наистина ухаеше чудесно.

— Защо се намръщихте? — попита Мод. Миранда сви рамене.

— Не знам. Мисля, че се почувствах неловко, когато момичето, което толкова много прилича на мен, се държа така некрасиво с възрастната жена.

— Какво знаете вие за живота ми? — избухна изведнъж Мод. — Имате ли представа колко безутешно и ограничено е съществуването ми? Знаете ли колко е страшно да се живее с убеждението, че никой освен Берта не го е грижа какво става с мен? Едва сега, когато разбра, че мога да й бъда от полза, лейди Имоджин започна да се занимава с мен. Всъщност не, тя не се интересува от мен, а само от онова, което мога да й донеса. — Очите й заискряха, бузите пламнаха, цялото й тяло се напрегна и запулсира от енергията на гнева.

Миранда беше шокирана, не толкова от думите на Мод, колкото от дълбоката страст, скрита в тях, страст, която изпитваше и самата тя, сякаш не Мод, а тя бе казала тези ужасни думи. Изведнъж си представи живо безутешното съществувание на двойничката си, сякаш това беше нейният живот — затворена в грамадната къща, болнава, постоянно заета с незначителните си страдания. Какво друго можеше да прави, без приятели на нейната възраст, без компания, без реална представа за необятния свят извън високите стени. Живот в кафез, и това само защото роднините й смятаха един ден да я използват за своите цели.

Ако бях на мястото на Мод, сигурно и аз щях да се науча да се дразня от всяка дреболия, да упорствам и да бъда вечно в опозиция, каза си Миранда. Мод съзнаваше, че хората, които носеха отговорност за нея, само я търпяха, и реагираше с враждебност и упорство. Това й даваше удовлетворение, вдъхваше й известно самочувствие. Оттеглянето в манастир беше нещо, за което си струваше да се бори, приемлива алтернатива на живота, планиран за нея от семейството й.

Преди Миранда да е успяла да изрази обърканите си мисли, Берта се върна, придружена от един лакей с отрупана табла. Двамата наредиха масата, като лакеят през цялото време поглеждаше любопитно към Миранда, втренчила тъжен поглед в пламъците.

— Ела и си хапни, миличка. Виж какви хубави яйца съм ти направила. — Берта се суетеше грижовно около Мод, нагласи салфетката й и сложи в чинията няколко яйца. — Моля те само да внимаваш.

— Има достатъчно и за вас, Миранда. — Мод посочи с лъжицата си отсрещния стол. — Харесвате ли варени яйца в сос?

— Харесвам всичко — отговори чистосърдечно Миранда и седна срещу Мод. — Не мога да бъда взискателна, когато не знам кога ще бъде следващото ми ядене.

Мод вдигна глава от чинията си и в сините й очи блесна разбиране.

— Питам се кой живот е по-лош, вашият или моят.

— Вашият — отговори без колебание Миранда. После си отчупи парче хляб и го намаза дебело с масло. — Свободата е по-важна от всичко друго, даже когато живееш бедно. Аз не бих могла да живея като вас. — Тя направи широк жест, който включваше привичната за Мод обстановка. — Всичко е елегантно, луксозно и меко, но не мога да разбера как понасяте вечните забрани. Не ви ли е мъчно, че никога не можете да излезете без позволение, че не можете да се разходите свободно навън, без никой да знае къде сте?

— Мисля, че човек свиква, особено когато не познава друг начин на живот — отговори тихо Мод, бутна празната си чиния и посегна към чашата с бира.

Изведнъж вратата се отвори с трясък, сякаш се беше вдигнала буря, и в стаята нахлу лейди Имоджин. Роклята от черна дамаска изпълни отвора като дебел буреносен облак. Миранда преглътна бързо яйцето си и двете с Мод станаха, за да направят реверанс пред дамата.

Имоджин огледа бегло момичетата и се запъти с решителни крачки към шкафа за бельо.

— Ти вече нямаш нужда от всички тези дрехи, братовчедке, тъй като ти е забранено да излизаш от стаята си. Ще използваме роклите ти за Миранда. Достатъчни са някои дребни поправки. Няма смисъл да харчим излишни пари. — Без да се бави, тя отвори едно чекмедже и започна да проверява съдържанието. — Имате еднакви коси и очи, така че можем да използваме всичко — заяви тя. — Берта, вземете дрехите на лейди Мод и ги отнесете в зелената спалня. Оставете ги на леглото, за да мога да направя избора си.

