Робърт Бърнс
Какво аз виждам в тоя град…

Какво аз виждам в тоя град,

облян от мека светлина?

На залез слънце в тоя град

върви най-милата жена.

 

О, как щастлив е тоя град

със нея в сетните лъчи!

Как цъфва пъстър всеки цвят,

съзрял се в нейните очи.

 

Как пеят птиците над Джен!

Как пеят те за радостта,

с която срещат в тоя ден

ведно със нея пролетта!

 

Иззад зъбчатата стена

премига слънце над града.

От Джен по-хубава жена

не вижда слънцето в града.

 

Без Джен светът е пуст за мен.

Без Джен и раят не е рай.

Готов съм да отида с Джен

и в дивия лапландски край.

 

И в пещера живял бих аз —

и бих живял като в палат! —

Ще топля Джен във оня мраз

с дъха си — като нежен цвят.

 

Сега над градската стена

надничат сетните лъчи.

Не са те виждали жена

с такива хубави очи.