Робърт Бърнс
Прошение на Бруарската река до притежателя на земите, през които минава

Ти, който чуждата беда

не гледаш без страдание,

изслушай скромната вода,

дошла при теб с послание.

 

Във мен остана само кал

и сух крайбрежен пясък.

Прекъсна слънцето без жал

щастливия ми плясък.

 

Пъстървите ми, чийто рой

летеше, без да спира,

лежат, издъхващи от зной,

на дъното на вира.

 

И за голяма моя скръб

те вече и не шават.

И плуват, проснати по гръб,

и тъй се задушават.

 

Разпених се от мъка днес,

макар и плитка вече,

когато някакъв си бес

поета Бърнс довлече.

 

Видя ме той и още тук

за моята природа

нахвърли някой ред и друг,

а би написал ода,

 

да бе видял от тоя скат

как скачах с ярост дива

и моят буен водопад

кипеше с бяла грива.

 

Влечех топящия се сняг,

гърмях от бурна слава

и идваха на моя бряг

младежите тогава.

 

Изслушай моите молби!

Водата скромно моли

да засадиш брега с върби,

брези, цветя, тополи.

 

Когато минеш, моят склон

да бъде цял в брезички,

ще пеят върху всеки клон

от благодарност птички.

 

Скорци леса ще огласят.

Над тях ще се издига,

невидима във своя път,

звънлива чучулига.

 

Ще екнат младите гори

от звънки птичи свади

и хор от дроздове в зори

в леса ще се обади.

 

Ще имат птиците приют

в клонатите дъбрави

и заекът за своя смут

в леса ми ще забрави.

 

И нека всеки елхов клон

със нѐга се протяга,

и да даде дъбът подслон

от бури, дъжд и влага.

 

А влюбените всеки ден

край мен да идват тайно

и да се срещат покрай мен

уж ей така, случайно.

 

Над тях, потънали в сълзи

и тихичко шумейки,

да свеждат стройните брези

уханните си вейки.

 

Поетът Бърнс като преди

ще мине през шубрака,

когато лунните бразди

тук-там просичат мрака.

 

Ще седне той край мен тогаз

под младите върхари

да чуе тихия ми глас

в мъгла от млечни пари.

 

И нека мокрите ели

над него тръпнат стройни

и късат млечните мъгли

зъбчатите ми хвойни.

 

И брястове по моя бряг

да тръпнат, клони свели,

и нека гъстия шубрак

кънти от птичи трели.

 

И нека нашите деца

да крепнат с дървесата,

и нека с радостни лица

цъфтят като цветята.

 

и нека гръмнат смехове

и екне звън наздравен

за смелите ти синове,

мой бащин край прославен!