— Нищичко ли няма да ми оставите, мадам? Гола ли ще ходя отсега нататък? — попита Мод и гласът й отново прозвуча слабо и приглушено.

— Не ти е нужно нищо друго, освен домашни халати — отговори Имоджин, изправи се и тикна дрехите в ръцете на Берта, която трепереше от възмущение. Без да й дава време да възрази, Имоджин натрупа още рокли в ръцете й и я бутна към вратата.

— Днес не трябва ли да ти пуснат кръв, Мод? — попита дамата, когато Берта излезе от стаята, понесла цял куп ухаещи на ароматни треви рокли от коприна, кадифе и дамаска.

— Да, мадам.

— Тогава ти предлагам незабавно да си легнеш, за да… Олеле! Какво беше това? — Тя попипа главата си и очите й се разшириха от изненада. — Майчице! — Тя се сгърчи като от удар и се хвана за тила. — Някой ме убоде!

Миранда знаеше кой е злосторникът. Едно от неприятните качества на Чип беше, че обичаше да напада от засада нищо неподозиращи личности. Погледът й се устреми виновно към гардероба, точно в мига, когато дамата бе улучена от нов изстрел. Чип стискаше в шепата си десетина ореха и с весело изражение на лицето ги мяташе към лейди Имоджин.

Дамата проследи погледа на Миранда и изрева от гняв, когато откри злодея. Ала знаеше, че е безсилна да се бори с него, затова отстъпи бързо към вратата.

— Кълна се в Христовия кръст, ще заповядам да извият врата на тази гадина! — изсъска тя и направи още няколко крачки назад.

Тонът й явно предизвика Чип, защото върху нещастната жертва се посипа цяла канонада от добре прицелени орехи. Имоджин изпищя като набучена на кол и избяга от спалнята, скрила лице в ръцете си.

Майлс, който тъкмо излизаше от спалнята си в другия край — на коридора, чу вика и застина на мястото си. Жена му връхлетя върху него с цялата си тежест и за малко не го събори на пода.

— За Бога, мадам! Какво ви е? Какво се е случило? — Майлс напрегна цялата си сила, за да подкрепи жена си, която беше поне с осем сантиметра по-висока от него, а огромният кринолин и колосаната яка увеличаваха значително обхвата на мощната й фигура.

— Нападение! — изохка възмутено Имоджин. — Онова диво животно ме нападна! — Тя посочи с трепереща ръка към стаята на Мод.

Майлс се огледа предпазливо и когато подаде нос иззад дантелената яка на жена си, моментално бе улучен от един орех.

— Ох! — Той отскочи назад, разтърка челото си и отново се скри зад защитната обвивка от черна дамаска.

— О, Чип, престани най-после! — извика сърдито Миранда и напразно се опита да свали маймуната от гардероба. — Веднага слез.

Ала Чип не реагира на молбите й. Играта беше толкова приятна, успехът наистина забележителен.

Граф Харткорт избра точно този момент, за да излезе на сцената. Той мина покрай сестра си, сви се, когато бе улучен от поредния изстрел, и попита уморено:

— Не можете ли да го усмирите, Миранда?

— Нали се опитвам! — извика тя, като се смееше и плачеше едновременно, защото бе наясно, че щяха да прогонят Чип от къщата, и то с пълно право. Най-малкото, отсега нататък трябваше да ограничи до минимум свободата му и това щеше да го направи дълбоко нещастен. Как не можа да го отучи от тези номера!

— Скоро мунициите му ще свършат — отбеляза Мод, която се тресеше от смях. Очите й искряха весело, бузите бяха зачервени от напрежение.

За щастие тя се оказа права. Когато ръцете му се изпразниха, Чип изпълни трескав танц по ръба на гардероба, за да изрази увереността си, че никой не може да го хване там горе, изграчи нещо неразбрано и оголи зъби в доволна усмивка. За всички присъстващи беше ясно, че маймуната им се надсмива.

— Вижте го, вижте го! — изрева вбесено Имоджин. — Какво каза? — Тя усети колко абсурдно прозвуча въпросът й и стисна здраво зъби, за да се овладее. — Гарет, настоявам веднага да отстраниш тази отвратителна твар от дома ни.

Най-после Миранда успя да улови маймуната и да я скрие в прегръдката си. Когато се обърна към лорд Харткорт, в очите й имаше пламенна молба.

— Това е само игра. Много съжалявам, милорд, но той усеща, че лейди Имоджин не го харесва, и се чувства засегнат.

Гарет направи крачка напред и настъпи един лешник, който се разтрогни шумно под тока на ботуша му. След като огледа осеяния с орехи под, той се обърна към Чип, който се беше сгушил доволно в прегръдката на Миранда. Маймуната го погледна съзаклятнически и му намигна. Гарет отмести поглед към Миранда и тъй като имаше усет за контраста, изпита възхищение от гледката. Загърната в елегантен халат, обточен с кожи, но боса. Нежните стъпала, които се подаваха под скъпото кадифе, изглеждаха странно раними. Дългата, стройна шия, която се издигаше от пухкавата кожа, беше увенчана с малка, съвършено оформена глава с късо отрязана, разбъркана коса. Половин дама, половин скитница. И невероятно възбуждаща.

За момент Гарет забрави напълно кой беше предизвикал бъркотията, забрави присъствието на гневната си сестра, на смеещата се Мод и нещастния Майлс, които го бяха заобиколили и чакаха решението му. Той се потопи напълно в прекрасната гледка на крехката девическа фигура, на това удивително противоречиво същество. При това изпита нещо невероятно, някакво отваряне: сякаш част от него, дълго време заключена и потънала в мрак, изведнъж се разтвори и се устреми към светлината.

— Опитайте се да го контролирате по-добре, Миранда — проговори меко той.

— Ще се постарая, милорд — обеща с готовност тя и цялото й лице се озари от усмивка на радост и облекчение. — Уверявам ви, че няма да го изпускам от поглед.

Лейди Имоджин изпухтя възмутено, обърна се рязко и се отдалечи с бързи стъпки. Майлс се поколеба, после също се оттегли от сцената, като тропаше шумно с домашните си пантофи.

— Милорд, правилно ли е всички дрехи на лейди Мод да бъдат отнесени в зелената стая? — попита Берта с треперещ от възмущение глас.

— Какво казахте? — Гарет я погледна недоверчиво. Старата бавачка стоеше до вратата, скръстила сбръчканите си ръце пред корема, с гневни сиви очи.

— Говоря за дрехите на лейди Мод, милорд. Лейди Дюфорт каза, че трябва да дадем всичко на тази. — Берта посочи пренебрежително Миранда. — Лейди Мод може да запази само домашните си халати.

— Не ставайте смешна — отговори сърдито Гарет. — Сигурно не сте разбрали. Мод може да заеме на Миранда някои от дрехите си, най-вече официални рокли, докато поръчаме пълен гардероб. Приемам, че лейди Имоджин е взела дрехите само за да направи избора си.

— Аз чух нещо съвсем друго — промърмори Берта, отиде до камината, грабна машата и разбърка въглищата с резки движения.

Гарет смръщи чело, но реши да не се занимава повече със старата Берта. Тъкмо се обърна да си върви, когато в стаята влезе възрастен мъж в износен черен сюртук и старомодни раирани панталони, понесъл огромна кожена чанта. Това беше домашният лекар.

— Болна ли си, братовчедке? — попита загрижено лордът.

— Трябва да ми пуснат кръв, милорд. — Мод легна на тапицираната пейка и Берта побърза да събуе пантофите й.

— Треска ли имаш? — продължи с въпросите Гарет.

— Милорд, днес е денят, в който пускаме кръв на лейди Мод — обясни лекарят и извади от чантата си остро ножче. Берта донесе калаена купичка от шкафчето до камината.

— Това май ти е станало навик, братовчедке — установи с гневно смръщено чело Гарет и направи крачка към пейката.

— Според мен редовното кръвопускане е необходима мярка, за да запазим милейди здрава — обясни лекарят, наведе се и опипа прасеца на Мод. — Кръвопускането разрежда кръвта и предотвратява нагорещяване. — Берта коленичи до него и сложи купичката под стъпалото на Мод.

Гарет вдигна скептично вежди. Нарежданията на лекаря бяха загадка за непосветените. Можеше само да се надява, че човекът си разбираше от занаята.

— Според мен е глупаво и безполезно да ти пускат кръв — обади се решително Миранда. — Мама Гертруд често ми казваше, че вендузите и кръвопускането само отслабват организма.

— Коя е мама Гертруд? — попита Мод и обърна глава точно в момента, когато лекарят отвори вената в началото на прасеца. От раничката пръсна кръв.

Миранда се сгърчи, сякаш бяха пробили нейната кожа, и изохка измъчено — също като Мод. Усети острото пробождане на ножа и бликването на кръвта така ясно, сякаш беше нейната собствена.

— Видът на кръвта ли ви уплаши? — попита Гарет, разтревожен от побледняването й.

Миранда поклати глава.

— Никога досега не ми се е случвало подобно нещо.

Интересно, помисли си той, докато местеше поглед между двете момичета. Мод лежеше на възглавниците със затворени очи, лицето й беше смъртнобледо. Явно отговорът на въпроса й вече не я интересуваше. Миранда се обърна рязко и започна да гали Чип и да му говори успокоително.

— Оставям те на грижите на лекаря, братовчедке — каза след малко Гарет и се обърна към вратата. — Миранда, лейди Имоджин желае незабавно да изпробваш официалните рокли на Мод. Тази вечер сме канени на прием в двора и трябва да имаш подходящ тоалет. Ще изберете една от роклите и веднага ще я дадете на шивачката, за да направи необходимите промени.

— В двора? — повтори стреснато Миранда.

— Да. Помолиха ме да се явя пред кралицата. Аудиенция след вечеря. — Без да иска, Гарет заговори като кралския канцлер. — Нейно величество протестира, че вече няколко седмици не е виждала в двора си лорд Харткорт. — Той се усмихна бегло и Миранда потръпна. Не обичаше тази усмивка, да не говорим за сардоничните искри в очите му. Гарет знаеше много добре, че кралицата умира от любопитство. За да напусне двора и да замине за Франция, трябваше да получи разрешението й и нейно величество прояви голям интерес към целта на пътуването му. За щастие, бе получил благословията й. Явно Елизабет чакаше с нетърпение да узнае удало ли му се е да постигне целта си. — Не можем ли да го отложим с няколко дни, милорд? — попита тревожно Миранда. — Не съм готова за посещение в двора.

— Нямате причини за тревога — отговори спокойно той и вдигна резето. — Приемът ще бъде кратък. Аз имам повече доверие във вас, отколкото вие в себе си, светулчице. — Той се усмихна окуражително, с искрена топлота, и в сърцето й пламна топлина. — Ще се научите бързо, не се страхувайте. — Вратата се затвори зад него.

— Да можех и аз да бъда толкова сигурна — промърмори Миранда и се върна до тапицираната пейка. Приседна на един стол и несъзнателно потърка с пръсти босия си крак. Прасецът й пареше и пулсираше. Лекарят превърза крака на Мод и младото момиче се отпусна с доволна въздишка във възглавниците.

— Били ли сте вече в кралския двор, Мод? — попита тревожно Миранда.

— Не, но знам някои неща за кралицата — отговори другата със слаб гласец.

— Ще ми разкажете ли какво знаете?

— За Бога, момиче, не виждаш ли, че лейди Мод се нуждае от покой? — извика сърдито Берта и постави купичката с кръв пред лекаря, който трябваше да я прегледа.

— Е, добре, ще дойда по-късно. — Миранда прегърна Чип и излезе в коридора.

Когато се върна в зелената стая, тя видя, че дрехите на Мод бяха струпани на леглото. За момиче, което почти не напуска стаята си, Мод притежава учудващо много дрехи, коя от коя по-разкошни, помисли си Миранда и се зае да разглежда роклите и другите части от женския тоалет. Повечето имаха вид, сякаш никога не са били обличани.

Изведнъж Чип изкряка сърдито и се хвърли към отворения прозорец. Спря за миг на рамката, за да подуши дъжда, после се хвана за един бръшлянов клон и се спусна към градината.

Миранда погледна объркано след избягалото животно, но когато чу шума пред вратата, се усмихна с разбиране. Шумоленето на колосаните поли възвести приближаването на лейди Имоджин. Потънала в мрачно мълчание, със здраво стиснати устни, господарката на дома влезе в стаята, следвана от двете прислужнички, които миналата вечер бяха помагали за банята на Миранда.

Имоджин спря за момент на прага и се огледа недоверчиво. От маймуната нямаше и следа. Тя влезе в стаята, твърдо решена да стори онова, което си беше наумила, макар че след претърпяното унижение не можеше да заговори пряко с момичето.

Тя даде няколко резки заповеди на прислужничките, като ги използваше за посредници, за да се разбира с Миранда. Ала когато видя промяната, която ставаше с момичето пред очите й, част от ожесточението й се разтвори в страхопочтително смайване и възхищение от съвършения план на брат й. Приликата между Мод и това момиче не беше просто прилика, тя беше нещо магично, внушаващо страх.

Миранда се остави в сръчните ръце на прислужничките, които й свалиха халата, облякоха й чисто бельо, фуста и нов, още по-широк кринолин, а после изпробваха една след друга поне десетина официални рокли, като усърдно откопчаваха и закопчаваха, стягаха шнурове и ги развързваха, вдигаха подгъви, наместваха ръкави, приглаждаха гънки и я въртяха насам-натам, сякаш беше безжизнена кукла.

Нямаше нужда от особени промени. Гърдите й бяха малко по-пълни от тези на Мод, хълбоците малко по-закръглени. Но разликата беше едва доловима.

Докато Миранда стоеше само по бельо и чакаше поредната рокля, Имоджин я измери с преценяващ поглед и я обиколи няколко пъти

— Много е жалко, че нито едната от двете ви не е порасла малко повече — отбеляза тя, сякаш разговаряше със себе си. — Високият ръст придава грация дори на най-тромавата фигура.

Миранда се изчерви; чувстваше се ранима и разголена под острия поглед.

— За Бога — продължи със същия замислен тон Имоджин, — още не мога да повярвам в тази изумителна прилика. Това е ненормално.

Прислужничките облякоха Миранда в рокля от прасковена коприна с яркочервен корсаж от тафта. Имоджин отвори ветрилото си и отново я огледа от всички страни.

— Опъни раменете! Нито едно момиче с благороден произход не стои така криво, с отпуснати рамене.

Миранда никога не се беше замисляла за стойката си. Досега беше вярвала, че стои изправена и раменете й са точно на мястото си, но сега изпита силни съмнения. Щом толкова прости неща като стойката и походката издават произхода, какъв беше шансът й да убеди хората в двора с лицето и думите си? А кралицата? Тази вечер щяха да я представят на английската кралица! Беше гротескно, абсолютно смешно. Кошмар. Тя беше пътуваща артистка, даже беше прекарала няколко нощи в затвора за скитничество. Беше гладувала и спала в купи сено. Тя беше намерено дете, прибрано от мама Гертруд от улицата!

— Боже, помогни ми! — В гърдите й се надигна гадене и тя се отпусна безсилно на леглото, без да обръща внимание на безбройните карфици, с които момичетата бяха отбелязали местата за стесняване.

— Какво има? — изръмжа Имоджин.

Миранда се овладя бързо и стана от леглото. Беше обещала на лорд Харткорт да даде всичко, на което е способна, и нямаше да се отметне от думата си.

— Нищо ми няма, мадам.

Имоджин я погледна неодобрително и се обърна към прислужничката:

— Момиче, иди да потърсиш лорд Дюфорт. Помоли го да дойде в зелената стая.

Лорд Дюфорт? Какво общо имаше той? Миранда скоро получи отговори на въпроса си. Майлс се появи само след няколко минути, точно когато Миранда беше свалила прасковената рокля и отново стоеше по бельо.

— Какво желаеш, скъпа? — попита учтиво лордът.

— Искам да решиш коя рокля да облече малката тази вечер. — Имоджин посочи Миранда и натрупаните на леглото рокли. — Обувките на Мод ще й бъдат малки. Тази вечер ще се задоволи с най-големите, които намерим. Не знам дали обущарят ще се справи с тези големи крака.

Този път Миранда не се ядоса. Знаеше, че краката й не са големи, макар да бяха дълги и тесни, а петите малко груби.

— Мисля, че изглеждам най-добре в прасковеното кадифе — осмели се да се обади тя. — Разбирате ли от дамска мода, сър?

— Имам претенции да разбирам — отговори скромно Майлс, вдигна прасковената рокля, поднесе я към лицето на Миранда и поклати Глава. — Не, мила, цветът не подхожда на тена ви. Тази рокля не беше подходяща и за Мод.

— О! — промърмори разочаровано Миранда. Според нея прасковеното кадифе, богато избродирано с блещукащи златни конци, беше възхитително.

— Всички правим грешки понякога — продължи Майлс, който очевидно се вълнуваше от темата. — При по-специална светлина лесно се заблуждаваме, че нещо ни стои добре, но когато излезем навън, под слънцето, веднага се вижда, че изглеждаме ужасно.

Миранда хвърли бърз поглед към Имоджин, за да види реакцията й, и остана много изненадана. Дамата слушаше внимателно и непрекъснато кимаше в знак на съгласие.

— Какво ще кажеш за смарагдовозелената? — предложи Имоджин и Миранда се учуди още повече, защото гласът й беше невероятно кротък.

Майлс вдигна великолепната рокля от леглото, отиде до прозореца, за да я погледна на светлината, и проговори със замислено смръщено чело:

— Облечете я, мила. Цветът вероятно е подходящ, но кройката не е за вас. Вие сте толкова дребна и крехка.

Миранда облече роклята и се опита да прецени как изглежда. Този път корсажът беше от блестяща ябълковозелена коприна и създаваше чудесен контраст с широката пола от смарагдов брокат, избродиран с лозови листенца.

Лорд Дюфорт я обиколи бавно, със сериозно и замислено изражение на лицето, докато почукваше с пръст по устните си.

— О, да — обяви най-сетне той и кимна утвърдително. — Да, мисля, че така е добре. Даже много добре. Цветът е съвършен, а кройката е по-проста, отколкото изглежда на пръв поглед. Ще позволите ли… — Той оправи подплънките на раменете, приглади тесните ръкави и намести колосаната яка, която стигаше до крайчетата на ушите.

След това отстъпи крачка назад и отново я измери от глава до пети, като непрекъснато потупваше устните си.

— Чудесно й стои — заяви най-после той. — Какво ще кажеш, скъпа?

Имоджин кимна и в очите й отново имаше замаяност.

— Ако изиграе убедително ролята си… — промърмори като на себе си тя. — Гарет беше напълно прав. Може би наистина ще постигнем целта си.

— Какво ще правим с косата й? — продължи след малко тя и лицето й помрачня. — Разбира се, ще обясним, че сме я отрязали заради високата температура, но гледката е много грозна, направо ужасна.

Миранда приглади косата си и си припомни без завист червенокафявите къдрици на Мод. Косата на двойничката й беше без блясък и висеше безсилно, но дължината й беше учудваща. Досега косата не й беше създавала проблеми, но щом наричаха практичната й прическа грозна и неженствена, значи…

— Вчера си помогнахме с бонето — отговори меко Майлс и подръпна рядката си брадичка. — Мисля, че този път е по-добре да сложим шапчица с воал. Косата трябва да бъде опъната назад и прибрана в шапчица с бисери. Воалът ще пада на вълни по раменете и никой няма да забележи липсата на коса. — При тази забележка той се усмихна извинително на Миранда. — След няколко седмици косата ви ще е пораснала достатъчно и мога да ви уверя, че ще изглеждате великолепно, мила моя. Ще видите каква елегантна фризура ще ви направим. За мен ще бъде удоволствие да участвам.

— А аз се надявам, че след няколко седмици момичето ще е далече от къщата ми — отбеляза остро Имоджин. — Дотогава братовчедка ни трябва да се подчини на волята на настойника си и да изпълни дълга си. — Тя се обърна към вратата и заповяда на прислужницата: — Свали й роклята и я отнеси да я изгладят. Пригответе всичко необходимо за тази вечер. Другите рокли, които изпробвахме, да бъдат готови за следобед.

— Мисля, че лейди Мери е долу, Имоджин — обади се Майлс. — Чух как икономът я прие през предната врата, тъкмо когато идвах при теб.

— За Бога, Майлс, защо не ми каза по-рано? — попита раздразнено Имоджин.

— Нали бяхме заети, скъпа — отговори кротко мъжът й. Имоджин спря за малко до вратата и измери Миранда с неодобрителен поглед.

— Най-добре е да облечеш тюркоазената рокля и да слезеш долу, за да изкажеш почитанията си към лейди Мери. Крайно време е да свикнеш да се движиш в добро общество. — Тя излезе от стаята, без да чака отговор.

— Не се тревожете, мила, знам, че ще се справите много добре. Имам пълно доверие във вас — заговори утешително Майлс, като видя, че Миранда трепереше в тънкото си бельо. — Бързо облечете халата си, за да не настинете. — Той я наметна с кадифения халат и тя му благодари с жална усмивка.

— Хайде, хайде — промърмори успокоително той и помилва рамото й. — Ще видите, че всичко ще мине добре. Не се плашете. — С тези думи той се обърна, мина покрай камериерките и бързо излезе от стаята. Миранда остана сама с потискащите си мисли.

Чип, явно усетил оттеглянето на лейди Имоджин, прескочи през прозореца и се втурна към господарката си.

— Ох, Чип! — изплака Миранда и протегна ръце. Маймунката я прегърна и се притисна до гърдите й. — В каква каша се забърках? — Тя зарови носле в меката му козина. — Господи, как гадно миришеш!

Чип се ухили и костеливите му ръце помилваха бузите й.